неделя, 12 октомври 2008 г.

English, love и още нещо

Чудех се днес какво да напиша, защото най-вероятно утре няма да ми остане време за публикация, в която ще ти пожелая хубав престой в България следващите 4-5 дни, ще спомена, че не се притеснявам все още от първия си полет със самолет, и ще си пожелая 5 хубави дни в Брюксел на Европейските Младежки Медийни дни 2008. То обаче си дойде само.

Тези почивни дни между филмите си попрочитам по малко от може би най-ценната ми придобивка от училище - тетрадката ми по английски за 5-те години обучение. Едва до 9. клас съм стигнал, а вече се натъкнах на нещо много симпатично. Освен закачливите надписчета и подписите през страница на втората ми жена, там някъде стои вписано и едно съчиненийце за любовта. In English. Толкова е симпатично, чисто и наивно - все едно съм го писал на 5. Аз общо взето и сега така си пиша по философските теми, но все едно. "Ето", със запазен оригиналния правопис (май и Жоро пусна наскоро нещо подобно, но не съм сигурен):

Love

Love is feeling which every men feels more than once in his life. You know you're in love when you cannot live without the person you like very much.
But people love other things - birds, animals, pets, toys etc. When i was 7 I used to love my woolen bear Mecho, I used to sleep with him but now Mecho lies in my wardrobe and 'waits' someone to play with him. That's because my favourite thing in present time is my cat Stavrey. He is very cute, because he comes everytime he sees me and start walking left and right but everytime in my legs.
I love my parents more than Stavrey and they love me, too. But I know that true love hasn't come yet. Well, I'll be waiting because there are many years in man's life.

На последния абзац се смях от сърце, честно. Разбирал съм и тогава, че колкото и да се правя на мишка, жаба и всякакви други животинчета, все си оставам вълчето-единаче от Хайкуто за вълци...
А като цяло, хич не се изненадах от себе си - пак пренебрежение към поставената задача, пак наивитет, служещ за отбий-номер, и нежелание за проверка на написания текст (това, за, щастие, вече не се случва, че е леееко непрофесионално). И много чувство за хумор, все пак. Гледам, че и тогава не съм ги разбирал запетаите в английския :), но Ставри все още е бил зведа. А сега вече знаеш, откъде идва манията ми по плюшени мечки-самоубийци.Е, Мечо очевидно не е плюшен, а вълнен, но това е грешка на растежа или обикновена мутация (и при мен, и при мечето).
За Александър Кръстев

Създател на сайта за книги и четене "Аз чета" и PR консултант в PRoPR Агенция. Член на Настоятелството на Читалище.то, преподавател по LinkedIn в НБУ и носител на званието "Рицар на книгата".

Може би ще харесаш и:

6 коментара:

  1. Страшно съчинение! Ставри жив ли е още? :)
    И нема се плашиш от големите железни птици. Или ще умреш или нищо не можеш да направиш, тъй че няма какво да го мислиш.
    Ной-добре се насади до авариен прозорец - хем ще гледаш, хем ще си с няколко процента напред в шансовете ;)

    ОтговорИзтриване
  2. Nice...

    Какво добро дете си бил само... :)

    ОтговорИзтриване
  3. От малък си си бил сладурче. Лек път и ползотворно изкарване. Всички със затаен дъх чакат следващия пост, за да видим как си кацнал ;)

    ОтговорИзтриване
  4. Ще извиняваш, ама най-ме кефиш като пишеш някви такива по-лични неща, а не фуканици кой къде с кого летял и обикалял света и т.н. Пиши повечко такива нещица! И... (колко съм лоша) имаш няколко пропуснати "a" ;) Казвам ти ги тея неща, щото и ти си един такъв някакъв Мечо, Жабчо, Мишчо... и знам, че няма да се сърдиш!

    ОтговорИзтриване
  5. Абе аз със Ставри ли се запознах или беше нещо друго... Говоря за котето, което си удряше главата с твоята :)

    ОтговорИзтриване
  6. Нещо друго ще да е било, Роско. Ставри се е въртял в краката му, а това се е блъскало в главата му. Но все пак, в името на журналистическия професионализъм, доизясни фактологията, черпейки инфомация от първоизточника.

    ОтговорИзтриване