Най-хубавото на университета е, че ти дава възможност да се посмееш само върху себе си. Тези дни в офиса на PR агенцията се смяхме доста над един мой текст, университетска задачка за написване на критически текст върху... чалга-албум. Годината е 2008, а "под ножа" е албумът на Преслава "Не съм ангел". Enjoy!
Мъже, алкохол и страст. Три основни елемента, около които се гради митологията, наречена “попфолк” или евфемистично “чалга”. Мъжете като израз на сексуална мощ или обект на такава, алкохолът като ключ към всичко познато и непознато и първичната страст като основен двигател на човешкия живот. “Онези три неща” се събират в образа на Дявола – образ, който приема и Преслава за новия си албум. И дори на 24 години да е фолк-идол и бъдещ дявол, тя със сигурност “Не е ангел” - убеждава ни достатъчно добре през 46-те минути, които евентуално ще отделим за последните й 12 парчета.
Как обича един ангел и как мрази един не-ангел. Първото би искал да знае всеки. От второто – всеки се страхува. Ангелът е готов да те последва и до последния ти адрес, не-ангелът пък ще отрови кръвта ти с пет промила изпепеляваща любов. Въобще в новия албум на Преслава се редуват отдаденост и падение, искрено щастие и яростна ревност. Едната Преслава гони мъжете, докато се предадат на желанието, другата ги следва чак до хоризонта.
Не е за пропускане и добре развитият мотив за “Другия”. В музика, слушана предимно от платежоспособни мъже с по 1-2 любовници и момичета, мечтаещи си да бъдат с такива, това е особено важeн персонаж, който винаги стои в сянка и представлява опасност за нечии взаимоотношения и дори любов. Често обаче е достоен за съжаление, защото накрая остава сам. Поне това диктува чувството за справедливост в средите на попфолк текстописците.
И макар често самата тя да остава в ролята на “Другата”, Преслава пее с изключително голяма доза оптимизъм – вярва, че пак ще бъде обичана, че е по-добра от останалите (това поне външно си е доста вярно) и че познава обекта на своята любов прекалено добре, за да е далеч от него. Съответно това са неща, които другите трябва да потвърдят, но саморекламата е добра стратегия, дори и за продаваща попфолк дива.
В маркетинга обаче има едно неписано правило, че когато продуктът залага на утвърденото и прави скрити препратки към добре познати стари продукти, продаваемостта е гарантирана. Ето защо не-ангелът Преслава вече е истинска звезда. Някога на нейно място беше Деси Слава, после и Анелия. Сега в “Не съм ангел” добричлийката предлага класически попфолк – с дълбочина на гласа (Деси Слава) и с характерни извивки (Анелия), които обичайно дразнят ухото на музикалните пуритани. Именно затова няма как да не се превърне в хитова изпълнителка. Както почти всички свои предшественици, между другото.
А и днес е трудно човек да си представи дискотека без песен на Преслава. Поне едно на всеки пет парчета, ако не и по-често. Разбира се, говорим си за конкретен обхват от заведения с конкретна посетителска група. Група, за която промискуитетът е просто едни “симпатични неща”, а дрехите като съществена част от лайфстайла са моделирани така, че “всяко копче си мечтае да се разкопчае”. Повечето парчета в интерес на истината са доста танцувални, така че дори обикновено да не се радвате особено на подобен тип музика, кракът започва да тактува без да пита.
Защо обаче човек трябва да си купи този албум. Защото “Не съм ангел” е поредното доказателство, че в България има една музикална индустрия и това е индустрията на попфолка. Дори да изключим онези вече безброй реклами, в които се появяват пищни певачки след поредната операция за уголемяване и оформяне на бюста, и постоянно никнещите музикално телевизии с подобно съдържание, чалга инвазията пак ще е пьлна. Телефони звънят с “Има ли в менюто ви водка с утеха”, второкласнички си разменят картинки с кака си Преслава, а по улиците представителите на цяла една култура си припяват песни на колежките й. Кога за оследно чухте някой да си тананика Мария Илиева или Сигнал по улицата?
Ето и няколко уважителни причини да подминете последното от Преслава и да си купите малко класическа музика например. Отсичам на мига: тавата няма да се превърне в класика – прекалено повърхностна и меко казано комерсиална е. Култура няма: никакви ценности - дали искате децата ви да си мислят, че любовта е просто “компания за нощта” и ли пък сексът е добър начин да изкарат леко “нощната смяна”. Моите със сигурност ще знаят, че пет промила не е добра мерна единица – нито за алкохол, нито за любов. И може би най-важната – след операцията за намаляване на бюста Преслава никога няма да е същата стопроцентова истинска жена в очите на нас, мъжете.
Как обича един ангел и как мрази един не-ангел. Първото би искал да знае всеки. От второто – всеки се страхува. Ангелът е готов да те последва и до последния ти адрес, не-ангелът пък ще отрови кръвта ти с пет промила изпепеляваща любов. Въобще в новия албум на Преслава се редуват отдаденост и падение, искрено щастие и яростна ревност. Едната Преслава гони мъжете, докато се предадат на желанието, другата ги следва чак до хоризонта.
Не е за пропускане и добре развитият мотив за “Другия”. В музика, слушана предимно от платежоспособни мъже с по 1-2 любовници и момичета, мечтаещи си да бъдат с такива, това е особено важeн персонаж, който винаги стои в сянка и представлява опасност за нечии взаимоотношения и дори любов. Често обаче е достоен за съжаление, защото накрая остава сам. Поне това диктува чувството за справедливост в средите на попфолк текстописците.
И макар често самата тя да остава в ролята на “Другата”, Преслава пее с изключително голяма доза оптимизъм – вярва, че пак ще бъде обичана, че е по-добра от останалите (това поне външно си е доста вярно) и че познава обекта на своята любов прекалено добре, за да е далеч от него. Съответно това са неща, които другите трябва да потвърдят, но саморекламата е добра стратегия, дори и за продаваща попфолк дива.
В маркетинга обаче има едно неписано правило, че когато продуктът залага на утвърденото и прави скрити препратки към добре познати стари продукти, продаваемостта е гарантирана. Ето защо не-ангелът Преслава вече е истинска звезда. Някога на нейно място беше Деси Слава, после и Анелия. Сега в “Не съм ангел” добричлийката предлага класически попфолк – с дълбочина на гласа (Деси Слава) и с характерни извивки (Анелия), които обичайно дразнят ухото на музикалните пуритани. Именно затова няма как да не се превърне в хитова изпълнителка. Както почти всички свои предшественици, между другото.А и днес е трудно човек да си представи дискотека без песен на Преслава. Поне едно на всеки пет парчета, ако не и по-често. Разбира се, говорим си за конкретен обхват от заведения с конкретна посетителска група. Група, за която промискуитетът е просто едни “симпатични неща”, а дрехите като съществена част от лайфстайла са моделирани така, че “всяко копче си мечтае да се разкопчае”. Повечето парчета в интерес на истината са доста танцувални, така че дори обикновено да не се радвате особено на подобен тип музика, кракът започва да тактува без да пита.
Ето и няколко уважителни причини да подминете последното от Преслава и да си купите малко класическа музика например. Отсичам на мига: тавата няма да се превърне в класика – прекалено повърхностна и меко казано комерсиална е. Култура няма: никакви ценности - дали искате децата ви да си мислят, че любовта е просто “компания за нощта” и ли пък сексът е добър начин да изкарат леко “нощната смяна”. Моите със сигурност ще знаят, че пет промила не е добра мерна единица – нито за алкохол, нито за любов. И може би най-важната – след операцията за намаляване на бюста Преслава никога няма да е същата стопроцентова истинска жена в очите на нас, мъжете.