10... Или точно третина от един живот

Уоу, откъде да започна? Когато в четвъртък започнаха да присветкват нотификациите в LinkedIn, че контактите ми там ме поздравяват за поредната work anniversary, нямаше как да не се загледам. И там съвсем ясно бе изписано: www.alexanderkrastev.com - 10 years. Изведнъж си дадох сметка, че нещо, което може би е започнало наивно, почти като на шега, се е превърнало в история. Не, наистина!

Трудно ми е да си представя колко много съм пораснал за тези 10 години (почти колкото ми е трудно да си представя този текст да не звучи инфантилно, но карай, и без това вече пророних първата сълза). Започнах единствената си работа, създадох и с верни четящи другари превърнахме "Аз чета" в най-престижната медия за книги в България, успях да развия и продам един бизнес проект, ожених се, започнах да преподавам в Нов български университет (където само няколко месеца по-рано държах слово пред завършващите магистри по комуникация), срещнах страхотни хора, а съвсем скоро ще стана на 30. Как, как точно да преразкажа една третина от живота си, като публикациите само в този блог са 500. Да, точно 500, а тази е под №501!

Настоящият нов дизайн на The Dreamreader 

Разбира се, беше време и за поредния редизайн. Той е пети за този блог и продължава да следва развитието ми като Личност (Ау!) - светъл, минималистичен, с акценти в любимия ми жълт цвят. И докато правех дребни корекции, излизаха линкове и свързани текстове. Така че ще те поздравя с 5 тях - малко опознаване в неделя сутрин никога не е излишно.

1. Тя и историята с цветитата - честно, не съм съвсем сигурен коя е Тя в този случай, епистоларната история мълчи. Но пък е доста сладка неопитността ми, прозираща зад опита да говоря на жена за... други жени.
2. Страх ли ме е вече от книгите? - е, разбира се, че ме е страх - та кого не трябва да го е страх от книгите. Аз обаче живея вълшебно с тях - там съм, когато имат нужда от мен, обратното е също винаги вярно!
3. Когато порасна... - този пост ми е сред любимите, връща директно към зората на "Аз чета" с... първия ми читателски дневник от V клас. #книженблогърпочти20години
4. In Search of Sunrise - е като статус от вечно преследващ ме цикъл, когато не мога да намеря правилната музика за слушане. Случва ми се поне веднъж годишно и продължава седмици. И ниго Spotify, нито YouTube каналите ми помагат. Решението обаче все някога идва (в края на 2015-та беше The Great Unknown на Роб Томас), дори и в правилния момент преди лятото.
5. Един (контра)протестен ден в центъра на София - завършвам с този текст, защото е най-четеният в блога. 5000 прочитания. И отразява какво ни се случваше в продължение на 400 дни по време на протестите срещу Олигарски. 400 дни, копеле! След това отново дойде Бойко и положението е все така кофти (и с много подаръци за Дебелото), но аз не съжалявам за нито едно вложено усилие.

Пожелавам ти вдъхновение. И ако докато разглеждаш блога, ти попадне интересна история, която искаш да ти разкажа, ще го направя с удоволствие! #следващите10

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Защо трябва да останеш "стъпил върху раменете на гиганти”

Понеже Леонардо Ди Каприо при поредната си награда снощи е разказал колко е важно да си даваш сметка, че при всеки голям успех си "стъпил върху раменете на гиганти” (казал го е първо Нютон, между другото), Нийл деГрас Тайсън обяснява същото на миличкия сладък рапЕр B.o.B.

Самият B.o.B. от няколко дни пълни Twitter-профила си със статуси за това, че Земята е... плоска.

I question the international laws that prevent you from exploring Antartica and the North Pole... what's there to hide?

— B.o.B (@bobatl) January 26, 2016

Но Нийл припомня и нещо друго - когато имаш такова голямо влияние - инфоленцер си, един вид - не можеш да си позволиш да говориш като олигофрен, защото това си има последствия.

Та така - изгледайте го, важно видео в неравната борба на науката с невежеството

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Какво е да си един от "40 до 40"

Фото: Creative Visual Solutions за "Дарик 40 до 40"

Не мога да си кривя душата - харесвам класациите. Вроденото ми състезателно чувство вероятно ме тика към постоянно съревнование и най-вече към търсене на победители. Е, не на всяка цена, макар и това да е трудно за разбиране за много хора.

Ето, включването ми в подреждането на Дарик "40 до 40" е извор на страхотно вдъхновение. Това не е класация, по-скоро клуб, но престижността на участието в него се определя от нещата, които хората вътре вече са постигнали. Много победители от сферата на образованието (във всичките му съвременни аспекти) и технологиите, млади предприемачи и най-вече мислещи идеалисти, които искат да останат тук и да променят.

Ако трябва да използвам и друга дума освен "вдъхновение", за да опиша какво е да си един от "40 до 40", това би било "надежда". Важното за мен е, че в този престижен списък има достатъчно много хора, с които комуникирам и работя рамо до рамо всеки ден, а с други се познавах онлайн. Всеки от 40-те (които реално са повече, защото има номинации и за цели екипи) има нужда от подкрепа и насърчаване, защото проектите и каузите им си заслужават. Всеки от тях е сам по себе си добра новина, всеки от тях е успешна история - такава, която си струва да бъде разказвана.

Credit: Creative Visual Solutions
Posted by 40 до 40 > Проект на Дарик on Friday, January 22, 2016

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Време е за изучаване на медийна грамотност в училище

Случилото се във Враца във вторник следобед и смъртта на Тодор беше редно да остави всички ни без думи. Трябваше да ни накара да се замислим какво общество сме - безучастни зрители, всезнаещи онлайн коментатори, изпитващи състрадание, борци за справедливост и правосъдие? А вместо това повлече лавина от полярни мнения, което никак не би било лошо, ако не беше породено от гигантската дупка в разбиранията за това как трябва да функционира едно общество в колективното съзнание на самите му членове.

А къде в тези описания са медиите? Какво са медиите? В период, в който всеки профил в социалните мрежи е самостоятелна медия със своя аудитория, знаем ли как да използваме медийното съдържание? Знаем ли какво четем, когато го четем на конкретно място? Знаят ли децата ни какво и защо им казват, когато четат или слушат, че бежанците са зло, че всички мюсюлмани са терористи, че Обама или Путин са нашияте спасители, че циганите са задължително крадци, че всички протестиращи са платени, че ваксините причиняват аутизъм, че Бойко Борисов е велик... Дават ли си децата ни сметка, че циците на Преслава са само начин да бъдат вкарани в сайт, който после да им спуска опорки с подозрителна достоверност?

Отговорът няма как да бъде положителен, ако изхождаме от публичните реакции около убийството във Враца. Преди това бяха атентатите в Париж, сваленият руски самолет над Турция, безредиците в Катуница, протестите и контрапротестите през 2013 и 2014 г. - винаги общността се разделя на две, винаги някой подклажда огъня и десетки хиляди "яхват" вълната. Винаги се появяват говорещи/пишещи глави, които свеждат своите тези като последна инстанция и сякаш са във всяко възможно ТВ студио. И когато са на телевизора, значи е така - нали?

Сега, вероятно повече от всякога, е важно да има високо ниво на медийна грамотност в обществото ни. Важно е кафевите медии да бъдат ясно разпознавани като такива. Важно е да се знае, че участието в политиката на корпулентен собственик на медии води до икономически интереси и задължителни серии от материали в медиите му за реализирането на тези интереси. Важно е дигиталното поколение да е напълно наясно какви са опасностите на онлайн средата и то не само от гледна точка на личната сигурност, но и на информацията, която получават.

През следващите месеци Читалище.то ще организира цикъл от дискусии и лекции, посветени на медийната грамотност - за спецификите на медиите, за ползването им като пропагандни канали, за неравната битка с троловете. Това обаче едва ли ще е достатъчно - проблемът с неразбирането на всички капани е толкова голям, че може да бъде решен единствено с масовост на качеството, с включване на медийната грамотност в учебните планове и обсъждане на тематиката още в гимназията. Да, време е за изучаване на медийна грамотност в училище.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Защо сънуваме кошмари?

Признавам, кошмари ме посещават доста честичко нощем. Гонят ме извънземни, земята се разтваря, вражески армии бомбардират къщата от детството ми, в коридора в началното училище се появяват зомбита, едно време доста често изпусках влака или автобуса, а сега се успивам за срещи - не мога да се оплача липса на сюжети в кошмарите си, много често дори повтарящи се. Какво обаче означава това - имам ли проблем, трябва ли да потърся професионална помощ, НОРМАЛЕН ЛИ СЪМ ИЗОБЩО? Реших да проверя по добре изпитания начин - с търсене в интернет.

Ето няколко неща, които открих за кошмарите из международни медицински издания и малко български сайтове:

• те са начин мозъкът да насочи вниманието към конкретни проблеми или очаквани събития;
• появяват се по време на т.нар. "бързо движение на очите" (БДО или Rapid Eye Movement - REM), последната от трите фази от цикъла на съня, в която се създават физически ориентираните съновидения, които сме в състояние да запомним;
• могат да са следствие от лоши хранителни навици, включително и късно хранене или непосредствено преди сън;
• чести кошмари имат 20 до 30% от децата и между 5 и 8% от възрастните;
• креативните личности сънуват кошмари много по-често;
• при редовно недоспиване е много по-вероятно първият път, когато имаш възможност да се наспиш, да те "посети" поне един кошмар;
• ако взимаш определени медикаменти, включително антидепресанти или лекарства за кръвно, вероятността да сънуваш кошмари се увеличава;
• частта на мозъка, наречена амигдала, която отговаря за контрола на емоциите, афекта и мотивацията, участва в паметта и има отношение към справянето със стреса, е активен участник в процеса на сънуване в БДО-фазата. Именно тази нейна активност обуславя и появата на кошмари.

И сега най-интересното - ако имаш повтарящ се кошмар, можеш да опиташ да го "прогониш", като сменяш края му (не е толкова трудно, аз често се забавлявам по подобен начин със сънищата си, между другото), но в общия случай е важно да опиташ да откриеш какво означава самият сън и на какво в реалния живот би могло да го предизвиква.

Можеш да разгледаш тази таблица на кошмарите и смущенията в съня, изготвена от Американската академия на семейните лекари - с повечко факти и детайли:



В крайна сметка, не знам какво ми има, но прочитането на цялата информация, с която да подготвя този текст беше повече от вълнуващо. Продължаваме напред - досънуване!

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели: