Показват се публикациите с етикет x4o. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет x4o. Показване на всички публикации
06 ноември 2007
02 октомври 2007
Don't... Just don't...
I can't believe people are even supposed to do something like that. Can you just tell somebody you're not gonna hurt him without hurting him?
It's kinda strange, but it's real - you cannot. We're all made to be hurt, even though they didn't want to hurt us... None of us is irreplaceble. Just find the right one...
Още тук.
It's kinda strange, but it's real - you cannot. We're all made to be hurt, even though they didn't want to hurt us... None of us is irreplaceble. Just find the right one...
Още тук.
01 октомври 2007
18 септември 2007
Звездите побратимяват
Това е Калинката. Обича да лети. Родена е точно една година след мен. Нещо като астрален близнак ми се пада, но се съгласихме да сме просто астрални братовчеди.Летящата Калинка е PR - работи в All Channels. Както виждаш, има светла коса и сини очи. Общо взето, по много неща си приличаме. И то не само външно. Още от нея може да прочетеш в блога й. Честит ни рожден ден, Калинчо.
21 юли 2007
Аз НЕ искам!
Не искам да живея в полицейска държава.
Искам да съм сигурен, че "новото българско ФБР" няма да е ново българско ДС. Защото в момента не съм! Дори никой не може да ме убеди, че Държавна сигурност не съществува и в момента.
Искам да съм сигурен, че човекът, който ще стои срещу мен на масата довечера няма да напише 5 страници за мен, веднага след като се прибере вкъщи. Нито онзи, който стои от лявата ми страна.
Искам да знам, че никой няма да разбие вратата на студентската ми стая заради нещо, което съм написал в блога си - моята лична медиа, на която сам съм редактор и не ми пука дали чета единствен.
И понеже сам си чета "Хайку-то за вълци", пускам този текст за втори път и то с големи букви.
Искам да съм сигурен, че "новото българско ФБР" няма да е ново българско ДС. Защото в момента не съм! Дори никой не може да ме убеди, че Държавна сигурност не съществува и в момента.
Искам да съм сигурен, че човекът, който ще стои срещу мен на масата довечера няма да напише 5 страници за мен, веднага след като се прибере вкъщи. Нито онзи, който стои от лявата ми страна.
Искам да знам, че никой няма да разбие вратата на студентската ми стая заради нещо, което съм написал в блога си - моята лична медиа, на която сам съм редактор и не ми пука дали чета единствен.
И понеже сам си чета "Хайку-то за вълци", пускам този текст за втори път и то с големи букви.
08 юли 2007
Най-красивата гледка
Ето какво виждах миналата година от прозореца на стаята си. Днес това ми липсва. Както и другите неща, с които се разделих при преместването.
31 май 2007
15 май 2007
Удоволствието от работата
Понякога ти омръзва да работиш за онзи, дето духа. Но пък когато ти покажат, че ценят това, което правиш, ти става някак по-хубаво.Обичам работата си. Всяка сутрин отивам с усмивка в офиса, защото знам, че ми е приятно и ще правя нещо, което ми харесва. Вярно, че не е на таванска стая с ламперия и прозорче към небето, като мястото, където работи Estrellita, но пък е дизайнерски аранжиран и го показват в почти всички офис списания. Все пак, атмосферата е предразполагаща.
Миналата седмица ключовата фраза беше "Приготви се за лечебен шопинг - скоро ще ти платим!", която днес бе последвана от "Честито, Алекс, днес получаваш първата си заплата в PRoPR.". Ив двата случая се направих на пич и не показах кой знае какви емоции, но това са едни от онези моменти, които галят егото ти. Е, днес сумата бе придружена от мила картичка в стил "Каките", но нали именно затова са каки - да са добри към малките "дечица".
Не че съм се зарадвал особено за заплатата, ама си се полага. Може още да не е кой знае колко качествена "услугата", която предлагам, но е с желание и от сърце (което явно си се цени). Та цялото разковниче се крие в това - откривайки мястото си в света, откриваш самия себе си. И това не знам защо го казвам точно тук, ама звучи добре. Наздраве!
Миналата седмица ключовата фраза беше "Приготви се за лечебен шопинг - скоро ще ти платим!", която днес бе последвана от "Честито, Алекс, днес получаваш първата си заплата в PRoPR.". Ив двата случая се направих на пич и не показах кой знае какви емоции, но това са едни от онези моменти, които галят егото ти. Е, днес сумата бе придружена от мила картичка в стил "Каките", но нали именно затова са каки - да са добри към малките "дечица".
Не че съм се зарадвал особено за заплатата, ама си се полага. Може още да не е кой знае колко качествена "услугата", която предлагам, но е с желание и от сърце (което явно си се цени). Та цялото разковниче се крие в това - откривайки мястото си в света, откриваш самия себе си. И това не знам защо го казвам точно тук, ама звучи добре. Наздраве!
05 март 2007
Новото Ново начало
Май много станаха "новите начала" през последната година-две. Няма да изброявам, защото ще се уморя. Пък и не е лесна работа това постоянно да имаш някакво ново "ново начало". Нищо, ще го преживея.
Този път е "нов" стаж. Ако четеш внимателно Блогчо, знаеш, че от време на време правя забежки към рекламата и PR-а. От днес ще "забягам" малко по-често. Добре, ежедневно. Ама няма лошо в това - занаят (освен че се краде) се взема с много труд и постоянство. А Хиксчо никога не е бягал от тях. Е, говоря за интелектуален труд, да копая не мога.
Та, PRoPR е агенцията. Има голяма вероятност аз да вдигна телефона, ако ти трябва качествено обслужване в сферата на корпоративните дела и връзките с обществеността и медиите. Ако няма кой да ти организира събитието - ние сме насреща. (Почнах веднага с пиара, а ;)
Стига толкова засега. Подробности - когато попиташ лично.
Този път е "нов" стаж. Ако четеш внимателно Блогчо, знаеш, че от време на време правя забежки към рекламата и PR-а. От днес ще "забягам" малко по-често. Добре, ежедневно. Ама няма лошо в това - занаят (освен че се краде) се взема с много труд и постоянство. А Хиксчо никога не е бягал от тях. Е, говоря за интелектуален труд, да копая не мога.
Та, PRoPR е агенцията. Има голяма вероятност аз да вдигна телефона, ако ти трябва качествено обслужване в сферата на корпоративните дела и връзките с обществеността и медиите. Ако няма кой да ти организира събитието - ние сме насреща. (Почнах веднага с пиара, а ;)
Стига толкова засега. Подробности - когато попиташ лично.
01 март 2007
Честита Баба Марта!
Блогчо ти пожелава много късмет, любов, щастие... Да не се отървеш от лека и приятна работа и само бял и червен да бъдеш!
25 февруари 2007
Още 5 неща, които (предполагам) не знаеш за мен
22.02.2007 @ 11.13 a.m., Велико Търново
1. Избягвам да пиша в Блогчо прекалено лични неща, въпреки че напоследък май не се сдържам особено. Но какво пък! "Опознай любимия си блогър, за да го обикнеш!"
2. Това е Моят град - Велико Търново. Каквото и да са ти говорили за него, не е достатъчно.
(Аз съм от Стражица, ако случайно не си спомняш. Там обаче всичко са ми дали моите родители - майка ми и баща ми. По въпроса "градът" няма особени заслуги.)
3. А това е снимка на моя град, както го виждам в момента от Моето място. Открих го със Стелиан преди малко повече от 6 години. Опитах се да водя от време на време и Братовчеда, но на него не ми хареса особено. Сега тях ги няма - Стан е във Франция при Ваня, а Бричеда е в Холандия. И двамата избраха да градят бъдещето си на място, което им се стори по-добро.
Аз пък някога гледах оттук бъдещето си. Мисля, че поглеждайки снимката на момчето, което току-що си остави чантата за училище на пейката до мен, можеш да разбереш за какво точно говоря. Сега ми е наистина трудно да открия ново кътче, откъдето да гледам "напред". Всъщност има едно място, където се чувствам добре, но то не е досаттъчно "светло" (ако трябва да бъде някаква метафора на бъдещето ми).
4. Това е училището, където завърших средното си образование. Намира се в подножието на хълма Царевец и под прекрасната крепост със същото име. Хуманитарна гимназия "Св. св. Кирил и Методий" в целия си блясък.
Тук са учили много "Велики (поне за мен) БГ". Аз ще спомена само двама. Константин Кисимов - забележителен актьор. Аз също минах през театъра, макар и само в училище. Четири години. Хареса ми. Не ме харесаха особено.
В ХГ е учил и Ангел Каралийчев (хоп, и той е от Стр). Станал е велик писател. Аз едва ли ще бъда. Пък и (все още) не ми е идея фикс.
5. Това са Ема, Ради, Плами, Диди и Митко. Едни от най-добрите ми приятели в класа. Станахме си особено близки последните две години в училище и особено след като завършихме. Всички са красиви (за Митко няма да коментирам, не разбирам от мъже), откакто ги помня, но днес Пламена е просто божествена. Може би е така, защото има рожден ден.
1. Избягвам да пиша в Блогчо прекалено лични неща, въпреки че напоследък май не се сдържам особено. Но какво пък! "Опознай любимия си блогър, за да го обикнеш!"
2. Това е Моят град - Велико Търново. Каквото и да са ти говорили за него, не е достатъчно.
(Аз съм от Стражица, ако случайно не си спомняш. Там обаче всичко са ми дали моите родители - майка ми и баща ми. По въпроса "градът" няма особени заслуги.)
3. А това е снимка на моя град, както го виждам в момента от Моето място. Открих го със Стелиан преди малко повече от 6 години. Опитах се да водя от време на време и Братовчеда, но на него не ми хареса особено. Сега тях ги няма - Стан е във Франция при Ваня, а Бричеда е в Холандия. И двамата избраха да градят бъдещето си на място, което им се стори по-добро.
Аз пък някога гледах оттук бъдещето си. Мисля, че поглеждайки снимката на момчето, което току-що си остави чантата за училище на пейката до мен, можеш да разбереш за какво точно говоря. Сега ми е наистина трудно да открия ново кътче, откъдето да гледам "напред". Всъщност има едно място, където се чувствам добре, но то не е досаттъчно "светло" (ако трябва да бъде някаква метафора на бъдещето ми).
4. Това е училището, където завърших средното си образование. Намира се в подножието на хълма Царевец и под прекрасната крепост със същото име. Хуманитарна гимназия "Св. св. Кирил и Методий" в целия си блясък.
Тук са учили много "Велики (поне за мен) БГ". Аз ще спомена само двама. Константин Кисимов - забележителен актьор. Аз също минах през театъра, макар и само в училище. Четири години. Хареса ми. Не ме харесаха особено.
В ХГ е учил и Ангел Каралийчев (хоп, и той е от Стр). Станал е велик писател. Аз едва ли ще бъда. Пък и (все още) не ми е идея фикс.
5. Това са Ема, Ради, Плами, Диди и Митко. Едни от най-добрите ми приятели в класа. Станахме си особено близки последните две години в училище и особено след като завършихме. Всички са красиви (за Митко няма да коментирам, не разбирам от мъже), откакто ги помня, но днес Пламена е просто божествена. Може би е така, защото има рожден ден.
24 февруари 2007
20 февруари 2007
Мъдрост (на)родна
"По-добре да обичаш този, който те пита "Обичаш ли ме?", отколкото този, който постоянно ти повтаря, че те обича."
Ани Чолашка
Александър Кръстев
"По-добре да си благодарен за пътите, в които си благодарил, отколкото за пътите, когато са ти благодарили."
Александър Кръстев
08 февруари 2007
www.alexanderkrastev.blogspot.com на 1 година!
Днес блогчо има рожден ден. Става на една годинка.Парчето е само едно, защото е специално за теб, който и където и да си в момента.
Аз няма да му се насладя. Защото се наслаждавам достатъчно, докато се занимавам с този блог. Защото го правя за теб. Защото го правя за себе си.
Сега ще ти кажа каква е равносметката:
За една година пуснах 96 поста (това е 97-ят, няма да го включвам), на които се "отзоваха" 112 коментара. Каунтърът показва, че средно на ден има по 9 уникални посещения, а на 26 януари тази година цели 62ма души са се прежалили да хвърлят едно око на този блог. Според GoogleAnalytics пък очи мятат чак от Лос Анджелис и Лондон.
Но стига толкова празни цифри. Такава е истинската равносметка: за тази една година чрез блога опознах с много хора. Ти си един от тях. С някои завързахме професионални отношения, с други подсилихме вече съществуващото приятелство. Най-значимото - много живи срещи. Важното е, че се забавлявахме. Имаше критики, имаше и похвали. И така нататък...
Няма да продължавам с баналниченето, но ще заявя, че продължавам да работя по www.alexanderkrastev.blogspot.com със същото голямо желание. Отново ще говоря само когато имам какво да кажа, отново ще казвам това, което мисля. Отново личното мнение ще бъде подкрепено с името. Защото име се гради най-вече с добре построено и аргументирано лично мнение.
Благодаря ти, че стана част от моя свят. Честит рожден ден!
P.S. Наистина ли се просълзих?!?
13 януари 2007
Re: Петте неща, които не знаехте за мен
Съвсем кратък преамблюл: има вероятност да си чувал част от тези неща. Аз обаче държа да ги уточня. Все пак, правим го и за да има и самопознавателен елемент, нали...
1. Почвам с нещо, което много хора смятат за недостатък. На мен пък често ми е служело като предимство и то сериозно - егоцентрик съм. Голям. На моменти това граничи с егоизъм, но гледам да не прекрачвам границата особено. Една от любимите ми фрази по повода е "Правя го за себе си". (Другата е "'Щото съм пич!"). Понякога говоря за себе си в трето лице за х4о, което съм си аз отвсякъде, но всеки си има и Alterego.
2. Държа страшно много на приятелите си. Понякога имам чувството, че, ако не ги видя повече от ден-два, просто ще откача. И ми се се случвало, вярвай ми. Обичам да ходя на гости, повече обичам да ми идват на гости. Забавлявам се най-добре в компанията на близките си хора.
3. Имам страшно добър нюх за хората. Наследил съм го от баща ми. Достатъчен ми е 10-тина-минутен разговор, за да разбера що за човек е личността срещу мен. И когато тази персона загуби доверието ми още при първия по-сериозен контакт, връщане назад няма, вярвай ми. Игнорирането е пълно, дори на моменти грубо.
4. Обичам да правя красиви подаръци. Напоследък се оказва, че всичко, което подаря (а това за съжаление става рядко, защото съм перфекционист на тази тема, просто трябва да съм го почувствал), има зашеметяващ ефект. Но понякога не го оценяват правилните хора. Добре, че има и такива, които се радват повече от необходимото!
5. Никога не ме е било страх от Смъртта. Предполагам, че няма да започне скоро да ме плаши. Това би било признак, че остарявам - бъзро и безвъзвратно. По този повод мама ми казваше "Ако ти е писано да те отрепе тухла, падаща от строеж, няма да те блъсне кола.". Единственоте ми опасения са свързани със Самотата. Ама стига толкова екзистенция.
Challenged by Невена Гюрова.
Не съм чак толкова лош човек. Нали...?!? O:-)
И судокото отива при...: Росен Цветков, Георги Грънчаров, Девора Джамбова, Симион Патеев и Марияна Кръстева.
1. Почвам с нещо, което много хора смятат за недостатък. На мен пък често ми е служело като предимство и то сериозно - егоцентрик съм. Голям. На моменти това граничи с егоизъм, но гледам да не прекрачвам границата особено. Една от любимите ми фрази по повода е "Правя го за себе си". (Другата е "'Щото съм пич!"). Понякога говоря за себе си в трето лице за х4о, което съм си аз отвсякъде, но всеки си има и Alterego.
2. Държа страшно много на приятелите си. Понякога имам чувството, че, ако не ги видя повече от ден-два, просто ще откача. И ми се се случвало, вярвай ми. Обичам да ходя на гости, повече обичам да ми идват на гости. Забавлявам се най-добре в компанията на близките си хора.
3. Имам страшно добър нюх за хората. Наследил съм го от баща ми. Достатъчен ми е 10-тина-минутен разговор, за да разбера що за човек е личността срещу мен. И когато тази персона загуби доверието ми още при първия по-сериозен контакт, връщане назад няма, вярвай ми. Игнорирането е пълно, дори на моменти грубо.
4. Обичам да правя красиви подаръци. Напоследък се оказва, че всичко, което подаря (а това за съжаление става рядко, защото съм перфекционист на тази тема, просто трябва да съм го почувствал), има зашеметяващ ефект. Но понякога не го оценяват правилните хора. Добре, че има и такива, които се радват повече от необходимото!
5. Никога не ме е било страх от Смъртта. Предполагам, че няма да започне скоро да ме плаши. Това би било признак, че остарявам - бъзро и безвъзвратно. По този повод мама ми казваше "Ако ти е писано да те отрепе тухла, падаща от строеж, няма да те блъсне кола.". Единственоте ми опасения са свързани със Самотата. Ама стига толкова екзистенция.
Challenged by Невена Гюрова.
Не съм чак толкова лош човек. Нали...?!? O:-)
И судокото отива при...: Росен Цветков, Георги Грънчаров, Девора Джамбова, Симион Патеев и Марияна Кръстева.
){kind=link}
![](http://pinterest.com/pin/create/button/?url=https://www.alexanderkrastev.com/2007/07/blog-post_8113.html?m=0&media=https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgD98rPEiOvHWTEHc-todu9c9bJLnbAMrY_7wszpK9ho0_Eea6PL4UgUp0z7Q4Hg9siJaieYhnUw_ppP5Yo2cgH0cSCeBwQ_zRUBNnsAx3vwOnA0qxadSwFt524NQc3QMAOXV0-/s72-c/Model1_large.jpg&description=Не искам да живея в полицейска държава. Искам да съм сигурен, че "новото българско ФБР" няма да е ново българско ДС. Защото в моме...){kind=link}
![](http://pinterest.com/pin/create/button/?url=https://www.alexanderkrastev.com/2007/02/100-37.html?m=0&media=https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjw_vMlRgw7XcUL_0qDpmuH-tf-hZkr92e7oOZp9u-3TiEahkFX3nwYmhjEosCMxi9N5rPs-oJU4KF2TVFLfB2zyaHW9CsYv1YPkd81NrLavx83rS5lSe3355E2-pNzAAXTj6dC/s72-c/certificate_t2.jpg&description=С лед като не успях да се покажа 100% загубен, а изкарах някакви смешни 37% , дойде време да направим нещо за "ентеуегентност". И ...){kind=link}
