14 декември 2008

Един урок


Едно предполагаемо дължимо извинение. Половин стипендия. 54 книги. Множество евентуални мрънкачи. Един непукист. Един голям урок.
За Александър Кръстев

Създател на сайта за книги и четене "Аз чета" и PR консултант в PRoPR Агенция. Член на Настоятелството на Читалище.то, преподавател по LinkedIn в НБУ и носител на званието "Рицар на книгата".

Може би ще харесаш и:

4 коментара:

  1. Уроците винаги са в две посоки, също както и даряването (Марсел Мос - ритуалът по даряването)винаги има две измерения - обективният акт и субективното преживяване на действието.На мен ми е по-любопитно второто...

    ОтговорИзтриване
  2. На кого се извиняваш?

    ОтговорИзтриване
  3. Като начало на себе си. И на онези, които по някакъв начин се почувстваха засегнати от изродяването на цялото нешо...

    ОтговорИзтриване
  4. Не бива да се извиняваш! Особено, когато си направил нещо хубаво. Изглежда като подценяване и омаловажава истинската стойност на жеста.

    ОтговорИзтриване