Показват се публикациите с етикет университети. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет университети. Показване на всички публикации

12 март 2017

#каквощенаправиш, за да помогнеш на добрите преподаватели да върнат самочувствието на българските студенти?


Извеждам в отделен пост от серията #каквощенаправиш отговора си на въпрос на Катя Михайлова, преподавател по комуникация в УНСС и НАТФИЗ. Тя попита в профила си във Facebook свои познати, кандидати за народни представители, "Как политиците ще помогнат на добрите преподаватели да върнат самочувствието на българските студенти, учещи в България?", а се оказа, че няма как да съм лаконичен по темата. Ето и отговора:

Всеки има различен извор на самочувствие, особено поколението Z, което сега е на входа на университета. Но държавата е най-малкото длъжник на висшето образование от гледна точка на създаването на наука във висшите училища - ако студентите се чувстват въвлечени в научните проекти, то те ще имат много повече поводи за гордост след всеки успешен проект, след всяко ново постижение. Когато виждаш, че си последен приоритет на държавата - а тази сфера общо взето през последните десетилетия си оспорва с културата този приз - едва ли има как да се чувстваш комфортно.

Влизаш трудно, а излизаш лесно, вместо да влизаш лесно, но да излизаш изключително трудно, с много работа и отличаващи се резултати и приети куп познания.

Има и един индиректен начин, който също се подценява - когато спре да е престижно да си университетски преподавател, ти няма как да предадеш адекватно магията на висшето образование към своите студенти. Тук политиците също имат силни "заслуги", макар голяма част от тях реално да са силно свързани с университетите... С ниско заплащане на висококвалифицирания труд няма как да има мотивация.

Държавата не е направила достатъчно, за да има повече чуждестранни студенти в България, държавата не е направила все още достатъчно, за да бъдат българските изследователи разпознаваеми в чужбина (нека не виним автономията за липсата на политики), не е направила нищо за това дипломите от чужбина да бъдат признавани бързо и у нас - затова специалистите, преподавали в престижни университети в чужбина, не се връщат да преподават тук: невъзможно им е.

Само ще обърна внимание, че по света отдавна погледът е насочен към ученето през целия живот, а големите бизнес платформи залагат на връзката между бизнеса и образованието - такъв е все повече случаят с LinkedIn, която аз преподавам в НБУ. В България тази връзка все още до известна степен липсва...

Оставям за накрая най-видимия проблем - корупцията във висшето образование. Когато стоящият на банката до теб колега ще си плати изпита (а често е защото му се налага заради личните "навици" на преподавателя), част от колегите, които никога през 4-те години не си виждал, също ще завършат твоя курс с отлична (отлично купена) диплома, нямаш поводи да се чувстваш успешен.

Умният човек не се гордее с лош продукт, а младите хора в България са умни. Хубаво е да им помагаме да развиват потенциала си. Спокоен ден!

П.П. Няма как да гласувате за мен в София, така че, Катя, губя гласа ти  Но във Велико Търново и Благоевград, където съм в листите на "Движение Да, България", има няколко университета на различно ниво, в които студентите влизат по различен начин и излизат с още по-различно ниво на усвоените знания. Затова съм и точно там.

Попитай ме и ти #каквощенаправиш тук.
Прочети

20 февруари 2017

Онова, което се иска от един студент


Започвам да пиша този текст, докато експортвам протокола с оценки от изпита ми по LinkedIn в магистърската програма по "Бизнес комуникация в социалните мрежи и социалните медии" на Нов български университет. Водя курса за втора поредна година и за втора поредна сесия си бях обещал да съм строг.

Какво обаче се случва - в курса има по 6-7 студенти, с част от които така и не се срещаме на живо. Едни от тях са се отказали, други пък предстои да станат или току-що са станали родители, трети просто не смятат за достатъчно важно да идват на лекции по LinkedIn (за което вероятно вината е предимно моя). Предполага се, че те трябва да получат значително по-ниски оценки, защото в началото на семестъра съм посочил, че оценяването ще е текущо, на базата на участието в съвместното изграждане на стратегия за позициониране в професионалната мрежа и нейното реализиране, а аз така и не съм се срещал с тях.

Всъщност, само се предполага. По време на семестъра някои от тези студенти са се включвали в лекциите през Skype, комуникирали са си със своите колеги при правенето на стратегията, а след това са изпълнявали своите (получени задочно) задачи. Интересува ли ме дали знаят колко знака е ограничението за статуси в LinkedIn? Не, стига да могат да ми кажат поне 3 начина, по които да използват познанията си в дадена сфера, за да привлекат потенциален клиент да се свърже с тях.

Защото онова, което се иска от един студент, не е да може да каже нещо научено наизуст, той трябва да е схванал есенцията в конкретната дисциплина и да може да я ползва като свое оръжие в професионалния си живот. Това е и нещото, което се изисква от висшето образование - да даде инструментите за създаването на мислещи хора, да им покаже начините те да реализират потенциала си и да ги постави в симулация на реална работна среда, за да усетят натиска.

Именно LinkedIn е един чудесен пример за това как образованието се променя, стремейки се да задоволява нуждите на бизнеса от работна ръка. Платформата измерва данните и може да направи връзка не само между най-успешните университети и компании, но и да насочи към нужните учебни заведения или онлайн обучения всеки млад специалист, които иска да се реализира в дадена сфера.

И ако аз съм видял, че добре направените и активно и адекватно поддържани LinkedIn-профили на студенти, с които съм се срещал веднъж-два пъти, ще им помогнат да привлекат клиент по време на или след следващото голямо събитие, мога да съм спокоен.
Прочети

08 ноември 2013

СТАТИстите на СТАТИквото


Познавам две прекрасни мили дами на име Мила, които са пряко свързани с УНСС - едната тази сутрин ми каза, че е на крачка да напусне обучението си там по средата и да рискува всички инвестирани досега пари, а за другата това не стои на дневен ред. И двете имат право. Истината обаче е, че и двете са жертви.

Жертви на всички онези СТАТИсти на статуквото (или СТАТИквото), които цял живот са били чаркове в добре смазаната машина за притискане на инакомислието. Жертви на хора като Стати Статев, който с наглостта си, ДС-гърба си и комфорта да е ректор на най-голямото икономическо висше училище у нас се изправя пред цяла аудитория студенти и словесно ги унижава по начин, добре познат от старите ленти. Жертви на СТАТИстите, които сега се налага да играят главни роли - същите онези извадени от гардероба скелети, които днес са остриета на мачкащата пропагандна машина, разгръщаща се на все повече нива под прикритието на съветващо пообъркалите се млади "патѝло".

Поставям се на мястото на студент в УНСС. Всъщност, такъв щях да бъда, ако успехът ми не беше стигнал за СУ, макар че първото впечатление от икономическия университет беше повече от "чудесно" - по време на първия кандидатстудентски изпит там един от квесторите перифразира прословутия line на Ъпсурт "3 изпита за 200 марки и едно прасе" с допълнение "Не е много далеч от истината"...

Та, за студентите - какво следва да направи човек, който е избрал да придобие (открадне?) икономическо образование в УНСС и не е съгласен със статуквото в страната в момента, когато ректорът му идва, присмива му се, подиграва му се, обижда го и си тръгва, след което го заключва? Мога ли да си тръгна и аз и да изгубя всички инвестирани от мен и/или родителите ми (+ държавата, много е важно!) средства, понеже университетът ми се управлява от наглец, изглеждащ по-скоро като Даскал Стати, отколкото като високопоставен учен? Вероятно бих се преместил в друг университет. Ако бях обаче редовно бакалавърско обучение, но ако съм магистратура (не особено евтина) без аналог на друго място?

И да, качеството на обучението в УНСС вероятно е по-високо от други икономически звена на висшето образование и при всички случаи е по-близо до 21. век от тази част на СУ, която аз познавам (немалка). Но тук говорим за морал.

За морал, изправен срещу неморалното СТАТИкво.




Поздравявам Даскал Стати с тема от форума на поверения (а може би подарения) му университет. С посланието, че насоките за преместване в УНСС лесно могат да се превърнат в насоки за преместване от УНСС. И с въпрос - проф. Статев, #оставка?

Защото не студентите са тези, които трябва да си тръгнат!
Прочети