03 март 2022

За националния флаг като ценност, която обединява

На национални празници опитвам да формулирам собственото си разбиране за патриотизма - какво е и какво със сигурност не е. Днес обаче искам да споделя нещо за националния флаг. 

Винаги съм се възхищавал на американците за начина, по който обожават своите Stars and Stripes. Те символизират конкретни етапи от тяхната история. У нас това сякаш не е така - свобода, здраве и… простете пропуска в общата ми култура, не съм сигурен червеното за какво беше, може би нещо за юнашката кръв. 

И всеки път, в който развеем знамето, отнякъде се появява някой да обясни на кого дължим съществуването на това знаме. Всеки път, в който искаме да подкрепим нечие страдание, идва някой да пита “Ама защо не си закичиш българското знаме, а си сложил френското?”. Или по-актуалното “Какво е това украинско знаме, сложи българското!” (не са точни цитати) И знам, че сте го видели - всички онези, които са се окичили с руския флаг, защото… за да не са с “ония предатели, дето са с американците”.

Лесно ми е да обясня нещата с дългите години на комунизма, в които всичко интимно, което не е подчинено на Партията, е подтискано. В които няма как да развееш българското знаме, ако до него я няма червената кръпка със сърпа и чука. Която толкова сме ненавиждали, защото ни е била натресена, че в момента ни е срам за слагаме знамето на Европейския съюз, който е наш цивилизационен избор. Защото един режим не може да съществува, ако няма враг. Както Георги Марков пише, „Що за човек си ти, щом нямаш врагове? Ти не си наш младеж, ти не си наш гражданин, щом нямаш врагове!“.

Проблем със сигурност е и фактът, че всеки нов Спасител се кичи със знамето (и със заветите на Ботев, Левски, а напоследък и Таков), докато накрая става ясно, че зеленото в сърцето (а често и джоба) му всъщност е синьо. И това наистина боли, защото с толкова много лъжливи овчарчета важни ценности се изтъркват. 

А националният флаг е точно това - ценност. 

И ако изгубим ценностите си, всеки следващ wannabe император е спечелил войната още преди да е гръмнала първата пушка.

Честит празник! Без значение дали датата на националния празник ни харесва, изпълването му със смисъл зависи само и единствено от нас - поговорете си с родителите си за това, разкажете на децата си. Но нека го отбелязваме, заради самите нас.

Прочети

01 март 2021

Какво научих от Тед Ласо и сериала на Apple TV


Започвам този текст без да знам, че само преди няколко часа Джейсън Съдейкис е взел "Златен глобус" за ролята си на Тед Ласо, второразреден треньор по американски футбол, поканен да води отбор от английската Висша лига, в едноименния сериал на Apple TV. 

И въпреки че наградата на Съдейкис е в категорията за актьор в комедия/мюзикъл, сериалът е много повече от това. Вижте трейлъра, а след това ще разкажа малко по-подробно:

Спортните сериали винаги са ми изглеждали подценявани - доста пъти съм виждал усмивки “под мустак”, когато разказвам за това защо Ballers всъщност е повече от добра поредица за живота на професионалните спортисти и техните проблеми и възможности. Сега на преден план излиза и комедията на Apple TV и Warner Bros. Television за треньора по американски футбол Тед Ласо, който е поканен да води отбор от Висшата лига като част от отмъщението на новата президентка на клуба към бившия ѝ съпруг. 

Ако трябва да опиша накратко, в 10-те епизода от първи сезон (ще има втори, че и трети) по супер начин са вкарани самоирония и шеги от типа “изгубени в превода”, изключително много социална психология и включително дребни намигвания към живота на псевдознаменитости ("Известна съм с това, че станах почти известна...") и още доста интересни ъгли. "Тед Ласо" ще бъде любопитен не само за любителите на футбола, но и за тези, които си падат по лекия британски хумор (тежкия самият аз не го разбирам 😂). 
Не бива да забравяме нещо много важно - в големия спорт неслучайно има разлика между coach и trainer. 
И може би точно това пропуска Ребека, новият президент на ФК "Ричмънд". Така че, освен чудесно развиваните герои в сериала, за всеки, който управлява екипи или развива собствен бизнес, остават няколко ключови неща:

  • Добрият ръководител невинаги има за задача да познава материята в дълбочина, но е длъжен да познава екипа си и да взима най-доброто от него.
  • Когато си начело на екип, ти ръководиш хора с техните особености и проблеми. И трябва да си готов винаги да помогнеш и с това.
  • Понякога трябва да се разделиш с високоефективен професионалист, който не работи добре с останалите, за да върви целият екип напред. Общият резултат почти сигурно ще е по-добър от този на отделната звезда без екипен дух. 
  • Понякога най-добрите познавачи на дадено явление са изненадващи и дори да тръгват от ниска стартова позиция, имат право да получат своя шанс за доказване и развитие.
  • Да сложиш край е трудно решение. Но когато го вземеш сам, винаги се усеща по-правилно, отколкото ако друг го направи вместо теб.
  • Да вярваш никога не е достатъчно - трябва към вярата си в проекта/екипа/успеха да добавиш и всичко, на което си способен. 
  • Да си добър човек е заразително.

Ако имате достъп до Apple TV, със сигурност дайте шанс на "Тед Ласо"! Убеден съм, че ще видите много от себе си в този сериал.
Прочети

03 януари 2021

Какво научих от Боб Айгър и неговия Masterclass

 




Преди няколко месеца с колега, когото много уважавам - Марк Ралев от бранд дизайн студио Ralev.com - си поделихме абонамент за MasterClass. Така най-накрая успях да се мотивирам да изгледам доста от бизнес лекциите, които си бях набелязал още от стартирането на платформата. Вероятно ползвам акаунта най-малко от целия екип на BookMark и реших тази неделя да наваксам, започвайки с лекциите на бившия изпълнителен директор на The Walt Disney Company Боб Айгър.


Записът е правен в последните месеци преди Айгър да бъде наследен на поста си от Боб Чапек, но за сметка на това дава много задълбочен и определено любопитен поглед върху развитието на Disney през последните 15 години.

Подозирам, че част от причините мастъркласът на Боб Айгър да ми хареса толкова се дължат на голямата доза лични пристрастия към част от тезите. Много от нещата, които той споделя, са мои принципи от доста време, особено що се отнася до бизнеса:

  • Стремежът към перфекционизъм ни спасява от посредствеността.
  • Фокусът е ключов елемент от всяка стратегия. 
  • Грешките трябва да се толерират само ако са направени "искрено", не и при немарливост или недостатъчно вложени усилия.
  • Изграждането на личен контакт може да е ключово за успешното партньорство и сключването на сделки.

Други обаче винаги имат нужда от препотвърждаване, защото, колкото и пъти да ги прочетеш в книгите, е доста различно да ги чуеш лично от човек с гигантски опит на подобно ниво. Много от тези съвети са свързани с личните качества на лидера, без значение от нивото и размера на организацията, затова са чудесна отправна точка. Като например това:
    Успешните преговори са плод не само на това да оставиш егото си на заден план, но и да накараш всеки да се чувства победител накрая.
    Ето и още от посоките, в които през 2021-а определено ще се съсредоточа:

    • Неизменна част от добрата стратегия е правилната ѝ комуникация с всеки един по веригата - мениджъри, служители, клиенти.
    • Когато искаш екипът ти да гледа напред в бъдещето, задай конкретен времеви хоризонт.
    • По-добре е да се провалиш гръмко, но след това да научиш урока си, отколкото да действаш страхливо и консервативно.
    • Често се налага да предвиждаш какво биха искали твоите клиенти, затова е добре да си максимално готов да създаваш техните нужди.

    Някои от диамантите сред отделните лекции са case study-тата за придобиването на Pixar и Marvel, както и за появата на Disney Plus. Ето и много кратко обобщение на най-ценния за мен сегмент: Принципите на успеха според Боб Айгър.


    Гледали ли сте нещо в Masterclass? Ще се радвам да споделите в коментарите опита си с платформата, а защо не и съвети какво да гледам скоро.

    Прочети

    14 април 2019

    Езикът като цивилизационен избор: Защо думите, които ползваме, са важни

    14 април 2019 г., неделя
    "Ако си мислите, че ни управлява Бойко Борисов, лъжете се - управляват ни Каракачанов, Джамбазки и Валери Симеонов. Да сте чули Бойко да е въвел нови думи в българския език?"
    Използвах тази шега, граничеща с жестоката истина, на няколко пъти през последните седмици. Понякога получава неразбиращи погледи, понякога ѝ отвръщат с тъга, понякога - с кимащо съгласие. Зад нея обаче се крие причинно-следствената връзка за това обществото ни да е постоянно разтърсвано от скандали и медийни димки.

    Конкретният пример тук сочи реториката на националистическите партии в парламента, включително активната им кампания срещу Истанбулската конвенция и вкарването на думата "д*енд^ри" (съжалявам, под достойнството ми е да я напиша) като обидно нарицателно за хора с различна сексуална ориентация или за такива, за които сексуалната ориентация на другите не е болка за умиране.

    Всъщност езикът винаги е бил и ще бъде един от основните начини за управление на екипи, организации или цели държави. Помислете за вътрешнокорпоративната комуникация, но и за пропагандата и за "новговор" от "1984" на Оруел. Няма дума за нещо, то не съществува, има често ползвана дума за нещо - то е много важно и евентуално опасно. За демагогия и лицемерие няма нужда да си говорим, сред политиците те са прекалено често срещани, но ние, като личности, можем спокойно да си ги спестяваме.

    Освен всичко друго, нашето отношение към езика показва собственото ни отношение към самите нас - дали се взимаме достатъчно насериозно, за да имаме богат речник и да ползваме красиви, дори цветисти изрази в ежедневната си реч.

    През изминалата седмица бях обучител в 4-дневен лагер по медийна грамотност за ученици от цялата страна и едно от момчетата ме попита
    "Какво значи "лингвистика"?"
    Обясних му, че това е науката за езика и изследва начина, по който ползваме думите. Разказах му също, че един от най-великите учени на ХХ век Ноам Чомски (прочети това интервю с него от 2006 г., един от първите текстове в блога) всъщност е лингвист и през последните десетилетия прекарва немалка част от времето си да анализира езика на американските политици и съответно да ги критикува за действията им и разминаванията по оста "обещано-извършено".

    Аз лично отделям много голямо влияние на езика си. Той ми дава възможност да се отличавам от хората, които го ползват, за да сеят омраза и разделение - истински цивилизационен избор. Ползваш ли тяхната реторика, техните изрази, ставаш точно като тях... Същевременно се възхищавам не на общите авторитети, а на хора, които умеят да правят вълшебства с езика - за писателите е ясно, но сред онези, с които си говоря всекидневно, също има подобни вълшебници.

    Особено в момент, в който грамотността става все по-голям проблем (по-скоро липсата ѝ), връщането ни към средновековните зависимости от мираж се превръща в съвсем реална заплаха. През настоящата година ще гласуваме (най-малко) два пъти, което означава, че ни очаква силно замърсяване на езиковата среда - политиците ще започнат с празните си обещания, маскирани като красиви лозунги, ще се активизират тролските ферми и е много вероятно да се появят големи скандали, базирани на реч на омразата.

    Струва ми се, че точно сега е правилният момент да си дадем сметка колко важни са думите, които ползваме, и да започнем да даваме пример на останалите с езика си.

    P.S. Разбира се, има и подходяща TED лекция по темата. Отдели ѝ няколко минути.

    Прочети

    04 юни 2017

    Ерик Фламхолц и неговите 9 критични задачи за успеха на една организация


    Следпанаирната седмица би трябвало да е отредена за почивка, особено ако за пръв път участваш на Панаир/Базар на книгата. Аз обаче не смятам така (иначе нямаше да си тук, предполагам) и си планирах няколко вълнуващи срещи и събития. Такова определено беше гостуването на бизнес консултанта проф. Ерик Фламхолц - преподавател в Anderson School of Management, UCLA и президент на Management Systems Consulting Corporation, на поредното издание на Клуб Investor.bg Предприемачество на 30 май. Той беше тук заедно с партньорката си Ивон Рандъл, за да говорят за това кои са двигателите на финансовия успех в различните етапи на развитие на една компания.


    Фламхолц акцентира върху това колко е важно всяка промяна да бъде базирана на реални данни, както и различните теории - всеки път, когато прочетете нещо "революционно", трябва да си давате сметка дали зад това стоят изследвания и данни или е просто нечия теория. Заедно с това просто трябва да живеете с незаличими 10% риск от провал - просто трябва да се справите с тази мисъл.


    Сред основните акценти в лекцията на Фламхолц и Рандъл бяха жизненоважното за всяка компания справяне с "болките на растежа" и изграждането на подходящата инфраструктура за преминаването към всеки нов етап от този растеж, разделящ се според тях на 7 фази.

    Върху какво да се фокусира мениджмънтът по време на всеки от етапите на растеж
    Всъщност, към следващите от етапите се преминава само ако си преминал всички препятствия на отминалата фаза, само седмият, най-коварният може да се появи във всеки един момент - упадъкът (decline). Във всяка фаза има конкретни ключови задачи, които трябва да бъдат разрешени, както и съответстващи "болки на растежа". И колкото по-голямо е разстоянието между мястото, където компанията би трябвало да се намира, толкова по-силни са тези болки.

    Проф. Фламхолц описа и
    9 критични задачи за успеха на една организация
    1. Определете адекватна бизнес концепция.
    2. Формулирайте стратегическата мисия - какво искате да постигнете за конкретен период.
    3. Развийте основната стратегия на компанията - на нея след това ще се основават всички по-малки като време и обем стратегии.
    4. Определете подходящ пазар или ниша, в които да оперирате - тогава се подгответе да се състезавате с конкуренцията на база качество на предоставяното обслужване, защото реално продуктът ви може да е почти идентичен.
    5. Създайте подходящата услуга/продукт.
    6. Привлечете и развийте ресурси, които да позволяват на бизнеса ви да оперира и да са основа за управление на растежа.
    7. Развийте система от операции, чрез която бизнесът да функционира на дневна база.
    8. Развийте система на управление, която да позволи адекватното изпълнение и постигане на дългосрочните цели пред компанията.
    9. Развийте и управлявайте ефективно организационна култура на компанията.
    Ако има нещо, което задължително трябва да запомните от всичко, което Фламхолц каза, то е, че
    „Фирмите не се конкурират чрез продукти и пазари, а чрез инфраструктура и корпоративна култура”
    Основните концепции на проф. Ерик Фламхолц и Ивон Рандъл можете да прочетете в новата им книга "Болки на растежа. Изграждане на устойчиво успешни организации", излязлата току-що на българския пазар от ИК "МаК".

    Ето ги и тях - класическите "Болки на растежа" пред всяка една организация



    Прочети

    30 април 2017

    Късметът на колелото


    Ако откриването на колелото се смята за начало на една от първите технологични революции (защото огъня го е донесъл Прометей, нали...), то има двама младежи, който продължават да носят въртяща се радост на деца, които не могат да си го позволят. Това са Александър Македонски и Иван Ралчев от 1bike, които в подкрепа на бизнеса си за модернизиране и освежаване на велосипеди, реализират благотворителна акция за набавяне на колела за деца в нужда. Поканихме ги в Читалище.то да разкажат за всичко това през миналата година, беше време да ги посетим и лично в Дряново, за да усетим още по-близко онова, което правят.
    Инициативата
    Тази година "Колело за смет, за дете велосипед" има своето трето издание, а целта е ремонтирането и даряването на 120 велосипеда – 100 на деца от приемна грижа и 20 на Дом за временнно настаняване от семеен тип в с. Дрен. Кампанията е започнала на 17 април и ще продължи до 31 май. Велосипеди се събират като дарение през цялото време, а тяхното ремонтиране ще се случи в рамките на 3 или 4 доброволчески уикенда в Дряново - освен тази седмица, такива ще има и на 13/14 и 28/29 май, както и евентуално на 3/4 юни.
    Първият доброволчески уикенд
    Дряново е прилично близо до Стражица, така че имах възможност да комбинирам прибирането си до родния град за дългия уикенд с гостуване до работилницата, в която Алекс Македонски и приятели ремонтират дарените за кампанията велосипеди. Признавам, не съм карал колело от повече от 10 години, затова с Мила бяхме полезни предимно за проверка на гумите и досадни дреболии, с които веломайсторите вероятно не биха искали да се занимават :) Но пък атмосферата беше страхотна, а и имах възможност да разпитам Македонски за повече подробности около тазгодишното издание на "Колело за смет, за дете велосипед".

    Вижте видеоразходката:



    Още за "Колело за смет, за дете велосипед" можете да научите на сайта на 1bike. А ако имате ненужно, но все пак ставащо за каране колело вкъщи, дарете го - това ще бъде истински късмет за самото колело ;)

    Между другото, Александър упорито отказва да напусне родното си Дряново, въпреки че в по-голям град вероятно щеше да бъде в пъти по-успешен. Това заслужава уважение и още повече подкрепа от общността (макар обикновено да ставаме свидетели точно на обратното), а и съм сигурен, че може да е чудесен заразителен пример.
    Прочети

    19 април 2017

    Какво е това, дето аз подкрепям "Да, България"...


    "След като аз бях поканен на среща с главния прокурор преди 2 седмици, за да ми каже, че моето поведение започва да става нетърпимо за него - че какво е това, дето аз подкрепям "Да, България", какво е това, дето "моята" телевизив BiT, в която Сашо Диков го е превърнал в централен образ, и разбира се, вестник Сега и [Христо] Комарницки"...

    Има някакви неща в политиката в китната ни държава, които така и не мога да ги осмисля. Не, не е това как Бойко Борисов може да печели всички избори, не е и как хора с определено трудна за откриване интелигентност стават депутати. По-скоро е за това как се стига до ситуацията на безнаказаност в почти всички институции. Горният цитат е от Сашо Дончев, изпълнителен директор на „Овергаз“ АД и председател на Българската стопанска камара, който на среща с Дамския бизнес форум разказва как главният прокурор Сотир Цацаров го е поканил на среща в чужд офис, за да го сплашва.

    Ето го и самото видео, без монтаж във важната си част:



    Знам, че най-вероятно няма да последва нищо, дори и след утрешната пресконференция на ръководството на "Да, България". Винаги съм мислел обаче, че е нужно само един да заговори - само един водещ бизнесмен, който е бил заплашван, рекетиран, на когото са опитвали да вземат част или дори цели компании. И колелото ще се завърти. Дали ще се случи сега?
    Прочети

    10 април 2017

    Каква е отговорната компания?


    Седмицата ми започна с разговори с компании от гледната точка на клиент, който търси правата си и компромисни варианти по направени от двете страни пропуски. В първия вариант - водеща енергийна компания - казусът предстои да бъде разрешен за броени дни. Във втория - водеща мебелна верига - вече броени дни комуникираме на база автоматизация и липса на желание/възможност от страна на мениджър на средно ниво да направи компромис към прилично щедър лоялен клиент.

    Казусите са доста различни, но решаването им ще покаже коя от компаниите доколко е отговорна - към своите служители и към потребителите си (първото ми е малко по-важно в дългосрочно отношение). И понеже темата за корпоративната отговорност ми е любима, не е странно, че тези случки съвпадат с четенето на "Отговорната компания" на Ивон Шуинар и Винсънт Стенли (ИК "Жанет 45"), двама от създателите на производителя на екстремна екипировка Patagonia (в "Аз чета" вече имаме ревю от една запалена планинарка - Пепи). Те говорят не просто за своята компания като пример, а за изцяло променящия се начин, по който бизнес гигантите развиват своето производство и отношенията си със служителите, околната среда и клиентите.


    A post shared by Alexander Krastev (@al_x4o) on

    Все още съм в ранна фаза на книгата, но тя е част от любимата ми поредица "Шеста кохорта", така че съм сигурен, че очакванията ми ще се оправдаят.

    Смятам да направя и още една крачка към научаването на правилния отговор (ако може да има такъв) на въпроса "Каква е отговорната компания?" - кандидатствах за обученията на CEED България за бизнес развитие и корпоративна социална отговорност в малките и средни предприятия. Работил съм със CEED около тяхната годишна конференция през 2016 г., която се проведе в София, и познавам няколко души, останали изключително доволни от предишни техни събития.

    В рамките на проекта ще бъдат организирани 6 обучения:

    • Варна - 18-19 април
    • Бургас - 20-21 април
    • Пловдив - 22-23 април
    • София - 25-26 април
    • Велико Търново - 27-28 април
    • Враца - 11-12 май

    Местата за курсовете са ограничени, така че ви препоръчвам да се регистрирате максимално бързо тук. Признавам, лично аз имам допълнителен стимул - не очаквам да чуя крайно много нови неща, но победителите в Demo Day след семинарите ще спечелят пътуване до Швейцария за обмен на опит.
    Прочети

    24 март 2017

    Днес кандидатствам за работа - виж моето CV

    Изборите не са нищо друго освен отворени работни позиции, в които кандидатите за свободните работни места се оценяват от народа. Или поне така вярвам, че трябва да протича изборният процес.

    В първото ми участие в активен партиен акт, което са настоящите парламентарни избори, често ми се случваше хората просто да подминават масичките без да се поинтересуват какви са като личности кандидатите, затова нека направим кандидатстването за работа по класическия начин - с автобиография.

    И понеже една от целите ми ще бъде идеите и мечтите на младите хора в България да могат да бъдат реализирани тук с възможност за разширяване и в чужбина, ще ползвам един подобен страхотен проект, създаден от чудесни мислещи младежи - EnhanCV. (Само да си кажа, досега ми се е налагало да пиша CV максимум 5 пъти в живота - някак успявам да се справя с действия, а понякога и профилът ми в LinkedIn върши работата)




    Ако това резюме ти харесва, на изборите в неделя гласувай с №16 в бюлетината навсякъде в страната и чужбина и с преференция 4, ако си в област Благоевград, и преференция 9 във Велико Търново и областта.
    Прочети

    23 март 2017

    Твоят град има нужда от теб. България има нужда от теб!


    Моля те да прочетеш този текст докрай. Може би ще ти се стори дълъг, но той ще отнеме само малка част от времето, което правилният избор в неделя би ти спестил. Да, животът няма да спре след 26 март, но именно от теб зависи как ще продължи той.

    Може би вече ти е писнало от подобен тип разговори преди избори, но до неделя можеш да помислиш:

    • Искаш ли градът ти да продължава да пропуска възможности за развитие - и нови работни места, и нови гости от културен или друг вид туризъм, и по-добро образование за всички (то не е само за младите - ученето през целия живот е чудесна ценност)?
    • Искаш ли градът ти да продължава да бъде контролиран от Цветан Цветанов и Делян Пеевски и онези, които стоят зад тях?
    • Искаш ли градът ти да продължава да бъде напускан от десетки, дори стотици млади хора всяка година, защото не им предлага достатъчно добри условия за живот?
    • Искаш ли България да продължи да бъде на дъното на всички класации - особено на тези за грамотност, свобода на словото и щастие?
    • Искаш ли България да продължи да бъде мащеха на своите граждани, докато "политиците" от старите партии използват данъците за своя собствена изгода, вместо за подобряването на стандартите на живот?

    Аз и моите съмишленици от "Движение Да България" имаме много идеи и уменията да променим всичко това. Освен това, ние сме доказали, че можем да се борим докрай за своите каузи, без да правим компромиси. Да, имаме решения - можеш да ги видиш тук. Ето само част от тях, свързани с проблемите горе:

    • Ускоряване на икономиката, стимулиране на предприемачеството и заздравяване на връзката им с образованието и науката;
    • Спиране на кражбите, контрабандата и нагласените обществени поръчки чрез изграждане на прозрачна администрация и електронно управление;
    • Въвеждане на съвременни стандарти в образованието, което да подготвя компетентни и активни граждани;
    • Подкрепа за българската култура, която да излезе от унизителното си състояние.


    За да се случи обаче това, твоят град има нужда от теб. България има нужда от теб!
    И аз имам нужда от твоята подкрепа, за да реализирам всички идеи и решения на проблеми, с които в "Да, България" разполагаме, за да направим страната ни по-добра!

    На изборите в неделя гласувай с №16 в бюлетината навсякъде в страната и чужбина и с преференция 4, ако си в област Благоевград, и преференция 9 във Велико Търново и областта.

    И още нещо - изгледай това видео и се включи в промяната:

    Прочети