#каквощенаправиш, за да помогнеш на добрите преподаватели да върнат самочувствието на българските студенти?

Извеждам в отделен пост от серията #каквощенаправиш отговора си на въпрос на Катя Михайлова, преподавател по комуникация в УНСС и НАТФИЗ. Тя попита в профила си във Facebook свои познати, кандидати за народни представители, "Как политиците ще помогнат на добрите преподаватели да върнат самочувствието на българските студенти, учещи в България?", а се оказа, че няма как да съм лаконичен по темата. Ето и отговора:

Всеки има различен извор на самочувствие, особено поколението Z, което сега е на входа на университета. Но държавата е най-малкото длъжник на висшето образование от гледна точка на създаването на наука във висшите училища - ако студентите се чувстват въвлечени в научните проекти, то те ще имат много повече поводи за гордост след всеки успешен проект, след всяко ново постижение. Когато виждаш, че си последен приоритет на държавата - а тази сфера общо взето през последните десетилетия си оспорва с културата този приз - едва ли има как да се чувстваш комфортно.

Влизаш трудно, а излизаш лесно, вместо да влизаш лесно, но да излизаш изключително трудно, с много работа и отличаващи се резултати и приети куп познания.

Има и един индиректен начин, който също се подценява - когато спре да е престижно да си университетски преподавател, ти няма как да предадеш адекватно магията на висшето образование към своите студенти. Тук политиците също имат силни "заслуги", макар голяма част от тях реално да са силно свързани с университетите... С ниско заплащане на висококвалифицирания труд няма как да има мотивация.

Държавата не е направила достатъчно, за да има повече чуждестранни студенти в България, държавата не е направила все още достатъчно, за да бъдат българските изследователи разпознаваеми в чужбина (нека не виним автономията за липсата на политики), не е направила нищо за това дипломите от чужбина да бъдат признавани бързо и у нас - затова специалистите, преподавали в престижни университети в чужбина, не се връщат да преподават тук: невъзможно им е.

Само ще обърна внимание, че по света отдавна погледът е насочен към ученето през целия живот, а големите бизнес платформи залагат на връзката между бизнеса и образованието - такъв е все повече случаят с LinkedIn, която аз преподавам в НБУ. В България тази връзка все още до известна степен липсва...

Оставям за накрая най-видимия проблем - корупцията във висшето образование. Когато стоящият на банката до теб колега ще си плати изпита (а често е защото му се налага заради личните "навици" на преподавателя), част от колегите, които никога през 4-те години не си виждал, също ще завършат твоя курс с отлична (отлично купена) диплома, нямаш поводи да се чувстваш успешен.

Умният човек не се гордее с лош продукт, а младите хора в България са умни. Хубаво е да им помагаме да развиват потенциала си. Спокоен ден!

П.П. Няма как да гласувате за мен в София, така че, Катя, губя гласа ти  Но във Велико Търново и Благоевград, където съм в листите на "Движение Да, България", има няколко университета на различно ниво, в които студентите влизат по различен начин и излизат с още по-различно ниво на усвоените знания. Затова съм и точно там.

Попитай ме и ти #каквощенаправиш тук.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Три причини да бъдеш застъпник в изборния ден

Около всеки вот ставаме свидетели на разследващи репортажи за купуване на гласове, в дните на избори - също. Тези практики обаче не спират - нито има наказани сред организаторите на този процес на фалшификация, нито пък доведените до отчаяние хора спират да продават гласа си. А когато 20-годишен младеж, учещ в чужбина, те попита "Ти колко даваш?" по средата на улицата (да, случи ми се преди броени дни в Сандански), значи средата е силно отровена.

Време е да изпием противоотровата, струва ми се. Това е и идеята на кампанията на "Движение Да България" "Стани застъпник" за събирането на доброволци, които да представляват коалицията в секциите в страната и чужбина в изборния ден. Сигурен съм, че знаеш защо е важно изборите да не бъдат фалшифицирани, но искам да ти дам три причини точно ТИ да бъдеш един от тези застъпници.

1. Ще имаш възможност да си активен участник в това изборите да НЕ бъдат фалшифицирани. Без изкуствено направени невалидни бюлетини, без подмяна на гласове, без подмяна на протоколи, без пасивно агитиране в самите секции, без заблуждаване на гласуващите от недобре подготвени членове на секционните комисии - всичко това звучи немислимо в една демократична държава през 2017 г., но продължава да се случва. Твоето активно участие като доброволен застъпник на "Движение Да България" в изборния ден ще помогне да запазим изборния процес чист.

2. Ще покажеш на системните партии, че само с купуване не става - публична тайна е, че с плащането на застъпници партиите си осигуряват гласове - 30, 40, 50 лева на застъпник. Целта на "Движение Да България" е да събере 12 хиляди доброволни застъпници, активни хора, които са готови да отделят от времето си в най-важния ден от годината, за да извадят мафията от изборите. Това не означава, че не ценим времето ти - напротив, точно затова разчитаме, че посланието ще бъде още по-силно, ако го направим заедно. Докато те купуват, ние ще им покажем, че демокрацията не струва пари.

3. Ще помогнеш на десетки принудени да участват в манипулациите хора да запазят достойнствотто си. Изборната мафия до такава степен е овладяла процеса по манипулиране на вота, че разчита на хора, които вече нямат друг избор, освен да продадат гласа си или директно да се включат във фалшификациите. Твоето присъствие по време на изборния ден и броенето след това ще ограничи максимално възможността подобна подмяна да се случи.

И още една, финална причина, която обединява всички останали: Ще извадиш мафията от изборите. Да, точно толкова просто е и зависи от теб, от нас - да се противопоставим активно на всеки един опит за манипулация при броене на изборите. Защото не става въпрос само за морал или ценности, става въпрос за цивилизационен избор - демокрация срещу фалшификация.

Виж повече за това какво трябва и какво не трябва да правят застъпниците в изборния ден и на сайта на ЦИК.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Патриотизмът е поглед, насочен към бъдещето

Разговорът на 3 март е винаги насочен към миналото. Да си патриот (или родолюбец) обаче означава много повече отвсякога да си насочен напред във времето.

Патриотизъм е да искаш да направиш нещо за това родното ти място да е по-добро за живеене за теб, семейството ти и твоите съграждани.

Родолюбие е това да искаш страната ти да се развива, без да е подвластна на чужди интереси, но и да базираш мнението си по темата върху факти, а не върху недоказани твърдения.

Патриотизъм е и това да искаш да учиш в чужбина, за да вземеш най-добрите познания, които ще ти дадат възможност да се върнеш тук и да създаваш по-добра среда на живот.

Родолюбие е да реализираш мечтите си в собствената си страна.

Патриотизъм е да уважаваш собствения си език, без да настояваш той да е единственият легитимен начин за комуникация. Защото патриотизмът означава да признаваш и правото на идентичност на всички останали.

Родолюбие е да се прекланяш пред паметниците от историята на своята страна, но и след това да събереш всичкия боклук, който си оставил по пътя натам.

И патриотизмът, и родолюбието се състоят в твоя поглед, насочен към бъдещето - във всичко, което искаш да направиш за България. Не някой друг - ти!

Не вярвай на политиците, които те учат от телевизора какво е патриотизъм.  

Вярвай на сърцето си и прави това, което то ти казва. Това също е патриотично.

Честит 3. март!

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Още един урок по медийна грамотност: Кажи НЕ на фалшивите новини

Има няколко начина да познаеш кога една публикация има за цел да привлече задължително аудиторията и най-вероятно да я заблуди - тя или започва с гръмко определение като "Шок", "Бомба", "Скандално", "Ексклузивно" (подкрепено със задоволително количество удивителни), или дава почти невероятна теория, свързана с известна личност, а понякога дори обещава информация, която ще промени живота ти.

Разбира се, това в 99,9% от случаите тази промяна не се случва, а

този маниер се нарича "clickbait" - 

похват, който да те накара да кликнеш на линк, който води към почти непознат сайт (понякога препраща и към втори, трети, четвърти...), генериращ пари от реклама от твоето посещение. Вече това обаче се ползва за нещо още по-вредно - създаването и разпространяването на "фалшиви новини". Същите тези новини, които обясняват как зловредни НПО-та променят историята ни, мегакомпании изнасят златото ни, алчни родоотстъпници предават децата ни на чужда пропаганда... А истината е, че точно това е част от същата тази пропагандна машина, която линчува хора, (опитва да) проваля животи, заличава постижения.

И ако заглавие като горното ще е трудно да видиш (поне докато не стана депутат и не се преборя наистина за въвеждането на медийната грамостност в училище - тогава ще ги заболи), то

всекидневно подобни заглавия подвеждат стотици хиляди читатели. 

Ефектът е липса на критично мислене, вяра в неверни твърдения, разделяне на обществото по често липсващи проблеми, отвличане на вниманието от важните теми от деня.

Тъй като вече съм писал за това, а в Читалище.то проведохме цяла серия от събития, посветена на медийната грамотност, не мога да не подкрепя страхотната идея на Mediapool да даде още малко популярност и яснота за това какво са фалшивите новини и как се отразяват на живота на всеки един от нас. Това е фалшивият вестник "Жълтъ байракъ", чиято мисия е да бори фалшивите новини.

Посланията са тези, зад които и аз заставам от години - фалшивите новини водят до живот в заблуждение, а оттам - и до взимане на грешни решения и избори. Така че можеш да започнеш от днес борбата срещу тях. Кажи НЕ на фалшивите новини - не ги споделяй, но споделяй информацията за това колко вредни са.

И не забравяй - ти си това, което четеш.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Имаш право да ме попиташ #каквощенаправиш

Играта в политиката би трябвало да е чиста - кандидатстваш за работа пред своите съграждани, те гласуват и ако те изберат - изпълняваш обещанията си. Просто, но прекалено рядко срещано.

Затова и в рамките на моята кандидатура за народен представител от листата на коалиция "Движение Да България" можеш да ми задаваш въпроса "Какво ще направиш?" и ако отговорът те удовлетворява, да гласуваш на 26 март с №16 в бюлетината и преференция 4 в област Благоевград и 9 в област Велико Търново.

Моите лични три приоритета са култура, медии и образование, но твърдя, че "Да, България" има най-добрия експертен екип от всички партии, който може да гарантира правилното реализиране на всяка една политика във всеки един отрасъл.

Имаш право да ме попиташ #каквощенаправиш, а аз ще ти отговоря какво ще направя заедно с екип от страхотни професионалисти. Задай въпроса си тук:

Отговорите ще давам поне веднъж дневно - сутрин или вечер, но ще правя всичко възможно дискусиите да не спират. Благодаря предварително на всички, които ще се включат!

Абонирай се за този бюлетин, за да научаваш най-важното около кампанията ми за парламентарните избори на 26 март 2017 г.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Началото на края им

За 11 години професионален живот съм се научил, че здравата работа води до реализиране на мечтите. Решаваш къде искаш да бъдеш, начертаваш пътя и тръгваш напред с максимална гъвкавост за коригиране на грешките и преодоляване на трудностите. 11 години след началото ще направя важна крачка по пътя към моята България - ще се кандидатирам за народен представител в предстоящите парламентарни избори.

Моята България е тази, в която не ми се налага всеки ден да правя компромиси със своите разбирания за уважение, достойнство, възможност за развитие, съчувствие дори. Моята България е мястото, където можеш да реализираш мечтите си за нещо ново на пазара без междувременно някой да ти ги открадне. Тя е тази, в която медиите не те заливат с лъжи само и само някой да бъде "опраскан", а зрителите - умишлено затъпени. Моята България е мястото, където можеш да се разхождаш спокойно по улицата без да се налага да прескачаш счупени плочки или да заобикаляш паркирани буквално на средата на платното лъскави и изоставени автомобили. Моята България е тази, в която не се налага една от най-големите културни институции да чака месец пари за ремонт на покрива си посред зима.

Кандидатирам се не само заради доверието на близки и дори непознати хора. Правя го, защото през всички тези години съм правил съзнателен избор за това с кого да създавам контакти, с кого да бъда приятел и с кого да имам бизнес отношения. Сега всичко това дава като резултат страхотната енергия на едно гражданско движение, превърнало се в политическа партия - "Да, България!". Енергия, която събра заедно стотици стойностни хора, която привлече близо 20 000 подиса само за един ден.

Енергия, която ще сложи началото на края ИМ - на онези, които пречат да живеем в Своята България. 

И въпреки опитите да бъдем спрени, заедно с приятелите ни от "Зелените" и ДЕОС - защото аз наистина имам много приятели сред членовете на тези две партии - предлагаме най-качествената в идейно и експертно отношение листа за изборите, която ще се яви с №16 в бюлетината.

Ще бъда кандидат за народен представител в избирателните райони във Велико Търново (там е Стражица, откъдето съм родом) и Благоевград - два от най-големите университетски и културни центрове в страната. Те пасват най-добре на посоката, в която вече се движа 11 години - качествена култура, качествено образование, качествени медии, защото точно там има най-силно изразено отношение потенциал/проблеми в тези три насоки.

Най-големият стимул - и в двата града се изправяме срещу символите на статуквото и потъпкването на демокрацията у нас: във Велико Търново лидер на листата на ГЕРБ е Цветан Цветанов, а в Благоевград водач на ДПС е Делян Пеевски.

Благодарности на всички, които ме номинираха - ще видите много скоро, че няма да ви разочароваме. Но работата заедно тепърва започва! #ДаБългария

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Онова, което се иска от един студент

Започвам да пиша този текст, докато експортвам протокола с оценки от изпита ми по LinkedIn в магистърската програма по "Бизнес комуникация в социалните мрежи и социалните медии" на Нов български университет. Водя курса за втора поредна година и за втора поредна сесия си бях обещал да съм строг.

Какво обаче се случва - в курса има по 6-7 студенти, с част от които така и не се срещаме на живо. Едни от тях са се отказали, други пък предстои да станат или току-що са станали родители, трети просто не смятат за достатъчно важно да идват на лекции по LinkedIn (за което вероятно вината е предимно моя). Предполага се, че те трябва да получат значително по-ниски оценки, защото в началото на семестъра съм посочил, че оценяването ще е текущо, на базата на участието в съвместното изграждане на стратегия за позициониране в професионалната мрежа и нейното реализиране, а аз така и не съм се срещал с тях.

Всъщност, само се предполага. По време на семестъра някои от тези студенти са се включвали в лекциите през Skype, комуникирали са си със своите колеги при правенето на стратегията, а след това са изпълнявали своите (получени задочно) задачи. Интересува ли ме дали знаят колко знака е ограничението за статуси в LinkedIn? Не, стига да могат да ми кажат поне 3 начина, по които да използват познанията си в дадена сфера, за да привлекат потенциален клиент да се свърже с тях.

Защото онова, което се иска от един студент, не е да може да каже нещо научено наизуст, той трябва да е схванал есенцията в конкретната дисциплина и да може да я ползва като свое оръжие в професионалния си живот. Това е и нещото, което се изисква от висшето образование - да даде инструментите за създаването на мислещи хора, да им покаже начините те да реализират потенциала си и да ги постави в симулация на реална работна среда, за да усетят натиска.

Именно LinkedIn е един чудесен пример за това как образованието се променя, стремейки се да задоволява нуждите на бизнеса от работна ръка. Платформата измерва данните и може да направи връзка не само между най-успешните университети и компании, но и да насочи към нужните учебни заведения или онлайн обучения всеки млад специалист, които иска да се реализира в дадена сфера.

И ако аз съм видял, че добре направените и активно и адекватно поддържани LinkedIn-профили на студенти, с които съм се срещал веднъж-два пъти, ще им помогнат да привлекат клиент по време на или след следващото голямо събитие, мога да съм спокоен.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

"Ла Ла Ленд", защото светът не бива да спира да танцува

Странен тип киноман съм - обикновено не харесвам най-кинаджийските филми, падам си по малоумни екшъни, обичам да говоря за смислените и замислящи ленти, а добрият саундтрак може да ме направи фен до гроб. Гледам по няколко пъти или спирам по средата и не доглеждам, гледам всичко най-интересно на кино (с пуканки и много шумен смях!!), но ползвам и PopcornTime.

Това няма много общо, но пък ти го казвам, а също така ще ти кажа, че се влюбих в "Ла Ла Ленд". След пропуснатата прожекция на "Киномания", трябваше да се гледа още на премиерния уикенд. За филми обикновено не подгрявам с ревюта, така че единствено хайпът по подценявания like-photoshopped-тип (кхм-кхм, Шон от "Брейкър хай", нали така?), когото харесвам в "самотни" роли, беше водещ. Добре, де, бях се подготвил за роматичен мюзикъл със съвременен сюжет иииии...

Хвана ме най-вече неспиращият устрем към танца, а намигванията към класическите холивудски филми дават онзи баланс, който често не достига на изпълнените с клишета филми. Да, макар и явно немасов, "Ла Ла Ленд" е пълен с клишета, за да може достатъчно много зрители да се идентифицират - гонещият мечтите си герой, неразбраният творец, страхът да скочиш нависоко, привличането на противоположностите, тъгата по високото изкуство, търсенето на "онзи някой в тълпата"... Така че постоянните препратки към филмите от 50-те и 60-те, разходките из студиата и на фона на LA и класическото звучене ни вкарват в онази романтика, която ни кара да загърбим здравия разум що се отнася до сценария.

Големите аплодисменти би трябвало да са и за Джъстин Хъруиц, чиято музика е брилянтна. Комбинираме с ролята на Джон Леджънд (ех, никак, никак не съм доволен) и нехепиенд-хепиенда и се съгласяваме, че филмът си заслужава да се гледа поне 2 пъти на кино, а след това - по веднъж на всеки 3 месеца. Поне.

А сега - да потанцуваме с Миа и Себ, защото светът не бива да спира да танцува. Никога.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Защо казвам "Да, България"

Когато останалите правят равносметки, аз обичам да гледам напред. Набързо прехвърлям нещата, които не съм успял да реализирам през изминалия период, и започвам да планирам как и с каква помощ бих могъл да успея през следващия. Именно затова прецених, че краят на 2016-та е точното време да насъбера всички неща (дейности/кампании/политики), които през последните години съм опитвал да осъществя в рамките на своите интереси и познания, да ги разположа в освободилото се време, откакто не съм част от екипа на PRoPR, и да открия съмишлениците, благодарение на които те да станат факт.

Моментът съвпадна с появата на бял свят на ново политическо формирование - проектопартията "Да, България", която ще бъде учредена на 7 януари. Вече разказах, че зад идеята стоят хора, на които вярвам почти безрезервно. И когато няколко дни след първото официално събитие на проекта последва покана да се включа в инициативния комитет по създаването на партията, отказът не стоеше на дневен ред пред мен.

Активната обществена дейност и политиката са най-директните начини да създаваш бъдеще. Да го правиш за себе си, за семейството и приятелите, за служителите и партньорите си. Ако си бил разочарован, запретни ръкави - щом хубави неща се случват по света, могат да се случват и тук.

И макар да съм напълно наясно, че поради десетилетия политическо безхаберие болшинството от хората у нас имат различни приоритети (и реално нямат особен интерес към личности, които са готови да жертват собствения си бизнес и личен живот, за да се хвърлят в политиката), ето ги моите причини да се присъединя към "Да, България", засега като редови член:

• Енергията е адски привличаща - лицата, които виждам около срещите на общността, са на хора, които пряко или непряко са ме вдъхновявали през последните години неведнъж. И всички те вече са си казали, че няма какво повече да се чака - останалите средства явно са изчерпани, трябва да променим страната си с политическа активност.
• Твоите мисли, изказани от толкова много други хора - въпреки че сред създателите на "Да, България" има хора, които се определят като "десни", "леви", "либерали", "либертарианци", "консерватори", не бива да се забравя, че тези определения са толкова остарели, че само едно е важно - как искаш да направиш промяната и кои са стъпките, които самият ти би извървял. И понеже при всяка среща с тях чувам толкова много от своите мисли, вярвам, че общите ценности ще ни изведат до по-доброто бъдеще.
• Да даваш на другите, след като вече си успял за себе си - в почти всички партии се появяват "нови лица", които обаче просто се появяват - в биографиите им стоят съмнителни успехи, още по-съмнителни връзки и последваща анонимност в парламента. До моето име в инициативния комитет на "Да, България" са имената на предприемачи, продали бизнесите си на инвеститори от страната и чужбина, на хора на изкуството, постигали успехи неведнъж и не само у нас, на мениджъри, управлявали стотици и хиляди служители, на хора изследователи и преподаватели... Има дори такива, които са губили работата си заради своите ценности и желанието си да ги защитават. След което отново са се изправяли, още по-силни. Всички те са нови имена за 99,9% от населението на България. Но сега са тук с идеи за това как да си върнем държавата от силната хватка на мафията.
• Нуждата от силно модернизиране на образователната и културната сфера - двете зони, в които имам най-силни интереси, стоят в основата на по-доброто бъдеще. Това е. От години работя по своите си канали за подобряването им, но настъпи времето да се подходи по-сериозно, включително със средствата на политическите действия.
• Време е за истинска борба с корупцията, която да започне от съдебната система - когато немалка част от общността на "Да, България" участваше в инициативата "Правосъдие за всеки", реакцията от политическите среди беше повече от подигравателна. Тези хора обаче, като добавим към тях и Христо Иванов, показаха, че знаят какво да направят и са решени да доведат борбата до край. Действаме!
• Никой няма да свърши работата вместо теб - това е истината, разочарованията през последните години следваха едно след друго, затова може би е време сами да взимаме решенията. Очевидно много хора мислят по този начин, след като за по-малко от две седмици над 3000 души заявиха своята подкрепа за "Да, България". Много от тях предлагат не само финансова помощ, но и искат да са доброволци, да създават местни организации, да реализират идеи за политики.

Божо Божанов, Йовко Ламбрев и Боян Юруков също дадоха своите причини да се присъединят към инициативния комитет за създаването на партията.

П.П. Има и нещо, което не бива да бъде оставяно на заден план - освен създаването на партията отдолу нагоре, важна е и прозрачността и себеотдадеността на съмишлениците още от самото начало:

Здравейте, днес в офиса, с куриер, пристигна този принтер от град Варна, подарен ни от Todor Dobrev, а Valentin Vachkov ...
Posted by Да, България on Friday, December 23, 2016

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Има ли българска мечта? Да, България!

Пълната зала на Модерен театър по време на обявяването на проекта на 9 декември 2016 г.

Обичам да се оглеждам. Всеки ден, възможно най-много пъти, за възможно най-много неща, най-вече надежда. Иска ми се да откривам искрицата на по-доброто бъдеще във възможно най-много хора, да чувам идеите им, да виждам как ги реализират. Оглеждам се за 20-годишни момчета и момичета, които имат не само мечти, но и потенциал на 30 да са действащи gamechanger-и. И ги виждам, о, виждам толкова много от тях!

Разбира се, важни са ми и онези хора в активна възраст, които не се отказват, които искат да променят средата и които успяват да спечелят доверието ми с последователността в действията си. С доста такива човека преди 2 години създадохме Читалище.то, а част от тях тази седмица ме поканиха на полутайно събитие в Модерен театър. Получавайки 6 различни покани от хора, на които вярвам, знаех, че се готви нещо важно, нещо голямо.

Оказа се вдъхновяваща петък вечер - с десетки хора, с които съм се запознал през последните 5 години, с които сме осъществили множество важни инициативи, а поводът - обявяването на политическия (а скоро и партиен) проект "Да, България" с основни лица Мануела Малеева, Христо Иванов и Кристиан Таков.

Атмосферата в залата, липсата на излишен патос, ясно определените цели и обраността на говоренето дадоха добра заявка, а присъстващите на събитието - още по-добра. И трите основни приоритета, които са и в моя списък - работеща правосъдна състема, борба с корупцията и работеща образователна система.

Тук ключово отново е доверието и фактът, че много пъти съм бил рамо до рамо с повечето от инициаторите без да бъда разочарован, че гледаме в една посока, ме успокоява. Защото за мен те са олицетворение на "българската мечта". Защото знам, че вече имам кого да подкрепя на следващите избори, без да правя компромис със себе си, както отчасти се наложи преди месец заради фактора "Реформаторски блок" в кандидатурата на Трайчо Трайков. (Е, в Модерен театър имаше и хора, които не трябваше да са там - точно тези лица от РБ, които в момента би трябвало да са се скрили някъде, но ще видим доколко ще успеят да се прикачат)

Няма нужда да казвам повече, просто изгледайте видеото от обявяващото събитие на  "Да, България" и имайте надежда. Защото това са хора, които наистина са доказали искреността си.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели: