14 декември 2008

Един урок

В: 15:33:00
Автор: Александър Кръстев

Едно предполагаемо дължимо извинение. Половин стипендия. 54 книги. Множество евентуални мрънкачи. Един непукист. Един голям урок.
За Александър Кръстев

Създател на сайта за книги и четене "Аз чета" и PR консултант в PRoPR Агенция. Член на Настоятелството на Читалище.то, преподавател по LinkedIn в НБУ и носител на званието "Рицар на книгата".

Може би ще харесаш и:

4 коментара:

  1. Анонимен16 декември 2008 г. в 21:47

    Уроците винаги са в две посоки, също както и даряването (Марсел Мос - ритуалът по даряването)винаги има две измерения - обективният акт и субективното преживяване на действието.На мен ми е по-любопитно второто...

    ОтговорИзтриване
  2. Анонимен16 декември 2008 г. в 22:06

    На кого се извиняваш?

    ОтговорИзтриване
  3. Александър Кръстев17 декември 2008 г. в 1:38

    Като начало на себе си. И на онези, които по някакъв начин се почувстваха засегнати от изродяването на цялото нешо...

    ОтговорИзтриване
  4. Анонимен17 декември 2008 г. в 21:19

    Не бива да се извиняваш! Особено, когато си направил нещо хубаво. Изглежда като подценяване и омаловажава истинската стойност на жеста.

    ОтговорИзтриване