Защото тук важи законът на джунглата, а често и правилото "Първият печели" (мисля, че англоезичните народи го наричат "The first to come is the first to take", има го и във вариант "First-come, first-served"). Отговорът е "Sorry, миличък, закъснял си!". Понякога с месец-два, понякога с цели години. Но никога не получаваш своя шанс. Защото чичото/баткото/другият пич я е срещнал по-рано (карма) и вече си е препикал територията, така да се каже. Затова ти говоря за мачовското у току-що съзрелите мъже. Така е и при животните - младите самци често искат да оспорят лидерството на водача на глутницата, особено ако старшията е хвърлил око на по-млада предстаителка на групата.
Но е факт - някои търсят опората и сигурността. И може би са прави - не всеки иска се чуди как да свързва двата края и да гледа как партньорът му не знае как да се справя с проблемите. Друго е, когато вече е минал през тях. Е, вярно, че така бодрият млад дух не получава своя шанс, но... на кого му пука.
Онзи добър стар филм с Джек Никълсън и Даян Кийтън "Невъзможно твой", където героят на стария любовник на холивудското кино обича да съблазнява млади момичета, а героинята на Кийтън се влюбва в д-р Киану Рийвс, също е показателен, че понякога играта на любов може да бъде наистина странна. Краят обаче ми харесва - показва, че всъщност любовта не е просто игра. Съдбата обаче си знае работата. Поне така се надявам.
"Има моменти, в които искаш просто да решаваш судоку." Не, Роско, има моменти, в които искаш да кажеш нещо, но не можеш, защото е безсмислено. Или просто не искаш, защото знаеш, че си прав, но ще загубиш от тази своя постъпка. Както се е случило предния път. Ти обаче няма да допуснеш да се опариш отново...