Не пиша този пост, за да ми завидиш. Пиша го, защото времето му отдавна е дошло. Приеми появата му чак сега като изчакване на истинския звезден момент. Това е публикация за начина, по който изобретателните и идейни хора могат да надскочат себе си, да надскочат и решетките, с които ги обгражда малкият град, да игнорират всички пречки, за да изпълняват бавно, но сигурно целите, които някога са си поставили. На твоя блог едва ли би се появил материал за успехите на майка ти. В моя свят обаче има герои.
Дамата,
което ще ти представя, е Марияна Кръстева, председател на УС на фондация "СПАСЕНИЕ-97" - гр. Стражица. Най-големите два триумфа се казват Калоян и Александър. Те обаче отдавна са излезли от нейната юрисдикция (или само така си мислят), за да се появи нов успешен "проект" - поредното за България НПО, но неповторимо за ареала, в който действа. Фондация "СПАСЕНИЕ-97" е едно от най-хубавите неща, които са се случвали на Стражица за последните две десетилетия.
Въпреки че е на 10 години,
Фондацията
започва работа в по-големи мащаби едва през 2001 година, когато с решение на Общинския съвет за председател на Управителния съвет е избрана Марияна Кръстева. Тя предприема подготовка за сериозни проекти с няколко обучения, които посещава, за да се запознае с реалностите в неправителствения сектор в този период. От там идват и първите контакти, започва и търсенето на външно финансиране, осъществяват се връзки с потенциални партньори по бъдещи проекти. "Фондацията е като логото си, казва Марияна, тя е чадър за хората с потребности"
Веднага си проличава и усетът на Кръстева към
мениджмънта.
За една година към Фондацията се присъединяват трима доброволци - млади хора с познания в различни области и най-важното - с огромен потенциал, който планират да се развие именно в работата им за организацията. "Доброволците в моята организация са по-скоро доброзорци", допълва марияна, подсказвайки за огромните изисквания, които има към хората, с които работи. За неч обаче те трябва да са високи, колкото амбициите за постигане на успех във всяко начинание.
Какво би следвало да направи един разумен мениджър, след като е успял с HR ходовете си - да инвестира в новите си помощници. Следват обучения за доброволците в лидерство, подготовка и осъществяване на проекти. Същевременно новоусвоените познания се реализират под формата на изпълнение на акции и кампании с по-тесен обхват, насочени към основните целеви групи - малцинствените общности в района и хората в риск.
"С малки стъпки..."
Първите програми с външно финансиране са насочени към безработните и младежите със завършено средно образование, които трудно могат да си намерят работа в момент, в който Община Стражица е с едно от най-високите нива на безработица в страната. Постепенно се натрупва портфолио от осъществени проекти, което по-лесно "развръзва кесиите" на донорите и спомага за по-бързото намиране на финанси, благодарение на постоянно увеличаваните контакти. Така "С малки стъпки към върха" (както се казва и един от осъществените проекти) се набавят средстава за закупуването на техника и осигуряването на офис. Съвсем в реда на нещата идва и участието на Фондацията като съучредител в Асоциацията на неправителствените организации от малките населени места.
След последвало краткотрайно затишие се стига до
поредния голям проект,
финансиран от Фонд “Социална отговорност на Първа инвестиционна банка”. “ДОВДЛРГ* - наша обща отговорност” е на стойност над 6000 лева, което е голяма сума за мащабите на Община Стражица. "За мен този проект е по-скоро полезен, отколкото голям. Но е наистина важен".
И тук е поредното откритие на Кръстева - контролът от страна на донорите (както и спечелването на тяхното доверие за нови съвместни проекти) би могъл да бъде осъществяван най-добре с редовни доклади под формата на... публикации в
блог.
След като заедно със своите доброволци през годините е развивала познанията си за медиите и силата на онлайн пространството, тя е улавя точния момент, в който да използва силата на разрастващата се блогосфера. Така се ражда и официалната страница на проекта, където могат да бъдат проследени всички дейности по изпълнението му. Всъщност, ако знаех и малко английски, блогът и другите неща щяха да са върха, завършва Марияна Кръстева. И с усмивка на уста уверява, че през лятото ще се захване сериозно с този чуждоезичен пропуск.
-----------------------------------------------------------------------------------------------
* ДОВДЛРГ - Дом за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителски грижи
Веднъж един човек отишъл на пазара да продава коза. Минавали хората, оглеждали я... Някой попитал дава ли мляко - "цъ", бил отговора, "най-много едно канче". Друг попитал - "по колко ярета кози?", стопанина отвърнал "а-а, лани едно, ама тая годин'се изялови", а за капак на всичко била и с един счупен рог. И така, не се намирали купувачи...
ОтговорИзтриванеДо него друг човек продавал варени киселици - нищо стока, ама се трупали хората...
Гледал той нашия човек, слушал го и накрая не издържал - "дай тука добичето и гледай сега какво става!"
Минала възрастна селянка - "госпожа, яла да ти продам коза, у млеко да се видиш, че и на комшиите да продаваш, па гъсто, па вкусно, леле-леле, гледай да я не изпущиш. А яренца - по три сека година, а еднаж четири, айде зимай я, нема да се пишманиш".
И все в тоя дух с всеки поспрял се...Веднъж, дваж, три пъти, и като отишъл нашия човек при него и му вика "Абе това всичкото моята коза ли?" "Твоята, ами",рекъл другият. "А-а-а, не се продава! Тя щом е толкоз добра, аз ще си я водя в къщи, за мене да е млякото, за мене ярета".
Аз от PR не разбирам, ама всъщност това ли му е целта?
Майтап, бе, Уили.
Благодаря.