18 февруари 2009

Постоянството в интернет и офлайн

Напоследък се чувствам много далеко от блогърската си същност. Откакто нямам интернет вкъщи имам доста по-малко време за наблюдение върху блогосферата, а в интерес на истината точно сега ми трябва да съм още по-дълбоко вътре.
След откриването на прословутия блогърски конкурс на Европейския център по журналистика, където бях поканен да участвам, най-накрая получих жадувания статус “виден блогър” (с който се майтапя вече 3 години, откакто съм активен в блогосферата). Точно тогава обаче домашният ми компютър се скапа и практически с това спря достъпа ми до интернет в извънработните часове. Така че станах виден блогър без възможност за активно блогване.
В същото време започна интересът от страна на медиите към тези симпатични млади четирима българи, които ще отразяват в своите блогове кампаниите за депутати в Европейския парламент. Имайки самочувствието на дългогодишен участник в БГ блогосферата, не отказвам с думите “А бе аз сега малко си почивам, нямам време да пиша, не намирам теми, нямам интернет у нас...”, но вътрешно май ми се иска да го изкрещя. Все пак ще ме видиш в петък по бТВ в Новините в 22 в материал на Милена Филчева и в събота по БНТ1 във филм на Йоана Левиева-Сойер.
Сега си давам сметка колко му е було трудно на Наблюдателя да се върне след прекъсването миналата година. И в момента сигурно не му е лесно да събере натрупаната тогава инерция. Представям си какво е да трябва да се завърнеш при любимия си човек, ако веднъж сте се разделили за дълго. Или да трябва да се върнеш на старата си работа...
С блоговете е също толкова трудно. Защото блогът не е просто вестник или радио, не е традиционна медия, в която правиш материали по шаблона или извън него и аудиторията знае - а, еди-кой-си пак се е върнал там. Блогът е собствената ти медия, която управляваш по своя специфичен начин, която насочваш към точно определена публика и която носи твоя собствен образ.


Та се замислих как, по дяволите, тригодишният ми труд и активно участие в блогосферата успяха след едномесечно прекъсване почти да се изпарят. От другата седмица пак почвам с пълна пара. Но тази дупка в съзнанието...
Този блог тук е на точно 3 години и 2 седмици. В навечерието на третия му рожден ден моите приятели от Google и Blogger (което не е особено различно като експанзивна политика) решиха, че трябва да бъде изтрит. И така аз бях за седмица блогър не само без възможност за активно блогване, а направо блогър без блог. Ужас някакъв.
Сега погледни картинката от долния пост. Виж по нея какво е отношението ми към погазването на блогърската свобода. И се готви да четеш много от мен. Много за мен. Много за книгите, които чета за теб и заедно с теб. Много за българската политика. Много за предстоящите избори за Европейски парламент.
За Александър Кръстев

Създател на сайта за книги и четене "Аз чета" и PR консултант в PRoPR Агенция. Член на Настоятелството на Читалище.то, преподавател по LinkedIn в НБУ и носител на званието "Рицар на книгата".

Може би ще харесаш и:

9 коментара:

  1. Няма нужда от оправдания, а от здрава работа. И не другата седмица, а още от сега... ;)

    ОтговорИзтриване
  2. Хахаха, ти ли точно говориш за здрава работа и оправдания? Що не си на протест, а? Я марш!

    И да почваш и ти да пишеш!

    ОтговорИзтриване
  3. *олекна ми на душата :) *

    Тъкмо се бях притеснила за al-x4o и блогчо :) Пиши, пиши, не спирай :D И браво за конкурса с отразяването на изборите. Късмет :)

    ОтговорИзтриване
  4. Чудесно! Браво на теб, тъкмо разлеждах блога ти, когато те видях по бтв :) Чакам с интерес коментарите!

    ОтговорИзтриване
  5. Да, Цвети, днес мисля да почна, че след снощния ужас при Бедров... Но евалла му правя на Ванката - държа се адски пичовски.

    Иначе като постна днес за Евроизборите ще се похваля и тук.

    ОтговорИзтриване
  6. Видях днес, че Топ новини са пуснали някакво интервю с теб за конкурса и "Аз чета". Вероятно са го взели отнякъде...

    ОтговорИзтриване
  7. Мне, правиха го лично :) Шуменското, нали ;)

    ОтговорИзтриване