Искам да съм супергерой

Изображение: theiphonewalls.com

Свръхзвукова скорост. Възможност за виждане през стени. Ултраразвит слух. Джаджи, с които да можеш да надвиваш всички злодеи и дори да летиш. Дайте ми по много от тях, моля! Защото искам да съм супергерой.

И така през всичките години, в които израстваш. Поставяш си цели, развиваш се по пътя към пълното им постигане, опитваш се да им се насладиш. Добро образование и обща култура, физически тренировки, събиране на верни приятели, които да ползваш в нужда в борбата срещу злодеите.

Но защо? Кому е нужно да спасява света, да защитава обществото, да се стреми към доброто? А още повече - защо на някого изобщо би му хрумнало да бъде злодей? Мотивация - варираща. Цел - една: да бъдеш победител.

Харесва ми да знам, че съм дал всичко от себе си. Харесва ми да знам, че накрая ще има сладка награда. Харесва ми да знам, че мога да се надскоча във всеки един момент. Третото няма как да се случи, ако не направя първото. И чак тогава идва второто. Живея ли в друг свят понякога? Hell yeah! Споменах ли, че ми харесва?

Супергероите от различните вселени от имат различно начално ниво, различни методи на работа, различни цели за постигане. Може да си богат наследник като Оливър Куин (The Green Arrow) или от бедно семейство като Мат Мърдок (Daredevil), може да си от извънземна планета като Супермен или да си развил свръхсилите си след инцидент като Светкавицата. Всъщност, не можеш да си почти нищо от това. Но и почти нищо не ти пречи да искаш да си полезен.

Защо не станеш супергерой още днес? Постави си първата цел, може би малка, да помогнеш на някой или нещо съвсем наблизо, само с един жест. После си помисли какво би могъл да направиш за един месец. Следващата цел постави година напред. Помисли още и планирай какво искаш да постигнеш след 5 години.

Е, супердруже, започвай да градиш живота си сега! Защото днес е първият ден от остатъка на твоя живот - живот на супергерой ;)

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Магията на филмовия саундтрак

Снимка: guysgab.com

Не си падам по класическите филмаджийски ленти, нито по европейското кино. Разчитам на книгите да ме карат да се замислям, а на филмите оставям развличането и пренасянето в нови визуални вселени (ами да - визуализирането при четене е ограничено от личните способности да фантазираш).

Кинолентите, разбира се, не са само визуалност. И да благодарим на... звуковите инженери и композиторите, че това е така. За мен има три типа OST-та:
- такива, които те карат отново и отново да искаш да гледаш филма;
- такива, които заради самия филм искаш отново и отново да слушаш;
- такива, които така и не искаш да чуваш, защото не успяваш да запомниш с нищо.

Сега ще ви разкажа за три любими примера, които са ме карали да искам да се наслаждавам на филмите отново и отново и заради които съм се чувствал страхотно, докато гледам.

С излизането си през 2006-та Miami Vice ме дръпна към себе си с живей-на-ръба приключенията на Сони и Рикардо. А и да си го кажем честно - Колин Феръл и Джейми Фокс в комбинация не е нещо, което можеш да изпуснеш. Това, което ме караше да се връщам обаче доста пъти по-късно, беше саундтракът. Малко неща са по-вълнуващи от това да слушаш "A-500" на Клаус Баделт и Марк Батсън в самолета или "One Of These Mornings" на Моби на моторна яхта. Прекалено малко.



После пък Томас Нюман се беше раздал толкова силно за саундтрака на "Skyfall" (2012), че гледайки филма, след като повече от 2 седмици бях слушал музиката, бях през цялото време на нокти. След това, при няколкото допълнителни гледания на филма (единствения, който съм гледал два пъти на кино!) музиката разкриваше още и още за гледане. Ето защо:



Тия дни се радвам на друг саундтрак, заради който може би ще се усмихнеш широко. Fast and Furious 7. Да "седмичката" на един от най-продаваните филмови франчайзи, който според много хора е трябвало да спре някъде след първата част. Аз обаче си го харесвам.

И макар в седмия сезон определено да са пресолили манджата със сцените в самия филм, саундтракът си е за аплодисменти - нови тракове според мястото на развитие, песни от предишните филми за припомняне на определени сцени, добро разнообразие от стилове. А как се сбогуват с Пол Уокър - едно от най-добре изпипаните киноклишета so far, благодарение и на музиката.


Разбира се, могат да се споменат много класически комбинации за филмова музика, като например "Стената" или много от нещата на Ханс Цимер. Аз обаче си хайпвам по мои си открития :)

Добрият филмов саундтрак определено е изкуство. И магия също.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Когато е страхотно да си подривен

Вчера попаднах на интересен филм за няколко страхотни личности, които са променили своите пазари из основи, като са създадали нещо наистина различно. Disruptive-практиките (звучащи на български терминологично като "подривни") са страхотен пример за това как понякога трябва да тръгнеш срещу всичко познато, за да постигнеш големия успех.

"The Great Disrupters" е едно от специалните издания за 85-годишнината на Bloomberg Businessweek, като подборът е наистина интересен и аз лично открих няколко нови явления за себе си:

• Андрю Лафер, който с една графика, нарисувана върху салфетка по време на вечеря с хора от администрацията на президента Джералд Форд в средата на 70-те, доказва закономерността между увеличаването на данъците и намаляването на данъчните постъпленията в бюджета;
• Естер Дюфло и нейните партньори в J-PAL, които прилагат буквално методите на възможно най-качествените медицински изследвания (слепи, плацебо контролирани и т.н.) за изследване на бедността и начина на взимане на решения в условията на бедност. Наистина невероятно и струва ми се, брилянтно измислено.

Разбира се, във филма виждаме и добре познати лица - технологичната "половинка" на Стив Джобс в ранните години на Apple Стив Возняк, привнеслият след кратко пътуване в Италия пиенето на кафе като начин на живот Хауърд Шулц от Старбъкс и създалите индустрията на видеоигрите с Pong Нолан Бушнел и Тед Дабни от Atari (има такава старинно изглеждаща аркадна игра в Betahaus - попитай как да си я пуснеш).

И още - създаването на новинарската телевизия (CNN, как иначе), налагането на Супербоул като най-скъпото рекламно време в телевизията и т.н. Изгледайте!

Между другото, цялата класация е тук и ще се изненадате от "подривните идеи", които са подредени в челото.

О, и още - самият термин "подривни иновации" е дело на проф. Клейтън Кристенсен в книгата му "Дилемата на иноватора" от 1997 г. и е под 58 в списъка с подривни идеи :)

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

#Домът като мотивираща среда

Снимката е илюстративна, но усещането е доста сходно: лекота, светлина, чистота, вдъхновение

Ще започна с това, че не съм фен на агресивния маркетинг на ИКЕА у нас. Заглавието ми започва с хаштаг (#Домът), част от тяхна кампания, която смятам за носеща сравнително нисък потенциал за вирусна реализация, но пък сега съвсем естествено и доброволно ползвам като лайтмотив за този текст.

Та, домът ми носи усещането за любим човек. Същият човек, който е до мен вече близо десетилетие и ми помага безусловно да следвам мечтите си. И точно тук всяка сутрин се събуждам с идеята да направя нещо по-хубаво и по-добро от вчера.

Очевидно поговорката, че всяка къща има свой собствен дух, не е лишена от истинност. Когато дойдеш на ново място, имаш избор - да го промениш изцяло, следвайки собствената линия на живота, или да запазиш чара му, чертите на предишните обитатели, които да ти дадат нова насока за развитие.

Аз избрах второто и затова моят дом ме кара постоянно да мисля за утрешния ден. С лекота и изящество, с които е бил подреден преди години, сега помага и на мен да бъда по-усмихнат всеки ден. (Ако нивото на захарта е леко превишено, прощавай, не е нарочно).

Едно бюро - личен кът за теб, отделен в другата стая личен кът за любимия човек и още много места, където двамата да създавате мечти. И да ги реализирате. Безценно и мечтано.

Тези дни други любими хора също се отдадоха на забавлението да създаваш домашен уют почти от нула. И гледайки седмици наред скици и визуализации, които се превръщаха в реалност, съм сигурен, че няма по-добра инвестиция от това да създадеш дом, в който би искал да се прибираш всяка вечер и да отгледаш семейство. Дом, който да те мотивира всеки ден да правиш революционен скок към едно по-добро "теб".

P.S. Домът ми е обзаведен до голяма степен от ИКЕА. Така го заварих. И ми харесва. И кашоните им са поне два пъти по-здрави от тези, които ще ви продаде всяка фирма за пренасяне, макар и поне два пъти по-скъпи.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Покажи ми екрана си...

Отдавна искам да започна такава поредица - за начина, по който хората се отнасят към десктопите на своите мобилни устройства. За мен това си е като в поговорката "Кажи ми кои са приятелите ти, за да ти кажа какъв си", но свързано с подредбата на иконките, различните приложения и други такива дребни прегрешения. Идеята ми - да гледам "на десктоп" така, както редица успешни-жени-с-високо-ниво-на-доверие гледат на... кафе :)

Честно, едно от първите неща, които правя, когато си говоря другарски с някого, е да му разгледам телефона - интересно ми е какви приложения има, как ги подрежда, кои ползва активно. Нещо като психоанализа на базата на дигиталното поведение - подреденост, активност, интереси. Доста можеш да разбереш за някого по начина, по който си подрежда приложенията в телефона, дори на повърхността да изглежда като съвсем обикновено нарушаване на личното пространство.

Да вземем например моя десктоп - почти всичко ми е подредено в групи, само най-важните app-ове са на главния екран, за да са само на един клик разстояние. Както и най-новите, на които им предстои скорошно опознаване. Социалните медии са една групичка, месинджърите - в друга, приложенията за подобряване на продуктивността са в трета, имам още новинарски, спортни, научни и прочие групи.

И ако се чудиш как така имам цяла група приложения за четене, когато новинарските апове са на съвсем различно място, отговорът е, че просто трябва да тествам почти всичко в AppStore, наподобяващо програма за четене. Разбира се, 42000 непрочетени съобщения стоят в няколко RSS агрегатори и растат направо в алгебрична прогресия...

Но пък със сигурност ще ти хареса какво имам в секцията Science.

А ти - ще ми покажеш ли екрана си?

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели: