Често използвам празниците като оправдание да остана насаме със себе си - 1-2 часа за проверка на реалността и ровичкане из съзнанието. Предългият уикенд покрай Деня на независимостта отново ми даде тази възможност
Разбира се, след като пообиколих из онова, което е останало от (прилично) младия ми мозък, се загледах и навън - как драгите ни съотечественици гледат на Независимостта, на поредния момент да напомнят, че са българи, носещи завета на "велики предци". Иииии... изпаднах в културен шок, нямаше как.
Първо, по време на разходката в Копривщица отделих по няколко минути да разгледам книгите за гости в различните къщи-музеи. Излишно е да казвам, че 70% от оставените послания подчертаваха колко голям повод за гордост е това да си роден в България, да си наследник на Любен Каравелов, на Тодор Каблешков, на Димчо Дебелянов. Е, нямаше нищо за това какво самите пишещи правят за страната си, но пък тук-таме се изказваше съжаление как такава велика нация като българската слугува на "американци и прочее". Как точно - не става ясно...
Някъде по калдъръмените улички на наистина страхотното възрожденско градче ми се наложи да прочета коментар на стената си във Facebook, според който всички българи в чужбина са що-годе страхливи тъпанари, които нямат право да гласуват, защото са избягали. Да си гласуват там, където са, защото какво-ни-избират-кой-да-ни-управлява-нас-като-няма-да-са-тук-да-теглят-от-скапаните-управници-които-са-ни-избрали-самите-те. Логика не видях, не ми бе и показана. Остана само поредният културен шок как няколко километра разстояние могат да означават светлинни години разлика в начина на мислене.
Повод за онлайн дискусията беше предстоящият референдум за електронното гласуване. "Дискусия" в случая не се получи, но успях за пореден път да прочета няколко от онези митове, които ще слушаме през следващия един месец от страна на противниците на е-вота (и които Краси Гаджоков оборва по доста подробен начин). Апропо, най-много инициативни комитети "Против" има от Видин и Враца - защо и как най-бедните райони в страната изведнъж скочиха срещу гласуването по електронен път не мога да си обясня. Може би има някаква връзка между "немотия" и "зависимост", водеща до по-лесно събиране на подписи на масов принцип и без никаква прозрачност. А може би просто някой от Видин с медия и/или НПО има нужда от онези 40 хил. лева субсидия за медийни участия, полагащи се на всеки регистриран от ЦИК инициативен комитет. Наистина не знам.
Общо взето, българските размисли или страсти относно независимостта са насочени изцяло в посока "назад" - търсене на поводи за гордост далеко в историята, отказване от технологичния напредък "защото така", нежелание да погледнем напред и да помислим за нещо повече от утрешния ден. Напомня ми точно за описанието, което гръцкият публицист Никос Диму дава на своите сънародници в „Нещастието да си грък“.
И като споменах гърците, през уикенда те отново направиха крачка към независимостта си (според техните собствени разбирания вероятно), потвърждавайки желанието си да следват курса на прокъсаната-СИ-РИЗА, която се оказа достатъчно здрава, за да спечели изборите. Какво очаква южните ни съседи, предстои да видим, макар покрай Ципрас каквото и да било планиране е обречено да бъде предпоследно.
Има едно основно нещо, което различава хората от приматите и останалите животни - възможността им да водят целенасочена и членоразделна комуникация с ясна цел и измерими резултати. Еленът би нападнал почти веднага с рога опонента за дадена територия, човекът, вместо това, би използвал мозъка си и би опитвал да преговаря, давайки разумни аргументи в своя полза до достигане на целта.
За два дни бяха изразени много мнения за това дали хора, които са протестирали повече от 400 дни срещу Местан и подопечното му (нему и на господарите му - нали не си мислим друго?) правителство на "Орешарски", трябва да седнат на една маса с него - без значение от формата и темата. Много "да" и много "не". Истината е, че всеки от присъстващите е бил доброволно там, включително и председателят на ДПС, чиято парламентарна група преди броени дни беше получила покана за среща Инициативата "Правосъдие за всеки".
Факт - Местан е чудесен политически комуникатор, много трудно може да бъде изведен извън зоната си на комфорт. Но и това му се случи неведнъж по време на разговора. Имаше моменти, в които да обясни спокойно аргументите на своята партия, след което получаваше въпроси и контрааргументи - това му се случва прекалено рядко, нали така?
Какво и как всъщност се случи в четвъртък сутрин, можете да се уверите сами от цялото, немонтирано видео на срещата на представители на Инициативата "Правосъдие за всеки", Протестна мрежа и други протестиращи с Лютви Местан:
Резултатът от неколкоседмичните обсъждания на съдебната реформа ще стане ясен в близките няколко дни, но много рядко в съвременната българска история е правена реформа с толкова активно гражданско участие и натиск. На практика, въпреки манипулативните и низки опити да се генерира изкуствана съпротива срещу съдебната реформа с участието на неориентирани непълнолетни, статуквото получи много силен удар: прозрението, че срещу себе си има не просто голям брой хора с реална цел, а мислещ враг, който не се страхува.
Все още ми е трудно да забравя голяма част от нещата, които Моника Маковей каза в края на май. И най-вече това, че дори един човек е достатъчен, за да се случи промяната, за да бъде сложен лост в неспиращото да се върти колело на корупцията. За румънците тя е точно този лост, който се заема със съдебната реформа преди десетина години, а в момента там всеки месец има знакови дела за корупция с влизащи в сила ефективни присъди срещу висши политици, чиновници и магистрати. Ние все още търсим своя смелчага, но хората са все по-малко примирими към случващото се в съдебната система.
Защо има нужда от реална реформа едва ли е нужно да обсъждаме - могат да го потвърдят редица пострадали от наглеци, които после подкупен прокурор или съдия е прикрил; чужди или български предприемачи, които една сутрин са се събудили без да са собственици на бизнеса си; изобщо хора, за които Темида се е оказала мащеха. Ако всичко се промени и всеки започне да получава справедливост за делата си, страхът у следващите ще е още по-голям и ще действа като спирачка пред безчинствата им.
Цацаратурата не работи. Самият Цацаров достатъчно пъти е доказвал, че първоначалните съмнения за неговата зависимост от Борисов, Пеевски и различни путиноориентирани фактори на Задкулисието, не са били никак случайни - дори напротив. Сега се питаме защо няма дела срещу Пеевски, защо няма наказани за източването на КТБ, защо цели медии с редица материали с реч на омразата остават ненаказани, защо сигналите на едни се игнорират, а други са поощрявани да скалъпват доноси под фалшиви имена, само и само да има причини за започване на разследване. Той твърди - аз работя. Но резултат няма, а престъпните деяния продължават.
Докога? България вече не е държавата на безнаказаността. #Оставка, Питър Грифин! 14 юли 2015, 18.30, Съдебна палата
Според много спортни фенове, ако един играч отбележи няколко поредни попадения, то той е в "серия" и е много вероятно да вкара и следващия удар (познато в баскетбола и като hot hand). Ричард Талер и Кас Сънстейн описват това като "евристиката Представителност" в своята книга "Побутване" и на практика отричат със съвсем научни факти това вярване. То обаче е характерно и за съвсем обикновените хора, които попадат в капаните на хазарта - няколко малки печалби от различните лотарийни игри, после са доволни, че са "почти на нула", и са лоялни дълго време.
Не разказвам това, за да обясня, че няма такова нещо като късмет. Може и да има, но някой чувал ли е за "късметология"? Е, аз вярвам в науката и в собствените сили на човек и от тази гледна точка постоянното участие в "игри на късмета" е символ на безпомощност. И тъй като напоследък у нас лотариите отново са на мода - това означава ли, че обществото ни е в етап на силна безпомощност? Да видим.
Преди 20-тина години, в зората на "прехода" (вече го пиша с малка буква и в кавички, защото сериозно се съмнявам в съществуването му) и навлизането на свободния бизнес, телевизионните състезания, които разчитат на късмета, процъфтяваха. Хората имаха все по-малко пари, но все повече бяха залъгвани от възможностите големи печалби, показвани "на телевизора". И съм сигурен, че и до днес купуването на билет от тотото е част от семейната традиция в много български домове.
После игрите на късмета бяха изместени от игри за мозъка, които съвсем логично създаваха своите идоли (двама мои чудесни приятели са многократни победители от "Минута е много", например, и то в новата история на предаването). В някакъв момент и държавният тотализатор позападна, а чичковците с картончетата и билети на Държавната лотария постепенно изчезнаха от улиците. Да, някъде по време на управлението на Ирена Кръстева.
Но сега - бум! Лотариите се завърнаха, с множество реклами и с дълги и скъпи предавания в национален ефир. Залъгвайки хората - като например Националната лотария, която всъщност е частна компания и няма нищо общо с държавните игри, и дори нарушавайки закона - спорните новини по една от големите частни телевизии редовно завършват с новината колко пари са или не са спечелени в една от лотариите, а в емисиите рекламата е забранена. Нетърпеливи играчи, предимно от малцинствата, чакат пред клоновете на монополиста Lafka, за да гледат как анимираният Стоичков ще ритне топката за следващото изтеглено число. Десетки билбордове в цялата страна пък обещават милиони.
Всичко това си има обяснение, дори може би две. Знаем добре, че когато една общност е в дългосрочно затруднение и не намира изход, в безпомощността си тя се обръща към месия или нова философия/религия. И понеже с месиите все не ни се получава - ходят много повече по върха на популизма, отколкото по водната повърхност - остава ни да си намерим нова религия за успокоение. Лотарийните игри: зрелища, които биха ни дали дори хляб. Йей!
А и след многократните промени в Закона за хазарта, инспирирани най-вече от ДПС-депутата Йордан Цонев-Данчо Ментата, организаторите на тото и лото игри дълго време се облагаха само с корпоративен данък от 10% - двойна златна мина в ръцете на малко играчи с прякори. Ами така е - може да сте "срещу мафията", но ако поне веднъж в седмицата даваш по 2-3 левчета на хората, които си плащат, за да променят законите в техен интерес, заставаш от една страна с тях.
Сигурен съм, че е страхотно да гледаш как някой печели от телевизионна игра, да си щастлив за него и да мечтаеш за същото. Искрено обаче предлагам да се съсредоточиш в такива игри, в които хората печелят от собствените си познания или умения. Това са истинските герои, останалите са просто жертви на хазартния маркетинг, а парите им отиват право в джоба на мафията.
В крайна сметка, дано ни излезе късметът. Защото на много "лотарийни" милионери никак не им излиза.
Евродепутатът Моника Маковей след срещата си с представители на Протестна мрежа, които й подариха плакет за почетно членство
10 години. Най-малко толкова ни делят от братска Румъния и началото на успешния опит на северните ни съседи да сложат край на корупцията по висшите етажи и с това да си стъпят на краката, захвърляйки тежкото наследство от режима на Чаушеску.
Преди 10 години Моника Маковей, бивш прокурор и адвокат, застава начело на правосъдното министерство на Румъния и настъпва газта на съдебната реформа. Десет години по-късно румънците могат да се похвалят с добро и най-вече ефективно антикорупционно законодателство с влезли в сила присъди срещу висши политици и бизнесмени, докато ние слушаме обещания от страна на поредно правителство, а всеки голям корупционен скандал потъва в тъжните спомени на времето.
Самата Маковей беше в България вчера по покана на инициативата "Правосъдие за всеки" и взе участие в дискусионния форум "Гражданският глас срещу корупцията – кой чува?". Разказа за първите си стъпки и трудните моменти, в които е била сама срещу всички. Даде и своята проста формула - нужен е дори само един човек, който да рискува всичко и да се изправи срещу корупцията. И ако политиците не искат промяната, то някой отвътре на съдебната система - прокурор или съдия, също може да извърви целия път на борбата за правосъдие.
Разбира се, не е толкова лесно, колкото звучи, но промяната трябва да започне все отнякъде. Някой, който да е готов да казва "не" на ръководителите си, да държи в тайна разследванията и спецоперациите, дори да рискува личния си живот. Имаме нужда от своите Харви Дент и Джеймс Гордън, дори да не можем да си позволим българска Моника Маковей.
Ние тук си имаме наша си Моника, която сякаш и заслужаваме като нация. Онази Моника, която дълго време разпределяше тлъсти медийни субсидии и като премиер в сянка привикваше на килимчето главни редактори и "свои" журналисти. Бе разпитвана от парламентарната комисия по случая "Хохегер", в рамките на който австрийският лобист получи солиден хонорар от първата Тройна коалиция през 2006 г. После Хохегер бе осъден в Австрия по дела за подкуп на политици, докато българската съдебна система не се интересува от Моника С. А междувременно добре разработената от нея система на медийни бухалки продължава смело да удря срещу всеки, противящ се на правителството. Без значение кой е премиер - вече пореден мандат, както се уверихме и вчера след публикациите в "кафевите" медии.
Вероятно е назрял моментът, в който ще трябва да решим коя е Нашата Моника, която искаме да последваме, и коя да бъде Другата Моника, за която искаме да забравим. И предвид хората, които срещнах на конференцията вчера, инициативата "Правосъдие за всеки" е чудесен начин този момент да се превърне в моментум.
P.S. Един от най-важните елементи на вчерашния форум беше прочитането на Манифеста за правосъдие, първия официален апел от страна на "Правосъдие за всеки", разпространен преди няколко дни. Прочете го Иво Захариев, който освен част от инициативата, е и актьорът, изиграл култовия полицай от "Под прикритие" Мартин Христов, който в сериала разследва някои от най-големите мафиоти в страната.
Прочети тук целия Манифест за правосъдие:
Достойни хора на България,
Държавата, в която живеем днес, не е държавата, която искаме да оставим на децата си.
България е в тежка криза на институциите. Те, заедно с политиците и зависимите медии, са се превърнали в бутафория на демокрация, а не в радетели за справедливост и истина.
Справедливостта е изчезнала от нашето ежедневие, заменена от цинизъм, конформизъм и политически сметки.
Животът без истина съсипва надеждите ни да живеем в по-справедливо и почтено общество, без зависимости, кръгове и недосегаеми.
Корупцията е пропила нашия бит и достига до най-високите етажи на властта.
До вчера това беше срамно, а днес вече е отчайващо.
Този начин на живот разрушава нашето гражданско достойнство с всеки изминал ден.
Ние се срамуваме да живеем в подобна имитация на държава.
Ние вярваме:
Промяната към по-добро е възможна – тук и сега.
В България има достойни хора, които имат сили да се преборят за ново мислене, висок морал и независимо правосъдие.
Ние можем да живеем в достойна държава, в която институциите са по-силни от политиците и от тези, които стоят зад тях.
Ние искаме:
С необходимите законодателни и конституционни промени, да се гарантира реалната независимост на правосъдната система.
Независимост от задкулисни влияния и политически натиск.
Реформите в съдебната система да се извършват от доказано почтени, мотивирани и компетентни хора.
Професионализъм, ефективност, мотивация и отчетност в работата на магистратите.
Ефективни разследвания за корупция във високите етажи на властта, включително и съдебната.
Нулева толерантност към корупцията.
Независимост, но не недосегаемост.
Ние призоваваме:
Гражданите, които споделят тези ценности и поставените цели, да ни подкрепят с всички гарантирани от Конституцията средства с една цел – ликвидиране на корупцията на всички нива на властта.
Достойните и почтени магистрати да бъдат подкрепени в своите усилия за ефективна промяна на съдебната система.
Народните представители без повече отлагане да предприемат необходимите конституционни и законодателни промени, гарантиращи ефективна съдебна система.
Призоваваме за гласуване по съвест, а не по партийна лоялност.
Медиите и неправителствените организации да подкрепят усилията за истинска реформа на българското правосъдие.
С общи усилия промяната е възможна и ние вярваме в това.
Длъжни сме пред себе си, децата си и децата на нашите деца
![](http://pinterest.com/pin/create/button/?url=https://www.alexanderkrastev.com/2015/07/kasmetologia.html&media=https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjcMRbx2R3ECoQ6Uc8wjz8zlcd6YAmc7xVJjcWIcO5ir-VzixdO7xijrb5H0e0jrwWIq96SLbaSrqwMn1nJn7Ok9JURp-tnR8x3xjcRDML0zLT4vikwe1YZaIEaEGqS5DzH906a/s72-c/lottery-174132_640.jpg&description= С поред много спортни фенове, ако един играч отбележи няколко поредни попадения, то той е в "серия" и е много вероятно да вкара...){kind=link}
