Толкова много въпроси, само един отговор: Бъдещето

Започвам този текст от чисто вътрешни, по-скоро автотерапични подбуди. Ужасът и объркването в главата ми са толкова големи, а въпросите без отговор - толкова много, че дори не съм сигурен дали ще успея да го завърша...

Ужасът е от това на какво е способна група хора, която няма уважение към нищо, абсолютно нищо. Объркването от това да осъзнаеш по най-болезнения начин, че наученото от родителите ти "хората са различни" всъщност може да означава, че някой някъде може да живее с единствената цел да носи разрушение. Въпросите - десетки: Каква е крайната цел? Колко по-далеч могат да стигнат? Толкова малко ли струва човешкият живот? Можеш ли през 2015-та година все още да живееш в Средновековието? Религията или отчаянието е това, което може да накара едно човешко същество да погуби десетки други? Трябва ли да се отговори на насилието с насилие? И още, и още - толкова много, че съзнанието ти дори да не може да ги формулира...

Това, което не искам да допускам в главата си, е страх. Той няма място тук, защото е основният търсен резултат. Вярвам, че той ще бъде избегнат, а основният получен резултат ще бъде една още по-силна Европа и категорична реакция срещу терористите. Страхът е понятие от миналото, бъдещето няма да позволи той да премине напред. Нещо, върху което се градят всички религии, апропо - а религията във всички нейни разновидности е философия, остаряла с около хиляда години.

ISIS claimed responsibility for the Paris attacks, calling them “the first of the storm” https://t.co/cb5m9JJhW9 pic.twitter.com/k9ywd5AsSv

— The New York Times (@nytimes) November 14, 2015

Миналото е да рушиш хилядолетни паметници, да преминаваш всички граници (в прекия и в преносния смисъл) и... да нямаш респект към самото минало. Бъдещето е да създаваш технологии, да заличаваш границите и да правиш живота на всички по-лесен, по-безопасен, по-добър.

И лошата новина за терористите е, че технологиите са по петите им. Всъщност, на врата(та) им:

How a 'deviant' philosopher built Palantir, a CIA-funded data-mining juggernaut http://t.co/YmCxNG2Od3 pic.twitter.com/XxTMJpHcMP

— Forbes (@Forbes) August 15, 2013

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Независимост в бяло, зелено и червено

Често използвам празниците като оправдание да остана насаме със себе си - 1-2 часа за проверка на реалността и ровичкане из съзнанието. Предългият уикенд покрай Деня на независимостта отново ми даде тази възможност

Разбира се, след като пообиколих из онова, което е останало от (прилично) младия ми мозък, се загледах и навън - как драгите ни съотечественици гледат на Независимостта, на поредния момент да напомнят, че са българи, носещи завета на "велики предци". Иииии... изпаднах в културен шок, нямаше как.

Първо, по време на разходката в Копривщица отделих по няколко минути да разгледам книгите за гости в различните къщи-музеи. Излишно е да казвам, че 70% от оставените послания подчертаваха колко голям повод за гордост е това да си роден в България, да си наследник на Любен Каравелов, на Тодор Каблешков, на Димчо Дебелянов. Е, нямаше нищо за това какво самите пишещи правят за страната си, но пък тук-таме се изказваше съжаление как такава велика нация като българската слугува на "американци и прочее". Как точно - не става ясно...

Някъде по калдъръмените улички на наистина страхотното възрожденско градче ми се наложи да прочета коментар на стената си във Facebook, според който всички българи в чужбина са що-годе страхливи тъпанари, които нямат право да гласуват, защото са избягали. Да си гласуват там, където са, защото какво-ни-избират-кой-да-ни-управлява-нас-като-няма-да-са-тук-да-теглят-от-скапаните-управници-които-са-ни-избрали-самите-те. Логика не видях, не ми бе и показана. Остана само поредният културен шок как няколко километра разстояние могат да означават светлинни години разлика в начина на мислене.

Повод за онлайн дискусията беше предстоящият референдум за електронното гласуване. "Дискусия" в случая не се получи, но успях за пореден път да прочета няколко от онези митове, които ще слушаме през следващия един месец от страна на противниците на е-вота (и които Краси Гаджоков оборва по доста подробен начин). Апропо, най-много инициативни комитети "Против" има от Видин и Враца - защо и как най-бедните райони в страната изведнъж скочиха срещу гласуването по електронен път не мога да си обясня. Може би има някаква връзка между "немотия" и "зависимост", водеща до по-лесно събиране на подписи на масов принцип и без никаква прозрачност. А може би просто някой от Видин с медия и/или НПО има нужда от онези 40 хил. лева субсидия за медийни участия, полагащи се на всеки регистриран от ЦИК инициативен комитет. Наистина не знам.

Общо взето, българските размисли или страсти относно независимостта са насочени изцяло в посока "назад" - търсене на поводи за гордост далеко в историята, отказване от технологичния напредък "защото така", нежелание да погледнем напред и да помислим за нещо повече от утрешния ден. Напомня ми точно за описанието, което гръцкият публицист Никос Диму дава на своите сънародници в „Нещастието да си грък“.

И като споменах гърците, през уикенда те отново направиха крачка към независимостта си (според техните собствени разбирания вероятно), потвърждавайки желанието си да следват курса на прокъсаната-СИ-РИЗА, която се оказа достатъчно здрава, за да спечели изборите. Какво очаква южните ни съседи, предстои да видим, макар покрай Ципрас каквото и да било планиране е обречено да бъде предпоследно.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Да срещнеш врага достойно очи в очи

Има едно основно нещо, което различава хората от приматите и останалите животни - възможността им да водят целенасочена и членоразделна комуникация с ясна цел и измерими резултати. Еленът би нападнал почти веднага с рога опонента за дадена територия, човекът, вместо това, би използвал мозъка си и би опитвал да преговаря, давайки разумни аргументи в своя полза до достигане на целта.

За два дни бяха изразени много мнения за това дали хора, които са протестирали повече от 400 дни срещу Местан и подопечното му (нему и на господарите му - нали не си мислим друго?) правителство на "Орешарски", трябва да седнат на една маса с него - без значение от формата и темата. Много "да" и много "не". Истината е, че всеки от присъстващите е бил доброволно там, включително и председателят на ДПС, чиято парламентарна група преди броени дни беше получила покана за среща Инициативата "Правосъдие за всеки".

Факт - Местан е чудесен политически комуникатор, много трудно може да бъде изведен извън зоната си на комфорт. Но и това му се случи неведнъж по време на разговора. Имаше моменти, в които да обясни спокойно аргументите на своята партия, след което получаваше въпроси и контрааргументи - това му се случва прекалено рядко, нали така?

Какво и как всъщност се случи в четвъртък сутрин, можете да се уверите сами от цялото, немонтирано видео на срещата на представители на Инициативата "Правосъдие за всеки", Протестна мрежа и други протестиращи с Лютви Местан:

 

Резултатът от неколкоседмичните обсъждания на съдебната реформа ще стане ясен в близките няколко дни, но много рядко в съвременната българска история е правена реформа с толкова активно гражданско участие и натиск. На практика, въпреки манипулативните и низки опити да се генерира изкуствана съпротива срещу съдебната реформа с участието на неориентирани непълнолетни, статуквото получи много силен удар: прозрението, че срещу себе си има не просто голям брой хора с реална цел, а мислещ враг, който не се страхува.

Защото да срещнеш врага очи в очи е достойно.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Защо съдебната реформа наистина има значение и защо Цацаров трябва да подаде оставка

Все още ми е трудно да забравя голяма част от нещата, които Моника Маковей каза в края на май. И най-вече това, че дори един човек е достатъчен, за да се случи промяната, за да бъде сложен лост в неспиращото да се върти колело на корупцията. За румънците тя е точно този лост, който се заема със съдебната реформа преди десетина години, а в момента там всеки месец има знакови дела за корупция с влизащи в сила ефективни присъди срещу висши политици, чиновници и магистрати. Ние все още търсим своя смелчага, но хората са все по-малко примирими към случващото се в съдебната система.

Защо има нужда от реална реформа едва ли е нужно да обсъждаме - могат да го потвърдят редица пострадали от наглеци, които после подкупен прокурор или съдия е прикрил; чужди или български предприемачи, които една сутрин са се събудили без да са собственици на бизнеса си; изобщо хора, за които Темида се е оказала мащеха. Ако всичко се промени и всеки започне да получава справедливост за делата си, страхът у следващите ще е още по-голям и ще действа като спирачка пред безчинствата им.

Цацаратурата не работи. Самият Цацаров достатъчно пъти е доказвал, че първоначалните съмнения за неговата зависимост от Борисов, Пеевски и различни путиноориентирани фактори на Задкулисието, не са били никак случайни - дори напротив. Сега се питаме защо няма дела срещу Пеевски, защо няма наказани за източването на КТБ, защо цели медии с редица материали с реч на омразата остават ненаказани, защо сигналите на едни се игнорират, а други са поощрявани да скалъпват доноси под фалшиви имена, само и само да има причини за започване на разследване. Той твърди - аз работя. Но резултат няма, а престъпните деяния продължават.

Докога? България вече не е държавата на безнаказаността. #Оставка, Питър Грифин! 14 юли 2015, 18.30, Съдебна палата

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Късметология - защо лотариите изведнъж отново са на мода

Според много спортни фенове, ако един играч отбележи няколко поредни попадения, то той е в "серия" и е много вероятно да вкара и следващия удар (познато в баскетбола и като hot hand). Ричард Талер и Кас Сънстейн описват това като "евристиката Представителност" в своята книга "Побутване" и на практика отричат със съвсем научни факти това вярване. То обаче е характерно и за съвсем обикновените хора, които попадат в капаните на хазарта - няколко малки печалби от различните лотарийни игри, после са доволни, че са "почти на нула", и са лоялни дълго време.

Не разказвам това, за да обясня, че няма такова нещо като късмет. Може и да има, но някой чувал ли е за "късметология"? Е, аз вярвам в науката и в собствените сили на човек и от тази гледна точка постоянното участие в "игри на късмета" е символ на безпомощност. И тъй като напоследък у нас лотариите отново са на мода - това означава ли, че обществото ни е в етап на силна безпомощност? Да видим.

Преди 20-тина години, в зората на "прехода" (вече го пиша с малка буква и в кавички, защото сериозно се съмнявам в съществуването му) и навлизането на свободния бизнес, телевизионните състезания, които разчитат на късмета, процъфтяваха. Хората имаха все по-малко пари, но все повече бяха залъгвани от възможностите големи печалби, показвани "на телевизора". И съм сигурен, че и до днес купуването на билет от тотото е част от семейната традиция в много български домове.

После игрите на късмета бяха изместени от игри за мозъка, които съвсем логично създаваха своите идоли (двама мои чудесни приятели са многократни победители от "Минута е много", например, и то в новата история на предаването). В някакъв момент и държавният тотализатор позападна, а чичковците с картончетата и билети на Държавната лотария постепенно изчезнаха от улиците. Да, някъде по време на управлението на Ирена Кръстева.

Но сега - бум! Лотариите се завърнаха, с множество реклами и с дълги и скъпи предавания в национален ефир. Залъгвайки хората - като например Националната лотария, която всъщност е частна компания и няма нищо общо с държавните игри, и дори нарушавайки закона - спорните новини по една от големите частни телевизии редовно завършват с новината колко пари са или не са спечелени в една от лотариите, а в емисиите рекламата е забранена. Нетърпеливи играчи, предимно от малцинствата, чакат пред клоновете на монополиста Lafka, за да гледат как анимираният Стоичков ще ритне топката за следващото изтеглено число. Десетки билбордове в цялата страна пък обещават милиони.

Всичко това си има обяснение, дори може би две. Знаем добре, че когато една общност е в дългосрочно затруднение и не намира изход, в безпомощността си тя се обръща към месия или нова философия/религия. И понеже с месиите все не ни се получава - ходят много повече по върха на популизма, отколкото по водната повърхност - остава ни да си намерим нова религия за успокоение. Лотарийните игри: зрелища, които биха ни дали дори хляб. Йей!

А и след многократните промени в Закона за хазарта, инспирирани най-вече от ДПС-депутата Йордан Цонев-Данчо Ментата, организаторите на тото и лото игри дълго време се облагаха само с корпоративен данък от 10% - двойна златна мина в ръцете на малко играчи с прякори. Ами така е - може да сте "срещу мафията", но ако поне веднъж в седмицата даваш по 2-3 левчета на хората, които си плащат, за да променят законите в техен интерес, заставаш от една страна с тях.

Сигурен съм, че е страхотно да гледаш как някой печели от телевизионна игра, да си щастлив за него и да мечтаеш за същото. Искрено обаче предлагам да се съсредоточиш в такива игри, в които хората печелят от собствените си познания или умения. Това са истинските герои, останалите са просто жертви на хазартния маркетинг, а парите им отиват право в джоба на мафията.

В крайна сметка, дано ни излезе късметът. Защото на много "лотарийни" милионери никак не им излиза.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели: