Показват се публикациите с етикет спорт. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет спорт. Показване на всички публикации

01 март 2021

Какво научих от Тед Ласо и сериала на Apple TV


Започвам този текст без да знам, че само преди няколко часа Джейсън Съдейкис е взел "Златен глобус" за ролята си на Тед Ласо, второразреден треньор по американски футбол, поканен да води отбор от английската Висша лига, в едноименния сериал на Apple TV. 

И въпреки че наградата на Съдейкис е в категорията за актьор в комедия/мюзикъл, сериалът е много повече от това. Вижте трейлъра, а след това ще разкажа малко по-подробно:

Спортните сериали винаги са ми изглеждали подценявани - доста пъти съм виждал усмивки “под мустак”, когато разказвам за това защо Ballers всъщност е повече от добра поредица за живота на професионалните спортисти и техните проблеми и възможности. Сега на преден план излиза и комедията на Apple TV и Warner Bros. Television за треньора по американски футбол Тед Ласо, който е поканен да води отбор от Висшата лига като част от отмъщението на новата президентка на клуба към бившия ѝ съпруг. 

Ако трябва да опиша накратко, в 10-те епизода от първи сезон (ще има втори, че и трети) по супер начин са вкарани самоирония и шеги от типа “изгубени в превода”, изключително много социална психология и включително дребни намигвания към живота на псевдознаменитости ("Известна съм с това, че станах почти известна...") и още доста интересни ъгли. "Тед Ласо" ще бъде любопитен не само за любителите на футбола, но и за тези, които си падат по лекия британски хумор (тежкия самият аз не го разбирам 😂). 
Не бива да забравяме нещо много важно - в големия спорт неслучайно има разлика между coach и trainer. 
И може би точно това пропуска Ребека, новият президент на ФК "Ричмънд". Така че, освен чудесно развиваните герои в сериала, за всеки, който управлява екипи или развива собствен бизнес, остават няколко ключови неща:

  • Добрият ръководител невинаги има за задача да познава материята в дълбочина, но е длъжен да познава екипа си и да взима най-доброто от него.
  • Когато си начело на екип, ти ръководиш хора с техните особености и проблеми. И трябва да си готов винаги да помогнеш и с това.
  • Понякога трябва да се разделиш с високоефективен професионалист, който не работи добре с останалите, за да върви целият екип напред. Общият резултат почти сигурно ще е по-добър от този на отделната звезда без екипен дух. 
  • Понякога най-добрите познавачи на дадено явление са изненадващи и дори да тръгват от ниска стартова позиция, имат право да получат своя шанс за доказване и развитие.
  • Да сложиш край е трудно решение. Но когато го вземеш сам, винаги се усеща по-правилно, отколкото ако друг го направи вместо теб.
  • Да вярваш никога не е достатъчно - трябва към вярата си в проекта/екипа/успеха да добавиш и всичко, на което си способен. 
  • Да си добър човек е заразително.

Ако имате достъп до Apple TV, със сигурност дайте шанс на "Тед Ласо"! Убеден съм, че ще видите много от себе си в този сериал.
Прочети

13 април 2013

Култът към личността като маркетингов похват

Вероятно си мислиш, че всичко, което се случва около теб проактивно, а не като случайност, е нечий маркетингов трик. И вероятно ще си на прав път, с едно изключение - в маркетинга няма "трикове", защото никой не опитва да те излъже, а просто да ти... продаде. В най-лошия случай.

Няма да се отплесваме от темата, но ще кажа, че без маркетинговите отдели на големите (и по-малки) компании много хубави неща може би нямаше да съществуват (Коледа?), а доста други щяха просто да си преминават ей-така. А колко легенди нямаше да бъдат създадени?

И като си говорим за легенди, сигурен съм, че първото, което ти е дошло на ума, са кинозвездите. Или спортните легенди. (Ами да - хляб и зрелища...) И така стигнахме до основната причина за този пост - най-голямата футболна звезда в момента - Лео Меси, който от известно време насам има своя добре организиран фенклуб на световно ниво - Team Messi.


Наблюдателните веднага ще забележат логото на adidas и дисклеймъра за получаване на промоционални съобщения от потребителите. Ами, ето я истината - Team Messi е проект на спортния гигант и това може само да ни радва. И веднага обяснявам защо.

Това е любимият ми тип ситуации "печеля-печелиш" - феновете получават възможност тяхната любов към идола им да бъде постоянно подхранвана и разнообразявана с всякакви щуротии, а adidas получават футболен бог, на който се кланят милиони и който е тяхно рекламно лице. Нещо като маркетингов култ към личността. В общия случай, дори няма да се налага на компанията да прекалява с продуктовото позициониране. Всичко друго е въпрос на бюджетиране.

Team Messi е обявен официално на 1 март 2013-та, подкрепен от ето това готино клипче.


Общността има много готино лого, има и своята "Меси мантра", която феновете вероятно много бързо ще научат - видя я да се появява ред по ред между кадрите в самото видео.

Когато продаваш продукт, искаш той да се свързва с нещо положително в главите на потребителите. Искаш той да отразява "радостта от играта", дори референцията да не е директно към спорта. Само на най-добрите им се получава. А може и да не е чак толкова трудно?
Прочети

07 юли 2012

Наръчник на националния състезател

Българските спортисти са малко особени - гледат батковците си от чужбина и се объркват; прекарват повечко време по увеселителните заведения и се бъркат още повече; понякога ги "трансферират" в чужбина и започват съвсем съвсем да се объркват...

Това тяхно объркване се случва най-често около участията им в националните отбори, така че им предлагам един кратък наръчник за национални състезатели, с който да са подготвени за този голям "шок", наречен покана за националния отбор:

  1. Научи химна на страната си. Никой фен по света не го прощава на националните спортисти, освен може би испанците. Но те си имат обективна причина.

  2. Гони целта си докрай. Всяка топка, всеки метър е важен, така че, ако не ти се мърда много-много, взимай пример от германците и англичаните, които гонят целта до последната възможност. (И не, онази топка НЕ излизаше в аут!)



  3. Никога не си позволявай да симулираш игра пред родна публика. Преструвките и сметките на дребно може да вършат работа, когато националният отбор гостува и състезанието се предава само по телевизията, но никой в залата или на стадиона няма да ти прости размотаването по терена и лекото пресягане, когато трябва да скачаш и да се бориш като лъв.

  4. Съдията не ти е виновен. Да, научи това - треньорът ти в първенството може да си позволи да праща поздрави на съдиите след всеки мач на клубния ти отбор, но твоята работа е да изпълняваш решенията му на терена и да си играеш играта.

  5. Феновете не се интересуват от парите, които взимаш. Поне това не интересува голяма част от хората, които застават със затаен дъх пред телевизора, всеки път, когато има национални състезатели на игрището. Така че ще трябва да потичаш още няколко минути 5-6 пъти тази година.



  6. За страната си трябва да играеш със сърце. Което прави отказването на покана за националния отпор нещо като грях. Да, знам, че е нечестно, но иди обяснявай на някакви си милиони фенове... Пък и какво - не искаш ли да си като Меси, който винаги играе за националния си отбор без значение от десетките мачове за Барселона всеки сезон?!




Искрено се надявам това кратко наръчниче да достигне до когото трябва, та да спрем с примадонските изпълнения. Когато става въпрос за националния герб, сърдити няма как да има.
Прочети

06 юли 2012

За музиката като социокултурно определящ фактор

Снощи, докато Германия опитваше да мачка САЩ в един от геймовете от Final Six на Световната лига по волейбол, наблюдавах внимателно треньора на американците по време на техническа пауза. 'Calm down boys, we can take the set, we're taking it, no problem! Just move your feet, move your feet!'



Така типично по американски и с комбинация от мотивационните техники на Мохамед Али, Алън Найп си вкара момчетата на терена да продължат да се борят. Няма палячовски изпълнения, няма навивания от типа "Най-големите сме" - само спокойствие и позитивна енергия.
И понеже прозорецът беше отворен, нямаше как да не чуя минаващия в това време по Оборище автомобил с надънена чалга-песен. И схванах къде е разликата, една напълно социокултурна разлика, така да се каже...
Повечето американски песни, които можеш да чуеш, са за любовта, за постигането на целите, за даването на всичко от себе си, за изправянето след като си паднал, та дори и за късмета. Повечето български песни (а чалгата е 90% от музикалния бизнес, знаем добре) са за чукането на другата, за поредна изневяра, за разбити сърца, за престъпени правила, за мускулести красавци, които не могат да бъдат достигнати.
И какво - подиграваме се на американчетата, които имат самочувствието на представители на силна нация, която може да мачка всичко, а всъщност възпитаваме (или по-скоро възпитават) децата ни да бъдат конформисти и комплексари, със съзнание на смачкани от живота още на 12.
Мерси ви за role-model-ите...

Прочети

30 юни 2009

Спортната империя на Ирена Кръстева – от тотошеф до (евентуален) собственик на футболния шампион

Цялата българска общественост е скандализирана от едно име през последните няколко години. Първо бе обвинена в опити да приватизира спортния тотализатор, после, синът й бе уволнен и после назначен отново на поста зам.-министър в министерството на бедствията и авариите. Сочена е за човек на ДПС, а в последните месеци сериозно се е захванала да прави сметки с правителството за привлекателни имоти в столицата. Имаше апетити към пловдивските „Ботев“ и „Спартак“, а най-накрая и към шампиона на България „Левски“ (София). Притежава сериозна част от медиите в България и е икономическо страшилище за българския бизнес. За всеки, който е живял поне седмица в България не е много трудно да се досети, че става въпрос за Ирена Кръстева.
Тази разработка има за цел да проследи, без претенции за пълнота, развитието на спортната империя на Ирена Кръстева от шеф на Български спортен тотализатор до евентуален бъдещ собственик на шампиона на България по футбол – ПФК „Левски“ София. И дали всъщност Кръстева не е надминала очакванията, с които е било натоварено нейното назначение за шеф на БСТ, за да се превърне в медиен могул 7 години по-късно.
Ще бъдат разгледани някои от последните големи спорни сделки и опити за сделки на Кръстева, за да видим защо все още не е успяла да купи „Левски“ София. Всичко това, през погледа на българските спортни медии и отдели.

Началото: Кой вкара Ирена Кръстева в играта?

Ирена Кръстева влиза в спортните среди без никакъв опит, но пък на сериозен ръководен пост. Според публикация в бизнесседмичника „Капитал“ „четиридесет и шест годишната филоложка е назначена на 20 септември 2001 г. за изпълнителен директор на “Олимпика”, едно от търговските дружества на ДАМС. Нейното име дотогава бе напълно непознато в средите, които се занимават с управление и маркетинг на спорта. По същото време синът й Делян Пеевски, който е едва на 21 години, става председател на управителния съвет на държавната фирма “Пристанище Варна” ЕАД. Според съдебния регистър Пеевски е и председател на “Национално младежко движение Симеон Втори”, а негов заместник е Росен Дичев, син на пресаташето на царя Галя Дичева. Пеевски е и парламентарен секретар в Министерството на транспорта.“ На 26 февруари 2002 година Ирена Крустева вече е шеф на Бъгларския спортен тотализатор, след като бившият председател Неделчо Прошков е свален след рекордна като печалби за тотализатора година.
Тази публикация всъщност развенчава първия мит за произхода на финансите на Кръстева – докато в момента продължава да се смята, че е свързана с икономическите кръгове около Движението за права и свободи, тази публикация насочва вниманието и към връзките на сина й с НДСВ по времето когато царската партия е все още на власт в истинския смисъл на думата. В публикацията се правят още връзки с разместване в делодържателите на „Еврофутбол“ и евентуалните нарастващи печалби на частния тотализатор, който компанията на Васил Божков – Черепа се очаква да пусне. „Дали назначението на Ирена Кръстева не е част и от оформянето на новата политическа номенклатура“, питат се Нора Тарандова (тогава Гунчева) и Станил Йотов. Разбира се, прогнозите им се сбъдват.
Големият удар за Кръстева идва обаче в края на 2005 г., когато е изхвърлена от ръководната позиция в БСТ от новия шеф на Държавната агенция за младежта и спорта Весела Лечева. На 24 ноември прясноназначената за спортен шеф олимпийска сребърна медалистка по спортна стрелба от Сеул '88 подписва заповедта за освобождаването на Кръстева и всъщност отваря нов път за развитие на завършилата и журналистика бъдеща медийна императрица. Ирена Кръстева веднага започва медийна война срещу Лечева, твърдейки, че уволнението й е следствие от бизнесинтересите на съпруга на спортната шефка Манол Велев. (Най-странното в случая е, че Кръстева ползва като довод същата тази нова спортна игра на „Еврофутбол“). Само година и половина по-късно тя вече може да си позволи война срещу всеки, след като от 24 юли 2007 г. нейната фирма „Нова българска медийна група“ е собственик на вестниците „Монитор“, „Телеграф“ и „Политика“, купувайки ги от журналистическия гений Петьо Блъсков. Освен това, синът й вече има пост и в правителството на Станишев, като според Медиапул „той поставил услугите си на разположение на ДПС и от тази позиция се е опитвал да се меси в работата на Държавния резерв“.

Медиен могул или спортна императрица?

„Чрез Ирена Кръстева ДПС контролира медийно 2/3 от страната“, пише Елица Елефтерова в електронния портал Money.bg ден след като ставя ясно, че ДАНС ще проверява откъде идват парите на Кръстева. Проверката на спецслужбата не показа нищо, но е факт, че днес тя е собственик на редица медии: телевизиите ТВ7 и ББТ, вестниците „Експрес“, „Меридиан мач“, „Марица“, „Борба“, „Монитор“, „Телеграф“ и „Политика“. Носят се слухове, че вече е купила и „Стандарт“ и „Пари“.
Горе-долу по времето на публикуване на материала в бизнессайта започва и новата спортна офанзива на Ирена Кръстева. В края на 2008 г. започва да се върти новината, че скандалният шеф на пловдивския „Ботев“ Димитър Христолов е намерил купувач за „канарчетата“ и всъщност става въпрос за амбиции на младия Делян Пеевски, който си бил харесал жълто-черните. На 22 декември обаче става ясно, че сделката няма да се състои и семейство Кръстеви тръгва да търси друга спортна жертва за себе си и финансовия покровител Кооперативна търговска банка. Това от своя страна разочарова напълно играчите на „Ботев“, които явно са имали последни надежди за измъкване от мизерията в лицето на инвеститорското семейство.
Всякакви интриги около продажбата на „Ботев“ обаче остават на заден план, когато на 28 януари най-големият български спортен ежедневник „7 дни спорт“ гръмва със заглавието „ДПС иска да купи Левски?“. До края на деня всички електронни медии в страната говорят за това, че Ирена Кръстева е направила официално предложение на адвокат Тодор Батков за закупуването на „сините“ и вестник „Стандарт“. Според електронното издание Медиапул „самият Батков не отрича, че търси инвеститор, който да помогне финансово на футболния клуб. На общото събрание на акционерите на клуба в края на декември е била отчетена годишна загуба от 300 хил. лв. Това се случва за първи път в историята на "Левски".“ Истерията е подхваната и от сайта на в. Сега, където се обяснява, че няколко дни по-рано кметът на София Бойко Борисов е обвинил „в принадлежност към ДПС именно този кръг около Кръстева, Василев и съвместната им фирма "Си Ди Дивелопмънтс", която в момента вече държи ИПК "Родина"“. Изданието допълва, че „в политическите среди се разпространява версията, че хората на Доган всъщност проправят път в България на известен холдинг от Турция. Холдингът притежава част от най-важните медии в Турция - вестници, списания и тв-канали“. Повечето медии цитират и самия Батков, който отрича да продава „Левски“, но признава, че не би отказал финансова помощ, ако някой друг иска да съфинансира клуба.
Две седмици по-късно отново тръгват съобщенията за мераците на Кръстева и син, този път към пловдивския „Спартак“. Според информацията на сайта „Нов спорт“ тя е преговаряла за футболния клуб преди да се среща с Димитър Христолов за „Ботев“ и сега отново се връща на тема „Спартак“. Изданието съобщава, че „Втородивизионният клуб представлява сериозен интерес, тъй като стадион „Тодор Диев", на който играе, е взет на концесия. Съоръжението се намира на едно от най-оживените места в града на тепетата, в близост до централна гара, две автогари и популярен хипермаркет. На 5 март общинският съвет ще отпусне още 3 декара към стадион „Тодор Диев", след което шефовете на Спартак (Пд), Ирена Кръстева и КТБ ще седнат на масата за финални преговори“.
Това обаче се оказва малко затишие пред буря, тъй като в началото на април отново се появяват спекулации, че Кръстева иска да купи „Левски“. Много е вероятно това да цели разконцентрирането на футболистите преди най-важната част от шампионата, още повече, че е примесено и със слухове за закупуването на... пловдивския „Ботев“. Безплатният вестник „19 минути“ отново хвърля бомбата, пускайки материал, твърдящ „Продадоха "Левски" и в. "Стандарт"?“. Това обаче се оказва поредната изкуствено създадена шумотевица, предвид способността на сензационната медия да публикува стари информации и липсата на навик да цитира източниците си.
Последната вълна около сагата „Ирена Кръстева – собственик на „Левски“ се завъртя на 17 юни, когато Тодор Батков пред няколко медии заяви за пореден път, че няма да продава шампионите. Носителят на орден „Стара планина“ „се кълне: Няма да пусна ДПС в "Левски", цитиран от вестник „Новинар“. Дали обаче това „отричане“ бе случайно или някой има голяма тайна?

Истината или се осмеляваш?

Историята около Ирена Кръстева и нейните имотно-спортни завоевания изглежда наистина епична. А купуването на „Левски“ би я коронясало наистина като спортната императрица на България. И би донесло дивиденти на икономическите кръгове около нея, разбира се. Тепърва предстои да видим дали Батков наистина няма да й продаде българския шампион. Всички следим темата в медиите с интерес...
Прочети

26 февруари 2009

Как се става милионер?

От доста време насам се кефя на оригиналната реклама на TBI Доверие, ползваща като основа биографията на Бекъм. Тя обаче продължава да е нищо пред това, което ще ти пусна тук.



Неслучайно момчето прави повече пари от имидж и реклами, отколкото с често посредствената си игра на терена.
Прочети

21 септември 2008

България на Евробаскет'09 - Заслужиха си го момчетата!

Снимка: fibaeurope.com
Прочети

08 септември 2008

82 хокейни урока

"Разбрах, че в България имали 30-тина хокеистки и затова трябва да го поздравим, че въобще са успели да сформират някакъв отбор.". Това е може би единственият несаркастичен коментар в британски хокеен форум след загубата на националния отбор на България от хокеистките на Словакия с 0:82.


Фактът, че сме получавали гол на всеки 44 секунди* не би бил толкова тъжен, ако не беше трагичен и дори траурен. С има-няма 3 пързалки в цялата страна, няма какво повече да искаме.
Мацките е по-добре да се прехвърлят към хокея на трева - ще могат да тренират на всяка що-годе равна полянка, няма да им е студено, всяко лято ще ходят на лагери и topless ще могат да тренират за по-хубав тен. А аз ще си купя карта за целия сезон, ако изпълнят горните условия :)

* Цялата статистика от мача е тук като PDF.
Прочети

02 юли 2008

Кола с покривка

BMW почват да ми харесват все повече. Вчера пуснаха за простосмъртните и автомобила със собствена кожа GINA - “Geometry and Functions in “N” Adaptions”.




Още инфо от автомобилния портал RS-Auto.
Прочети

20 юни 2008

Some golf, Player? Yes, please!

Докато правехме регатата, бях на път да усетя тръпката от голфа, докато наблизо откриваха голфигрище. Но правехме регата. И затова си изтеглих голф симулация за Macbook-а. Следващата стъпка е офис-голф, а като стана голям - може и да се докосна до истински стик.
Реално обаче нещата стоят малко по-различно. От известно време България е обхваната от голф-мания, състояща се в ревностно строене на голф игрища, издаване на нови и нови списания, свързани с поредните голф-магнати на родината. И разбира се - шумни маркетингови кампании за развитие на туризма чрез голф и спа.
Лятото ми започна по северното Черноморие. Яхти, мидени ферми, курортни комплекси, строящи и откриващи се поляни за голф. И реклама. Много реклама. С едно голямо лого - средновековен рицарски шлем и надпис Gary Player Design. Кой обаче е въпросният Гери Плейър? Доста аматьорски въпрос за един запален голфър.
Оказва се, че Плейър е един истински "играч", който дори на 72 години успява да печели адски много пари от името и славата си. Човек-марка, както биха се изразили специалистите по маркетинг. Със 163 победи в професионални голфтурнири по целия свят, Гери със сигурност е заслужил това право. Какво имаме от Player - фондация, занимаваща се с образованието на деца в Африка (и най-вече в родината на играча - ЮАР), компания, занимаваща се с издателска и продуцентска дейност, фирма за недвижими имоти и инвестиции, винарна. Всичко това е под шапката на Black Knight International - мащабният проект на голфъра, когото всички наричат Черния рицар. (Другите му прякори са Г-н Фитнес и Посланникът на голфа). Като допълнение идва Player TV, излъчваща специализирани предавания за голф и други подобни зелени развлечения, както и списанието Player Magazine. Един вид, той е като Краси Гергов, само че нашето момче има още много да се учи.
Най-важното - Gary Player е може би най-известният голф-архитект в света. Направил е проекти за над 300 игрища в 35 страни по целия свят, като едно от тях е споменатото горе пряснооткрито черноморско Black Sea Rama, намиращо се на няколко минути път от апарт комплекса Калиакрия. Блексирама отвори "дупки" в началото на юли и събра доста запалени голфъри на първите няколко открити игри. За подготовката на един подобен проект Плейър казва: "Създаването на дизайн за едно голф игрище е много по-сложен процес, отколкото хората си мислят - изисква не само отлично познаване на спецификите на играта, но и добри визуални способности и умело планиране."
Хубаво е, че в спорта винаги има философия. Особено когато тя се развива и след прекратяване на активната кариера. Да си спомним само десетките големи играчи, които имат свои марки за спортни стоки, школи и т.н. и по някакъв начин инвестират в младите поколения. Именно затова хора като Черния рицар, колкото и комерсиално да действат, заслужават адмирации.
Прочети

29 май 2008

There Will Be Champaign

И ще има едни лодки, едно шампанско, едни калиакрии...
Прочети

30 април 2008

Идеалът ми за мъж или защо ходя да бягам

Е, вярно, заглавието е подвеждащо. Поне в първата си част. Но имам оправдание - от четене на Труд и 24 часа съм се поизкривил, даже почвам и да послъгвам явно малко. Ще си говорим за антиидеала ми за мъж и защо не искам да съм като него.
35-годишен, плешив, със забелязващ се достатъчно отдалеко корем. И ако покрай него се увърта някоя млада и засукана сладуранка - страхотно. Как си е постигнал човекът перфектната за себе си форма, не знам. Точно защото не искам да я постигам.
И за да не се наричам с любимата ми квалификация "Дебелак", ходя да си тичкам. Веднъж или два пъти в седмицата - действа успокояващо, носи малко време за себе си и е полезно за добрия тонус. Резултатът едва ли ще е тяло като на Рони Колман, но и без това нямам мераци да ставам Мистър Олимпия. Важно ми е само да го няма тумбакът. Щото другата ми любима думичка е "тУмбак". И от известно време доста често ми се иска да си я изрека, докато се гледам в огледалото сутрин.
Но стоицизмът си е стоицизъм. Задействал съм се - лека промяна в диетата, повечко движение, редовно бягане. И така ще съм си ОК. Ако искаш да бягаме заедно - там съм. Но, ако не ти се бяга, внимавай да не достигаш "идеала ми за мъж" (особено ако си мацка).
Е, ще се видим след 14 години. А сега отивам да тичам.
Прочети

21 октомври 2007

Какво трябва да кажем сега?!?


В началото на сезона казах това: Идва нова ледена епоха!

Преди малко с Боги казахме само:

Al-x4o ‎(20:33):
oooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooooo
Прочети

17 април 2007

Футболът служи и за забавление

Футболът отдавна ми омръзна. И то не защото го гледах постоянно през един доста дълъг период от своя живот, но и защото... не ме кефи особено като спорт. Предполагам, че знаеш за влечението ми в други посоки, по просто в последната една година ми се налагаше да го "работя". По задължение. Това също отблъсква, нали!?!
Онази вечер обаче се натъкнах на нещо наистина прекрасно. Тук съм ти качил един филм на ВВС, посветен на най-големите футболни куриози в историята на футбола. РАзделени са по категории и повярвай ми, подборът е достатъчно красноречив.
Разбира се, всичко е пречупено през британската призма, но, хей, кой е измислил "най-великата игра" все пак!
Освен забавните (понякога и доста чернохуморести) ситуации, видеото може да се похвали с наистина духовит коментар. В интерес на истината, бих отделил няколко часа, дори дни, за да преведа тези зашеметяващи реплики. Ще ми намериш ли субтитри на английски?
Прочети

01 април 2007

Майкъл Фелпс е новият крал на плуването

"Торпедото" Торп отрича да е ползвал допинг

Докато някои решават "дилемата на живота си", други правят състезанието на живота си. Днес на Световното първенство по плуване в Мелбърн 21-годишният американец Майкъл Фелпс записа рекордна седма титла на своята сметка и от този момент момчето, което винаги излиза преди старт с уокмен на ушите, вече е един от боговете на плувните спортове. Предишното върхово постижение от този род бе поставено от Йън Торп, който през 2001 година на шампионата на планетата във Фукуока грабна 6 златни медала.
В това време обаче бившият крал на плуването, както явно вече можем да си позволим да наричаме Торп, се натъкна на огромни проблеми с допингвластите, след като публикация във френския вестник L'EQUIPE публикува материал, в който се казва, че Торпедото е дал положителна допингпроба с увеличени показатели на тестостерон и хормон на растежа. Въпреки че сега австралиецът отрича, всички знаем, че често големи лица в спорта приключват активна състезателна кариера именно за да прикрият проблеми с допинга.
В момента петкратният олимпийски шампион в свободния стил Торп, който се отказа през миналата есен само на 24 години, се занимава с благотворителност, като е част от борда на директорите на фондация "Фонтан за младежта".
Прочети

18 март 2007

New Ice Age

Формула 1 се раздели със своя голям шампион. В "Година първа след Шумахер", както много медии по целия свят наричат започналия преди няколко часа състезателен сезон 2007, имаме обаче нова звезда на бяло-черния кариран небосклон. Дойде истинският миг на Kimi Raikkonen a.k.a. Iceman.
1:25:28.770 е цифрата, която съпровожда първата победа на Кими за новия му отбор. Точно толкова бе необходимо на финландеца да докаже, че и тази година "черните кончета" ще се борят докрай за титлата срещу отново силния тим на Макларън, окрилен от идването на световния шампион Фернандо Алонсо и младата надежда Хамилтън. Рено също показаха, че не са за подценяване, а съпротивата от страна на Renault, Toyota и BMW отново ще е изключително засилена по традиция.
Едно е сигурно - в началото на новата Ледена епоха Райконен има подкрепата на стабилния и изключително опитен Фелипе Маса и гениалния Жан Тод.
Прочети

08 март 2007

Дафовска се отказа с чест

Най-голямата българска биатлонистка за всички времена - олимпийската шампионка от Индивидуалния старт на 15 км. от Олимпийските игри в Нагано'98 Екатерина Дафовска обяви днес пред радио "Гонг", че слага край на състезателната си кариера.
Така една от малкото ни радости в зимните спортове приключи с достойнство дългия си път на бялата писта и огневия рубеж. Тя обаче оставя след себе си една голяма основа за развитие на млади таланти и спортна слава за страната ни.
След олимпийска титла, европейска титла, както и два бронзови медала от световни първенствa, Катето ще се отдаде на бизнеса си, който започна да развива през последните години, когато бе преследвана от множество контузии.

Можем само да й пожелаем успехите й като мениджър да са също толкова големи, колкото и тези на бялата писта.

P.S. Оказа се, че Дафовска е издала автобиографична книга, написана от журналистите Гено Бахчевански и Емил Милев. Тя обаче няма да се продава в книжарниците, а ще бъде подарявана от олимпийската ни шампионка при специални случаи.
Прочети

30 януари 2007

За КАТ и Australian open*


Ако героите на отминалата седмица в областта на тениса безспорно се казват Серина Уилямс и Роже Федерер, тук виждаш двама достойни техни наследници. "Неидентифицирани чакалещи обекти", както служителите на КАТ (поне у нас) са известни сред шофьорите, се забавляват явно изключително много от това си свое занимание. Най верояно и съжаляват, че по време на квалификациите за първия турнир от Големия шлем са били... дежурни.
Същността на проблема не е в това, че момчетата се развличат с игра на тенис, а след това спират поредната невинна жертва. Лошото е, че те меко казано обругават едни от най-ярките символи на властта - униформата и стоп-палката, както и в това, че го правят по време на дежурство. И въпреки че случката не се развива в България, обществена тайна е, че и у нас нещата не стоят много по-различно. Все още няма документални кадри (или поне на мен не са ми известни), които да удостоверяват с какво си запълват свободното време между две жертви родните пазители на сигурността по пътищата, но... не е трудно да разгадаем.

Да видим какви са предложенията:
1. Събират се два екипа и си правят гонка по автомагистрала "Хемус", а техни колеги от друга патрулка засичат с радара максималната скорост.
2. Нормалното занимание за студените зимни нощи - 66, Сантасе или просто Белот** - три имена за една и съща игра. А пък ако са изкарали и някой лев отгоре, защо да не стане по-напечено с игра "на вързано"?
3. Вземат се две сигнали електриковозелени жилетки и се обличат като пелерината на някой супергерой от комиксите. И понеже обикновено в патрулната кола са един офицер и един старшина, първият може да бъде КАТман, а вторият - Робин. Пускат се сирените и светлините на автомобила и се чака първият "злодей", който да бъде заловен. И когато той се появи, или го гонят с КАТмобила, или просто го спират и му казват: "Ей, Джокер, давай бързо документите за проверка!".

Сега сериозно: Искрено се радвам, че хората от видеото на са български граждани и държавни служители. Защото наистина не искам да вярвам, че данъците, които моите родители плащат, отиват за заплати на подобни лица.

P.S. Извинявам се, че ползвам услугите на YouTube, въпреки че съм обещал да ползвам родни източници, но просто нямах избор. Надявам се останалите пуристи и националисти да ми простят.


* Видеоматериалът е предоставен с любезното (полуспам) съдействие на Нели.
** Понеже на другото запознатите му викат Бридж белот. Не се бъркам.
Прочети

28 януари 2007

Променя ли ЦСКА начина на работа?*

Новите шефове на „Армията” намекват, че поставяните цели ще бъдат гонени не с всички средства, а с най-ефикасните. Това е изводът, който може да бъде направен след последното съвместно заседание на Надзорния и Управителния съвет в петък, където бяха обсъждани хода на зимната подготовка на отбора, както и политиката на клуба спрямо селекцията и детско-юношеската школа.
Самият факт, че Пламен Марков е доволен от хода на подготовката и новите попълнения говори, че има подкрепата на ръководството. Подкрепа, която много често липсваше при предишните управници на „армейците”, най-вече за привличането на играчите от „Most wanted” списъка на този, а и на предшестващите го треньори.
Ключовата промяна обаче е в отношението към ДЮШ. За никого не е тайна какви са условията, при които се тренира на „Червено знаме”. Не е тайна също, че те са на светлинни години от тези, които се предоставят в школата на Левски, а отскоро и на Славия. Въпреки всичко червените юноши се представят подобаващо в първенството и не отстъпват по нищо на съперниците си от Герена, които тренират и играят предимно на изкуствена настилка. Надеждата е новите два терена, които ще бъдат ползвани, да бъдат пригодени за нормален тренировъчен процес, за да се повдигне малко и самочувствието на подрастващите състезатели.
Крайно време беше ръководството на ЦСКА да заяви готовност да гласува доверие на играчи от ДЮШ, както и направи. Важното сега е да бъдат отчетени таланти като Юлиан Куртелов и Николай Чипев, вече доказали се в школата и чакащи шанс да се изявят и в първия състав. В противен случай остава рискът техните качества и средствата, вложени за тяхното развитие, да останат напразни. Както за съжаление напоследък се е получавало неведнъж.
Едно е сигурно – феновете са насочили поглед към действията на новото ръководство и бленуват най-накрая усилията на играчите да бъдат подкрепени от адекватно отношение на Томов и компания. Защото за истинските цесекари 30 титли все още са малко. А за спечелването на 31-та, към която се стреми новият курс на управление, има още един цял полусезон. Просто трябва картите да бъдат изиграни правилно.

* Материалът е ключ за влизането ми в редиците на "Тема:Спорт". Какво ми пожелаваш? А-а, късмет. Благодаря ти.
Прочети