Показват се публикациите с етикет политика. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет политика. Показване на всички публикации

23 март 2017

Твоят град има нужда от теб. България има нужда от теб!


Моля те да прочетеш този текст докрай. Може би ще ти се стори дълъг, но той ще отнеме само малка част от времето, което правилният избор в неделя би ти спестил. Да, животът няма да спре след 26 март, но именно от теб зависи как ще продължи той.

Може би вече ти е писнало от подобен тип разговори преди избори, но до неделя можеш да помислиш:

  • Искаш ли градът ти да продължава да пропуска възможности за развитие - и нови работни места, и нови гости от културен или друг вид туризъм, и по-добро образование за всички (то не е само за младите - ученето през целия живот е чудесна ценност)?
  • Искаш ли градът ти да продължава да бъде контролиран от Цветан Цветанов и Делян Пеевски и онези, които стоят зад тях?
  • Искаш ли градът ти да продължава да бъде напускан от десетки, дори стотици млади хора всяка година, защото не им предлага достатъчно добри условия за живот?
  • Искаш ли България да продължи да бъде на дъното на всички класации - особено на тези за грамотност, свобода на словото и щастие?
  • Искаш ли България да продължи да бъде мащеха на своите граждани, докато "политиците" от старите партии използват данъците за своя собствена изгода, вместо за подобряването на стандартите на живот?

Аз и моите съмишленици от "Движение Да България" имаме много идеи и уменията да променим всичко това. Освен това, ние сме доказали, че можем да се борим докрай за своите каузи, без да правим компромиси. Да, имаме решения - можеш да ги видиш тук. Ето само част от тях, свързани с проблемите горе:

  • Ускоряване на икономиката, стимулиране на предприемачеството и заздравяване на връзката им с образованието и науката;
  • Спиране на кражбите, контрабандата и нагласените обществени поръчки чрез изграждане на прозрачна администрация и електронно управление;
  • Въвеждане на съвременни стандарти в образованието, което да подготвя компетентни и активни граждани;
  • Подкрепа за българската култура, която да излезе от унизителното си състояние.


За да се случи обаче това, твоят град има нужда от теб. България има нужда от теб!
И аз имам нужда от твоята подкрепа, за да реализирам всички идеи и решения на проблеми, с които в "Да, България" разполагаме, за да направим страната ни по-добра!

На изборите в неделя гласувай с №16 в бюлетината навсякъде в страната и чужбина и с преференция 4, ако си в област Благоевград, и преференция 9 във Велико Търново и областта.

И още нещо - изгледай това видео и се включи в промяната:

Прочети

10 март 2017

Три причини да бъдеш застъпник в изборния ден


Около всеки вот ставаме свидетели на разследващи репортажи за купуване на гласове, в дните на избори - също. Тези практики обаче не спират - нито има наказани сред организаторите на този процес на фалшификация, нито пък доведените до отчаяние хора спират да продават гласа си. А когато 20-годишен младеж, учещ в чужбина, те попита "Ти колко даваш?" по средата на улицата (да, случи ми се преди броени дни в Сандански), значи средата е силно отровена.

Време е да изпием противоотровата, струва ми се. Това е и идеята на кампанията на "Движение Да България" "Стани застъпник" за събирането на доброволци, които да представляват коалицията в секциите в страната и чужбина в изборния ден. Сигурен съм, че знаеш защо е важно изборите да не бъдат фалшифицирани, но искам да ти дам три причини точно ТИ да бъдеш един от тези застъпници.

1. Ще имаш възможност да си активен участник в това изборите да НЕ бъдат фалшифицирани. Без изкуствено направени невалидни бюлетини, без подмяна на гласове, без подмяна на протоколи, без пасивно агитиране в самите секции, без заблуждаване на гласуващите от недобре подготвени членове на секционните комисии - всичко това звучи немислимо в една демократична държава през 2017 г., но продължава да се случва. Твоето активно участие като доброволен застъпник на "Движение Да България" в изборния ден ще помогне да запазим изборния процес чист.

2. Ще покажеш на системните партии, че само с купуване не става - публична тайна е, че с плащането на застъпници партиите си осигуряват гласове - 30, 40, 50 лева на застъпник. Целта на "Движение Да България" е да събере 12 хиляди доброволни застъпници, активни хора, които са готови да отделят от времето си в най-важния ден от годината, за да извадят мафията от изборите. Това не означава, че не ценим времето ти - напротив, точно затова разчитаме, че посланието ще бъде още по-силно, ако го направим заедно. Докато те купуват, ние ще им покажем, че демокрацията не струва пари.

3. Ще помогнеш на десетки принудени да участват в манипулациите хора да запазят достойнствотто си. Изборната мафия до такава степен е овладяла процеса по манипулиране на вота, че разчита на хора, които вече нямат друг избор, освен да продадат гласа си или директно да се включат във фалшификациите. Твоето присъствие по време на изборния ден и броенето след това ще ограничи максимално възможността подобна подмяна да се случи.

И още една, финална причина, която обединява всички останали: Ще извадиш мафията от изборите. Да, точно толкова просто е и зависи от теб, от нас - да се противопоставим активно на всеки един опит за манипулация при броене на изборите. Защото не става въпрос само за морал или ценности, става въпрос за цивилизационен избор - демокрация срещу фалшификация.


Виж повече за това какво трябва и какво не трябва да правят застъпниците в изборния ден и на сайта на ЦИК.
Прочети

28 февруари 2017

Имаш право да ме попиташ #каквощенаправиш


Играта в политиката би трябвало да е чиста - кандидатстваш за работа пред своите съграждани, те гласуват и ако те изберат - изпълняваш обещанията си. Просто, но прекалено рядко срещано.

Затова и в рамките на моята кандидатура за народен представител от листата на коалиция "Движение Да България" можеш да ми задаваш въпроса "Какво ще направиш?" и ако отговорът те удовлетворява, да гласуваш на 26 март с №16 в бюлетината и преференция 4 в област Благоевград и 9 в област Велико Търново.

Моите лични три приоритета са култура, медии и образование, но твърдя, че "Да, България" има най-добрия експертен екип от всички партии, който може да гарантира правилното реализиране на всяка една политика във всеки един отрасъл.

Имаш право да ме попиташ #каквощенаправиш, а аз ще ти отговоря какво ще направя заедно с екип от страхотни професионалисти. Задай въпроса си тук:

Отговорите ще давам поне веднъж дневно - сутрин или вечер, но ще правя всичко възможно дискусиите да не спират. Благодаря предварително на всички, които ще се включат!

Абонирай се за този бюлетин, за да научаваш най-важното около кампанията ми за парламентарните избори на 26 март 2017 г.

Прочети

22 февруари 2017

Началото на края им


За 11 години професионален живот съм се научил, че здравата работа води до реализиране на мечтите. Решаваш къде искаш да бъдеш, начертаваш пътя и тръгваш напред с максимална гъвкавост за коригиране на грешките и преодоляване на трудностите. 11 години след началото ще направя важна крачка по пътя към моята България - ще се кандидатирам за народен представител в предстоящите парламентарни избори.

Моята България е тази, в която не ми се налага всеки ден да правя компромиси със своите разбирания за уважение, достойнство, възможност за развитие, съчувствие дори. Моята България е мястото, където можеш да реализираш мечтите си за нещо ново на пазара без междувременно някой да ти ги открадне. Тя е тази, в която медиите не те заливат с лъжи само и само някой да бъде "опраскан", а зрителите - умишлено затъпени. Моята България е мястото, където можеш да се разхождаш спокойно по улицата без да се налага да прескачаш счупени плочки или да заобикаляш паркирани буквално на средата на платното лъскави и изоставени автомобили. Моята България е тази, в която не се налага една от най-големите културни институции да чака месец пари за ремонт на покрива си посред зима.

Кандидатирам се не само заради доверието на близки и дори непознати хора. Правя го, защото през всички тези години съм правил съзнателен избор за това с кого да създавам контакти, с кого да бъда приятел и с кого да имам бизнес отношения. Сега всичко това дава като резултат страхотната енергия на едно гражданско движение, превърнало се в политическа партия - "Да, България!". Енергия, която събра заедно стотици стойностни хора, която привлече близо 20 000 подиса само за един ден.

Енергия, която ще сложи началото на края ИМ - на онези, които пречат да живеем в Своята България. 

И въпреки опитите да бъдем спрени, заедно с приятелите ни от "Зелените" и ДЕОС - защото аз наистина имам много приятели сред членовете на тези две партии - предлагаме най-качествената в идейно и експертно отношение листа за изборите, която ще се яви с №16 в бюлетината.

Ще бъда кандидат за народен представител в избирателните райони във Велико Търново (там е Стражица, откъдето съм родом) и Благоевград - два от най-големите университетски и културни центрове в страната. Те пасват най-добре на посоката, в която вече се движа 11 години - качествена култура, качествено образование, качествени медии, защото точно там има най-силно изразено отношение потенциал/проблеми в тези три насоки.

Най-големият стимул - и в двата града се изправяме срещу символите на статуквото и потъпкването на демокрацията у нас: във Велико Търново лидер на листата на ГЕРБ е Цветан Цветанов, а в Благоевград водач на ДПС е Делян Пеевски.

Благодарности на всички, които ме номинираха - ще видите много скоро, че няма да ви разочароваме. Но работата заедно тепърва започва! #ДаБългария
Прочети

24 декември 2016

Защо казвам "Да, България"

Когато останалите правят равносметки, аз обичам да гледам напред. Набързо прехвърлям нещата, които не съм успял да реализирам през изминалия период, и започвам да планирам как и с каква помощ бих могъл да успея през следващия. Именно затова прецених, че краят на 2016-та е точното време да насъбера всички неща (дейности/кампании/политики), които през последните години съм опитвал да осъществя в рамките на своите интереси и познания, да ги разположа в освободилото се време, откакто не съм част от екипа на PRoPR, и да открия съмишлениците, благодарение на които те да станат факт.

Моментът съвпадна с появата на бял свят на ново политическо формирование - проектопартията "Да, България", която ще бъде учредена на 7 януари. Вече разказах, че зад идеята стоят хора, на които вярвам почти безрезервно. И когато няколко дни след първото официално събитие на проекта последва покана да се включа в инициативния комитет по създаването на партията, отказът не стоеше на дневен ред пред мен.
Активната обществена дейност и политиката са най-директните начини да създаваш бъдеще. Да го правиш за себе си, за семейството и приятелите, за служителите и партньорите си. Ако си бил разочарован, запретни ръкави - щом хубави неща се случват по света, могат да се случват и тук.
И макар да съм напълно наясно, че поради десетилетия политическо безхаберие болшинството от хората у нас имат различни приоритети (и реално нямат особен интерес към личности, които са готови да жертват собствения си бизнес и личен живот, за да се хвърлят в политиката), ето ги моите причини да се присъединя към "Да, България", засега като редови член:
  • Енергията е адски привличаща - лицата, които виждам около срещите на общността, са на хора, които пряко или непряко са ме вдъхновявали през последните години неведнъж. И всички те вече са си казали, че няма какво повече да се чака - останалите средства явно са изчерпани, трябва да променим страната си с политическа активност.
  • Твоите мисли, изказани от толкова много други хора - въпреки че сред създателите на "Да, България" има хора, които се определят като "десни", "леви", "либерали", "либертарианци", "консерватори", не бива да се забравя, че тези определения са толкова остарели, че само едно е важно - как искаш да направиш промяната и кои са стъпките, които самият ти би извървял. И понеже при всяка среща с тях чувам толкова много от своите мисли, вярвам, че общите ценности ще ни изведат до по-доброто бъдеще.
  • Да даваш на другите, след като вече си успял за себе си - в почти всички партии се появяват "нови лица", които обаче просто се появяват - в биографиите им стоят съмнителни успехи, още по-съмнителни връзки и последваща анонимност в парламента. До моето име в инициативния комитет на "Да, България" са имената на предприемачи, продали бизнесите си на инвеститори от страната и чужбина, на хора на изкуството, постигали успехи неведнъж и не само у нас, на мениджъри, управлявали стотици и хиляди служители, на хора изследователи и преподаватели... Има дори такива, които са губили работата си заради своите ценности и желанието си да ги защитават. След което отново са се изправяли, още по-силни. Всички те са нови имена за 99,9% от населението на България. Но сега са тук с идеи за това как да си върнем държавата от силната хватка на мафията.
  • Нуждата от силно модернизиране на образователната и културната сфера - двете зони, в които имам най-силни интереси, стоят в основата на по-доброто бъдеще. Това е. От години работя по своите си канали за подобряването им, но настъпи времето да се подходи по-сериозно, включително със средствата на политическите действия.
  • Време е за истинска борба с корупцията, която да започне от съдебната система - когато немалка част от общността на "Да, България" участваше в инициативата "Правосъдие за всеки", реакцията от политическите среди беше повече от подигравателна. Тези хора обаче, като добавим към тях и Христо Иванов, показаха, че знаят какво да направят и са решени да доведат борбата до край. Действаме!
  • Никой няма да свърши работата вместо теб - това е истината, разочарованията през последните години следваха едно след друго, затова може би е време сами да взимаме решенията. Очевидно много хора мислят по този начин, след като за по-малко от две седмици над 3000 души заявиха своята подкрепа за "Да, България". Много от тях предлагат не само финансова помощ, но и искат да са доброволци, да създават местни организации, да реализират идеи за политики.

Божо Божанов, Йовко Ламбрев и Боян Юруков също дадоха своите причини да се присъединят към инициативния комитет за създаването на партията.

П.П. Има и нещо, което не бива да бъде оставяно на заден план - освен създаването на партията отдолу нагоре, важна е и прозрачността и себеотдадеността на съмишлениците още от самото начало:

Здравейте, днес в офиса, с куриер, пристигна този принтер от град Варна, подарен ни от Todor Dobrev, а Valentin Vachkov ...
Posted by Да, България on Friday, December 23, 2016
Прочети

11 декември 2016

Има ли българска мечта? Да, България!


Пълната зала на Модерен театър по време на обявяването на проекта на 9 декември 2016 г.
Обичам да се оглеждам. Всеки ден, възможно най-много пъти, за възможно най-много неща, най-вече надежда. Иска ми се да откривам искрицата на по-доброто бъдеще във възможно най-много хора, да чувам идеите им, да виждам как ги реализират. Оглеждам се за 20-годишни момчета и момичета, които имат не само мечти, но и потенциал на 30 да са действащи gamechanger-и. И ги виждам, о, виждам толкова много от тях!

Разбира се, важни са ми и онези хора в активна възраст, които не се отказват, които искат да променят средата и които успяват да спечелят доверието ми с последователността в действията си. С доста такива човека преди 2 години създадохме Читалище.то, а част от тях тази седмица ме поканиха на полутайно събитие в Модерен театър. Получавайки 6 различни покани от хора, на които вярвам, знаех, че се готви нещо важно, нещо голямо.

Оказа се вдъхновяваща петък вечер - с десетки хора, с които съм се запознал през последните 5 години, с които сме осъществили множество важни инициативи, а поводът - обявяването на политическия (а скоро и партиен) проект "Да, България" с основни лица Мануела Малеева, Христо Иванов и Кристиан Таков.

Атмосферата в залата, липсата на излишен патос, ясно определените цели и обраността на говоренето дадоха добра заявка, а присъстващите на събитието - още по-добра. И трите основни приоритета, които са и в моя списък - работеща правосъдна състема, борба с корупцията и работеща образователна система.

Тук ключово отново е доверието и фактът, че много пъти съм бил рамо до рамо с повечето от инициаторите без да бъда разочарован, че гледаме в една посока, ме успокоява. Защото за мен те са олицетворение на "българската мечта". Защото знам, че вече имам кого да подкрепя на следващите избори, без да правя компромис със себе си, както отчасти се наложи преди месец заради фактора "Реформаторски блок" в кандидатурата на Трайчо Трайков. (Е, в Модерен театър имаше и хора, които не трябваше да са там - точно тези лица от РБ, които в момента би трябвало да са се скрили някъде, но ще видим доколко ще успеят да се прикачат)

Няма нужда да казвам повече, просто изгледайте видеото от обявяващото събитие на  "Да, България" и имайте надежда. Защото това са хора, които наистина са доказали искреността си.

Прочети

07 ноември 2016

Ех, Канада...

Новият канадски премиер Трюдо, който за 1 година направи страната си готина (по The New Yorker)
Кажи ми честно - какви бяха асоциациите ти за Канада допреди година? Хокей, кленов лист, друго? А сега? Секси премиерът Джъстин Трюдо, добри учени (пак заради изявите на Трюдо, станали вирусни в социалните медии), активна външна политика, за нас комбинирана с отпадане на визите за българи от 1 май 2017 г.


Наскоро в Терминала писах за country branding и как липсата на такъв е голям проблем за България. Ето, Канада е добър пример за това, че нещата могат да се променят за няма и година! Разбира се, те имат своите предимства пред нас - географското разположение, огромната площ и съответно икономика, част са от Г-7, съседи са на САЩ, но и доста недостатъци - географското разположение, огромната площ, съседи са на САЩ...

Ще обърна внимание именно на последното - през последната седмица гледам на порции конференцията Go North, която Google организира в Торонто на 28 октомври в подкрепа на местната технологична екосистема. Редица местни стартъпи бяха представени рамо до рамо със световни гиганти, създадени от канадци. И голяма част от предприемачите признаваха, че успехът им се дължи на това, че са създали своите бизнеси след прехвърлянето си да работят в САЩ.

Какво обаче се случва секунди по-късно - получават въпроса
"А щеше ли да се получи, ако бяхте започнали в Канада?"
И повечето отговарят, че преди 10-15 години би било невъзможно да постигнат глобален успех, ако започват технологичен бизнес си в Канада, но сега това е напълно възможно и би довело до сходни разултати. Сякаш страната им за кратко време се е превърнала от източник на идеи за американската икономика в прекрасно място, от което да стартираш завладяването на света. Създателят на StumbleUpon и Uber Гарет камп дори е създал стартъп за стартъпи - работи с малка група компании, на които помага да създадат продукта си и да се наложат, работейки директно с тях в рамките на ежедневния им процес (което го отличава от акселераторите, например).

И ето тук виждам възможността за България - вместо да се оплакваме как Румъния, Гърция и Турция ни засенчват с размера на своите икономики, можем да се превърнем в локация, която да помага за развиването на идеи в съседните държави. Имаме инфраструктура, имаме успешни предприемачи, имаме и достъп до достатъчно пазари.

Действай! А преди това, изгледай колкото можеш от Go North - повече от интересно е, включително да видиш и какви са политиките, които канадското правителство налага и смята да наложи (канадският министър на иновациите, науката и икономическото развитие Навдийп Синг-Бейнс започва да говори около 1:51:30).

Прочети

04 ноември 2016

На изборите в неделя - "Да" на Трайков и без глас за Цирка на Слави


През тази предизборна кампания бях мълчалив. И тази вечер нямам 7 причини да гласувам за Трайчо Трайков на изборите в неделя. Защото имам само една - България заслужава и следващият й президент да е човек, от когото народът няма да се срамува. Аз не искам да се срамувам, затова избирам Трайков.

Изборите са президентски, мажоритарни, и макар Реформаторски блок да е последната (образно казано) партия/коалиция, за която бих гласувал, особено след ужасния начин на провеждане на тази кампания: Трайчо Трайков единствен сред кандидатите е достатъчно интелигентен, представителен, образован, говори пет езика (включително майчиния си, по негова биография като министър), не си противоречи във всяко изказване, продължава цивилизационния ни избор към Европа, не залита към Русия и изглежда достоен наследник на Росен Плевнелиев.

Имах възможност да се запозная с кандидата за вицепрезидент ген. Съби Събев, който, въпреки военната си школовка, мисли и звучи адекватно и разчупено, не дърпа към себе си и явно няма вместо вице- да е контрапрезицент, както беше с Маргарита Попова.

Така че задраскването на квадратчето с №7 за мен е двоен правилен избор. 

Неделя ще има и референдум, който обаче ще пропусна. След като миналата година заедно с голяма група страхотни хора изкарахме цяла информационна кампания в полза на електронното гласуване, макар тя да бе саботирана от партиите и източена от редица други "инициативни комитети", сега много ясно виждам популистката нотка в тазгодишното допитване.

Слави Трифонов е безспорно страхотен шоумен и двигател за определена част от българската поп-култура, но месенето му в политиката се случва по грешния начин. Заради желанието му на този референдум отново да има въпрос за електронното гласуване, въпреки че на миналия народът ясно заяви своята позиция, няма как да вярвам, че нечии интереси не прозират и зад останалите въпроси, минали скандално бързо и безкритично през парламента (припомням - президентът ги спря, доколкото бе в правомощията му).

Затова, ако случайно ме попитат дали искам да гласувам на референдума, ще пропусна. Не желая с гласа си, бил той и "Не-не-не", да узаконявам това допитване. От мен без глас за Цирка на Слави, той нека продължава да си прави шоуто (на който и пътен възел желае).

В събота мисли, а в неделя упражни ПРАВОТО си на глас смислено. За да не бъде наистина понеделник денят за размисъл, както става винаги...

А преди това можеш да прочетеш и интервюто на Ивет с Трайков в Терминал 3.



Прочети

07 февруари 2016

10... Или точно третина от един живот


Уоу, откъде да започна? Когато в четвъртък започнаха да присветкват нотификациите в LinkedIn, че контактите ми там ме поздравяват за поредната work anniversary, нямаше как да не се загледам. И там съвсем ясно бе изписано: www.alexanderkrastev.com - 10 years. Изведнъж си дадох сметка, че нещо, което може би е започнало наивно, почти като на шега, се е превърнало в история. Не, наистина!

Трудно ми е да си представя колко много съм пораснал за тези 10 години (почти колкото ми е трудно да си представя този текст да не звучи инфантилно, но карай, и без това вече пророних първата сълза). Започнах единствената си работа, създадох и с верни четящи другари превърнахме "Аз чета" в най-престижната медия за книги в България, успях да развия и продам един бизнес проект, ожених се, започнах да преподавам в Нов български университет (където само няколко месеца по-рано държах слово пред завършващите магистри по комуникация), срещнах страхотни хора, а съвсем скоро ще стана на 30. Как, как точно да преразкажа една третина от живота си, като публикациите само в този блог са 500. Да, точно 500, а тази е под №501!

Настоящият нов дизайн на The Dreamreader 

Разбира се, беше време и за поредния редизайн. Той е пети за този блог и продължава да следва развитието ми като Личност (Ау!) - светъл, минималистичен, с акценти в любимия ми жълт цвят. И докато правех дребни корекции, излизаха линкове и свързани текстове. Така че ще те поздравя с 5 тях - малко опознаване в неделя сутрин никога не е излишно.

  1. Тя и историята с цветитата - честно, не съм съвсем сигурен коя е Тя в този случай, епистоларната история мълчи. Но пък е доста сладка неопитността ми, прозираща зад опита да говоря на жена за... други жени.
  2. Страх ли ме е вече от книгите? - е, разбира се, че ме е страх - та кого не трябва да го е страх от книгите. Аз обаче живея вълшебно с тях - там съм, когато имат нужда от мен, обратното е също винаги вярно!
  3. Когато порасна... - този пост ми е сред любимите, връща директно към зората на "Аз чета" с... първия ми читателски дневник от V клас. #книженблогърпочти20години
  4. In Search of Sunrise - е като статус от вечно преследващ ме цикъл, когато не мога да намеря правилната музика за слушане. Случва ми се поне веднъж годишно и продължава седмици. И ниго Spotify, нито YouTube каналите ми помагат. Решението обаче все някога идва (в края на 2015-та беше The Great Unknown на Роб Томас), дори и в правилния момент преди лятото.
  5. Един (контра)протестен ден в центъра на София - завършвам с този текст, защото е най-четеният в блога. 5000 прочитания. И отразява какво ни се случваше в продължение на 400 дни по време на протестите срещу Олигарски. 400 дни, копеле! След това отново дойде Бойко и положението е все така кофти (и с много подаръци за Дебелото), но аз не съжалявам за нито едно вложено усилие.

Пожелавам ти вдъхновение. И ако докато разглеждаш блога, ти попадне интересна история, която искаш да ти разкажа, ще го направя с удоволствие! #следващите10
Прочети

25 юли 2015

Да срещнеш врага достойно очи в очи


Има едно основно нещо, което различава хората от приматите и останалите животни - възможността им да водят целенасочена и членоразделна комуникация с ясна цел и измерими резултати. Еленът би нападнал почти веднага с рога опонента за дадена територия, човекът, вместо това, би използвал мозъка си и би опитвал да преговаря, давайки разумни аргументи в своя полза до достигане на целта.

За два дни бяха изразени много мнения за това дали хора, които са протестирали повече от 400 дни срещу Местан и подопечното му (нему и на господарите му - нали не си мислим друго?) правителство на "Орешарски", трябва да седнат на една маса с него - без значение от формата и темата. Много "да" и много "не". Истината е, че всеки от присъстващите е бил доброволно там, включително и председателят на ДПС, чиято парламентарна група преди броени дни беше получила покана за среща Инициативата "Правосъдие за всеки".

Факт - Местан е чудесен политически комуникатор, много трудно може да бъде изведен извън зоната си на комфорт. Но и това му се случи неведнъж по време на разговора. Имаше моменти, в които да обясни спокойно аргументите на своята партия, след което получаваше въпроси и контрааргументи - това му се случва прекалено рядко, нали така?

Какво и как всъщност се случи в четвъртък сутрин, можете да се уверите сами от цялото, немонтирано видео на срещата на представители на Инициативата "Правосъдие за всеки", Протестна мрежа и други протестиращи с Лютви Местан:

 

Резултатът от неколкоседмичните обсъждания на съдебната реформа ще стане ясен в близките няколко дни, но много рядко в съвременната българска история е правена реформа с толкова активно гражданско участие и натиск. На практика, въпреки манипулативните и низки опити да се генерира изкуствана съпротива срещу съдебната реформа с участието на неориентирани непълнолетни, статуквото получи много силен удар: прозрението, че срещу себе си има не просто голям брой хора с реална цел, а мислещ враг, който не се страхува.

Защото да срещнеш врага очи в очи е достойно.
Прочети

28 февруари 2015

Заспивате ли изобщо, товарищ Путин?


Денят ми започна с новината за убийството на руския опозиционер Борис Немцов в Москва в петък вечер. Признавам, не следя отблизо вътрешната политика в Русия, но имперските амбиции на другаря Путин задържат вниманието ми от много време насам.

Само две седмици след интервюто си за "Събеседник", в което казва притесненията си, че Путин ще го убие, Немцов бе застрелян съвсем близо до Кремъл. И както написа тази сутрин в блога си Илиян Василев, бивш посланик в Русия, с убийството на опозиционера "беше премината една червена линия, която отделяше управлението на президента Путин от най-мрачните страници в най-новата история на Русия - периода на Сталин."

Харесва ми тезата, която Василев споделя няколко реда по-надолу - че дори не е било нужно другарят Владимир Владимирович да дава лична заповед за разстрела на Немцов, защото имперската му политиката вече е довела до създаването на достатъчно неформални групи, които сами биха се наели с подобно покушение.

Звучи ли ви познато? Политиците у нас дълги години (но с особена сила през последните няколко) мълчат публично за съществуването на гражданска опозиция. Същевременно обаче по времето на правителството "Орешарски" насъскваха маргинални групи срещу протестиращите и създаваха страх от личностни саморазправи с фатален край. Нерядко с такива заплашваха и анонимни профили в социалните мрежи. Сигурен съм, че подобни мисли имат и поддръжници на кабинета "Борисов 2" към хора, които имат разумни аргументи срещу политиката на настоящата власт.

Убийството на Борис Немцов ме връща половин година назад към периода, в който помагахме на Николай Кобляков да получи справедливост у нас. Живеещият в Париж руски дисидент с френско гражданство беше задържан на летището в София в края на юли заради издадена по искане на Москва "червена бюлетина" от Интерпол. В онзи момент България се оказа единствената държава от над половин дузина страни, посетени от Кобляков след тайното издаване на бюлетината, която се поддаде на натиска от Кремъл и го арестува. Борихме се над 3 месеца със съдебната система и сякаш никой у нас не искаше да чуе, че арестът е политически мотивиран и екстрадицията на Николай в Русия може да доведе до неговото убийство.

Каузата ни успя - днес Николай е свободен и надявам се щастлив във Франция, но моето безспокойство остава все така на линия. Защото очевидно това е политиката на Путин - преследвай противниците си докрай, има кой да свърши черната работа.

Само едно не ми е ясно - съвестта позволява ли Ви да заспите изобщо, товарищ Путин?

Текстът е публикуван първо на btvnovinite.bg
Прочети

13 февруари 2015

Блоговете и клозетната публицистика


От близо седмица мили хора ме поздравяват в LinkedIn за годишнината от създаването на този блог. Защото в книгите за дигитален маркетинг пише, че е редно да си сложиш допълнителна месторабота Blogger at MyWebsite.com в бизнес мрежата, ако си развиваш такова лично пространство. 9 години. 9 дълги и разнообразни години. Защото всичко започна, когато да имаш блог не беше модерно, а беше по-скоро нужда.

В моето начало, преди почти 10 години, блогове имаха двама-трима политици. За изборите през 2009-та вече бяха десетки. През 2013-та почти всеки кандидат за депутат или местен управник имаше и блог, и фейсбук страница. Единствените, които оставаха живи след всяка кампания, бяха блоговете, създадени да разхвърлят интриги - политически и обществени. Мартин Димитров имаше страхотен блог, после стана лидер на СДС, мина на нов домейн и накрая го изостави. Същото се случи с блога на Николай Младенов на български (но пък той вече списва такъв на английски). Единствено Радан Кънев продължава да стои в добрия стар Blogger от 2007-а насам.

Има си причина за това и тя е чисто технологична - блоговете вече западат. Заради популярността на Facebook и заради това, че е много по-лесно да достигнеш през страницата си в социалната мрежа до своите последователи, отколкото да ги придърпващ да влязат в блога. Push срещу pull комуникация.

Затова и днес повечето (новосъздавани) блогове са по-скоро средство да монетизираш. Да монетизираш популярност, комерсиалност, а най-вече политическата си нищета. Бареков си направи блог, вероятно посъветван от свой близък другар политолог, с когото имаха нещо-като-съвместен хостинг бизнес, в първия момент, в който реши да стъпва на политическата сцена. И там, разбира се, той громеше всички свои противници, докато трупаша маса "абонати" за популистките си текстове и след това за бюлетината с хиксче. След това и Бойко Борисов не остана назад. Само преди месец-два пък друг стожер на политическото статукво е подал заявка за престижната значка "блогър", точно толкова лесно, колкото близо две години раздава значки "протестер" с възможно най-негативната конотация в онлайн бухалката си с роботизирани броячи за посещенията.

И както Бареков опитваше да убива бизнеси и да проваля избори в "блога си", сега и трибуквеният бард ще разпространява клозетната си публицистика и в блогосферата. Ще четем за платени всякакви, за това по колко много сестри имат, ще разбираме за всичките им ненаправени грехове, та и ще се дивим на пищния и талантлив език, пуснат във вентилатора.

Ясно е докога - докато свършат парите. Само не ми стана ясно защо темплетът на блога не е кафяв...
Прочети

24 януари 2014

5 екзотични дестинации за посещение от родните депутати

След като родните депутати се оказаха особено активни в международната дейност и опознаването в "лични визити" на екзотични за обикновения българин страни като Куба, Сирия и Тайван, предлагам кратък списък, с който и останалите народни представители да запълнят празнините в дейността на международно низвергнатия външен министър Кристиян Вигенин:

1. Тайланд - освен с вкусната си храна и красивите залези, страната на Рама ще ги посрещне с разкошна архитектура и know-how как в няколко поредни управления да създадат семеен режим с трайни зависимости. Вероятно и ще покажат на местните политици как да обясняват, че нямат сестра.

2. Северна Корея - чиста и подредена страна, с ясни правила и свободи, в която няма свободия - точно такъв строй, в който депутатите ни биха ходили спокойно на работа, без странни хора да ги притесняват и да изискват от тях някакви неща (севернокорейският лидер има и успешен лек за справяне с такива хора - на стадиона и... забавление). Тази особено велика нация успя дори да вземе проби от слънчевата повърхност, което със сигурност дава възможност за оптимизация на родната енергетика и заслужава посещение от парламентаристи, било то и "в лично качество".

3. Украйна - една от най-братските ни държави на изток, където напоследък всички се славят с точно като снайпер око, може да окаже ключова подкрепа с насоки как да бъдат прекратени 7-месечните протести у нас. Подобна визита би била от изключителна важност, предвид зараждащия се транспортен дефицит у нас с намаляването на превозните средства от видя "бял автобус".

4. Иран - наследниците на персите имат сравнително добри познания по ядрена физика и със сигурност биха могли да са полезни в решението дали да строим АЕЦ "Козлодуй" или да се насочим към други енергийни проекти (виж илюстрацията).

5. Луната - като наистина велика страна, KLETA MAJKA BALGARIQ заслужава да е четвъртата държава в света, която да осъществи меко кацане на Луната. И за да сме все пак с нещо пред САЩ, СССР и Китай, които по някаква случайност са ни изпреварили, предлагам да изпратим всички 240 депутати там. С еднопосочен билет...

Прочети

10 ноември 2013

Наръчник на младия национал-популист



По всичко личи, че идват избори. Е, те няма да са по плана на хората - възможно най-скоро след незабавна оставка, а най-вероятно по графика на политическата върхушка - 2 в 1 през май след студена и "изстрадана" зимна оставка.

Сигналите са достатъчно ясни - разчистванията вътре в самите партии (казусът "Бисеров"), отделяните високи бюджети за политическа реклама (казусът "Атака"), тръгването на "новите месии" на обиколки из страната (казусът "Бареков"), насърчаването на разделението на народа по уж партиотичната ос "Българи юнаци"-"Бежанците на сапун" (казусът "Пиротска"), ползването на криминални инциденти за създаване на ксенофобски нагласи (казусът "Вики") и още, и още...

И понеже след "прочистването" ще трябва да изгреят нови лица, ето няколко съвета за начеващите национал-популисти, които ще трябва набързо да натрупат популярност сред "лесните" избиратели за предстоящите избори:
  1. KLETA MAJKA BALGARIQ над всичко - за истинския българин няма нищо по-важно от рóдината, от нейното добруване и това да пребъде през вековете. Чак след това е Венета!
  2. Братска Русия пак ще ни спаси от всички поробители - ясно е, че това членство в Европейския съюз е с цел само да заграбят земята ни и да ни ползват като буфер срещу арабската икономическа инвазия през последните години. Но кой ще ни пази, след като заради НАТО ни закриха и войската!!! А в същото време Русия възвръща старата си слава на икономически титан - това е истината и за българската икономика.
  3. Чужденците заграбват земята ни и златото ни - продажбата на българска земя на чужди фирми и граждани трябва да бъде изцяло забранена. Както ние си взимаме почва от пресвещения Божи гроб и я носим тук да ни закриля, така и чужденците малко по малко заграбват нашата напоена с кръв земя, за която дедите ни са давали живота си! Отвърнеш малко поглед настрани и току-виж черноморието ни се оказало чужда собственост (хм, справка - Камчия)
  4. Богатите крадат и експлоатират бедните - няма начин да си забогатял честно в тази държава. Е, има едно две изключения - те са явни и скрити собственици на една-две медии. Но! Иначе богаташите са пиявици, които експлоатират труда на бедните си служители, превръщайки ги в роби и забогатявайки все повече и повече на техен гръб. От богатите трябва да вземем, за да дадем на бедните и на пенсионерите! Равенство за всички! Освен пред данъчните.
  5. Мързеливите бежанци са дошли тук, за да ги храним и поим, ще ни избият и завземат - едва закърпваме бюджета на републиката, и то с изстрадани заеми за бъдните поколения, а сега и тия бежанци са ни на главата - да ги храним и поим... Те трябва да бъдат екстрадирани обратно в родината си - там са родени, там им е мястото, трябва да са горди с нея, както ние сме горди с нашата велика България.
  6. Повсеместното въоръжаване е единственият начин да се справим с престъпността - дали някой ще посмее да влезе в къщата ни, ако знае, че имаме пистолети? Не, нали - да се разреши носенето на лично оръжие еднократна доза!
  7. Частният бизнес насърчава сивата икономика и заграбването от корпорациите, трябва национализация - богатите измамници крият данъци и приходи и с това ощетяват държавата ни и дават скритите пари за скъпи коли и апартаменти в чужбина. Корпорациите пък опитват да ни завладеят, мачкайки дребния бизнес и вдигайки изкуствено цените, след което изнасят печалбата в чужбина - има решение за всичко това и то е национализация на индустрията и земеделските стопанства.
  8. Вън чуждите автори от учебниците по литература и история - имаме толкова велики български бардове, градили духовната история на родината, нямаме нужда от чуждопоклоничество в учебниците, по които учат децата ни.
  9. Народът ни се топи - да затворим границите и да насърчим раждаемостта - не може велик народ като българския да изчезва - стига вече сме емигрирали, да останем тук, да правим горди български юнаци тук - дори не в града, а на село (селата ни изчезват и застаряват!!!). Да затворим границите и да се обедимим за каузата всички да работим за добруването на родината - пари има, материал има, ние сме най-умната нация - няма как да не успеем!
  10. Едно време беше по-добре! - няма значение кое е "едно"-то време, няма как да не е било по-добре, защото сега е ужасно зле.
Следвайте тези 10 прости тези и със сигурност ще спечелите гласовете на всеки горд, интелигентен и милеещ за родината българин-патриот на следващите избори!
Прочети

22 юли 2013

Политиката на народа


Изпитвам доста силно негодувание от това, че думата "политика" съвсем целенасочено бе избутана в стената като мръсна. Разбира се, от няколко поредни редици политици. "Политика" и "политики", макар различни неща, са напълно идентични в главата на нормалния човек. Резултатът от което е отдръпване от всякакво желание да се реализират политики, различни от чисто партийните. Бум - къде си ми тръгнало, ти, гражданско общество.

#ДАНСwithme обаче е стъпка в другата посока. Без да се е институционализирал, протестът вече дава все повече наченки на граждански натиск, отделно от основния си инструмент - вечерното шествие и сутрешното пиене на кафе + редица по-малки акции. Първо се появи Харта 2013, в която много хора, може би с основание, се усъмниха; после още документи, днес вече е онлайн една петиция до еврокомисар Вивиан Рединг, която в този момент е подписана от над 5000 души, по-малко от 24 часа след публикуването си.

На практика, важно е петицията да бъде подписана от колкото може повече хора до утре в 10 ч. сутринта, когато самата Рединг ще бъде на срещата от серията "Дебат за бъдещето на Европа" във Военния клуб (#EUdeb8 в Twitter), така че подпиши я тук и препрати на приятели :) Давам информация, че документът е плод на сериозен краудсорсинг, което е сред най-хубавите неща, които могат да ни се случат в 21. век.

Още нещо хубаво ми се струва, че се зароди тези дни - антиправителствената информационна служба noresharski.com, която, както показва и каламбурът с официалния пресцентър на правителството, ще дава информацията за протестите, която не попада в официалните хроники. Както го разбирам, вероятно и такава, която правителственият пресцентър се опитва да скрие (нов пример от днес - с промяната на часа на извънредното заседание на МС за актуализацията в бюджета и пускането на инфо до медиите само час преди това).

Днес бях на първата пресконференция на NOresharski.com - с участието на икономиста Георги Ганев от ЦЛС. На тротоара на пл. Народно събрание, на фона на самия парламент и на броени метри от него, Ганев говори доста аргументирано защо няма нужда да се прави актуализация на бюджета. И най-вече за това, което мен ме притеснява през цялото време - че на практика няма изказани аргументи от страна на правителството за изтеглянето на 1 млрд. лева заем... Човекът звучеше доста убедително, а дори хора неексперти го разбираха - факт, там имаше освен много журналисти и доста граждани, които дойдоха след сутрешното пиене на кафе.

Няма как да анализирам думите на Георги Ганев, но пък снимах почти цялата пресконференция, която можете да видите в това видео.


И така, чувствам, че малко по малко хората започват да осъзнават колко е важно сами да започват да правят политики (извън класическия НПО-сектор), дори без активно да са замесени с политиката. Обнадежден съм - когато и да си тръгнат наглите управляващи, ще сме израстнали като гражданско общество!
Прочети

20 юни 2013

Как спрях да съм мълчалив

Обичам да се шегувам със себе си, че напоследък помъдрявам и затова съм станал по-мълчалив. Всъщност, истината е, че обичам да слушам внимателно какво ми говорят и не обичам да говоря, когато няма какво да кажа. Слушам, гледам, внимавам - за да знам кога трябва да реагирам.

От петък насам всяка вечер (с изключение на събота, простете!) не съм мълчалив, а крещя. Но не от безпомощност, както това се случваше с много хора преди 3-4 месеца (простете и сега за цинизма, но реалността е такава и не е лошо), а от добре канализиран гняв, който мога да аргументирам с часове. Спрях да съм мълчалив, защото прагът ми на търпение отдавна е сведен до минимум и съм все по-горд с това. И така - всеки ден в 18.30 на уреченото място, заедно с хиляди други като мен.

Обичам да се откроявам, но се чувствам повече от щастлив като равна част от тази общност - хора със скъпи костюми, връщащи се може би от затварянето на сделки за милиони, хора на изкуството, хора на науката, десни и леви хора, дори обикновени хора, които са протестирали и през февруари. Те обаче ме вдигат сантиметри над земята, с цялата синергия и позитивизъм.

Креативният протест, както го нарече БНТ, изненадва всяка вечер и вдига все по-високо летвата за онези, които отдавна не са достойни да ни управляват (да, тези 7 дни за тях би трябвало да са цяла вечност!). Всеки ден нови и нови забавни, но умни лозунги, нови идеи да покажем превъзходството си над самозабравиилте се.


Радвам се, че спрях да съм мълчалив (и буквално - с участията по БНТ и "Хоризонт" и "Христо Ботев" на БНР). Радвам се, че спряха да са мълчаливи всички мои приятели (не че сме били политически пасивни досега, напротив!) - по време на шествията, да спра за 2-3 секунди, и ме застига нов и нов познат, много от които не съм виждал с месеци и години - каква по щастлива среща от това?!

С Мирена, по позитивния начин

Последните дни обаче въпросът не е "Ще ги свалим ли?", а "Какво ще правим, като ги свалим?". Да си го кажем - каузата не е това да паднат БСП и ДПС от власт и да се върне ГЕРБ. Не, по дяволите!

Аз лично искам достойните и заслужаващи доверието хора да спрат да се гнусят от думата "политика" и да влязат там с двата крака. Служебното правителство го доказа! (Disclaimer: работил съм и за него, и за президента и не ме е срам от това, а най-хубавото е, че нямам и причини). Познавам поне 10-ма, които биха се справили чудесно на висши ръководни функции, и още няколко десетки, които биха били прекрасни висши експерти и съветници по министерствата. И те не са на по 50, с провалени бизнес кариери и агентурно минало, като болшинството сегашни народни представители.

И започвам да убеждавам всеки, че това трябва да се случи. Който желае и би искал да поеме риска. Защото наглостта вече преминава всякакви граници... Тази политическа класа е "бита карта". Време е да си приберем "ръката". И да раздадем новото тесте.

Имам да кажа това:
Майната ви, тъпанари, излизайте да #ДАНСwithme и после си отивайте!

Програмата за тази вечер:
- сега - тръгвам към пл. Независимост
- 19 ч. - ще пляскам цяла минута на президента, защото той показа, че го заслужава
- 19.30 ч. ще тръгна към пл. Народно събрание, за да пожелая много здраве на обитателите на Парламента
- след това - каквото сабя покаже...

Тази публикация е вече седмица пазена в главата ми като причина, но поводът да се роди сега е поканата от Крис Георгиев. Нататък да се включват с размисли и блянове Илия Марков, Руслан Трад и Христо Блажев.
Прочети

17 юни 2013

Благодаря Ви, г-н Сидеров!


Благодаря Ви, г-н Сидеров!

За това, че се държите като еманципирана наложница - това за пореден път показва на българското общество, че в парламента няма място за хора като Вас и Яне Янев. Вие може да сте забравил поведението си спрямо Бойко Борисов последните няколко години, хората го помнят.

За това, че със среднощните си изпълнения, обграден от група стероидни момчета (повечето от ромски произход, да живее арийският Ви идеал), доказахте за пореден път нуждата от гъвкавост на презумпцията за депутатски имунитет, заради хулигани като Вас.

За това, че с регистрирането си в онзи злополучен за Пламен Орешарски и Сергей Станишев 29 май дадохте шанс на настоящите управляващи да се прицелят за бърз автогол. Те, по традиция, не пропуснаха да го отбележат в собствената си врата и да поканят на площадите интелигенцията на България.

За това, че в самозабравата си ни давате още по-голяма увереност да кажем на всички ви - "Време е да си ходите. До един"!

И три пожелания, чути около протеста, към които няма как да не се присъединя:
  1. Намерете си риза с дълги ръкави и сам си вършете ръкавите отпред
  2. Молете се да усетите народната любов по начин, който ще ви хареса. Макар да е малко вероятно
  3. #извинетесемоля

Видео: Полина Паунова
Прочети

16 юни 2013

Защото сме сплотенисти

Жал ми е за приятелите ми социалисти, били част от тях и само Fb-приятели, които две поредни вечери са принудени да слушат наистина обидното "Червени боклуци", докато са част от същата тази крещяща общност (тълпа е друго) пред Министерския съвет. Жал ми е, че са там заради идеите и идеалите си, които в петък сутрин бяха напълно потъпкани. Жал ми е, че част от техните приятели и другари избраха да потъпчат собствените си разбирания в името на... неясно какво.

И в същото време съм горд с приятелите си социалисти - че вече три дни не спират да търсят обяснение от същите ОНЕЗИ хора, които са обърнали гръб на всичко свято (а има ли по-свято от идеалите?), за да си осигурят още 4 години във властта. Те няма да имат и още 4 дни.



Срещу тях, ОНЕЗИ, всички ние сме там, навън. А на тях едва ли вече им стиска.

Да, всички ОНЕЗИ идват от една хранилка. Да, никой не им вярва, че докато се карат пред камерите, не се събират тайно вечер да си редят заедно пасиансите. Да, никой вече не ги иска. Да, дори и на хората, които не са гладни и бедни, вече им писна и излязоха да им го кажат.

Разбира се, не в очите. Защото ОНЕЗИ нямат очи - имат само зле овладени техники за поведение пред камера... А камерата е там, където някой трябва да се чувства дискомфортно. Е, някои камери са там, където някой трябва да НЕ се чувства дискомфортно, но пък тях ги замерят с...

Пропуснах снощи, но ще се видим довечера, с чадър в ръка! И ще викаме срещу ОНЕЗИ, "Всякакви боклуци"
Прочети

14 април 2011

3 причини да обичам живота си в България

Всъщност, ще си ги запазя в тайна...
Ето обаче три съвсем пресни причини да съм бесен на живота в Свидната:

1) ГЕРБ и "Атака" премахнаха свободния достъп до пълните данни за фирмите

2) ГЕРБ отказа възмездие на жертвите на комунизма

3) Темида избели Красьо



Защото идват избори и спонсорите искат да ги крият.

Защото идват избори и на Бойко му се налага да забрави за лъжите за дядо му, въпреки които е личен телохранител на Тато.

Защото идват избори и изведнъж може да се окаже, че телефонният указател на Красьо е много по-дълъг, отколкото всички си мислят.

Защото ни ги избират и всеки път става по-шибано. 

Защото всички ни шибат дори без да ги избираме. Или нещо такова, простете за каламбура...
Прочети

01 ноември 2010

Какво казахме на комисар Кристалина Георгиева

Тази сутрин излязох от нас адски изтощен, с огромното желание да се заредя докато пътувам към среща с един от най-важните хора в Европа в момента - еврокомисар Кристалина Георгиева. Среща с политически топблогъри, уредена преди няколко седмици и изпълваща ме с интерес към какъв проект или кауза ще ни предложат да се включим. Вече имам опит с тази част от комуникационната стратегия на Европейската комисия и знам колко много се залага на лидерите на мнение сред младите за прокарването на проевропейската идея. Изненадите обаче тепърва предстояха...

The hidden agenda така и не се появи - комисар Георгиева през по-голямата част от времето се държеше с нас като журналист - опитваше да разбере дневния ни ред, който се предполага да бъде алтернатива на дневния ред на медиите. Никой не се опита да ни наложи възгледите си, никой не опита да ни привлече към дадена политическа идея - една жена, подготвена, явно решена да опознае държавата, която представлява и която вече вероятно не познава толкова добре, задаваше съвсем човешки и преки въпроси. 

Разбира се, едва ли някой от присъстващите 10-тина блогъри (наистина топ - Комитата, Стойчо, Longanlon, Иво Инджев, Пейо, Акулката, Градинко, не-точно-блогващата Маги Малеева и аз, барабар Алексчо с мъжете) си е помислял, че еврокомисарят ни е неподготвен и казваме кой знае колко нови неща, но тя наистина слушаше и реагираше на разговора напълно адекватно със свое собствено мнение. Ето, че и българските политици можели да правят такива неща.

И точно защото се оказа, че и българските политик може да се вслушва в хората ние опитахме да дадем своята "експертна" версия за това как тя да достига по-лесно до гражданите на Европейския съюз... 

Моят съвет:

- Блог на български, с домейн, различен от официалните домейни на ЕК - ако системата позволява да се изказва лично мнение, на драго сърце бих чел позицията на български над-държавник за това, което се случва у нас. И бих се радвал да се завърне да прави политика у нас, каквото не успя да се случи миналата година.

Комитата е обобщил това, което препоръчаха другите. (Снимката горе вляво е негова.)

Доволен съм, че Кристалина Георгиева отговори по напълно приятен начин на възмущението ми от начина, по който последното правителство се държи с чуждестранните инвеститори. И е права - когато си горе, рядко ти казват че грешиш. А има и вариант да си просто некомпетентен. За настоящия премиер на РъБъ аз избирам втория вариант.

И пак ще го помоля да започне да си върши работата, че куфара не искам да го ползвам... Защото, честно казано, чуждестранните инвеститори са ми в пъти по-мили от ББ... (видях през уийкенда по телевизията изцепката на Борисов с това, че чужденците му били мили, но българите му били по-мили - явно се повтаря, защото е говорил същото и през май...)
Прочети