ЛАУРА
Ето, такъв мъж ти трябва, Лаура.
Не тихо да шумоли в тоалетната,
а да шурти, да пикае плющящо,
да забравя да пуска водата, защото
...бях свикнал по вънка да ходя
зиме в голямото снежно цукало,
как се кокори отгоре луната
и хвърля звезди като бъбречни камъни.Ето, такъв мъж ти трябва, Лаура.
Не с тънки усмивки да мънка,
а да зяпа от смях и да виждаш
мъдреца му, килнат встрани, и жълти
тютюневи зъби, оронени вече,
а вечер
О, роза през зимните нощи
с виелици снежни и буря!
а сутрин
Ти пак да си пъпка
от кремова роза, Лаура
06 февруари 2008
Щипка поезия
Все обяснявам, че не харесвам особено много поезията. Една вечер обаче чух нещо от Георги Господинов, прочетено от самия Георги Господинов. "Лаура" е вдъхновено от любимия ми Петрарка (и аз съм писал сонети, какво си мислиш. Даже май те са единственото в стихотворна форма, което мога да слушам с искрена наслада). Изглежда вулгарно, но всъщност някак "има резон". Харесва ми.
Posted by : Александър Кръстев
0 коменара:
Публикуване на коментар