събота, 19 юли 2008 г.

Закони на привличането

Нали съм яко блонди в дъното на душата си. Та именно затова се радвам на сълзливи "хамерикано" блокбъстъри. И така с филма тази сутрин. Предупреждавам те - не съм се идентифицирал чак толкова с героя, колкото ще звучи! ;)
Той е супергерой. Самотен. Накрая разбира, че има още някой като него. Някой, с когото са създадени един за друг. Някой, който отслабва силите му. Някой, с когото не може да бъде. И така - през цялото време между двамата тече някакъв ток, силно биополе, което ги свързва. Телепатия? - разбира се. Споменах ли вече, че са създадени един за друг?
Закони на привличането май му се викаше на това. И съм абсолютно сигурен, че неведнъж ти се е случвало да гледаш човека срещу себе си и да усещаш, че мислите за едно и също, че си комуникирате само през очите. (Не говорех за любов в случая.) Но то оттам започва всичко. Накрая се оказва, че между един от всички "телепати", с които е осъществен контакт, е човекът, с когото делите страданието заедно - понасяте общата болка, когато единият е ранен - кърви и другият, накрая умирате заедно.
На Хенкок му се получава точно така - има своя половинка, чиято близост го прави слаб. Дяволски слаб. Нещастно!
P.S. За филма - как се прави PR на супергерой-пияндурник. И как Уил Смит за пореден път е страхотен. Може и да те заведа...
За Александър Кръстев

Създател на сайта за книги и четене "Аз чета" и PR консултант в PRoPR Агенция. Член на Настоятелството на Читалище.то, преподавател по LinkedIn в НБУ и носител на званието "Рицар на книгата".

Може би ще харесаш и: