15 декември 2012

5 неща, които трябва да научиш, преди наистина да пораснеш

Веднъж се съзрява, вероятно би казал народът, ако съзряването у нас беше наистина толкова важно, колкото е важно да се отпразнува. Понеже на мен общо взето това съзряване ми се случва от около десетина години - и вероятно няма да спре да ми се случва, както впрочем на всички останали - съм си набелязал 4-5 неща, които ползвам като маркери. Ето ги и тях - 5 неща, които трябва да научиш, преди наистина да пораснеш:


1. Научи се да се оглеждаш - колкото и да ти е странно, не си сам на света. Колкото по-рано и по-добре се научиш да ползваш периферното си зрение - в пряк и преносен смисъл - толкова по-добре ще си "взаимодействаш" със заобикалящата те среда, ще спестяваш ненужни "сблъсъци" за себе си и за останалите, ще действаш по-бързо и безпроблемно.

2. Оценявай труда на останалите - особено ако е доброволен и на практика е помощ към някого. Невинаги парите са нужен начин да покажеш, че оценяваш нечие дело, понякога е достатъчно да го изразиш ясно с действия и евентуално с думи.
2.1. Некачествено свършеният труд не влиза в тази категория. Понякога кофти свършената услуга може да се окаже по-скоро лоша услуга, така че не е добре да се толерира. Което води и до...

3. Толерирай незнаещите, не толерирай нежелаещите да се научат - бъди добър към тези, които сега започват да се учат и правят грешки - те обикновено могат да бъдат поправени. Тези обаче, които проявяват немарливост и тенденция към едни и същи прегрешения, може би все пак заслужават нечий гняв - ако си в позиция, може би и твоя гняв. Общо взето, всеки заслужава втори шанс, трети - много малко хора. Нежеланието да се усъвършенстваш не е сред най-харесваните качества в 21. век.

4. Задължително благодари, когато има повод - благодарността е важно нещо. У нас не е в култ, както е например прошката - явно сме си наясно по презумпция, че повече ще грешим отколкото да правим безвъзмездно добро, но винаги прави добро впечатление, когато благодариш. И задължително с усмивка - иначе не изглежда достатъчно искрено. Сори.

5. Не е срамно да плачеш - сълзите не са начин да покажеш слабост, те са по-скоро начин да изкараш болката извън себе си, за да продължиш по-лесно напред. И забрави за трика с "убеждаването чрез плач" - не, не работи вече. Не и откакто не си на 8.

А кои са твоите 5?
Прочети

30 септември 2012

Как да преборим пиратството?

Умирам за музика. Периоди, в които слушалките не са били на ушите ми за няколко дни, приемам като някакъв период на "криза". Те отминават бързо. Слушам предимно нова музика, обикновено такава, която в България никой не издава официално, и то само цели албуми. Често "пиратствам" (ей, че хубава дума) и по-комерсиални неща, които вероятно някой разпространява и у нас на дискове (???). Всичко останало слушам в YouTube от официалните канали на изпълнителите. Не съм теглил българска "емпетройка" от има-няма 7 години.

Поради тези и още безброй много причини кампанията, чийто постер виждаш тук, ме обижда.


Момчето не ми е никак познато. Вероятно е спечелил някое от всички 9 музикални риалити формата, вървящи на гърба един на друго и обречени още с първия кастинг. Съмнявам се, че някой изобщо е теглил някога пиратско негова песен, но да кажем, че е млад и това е един от малките шансове да покаже своята отговорност към гилдията. Но да ми каже само някой какво правят в кампанията Алисия, Д2, Милена Славова, Румънеца и Енчев (пълният списък с хубавци е в блога на МУЗИКАУТОР)? Оплакват се от липса на участия или може би се скъсват да издават албуми?

Промотираха кампанията с чудни хепънинги, в които доказани звезди пеят като улични музиканти, като се стигна до ето тази обида (вероятно няма нужда да казвам, че тази девойка също не ми е позната и някак не ме е срам от това):


Позволих си да изразя недоумението си от това недоразумение, когато получих прессъобщението за кампанията, давайки и няколко препоръки наред с това. В отговор разбрах, че всъщност, някъде в края на съобщението, става ясно, че към края на годината щяла да тръгне мултимедийна платформа, от която напълно легално да се свалят песни и албуми на български изпълнители.

Чудесно, похвално, но толкова от ХХ век... Разбираш колко назадничава е тази идея в света на iTunes и YouTube, когато видиш това видео:


Ако случайно не знаеш, това е Армин ван Бюрен, транс DJ #1 в света от няколко години насам. Това е негово официално DVD от 2008-а година, качено за безплатно гледане в официалния му YouTube канал. Забеляза ли, че при изгасване на прожекторите светват стотици телефони и фотоапарати, записващи видео. А забеляза ли, че имаше хиляди полудели от кеф хора на неговия сет?

Да, живеем в XXI век, където големите изпълнители нямат против музиката им да бъде споделяна от феновете, любовта към музиката им да бъде споделяна от феновете. Живеем във време, когато музикалните творци използват всички канали за комуникация със своите почитатели, премахвайки възможно най-много ограничения - под видеото в YouTube например можеш да видиш доста линкове, от които да си го купиш, ако желаеш.

ОТКЪДЕ, ПО ДЯВОЛИТЕ, МОГА ДА СИ КУПЯ ДИСК НА Д2 - ОТ ОМV?

Мили мои родни творци, не правете така, че тези, които ви слушат, да ви намразват. Не ги обиждайте. С пиратството няма да се преборите, защото не сте негови жертви. Ако пускате повече от песните си безплатно в интернет, ще имате много повече фенове на участията си. Колкото повече фенове има на едно ваше участие, толкова повече ще са и самите ви участия. И няма да има нужда да продавате скъпо труда си, няма да има и нужда да се продавате толкова жалко, като Ъпсурт, които пеят само в марки. Но не германски.

P.S. А кога за последно видя Азис да участва в кампания против пиратството?
Прочети

25 септември 2012

Думи много...

Неусетно мина времето, в което имах много за казване, в което предимно се "раздавах", както обича да казва майка ми. Сега предпочитам да слушам и да чета, (обикновено) премислям какво казвам и кога точно да го кажа. Предимно задавам въпроси и давам отговорите първо за себе си, преди да ги споделя с останалите (с презумпцията, че може и да са грешни).

Не съм докрай сигурен на какво точно се дължи това - дали съм се уморил, дали съм видял, че няма особен смисъл от вербална хиперактивност, а може и да съм помъдрял (най-слабо вероятното от трите :P). Но вече пиша по-малко, изразявам се по-кратко, мълча повече.

Да кажем, че съм стигнал до момента, в който осъзнавам колко е важно да уча от всичко. Така че - ПРАС!, написах прословутата 3-годишна магистърска теза за почти ненужната ми магистърска степен и сега се попрехвърлих на онлайн лекции по всякакви интересни тематики. От снощи - "Анализ на социалните мрежи" и "Организационен анализ", които вървят в реално време, по няколко видеа на седмица. Ако остане възможност тия дни - ще прехвърля и "Технологично предприемачество" на Станфорд, което е качено цялото в YouTube.

Препоръчвам Coursera с близо 200 видеокурса от 33 американски университета и VentureLab на Станфорд.
Прочети

22 август 2012

Страх ли ме е вече от книгите?

Напоследък малко ми е трудно да "захвана" книга. Май ме е страх. И не ми се смей!

Може би ме е страх, че няма да ми хареса - прочел съм вече толкова много книги, че трудно нещо ме изненадва.
Може би ме е страх, че ще ми хареса толкова много, че няма да искам да се откъсна и ще пропусна да свърша толкова много други неща.
Може би ме е страх, че трябва да избирам от толкова много книги, които ми се четат в момента, че не съм сигурен колко правилен би бил изборът ми.
А може би просто ме е страх, че ще започна и някой ще ме прекъсне и ще трябва да го... удостоя с вниманието си, пренебрегвайки книгата.

Казвам се Александър и май имам библиофобия. Можеш ли да ми помогнеш?
(За щастие, още не съм станал библиофоб)

Прочети

07 юли 2012

Наръчник на националния състезател

Българските спортисти са малко особени - гледат батковците си от чужбина и се объркват; прекарват повечко време по увеселителните заведения и се бъркат още повече; понякога ги "трансферират" в чужбина и започват съвсем съвсем да се объркват...

Това тяхно объркване се случва най-често около участията им в националните отбори, така че им предлагам един кратък наръчник за национални състезатели, с който да са подготвени за този голям "шок", наречен покана за националния отбор:

  1. Научи химна на страната си. Никой фен по света не го прощава на националните спортисти, освен може би испанците. Но те си имат обективна причина.

  2. Гони целта си докрай. Всяка топка, всеки метър е важен, така че, ако не ти се мърда много-много, взимай пример от германците и англичаните, които гонят целта до последната възможност. (И не, онази топка НЕ излизаше в аут!)



  3. Никога не си позволявай да симулираш игра пред родна публика. Преструвките и сметките на дребно може да вършат работа, когато националният отбор гостува и състезанието се предава само по телевизията, но никой в залата или на стадиона няма да ти прости размотаването по терена и лекото пресягане, когато трябва да скачаш и да се бориш като лъв.

  4. Съдията не ти е виновен. Да, научи това - треньорът ти в първенството може да си позволи да праща поздрави на съдиите след всеки мач на клубния ти отбор, но твоята работа е да изпълняваш решенията му на терена и да си играеш играта.

  5. Феновете не се интересуват от парите, които взимаш. Поне това не интересува голяма част от хората, които застават със затаен дъх пред телевизора, всеки път, когато има национални състезатели на игрището. Така че ще трябва да потичаш още няколко минути 5-6 пъти тази година.



  6. За страната си трябва да играеш със сърце. Което прави отказването на покана за националния отпор нещо като грях. Да, знам, че е нечестно, но иди обяснявай на някакви си милиони фенове... Пък и какво - не искаш ли да си като Меси, който винаги играе за националния си отбор без значение от десетките мачове за Барселона всеки сезон?!




Искрено се надявам това кратко наръчниче да достигне до когото трябва, та да спрем с примадонските изпълнения. Когато става въпрос за националния герб, сърдити няма как да има.
Прочети