Показват се публикациите с етикет лиготии. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет лиготии. Показване на всички публикации

29 юли 2010

От старите тетрадки: Художествена критика на чалга-албум

Най-хубавото на университета е, че ти дава възможност да се посмееш само върху себе си. Тези дни в офиса на PR агенцията се смяхме доста над един мой текст, университетска задачка за написване на критически текст върху... чалга-албум. Годината е 2008, а "под ножа" е албумът на Преслава "Не съм ангел". Enjoy!

Мъже, алкохол и страст. Три основни елемента, около които се гради митологията, наречена “попфолк” или евфемистично “чалга”. Мъжете като израз на сексуална мощ или обект на такава, алкохолът като ключ към всичко познато и непознато и първичната страст като основен двигател на човешкия живот. “Онези три неща” се събират в образа на Дявола – образ, който приема и Преслава за новия си албум. И дори на 24 години да е фолк-идол и бъдещ дявол, тя със сигурност “Не е ангел” - убеждава ни достатъчно добре през 46-те минути, които евентуално ще отделим за последните й 12 парчета.
Как обича един ангел и как мрази един не-ангел. Първото би искал да знае всеки. От второто – всеки се страхува. Ангелът е готов да те последва и до последния ти адрес, не-ангелът пък ще отрови кръвта ти с пет промила изпепеляваща любов. Въобще в новия албум на Преслава се редуват отдаденост и падение, искрено щастие и яростна ревност. Едната Преслава гони мъжете, докато се предадат на желанието, другата ги следва чак до хоризонта.
Не е за пропускане и добре развитият мотив за “Другия”. В музика, слушана предимно от платежоспособни мъже с по 1-2 любовници и момичета, мечтаещи си да бъдат с такива, това е особено важeн персонаж, който винаги стои в сянка и представлява опасност за нечии взаимоотношения и дори любов. Често обаче е достоен за съжаление, защото накрая остава сам. Поне това диктува чувството за справедливост в средите на попфолк текстописците.
И макар често самата тя да остава в ролята на “Другата”, Преслава пее с изключително голяма доза оптимизъм – вярва, че пак ще бъде обичана, че е по-добра от останалите (това поне външно си е доста вярно) и че познава обекта на своята любов прекалено добре, за да е далеч от него. Съответно това са неща, които другите трябва да потвърдят, но саморекламата е добра стратегия, дори и за продаваща попфолк дива.
В маркетинга обаче има едно неписано правило, че когато продуктът залага на утвърденото и прави скрити препратки към добре познати стари продукти, продаваемостта е гарантирана. Ето защо не-ангелът Преслава вече е истинска звезда. Някога на нейно място беше Деси Слава, после и Анелия. Сега в “Не съм ангел” добричлийката предлага класически попфолк – с дълбочина на гласа (Деси Слава) и с характерни извивки (Анелия), които обичайно дразнят ухото на музикалните пуритани. Именно затова няма как да не се превърне в хитова изпълнителка. Както почти всички свои предшественици, между другото.
А и днес е трудно човек да си представи дискотека без песен на Преслава. Поне едно на всеки пет парчета, ако не и по-често. Разбира се, говорим си за конкретен обхват от заведения с конкретна посетителска група. Група, за която промискуитетът е просто едни “симпатични неща”, а дрехите като съществена част от лайфстайла са моделирани така, че “всяко копче си мечтае да се разкопчае”. Повечето парчета в интерес на истината са доста танцувални, така че дори обикновено да не се радвате особено на подобен тип музика, кракът започва да тактува без да пита.
Защо обаче човек трябва да си купи този албум. Защото “Не съм ангел” е поредното доказателство, че в България има една музикална индустрия и това е индустрията на попфолка. Дори да изключим онези вече безброй реклами, в които се появяват пищни певачки след поредната операция за уголемяване и оформяне на бюста, и постоянно никнещите музикално телевизии с подобно съдържание, чалга инвазията пак ще е пьлна. Телефони звънят с “Има ли в менюто ви водка с утеха”, второкласнички си разменят картинки с кака си Преслава, а по улиците представителите на цяла една култура си припяват песни на колежките й. Кога за оследно чухте някой да си тананика Мария Илиева или Сигнал по улицата?
Ето и няколко уважителни причини да подминете последното от Преслава и да си купите малко класическа музика например. Отсичам на мига: тавата няма да се превърне в класика – прекалено повърхностна и меко казано комерсиална е. Култура няма: никакви ценности - дали искате децата ви да си мислят, че любовта е просто “компания за нощта” и ли пък сексът е добър начин да изкарат леко “нощната смяна”. Моите със сигурност ще знаят, че пет промила не е добра мерна единица – нито за алкохол, нито за любов. И може би най-важната – след операцията за намаляване на бюста Преслава никога няма да е същата стопроцентова истинска жена в очите на нас, мъжете.
Прочети

25 октомври 2009

Защо нямам Фейсбук?

И кво, гадно ли ти е, че нямам фейсбук?
Ма... Доста си назад, сладурче. Имам фейсбук. Само дето не е личен, а корпоративен (брех). Служебен. На сайта. На Азчо.
Преди ме питаха дали аз не съм случайно Медиен панаир, но ги поглеждах миличко със сини очи и те спираха да питат. Вече половин година отбивам сериозно всяко подпитване на живо "Ама ти ли си Аз чета". Викам: не, Александър съм. Ти кой си? Ама как, нали сме приятелчета във Фейсбука. Е, да, ама сте 1100 човека, не мога да ви знам всичките. Азчо сигурно ви знае. Айде, чао.
И така. Много като тебе вече плакаха... че не могат да ми гледат голите снимки от морето, нито пък да виждат коя сутрин съм забравил да си изпия кафето. Само да напомня нещо: аз не пия кафе! Денят ми не зависи от съвета на д-р Хаус или пък от простотията, която баба Севда мисли за мен.
Е, още по-хубаво ще ми е, ако не ми се налага през ден да разтагвам Аз чета от зодията на всеки трети или пък да се чудя днес Туити ли ще е или Тазманийският дявол. А ако сръчкаш Азчо още веднъж, такива тупаници ще ти дам, че ще запомниш лилавата му логономия.
И кво сега? Като най-големите идиото съм, дето нямат фейсбук. Еми да, ама пък съм стигнал до 48-мо ниво на Car Madness-а и до 46-то на Motorcycle Madness-а. Rollercoaster-ът ми е вече 14-то ниво, а като си направя FarmVille догодина, ще ти давам да ми береш царевицата през 3-4 дни.
Ако се чудиш кой е тоя идиот, който по няколко пъти на ден има глупостта да ти праща линкове за книги и други подобни простотии, тегли му една майна. Аз ще съм... Но понеже нямам личен фейсбук (за трети път вече), продължавай да четешсъщите тия глупости, докато най-накрая оъзнаеш, че отдавна е било време някой да направи качествена медия за книги и четене у нас.
Защо нямам фейсбук, като съм такъв ексхибициониран перко ли? Щото преди няколко месеца си направих Twitter и си редя там наред. Само дето там не карам никой да ме чете и никой не ме лайква през 30 секунди. Само ритуитватот време на време, но тва е щото са пичове.
А сега. Отивай да следиш френдчетата, в счупената лицекнига, аз си пускам да гледам "Сакъз"...
Прочети