Разбираш, че ти липсва миналото, когато с истинска тъга гледаш площада пред родния си дом, където допреди няколко години дузина деца са тичали подир топката, а сега същата тази дузина мъже паркира колите си.
Разбираш, че ти липсва миналото, когато историите, които си говорите с комшията (вече станал твой "съсед"), са отпреди повече от 10 години.
Разбираш, че ти липсва миналото, когато книжките в първата ти библиотека ти се сторят по-интересни от онези, без картинките, които четеш в момента.
Единственият начин да не ти липсва детството е никога да не порасваш на 100%.
