Пощипване по ушенцето

Едно време не се наслаждавах особено много на американските рок-банди, освен ако не ги смятах за собствено откритие. Е тук случаят е такъв - открих за себе си Maroon 5 някъде през септември 2002, доста преди да станат известни у нас в началото на 2003. Всъщност едва преди месец изслушах целия им първи албум, но това означаваше само едно - нервно чакане на предстоящата втора тава "It Won't Be Soon Before Long". Официалното пускане на албума бе на 22 май, но благодарение на Джи'Фен успях да си го изтегля една седмица по-рано ето от тук.
И след десет дни безспирно слушане (и измъчване на околните), резултатът е: УАУ! И тринадесетте парчета са с необходимите данни за разбиващ сингъл, но определено за мен изпъкват две - нежната балада "Goodnight Goodnight" и шеговитото "Kiwi". Първата песен наистина въздейства като пощипване по ухото за лека нощ, а втората е изпълнена със страст (никога не съм мислел, че някога ще кажа нещо подобно за мъжки глас, но това момче Адам Ливайн определено си го бива - Джордж Майкъл, пази се!). Споменах Джорджи, но всъщност стила на "Kiwi" страшно напомня за Prince. Заслужено като самостоятелно парче е изведен и превърналия се вече в хит "Makes me wonder", който най-вероятно ще бъде последван от агресивното "Wake up call". "Специалистите" намират прилики на някои от песните със стиловете на INXS, Police и Майкъл Джексън, но истината е, че дори след 5 години на голямата сцена, Мaroon 5 все още търсят себе си.

*Тук и тук има отзиви на американската преса за "It Won't Be Soon Before Long". Снимката е дело на Дан Макмидън за USA Today.