06 февруари 2008

Щипка поезия

Все обяснявам, че не харесвам особено много поезията. Една вечер обаче чух нещо от Георги Господинов, прочетено от самия Георги Господинов. "Лаура" е вдъхновено от любимия ми Петрарка (и аз съм писал сонети, какво си мислиш. Даже май те са единственото в стихотворна форма, което мога да слушам с искрена наслада). Изглежда вулгарно, но всъщност някак "има резон". Харесва ми.

ЛАУРА

Ето, такъв мъж ти трябва, Лаура.
Не тихо да шумоли в тоалетната,
а да шурти, да пикае плющящо,
да забравя да пуска водата, защото
...бях свикнал по вънка да ходя
зиме в голямото снежно цукало,
как се кокори отгоре луната
и хвърля звезди като бъбречни камъни.

Ето, такъв мъж ти трябва, Лаура.
Не с тънки усмивки да мънка,
а да зяпа от смях и да виждаш
мъдреца му, килнат встрани, и жълти
тютюневи зъби, оронени вече,
а вечер
О, роза през зимните нощи
с виелици снежни и буря!
а сутрин
Ти пак да си пъпка
от кремова роза, Лаура

За Александър Кръстев

Създател на сайта за книги и четене "Аз чета" и PR консултант в PRoPR Агенция. Член на Настоятелството на Читалище.то, преподавател по LinkedIn в НБУ и носител на званието "Рицар на книгата".

Може би ще харесаш и:

0 коменара:

Публикуване на коментар