Когато порасна...

Прибрах се вкъщи за първи път от близо половин година. За да открия нещо скъпоценно, което яврвам, че е променило живота ми и ще го променя все повече.
Това е прототипът на най-големия блог за книги в България “Аз чета”. Представлява тетрадка от около 20 страници, а на етикета отпред пише “Читателски дневник на Александър Кръстев, V “в” клас”. Вътре има кратко описание на 22 книги – никакъв текст, само подробности за автора и книжното издание. Годината е 1997, а някоя от учителките ми явно здраво е решила да затегне примката с четенето на задължителната литература. (Нещо, което преподавателката ми по литература така и не успя да направи в гимназията. Сега едва ли ще ми повярва, като кажа какво представлява “Аз чета”.).
За разлика от дневниците на другите, моят имаше скала с 5 нива, с които давах оценка на прочетените току-що книги – от “Прочетете я непременно!” до “Не си струва времето”. Още тогава си личи опитът да насърчавам другите да четат, препоръчвайки им заглавия, които са ми допаднали. За щастие един от най-добрите ми приятели от детството беше също толкова влюбен в четенето и прекарвахме дълги часове в разлистване на пожълтели вече страници на класически произведения (предимно приключенски).
Малката зелена тетрадка със схематично инфо за двайсетина приключенски книги се е превърнала в мащабен интернет-блог с повече от 50 автори и над 300 публикации. Досега не се бях замислял, че от тези пет реда, на които самоуверено съм изредил петте степени на харесване на книгите, всъщност се създаде една микрообщност на влюбени в четенето хора. И искрено вярвам, че зелената тетрадка направи много хора щастливи – сега ще прозвучи много странно – давайки им шанса да се докоснат до нови сенки на незнанието, но изпълваща ги с жажда да прогонят тези сенки, прочитайки още неколкостотин страници.
Къде обаче съм 12 години по-късно?!? Предстоят ми няколко изключително тежки и съдбоносни месеци, с които очаквам да се сборя с нетърпение. Налага ми се да “работя” на 4 места - едно истинско и 3, които смятам за лично мои проекти като будала, въпреки че знам, че са абсолютно нерентабилни и контрапродуктивни. Те обаче ме правят щастлив и чрез тях аз правя други хора щастливи.
Къде са всички останали 12 години по-късно?!? Управляват ни някакви самозабравили се наглеци, които харчат и крадат парите на хората, игнорирайки напълно обществения натиск отвътре и извън държавата. Страната ни е вероятно едно от най-опасните места с мирен статут на света. Младите хора вижеят в абсолютна апатия, възрастните – в безпомощност да променят каквото и да било. Всички опитват да избягат.
Аз не обичам да бягам. Аз се изправям очи в очи с проблема и го преборвам. Или той ме преборва. Обичам да се сблъсквам с реалността. През цялото останало време “Аз чета”.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Мис България

Е, имам право на собствена класация, нали? А и пускам достатъчно SMS-и :)

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Stupid Cupid

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

[Ай (сърце) Перник]

"Мамаааа, карам голф двойка и съм маникенка!" Или по-скоро, наложница съм на някой сикаджия и съм с доста солиден километраж на Околовръстното.
Ето я новата мис България с очеваден силикон и целулит дори около коленете.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Лава и пепел: как изригва един вулкан

Вчера за пореден път тази година японците усетиха жестокостта на изригващ вулкан - след изригването на 2 вулкана в края на януари - Асама и Сакураджима, вчера Сакураджима отново се разлюти . Малко видео, че е доста интересно.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Един Мастър за България

Миналата седмица в България бяха група нидерландски студенти на младежки обмен. Същите онези, на които заедно с Младежкото дружество на ООН за България гостувахме в Утрехт миналия ноември.
И въпреки че нямах физическата възможност да се появявам по време на самия обмен, бях опитал преди това да свърша достатъчно работа, за да се чувстват нашите нискоземни братя и сестри добре у нас. Като прибавим и труда на другите деца от Дружеството, получаваме 20 доволни нидерландски младежи.
Ето какво пише в писмо до цялата българска група един от тях - всеобщият любимец и безспорно колоритен танцьор на салса и български народни танци Мастър Бенджамин. (Разбира се, напълно запазен и автентичен бенджаминовски правопис.)

Bonjorno Buenotuti!!

I’m sitting here again in my office, listening Salif Keita instead of beginning to finish 2 papers for school, and today already had 2 classes. But I cannot say I'm there yet, concentrating on the sh*t they're saying in the classroom. I'm still in shock of a devastatingly enjoyable week at the birthplace of a few but great Bulgari-u-natzi.

We've arrived quite well yesterday. The trip was tranqiu, had 2 hours of delay, but besides everyone being tired of the week, were also like sunk in a bath of melancholy. We didn't actually know what to say to each other; 'it was a great week'? 'We had a great time'? 'See you next week?' 'Till later?' At least to me these words couldn't get me out of my shock-moment. But maybe such an empty tranquillity is not bad at all for the moment and let you take the time to over think certain experiences.

The beautiful writer Robert Kaplan wrote one time: Western Europe is constantly busy to plan its future, while the Balkan peoples are continuously struggling to preserve what they have. With this quote I started our week. I gave myself the task to find out what the Bulgarians had that made themselves proud. What was the 'joie de vivre' of you guys? Everyone suffers in this world, but to discover what makes one survive is the interesting part. My first sight from the plane, and later on from the bus, already enlightened me with a tremendous and brute force of nature, which mystical bond people from this place must have had with the earth for a long time already? Later on in Turnovo, Niki touched me with a small but sufficient insight in the grandeur of a history divided into 5 dynasties, when going over the meanings of the light show.

So we moved into a really cosy, hostel in the middle of the centre, and got an improvised tour in the city before the first dinner, by this guy Master Martin who I afterwards only could picture as a modern Asan warrior, a titan who consumed as much as possible experience, knowledge and opportunities, motivated by a lovely carrying mother, together in a humble apartment, but looking over a ingenious anarchic city, backed with powerful mountains, now and than polished by a beautiful rainbow.

Personally, I find this Dutch (and Western) society quite frightened because of its perfect organisation and its enormous welfare, the more because I know other parts of the world have to do with less, and on the extreme gained this welfare (partly) at the expense of the periphery of the west. Nevertheless, I like so much being in kind of slummy cities. From my childhood in Curacao, Venezuela and other parts of South America, I’m already known with such cities. I woke up Tuesday at seven, to take a walk and see Sofia waking up. I bought a coffee at a kiosk, walked through the fruit market at Graf Ignatiev. Overcrowded trams and creaking trollies (although all empty at the 2^nd) and sloppy houses decorating the modern institutional buildings, ohh, how I love that.

We all knew each other from Holland, but a getting-to-know-each-other game was more than fun, and during the week I constantly could only remember someone’s gesture, to refer to that person. How many times have I made the gothic devil-hand to refer to the heavily wodka-wine-beer-rakia-drinking and -smoking literature-tycoon? Then we moved on to an astonishingly interesting and formal reading at the Dutch embassy, by witch I got a really good metaposition of the relations between Holland and Bulgaria, and there I also noticed the complex and nearly impossible task of really coming together as humans, since own interest play the bigger role. Comsi comsa, we had a really fun traditional dance lesson orchestered by again another heroic Bulgarian ‘Ice queen’ Toni. Alek’s quote ‘it’s to complicated’ would illustrate her best, but partly. Strong, independent and dynamic would laurels here, too.

The trip to and from Veliko Turnovo gave me a good opportunity to experience the landside as well. Beautiful mountains, a stop at a roma-gathering of houses to eat a meatball-bread, take a leek, and after walking behind the house with its cheep cage and haystack I was left with a strong longing to just keep on walking into the snowy mountains and never come back. The residence where we stayed was so beautiful, and than again it felt that Baldwin had never left. It was so much fun with you guys Alek, Panke, Ivana and Martin!!

The nightlife was great! I think that we got to enjoy the whole spectrum of parties. I had to be taken to a salsa-bar, that’s for sure. And I got urged very strongly to come along by the ever confident Vany and always smiling Niki. Crazy, just what a crazy band, peoples and night. Or the exclusive chauga-club, oh my God, what a place, and also a very strong representation of Bulgary. Que loca chica’s y que brabo toros!! To take a look in Studentskigrad, or in the typical Bulgarian cuisine and dance tavern, or just to sit the night out in a 24-7 cellar, it all let me experience a great Sofia, a great Bulgary. And of course with all my great Dutch fellows, especially Charlotte, Janna, Mabel, Selman, Taliet, Ronny, all you people, from Bobby to Ivaylo, master Alek, master Martin, master Nikki, Maria, Vany, Christi, Paulini, Ivayla, Ivana, Toni, Panke, Lora, Kawa Kawa, Georgi, Love, Katja and all the others that I didn’t mention, even by just talking Bulgarian, you guys joined me on the path to traquilidad spiritual, hahaha.

Saluti tuti,

Benjamin Visser a.k.a Bèndjo

BLAGODERIA!!!

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Как се става милионер?

От доста време насам се кефя на оригиналната реклама на TBI Доверие, ползваща като основа биографията на Бекъм. Тя обаче продължава да е нищо пред това, което ще ти пусна тук.



Неслучайно момчето прави повече пари от имидж и реклами, отколкото с често посредствената си игра на терена.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Евроконкурсът за блогъри почна и за мен

Май ще почвам активно на защитавам получения незаслужено (поне според мен) статус "виден блогър". Изчаквах до последно, за да се включа активно, но вече подкарвам с пълна сила. Тук може да четеш как аз виждам проблема с евроизборите и европейската идея въобще. Не забравяй да влизаш и на официалната платформа на конкурса и да слагаш по 5 звездички за мен и моите публикации :)

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Постоянството в интернет и офлайн

Напоследък се чувствам много далеко от блогърската си същност. Откакто нямам интернет вкъщи имам доста по-малко време за наблюдение върху блогосферата, а в интерес на истината точно сега ми трябва да съм още по-дълбоко вътре.
След откриването на прословутия блогърски конкурс на Европейския център по журналистика, където бях поканен да участвам, най-накрая получих жадувания статус “виден блогър” (с който се майтапя вече 3 години, откакто съм активен в блогосферата). Точно тогава обаче домашният ми компютър се скапа и практически с това спря достъпа ми до интернет в извънработните часове. Така че станах виден блогър без възможност за активно блогване.
В същото време започна интересът от страна на медиите към тези симпатични млади четирима българи, които ще отразяват в своите блогове кампаниите за депутати в Европейския парламент. Имайки самочувствието на дългогодишен участник в БГ блогосферата, не отказвам с думите “А бе аз сега малко си почивам, нямам време да пиша, не намирам теми, нямам интернет у нас...”, но вътрешно май ми се иска да го изкрещя. Все пак ще ме видиш в петък по бТВ в Новините в 22 в материал на Милена Филчева и в събота по БНТ1 във филм на Йоана Левиева-Сойер.
Сега си давам сметка колко му е було трудно на Наблюдателя да се върне след прекъсването миналата година. И в момента сигурно не му е лесно да събере натрупаната тогава инерция. Представям си какво е да трябва да се завърнеш при любимия си човек, ако веднъж сте се разделили за дълго. Или да трябва да се върнеш на старата си работа...
С блоговете е също толкова трудно. Защото блогът не е просто вестник или радио, не е традиционна медия, в която правиш материали по шаблона или извън него и аудиторията знае - а, еди-кой-си пак се е върнал там. Блогът е собствената ти медия, която управляваш по своя специфичен начин, която насочваш към точно определена публика и която носи твоя собствен образ.


Та се замислих как, по дяволите, тригодишният ми труд и активно участие в блогосферата успяха след едномесечно прекъсване почти да се изпарят. От другата седмица пак почвам с пълна пара. Но тази дупка в съзнанието...
Този блог тук е на точно 3 години и 2 седмици. В навечерието на третия му рожден ден моите приятели от Google и Blogger (което не е особено различно като експанзивна политика) решиха, че трябва да бъде изтрит. И така аз бях за седмица блогър не само без възможност за активно блогване, а направо блогър без блог. Ужас някакъв.
Сега погледни картинката от долния пост. Виж по нея какво е отношението ми към погазването на блогърската свобода. И се готви да четеш много от мен. Много за мен. Много за книгите, които чета за теб и заедно с теб. Много за българската политика. Много за предстоящите избори за Европейски парламент.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Защо ме нямаше?

В събота Хайкуто за вълци беше изтрито от автоматъте на Blogger/Google. Да са живи и здрави. Почувствах се адски засегнат от толкова сериозното натрапване в личното ми пространство - някой с лека ръка бе заличил един отпечатък (и то доста сериозен, както знаеш) от 3 години от живота ми.



Блогчо отново е тук. Отношението ми към тези 2 компании обаче никога няма да е същото.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели: