Ако не познаеш от коя песен е заглавието, няма смисъл да четеш надолу :)
Утре съм на блогърска среща с Росен Плевнелиев и ми е кеф. Освен всичко, това е човек, когото наистина харесвам - достатъчно, за да няма значение дали зад него има партия или не. Последните дни гледам наляво-надясно сърдити (на политици) млади хора, които обаче не могат да канализират сърденето си и то хвърчи в някаква бясна какафония на омразата преди избори... Така че ще блогна, няма как.
Може би защото знам какъв президент искам да стои начело на България. Такъв, който да символизира живота, към който се стремя, и точно такъв, който би работил за това повече хора да имат такъв живот.
Нямам нужда от президент, който трие арт-инсталации само защото са върху някакви криворазбрани символи на едно не много добро минало. Имам нужда от президент, който е доказал, че може да бъде лидер и да прави чудеса. И да разпознава чудесата, които правят другите.
Нямам нужда от президент, който да има ракета носител изкуствено поддържани звездни лица, а такъв, който сам може да бъде ракета носител на една нация. Да показва, че България може да отглежда успели хора, и да бута изпълнителната власт към създаването на подходяща за това среда.
Нямам нужда от президент-хейтър, който да облича безпомощността си в постоянни нападки за щяло и нещяло, а такъв, който да носи добрата новина със себе си. И който преди това е търсил в страната си, за да я открие и да я покаже на света. И да я изговори на човешки език, с нужните медиатори като за 21-ви век.
На всички избори за президент досега съм гласувал за личности и сега се радвам, че поне този, който харесвам, има шанс да спечели. И вероятно ще. Вярвам, че няма да ме разочарова.
0 коменара:
Публикуване на коментар