понеделник, 19 май 2008 г.

Кака ти и леля ти

Моите каки ги познаваш. Снощи обаче отидох да видя леля ти. Леля ти Кайли. Нещо не бях особено ентусиазиран, а и най-малкото ми желание се изпари в събота вечер, след като в просъница успях да извъртя веднъж и половина последния й албум "Х". Бях почти напълно сигурен, че ако изпее повече от 5 песни от него, ще се тръшна на тревата.
Не стана. Кайлито май изпя 7 нови парчета, но 4 от тях ми бяха поносими. Ей-толкова ми остана, както се казва. Но пък със Зорничка такива танци му ударихме - нито Мирко от Каризма, нито Деси Тенекеджиева, нито Владимир Каролев успяха да скрият усмивката от лицата си. Ама и аз бих се усмихвал - ако някой ми беше казал 2-3 часа по-рано, че ще се забавлявам така - цъ, нямаше да му повярвам грам.
Оказа се, че на кака също не й е харесало чак толкова. Как да стане - първият половин час не успя да се усмихне нито веднъж. После била "засияла", но как да е иначе - 25 хиляди, които я чакат 20 години вече, да крещят "Kylie, Kylie" не е малко. Накрая каза (изпя), че трябвало да бъде много "лъки", ама не й личеше нещо. Да се усмихва малко повечко на хората, не трябва с лошо. Едно е да си звезда, друго е да се мислиш за звезда, но и трябва да можеш да задържаш хората до себе си.
Леля ти още е хубава. Моите каки обаче са по-хубави - усмихват се по-често и обичат по явно. Кайли да се учи от тях и като реши пак да ни пее на стадионче, да се обади.
За Александър Кръстев

Създател на сайта за книги и четене "Аз чета" и PR консултант в PRoPR Агенция. Член на Настоятелството на Читалище.то, преподавател по LinkedIn в НБУ и носител на званието "Рицар на книгата".

Може би ще харесаш и: