Жал ми е за хората, които едно време не са имали мобилни телефони. Не са имали възможността да прекарат всяка свободна минута, с която разполагат между мейлите, за да си бъбрят с добре познати phone-friend-чета.
Липсата на усет у хората с невротична нужда да говорят по мобилния си телефон 24/7 обаче изглежда доста по-опасна. Физиологичната вреда вероятно не изглежда достатъчно сериозен фактор за изкореняване на гадния навик. Хората, които стоят мълчаливо до тях пък, очаквайки своята минутка внимание... Те са жалки...
Жал ми е за хората, които още не могат да се ориентират добре в комуникацията по електронна поща. Не оценяват предимствата на писаното слово като доказателствен фактор, не им се струва достатъчно сериозно бизнескомуникацията да се води подредено хронологически и в установени правила на общуване (нетикет).
Жал ги е за хората, които никога не биха седнали на пейка в парка или пък по Евлоги и Христо Георгиеви, за да гледат минаващите коли. Жал ми е и за онези, на които се налага да го правят в ултрамръсната София.
И такива ми ти работи...
Жал ми е за всички. Но обичам хората!
Липсата на усет у хората с невротична нужда да говорят по мобилния си телефон 24/7 обаче изглежда доста по-опасна. Физиологичната вреда вероятно не изглежда достатъчно сериозен фактор за изкореняване на гадния навик. Хората, които стоят мълчаливо до тях пък, очаквайки своята минутка внимание... Те са жалки...
Жал ми е за хората, които още не могат да се ориентират добре в комуникацията по електронна поща. Не оценяват предимствата на писаното слово като доказателствен фактор, не им се струва достатъчно сериозно бизнескомуникацията да се води подредено хронологически и в установени правила на общуване (нетикет).
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjpUymIGelDCSYuCZWM9-kVxix9TMWrvPnTkKSfYOVBVwlxU1dQbvGRck7Xy6Zuvbe0gNkafNqA5PD0_shO2BdpA-D3kWRwAJH7L_LV-VoZSNsqrT4DUnjAZUalnmMYXqR9f4II/s400/Picture+1.png)
И такива ми ти работи...
Жал ми е за всички. Но обичам хората!