понеделник, 8 януари 2007 г.

Дали ще се оправим най-накрая?

Ако човек се замисли колко изтъркана се превърна темата за членството ни в Европейския съюз само през последните 8 дни (да не говорим за преди това), просто могат да го побият тръпки. Ясно е, че всички надежди за добро бъдеще минават през интегрирането ни към западните държави и техните порядки (извинете за русизма), но постоянното говорене за едно нещо обикновено създава свръхочаквания. А след тях именно идват и най-големите разочарования.
Едва ли има нужда да повтарям мисълта на Гьобелс, че една истина, повторена стотина пъти, най-накрая се превръща в истина. Именно поради това има опасност цялото инфо, посветено на ЕС, с което ни заливат медиите, да създаде у "простосмъртните" впечатлението, че е станало кой знае какво, понеже, видате ли, сме официално еврочленове.
Нещото, което винаги съм искал да кажа по въпроса е, че всъщност Те ни извикаха. Те ни ухажваха и лъгаха достатъчно дългo, държейки козовете в своята ръка. ЕС нямаше по абсолютно никакъв начин да си позволи да изпусне възможността да присъедини България. И накрая се поддадохме, отказвайки се от едни от най-големите си символи - АЕЦ-а и безплатната домашна Грозданка.
Тази експанзия, оказала се съвсем доброволна и сякаш изпросена от наша страна, а подарена от еврообщността, носи със сигурност повече дивиденти за Съюза, отколкота за милата ни Родина. Но другата истина е, че просто нямахме избор. Иначе рискувахме Преходът ни да продължи вечно. Или поне докато братята руси дойдат отново да ни спасят. От каквото и да е.
Сега ни остава да се подпрем на сериозния "гръб", който би трябвало да получаваме за в бъдеще и да се опитаме да го използваме. Я за да спасим някоя и друга невинна душа из либийско, я за да си оправим най-сетне животеца, я за да се почувстваме вече като бели хора.

P.S. Не смятам, че само културата е това, което ни прави европейци. Защото ако е така, то аз съм сколен да твърдя, че ние трябва да интегрираме половината население на континента в културно отношение.
Ами, чакам да ми пращат покани за членство. Знаят ми адреса.
За Александър Кръстев

Създател на сайта за книги и четене "Аз чета" и PR консултант в PRoPR Агенция. Член на Настоятелството на Читалище.то, преподавател по LinkedIn в НБУ и носител на званието "Рицар на книгата".

Може би ще харесаш и:

3 коментара:

  1. ti moje i da ne snqta6,no bol6instvoto bylgari-da.Pisnalo mi e da mi kazvat,4e sme evrpoeici,6toto sme bili syzdadeni predi mnogo godinki,6toto imame Kamata i Raina
    Kabaivanska... mi da,taka e,no evropeiskoto e pove4e i razlikite mejdu na6ata strana i drugite po redica pokazateli govori qsno!

    ОтговорИзтриване
  2. Европейски съюз, та Еврпейски съюз...Много шум за много нещо...То не бяха фойерверки, пияни министри, заглавия по вестниците "Еди кои си реагираха като истински европейци", не бяха акцизи, данъчни фактури, АЕЦ, здравни карти, медици в Либия и изложби на светли фигури от тъмната ни балканска действителност по звездните европейски небосклони. Звучи прекрасно, идилично,та чак невъзможно..Омесихме европейската баница накрая, а сега започва кървава свада за неравната подялба между всичките забъркани братя, комсомолци, царедворци, революционери и..пенсионери, който предпочитат железния юмрук на Сидеров пред мармаладените кифли на абсурдната другарка Масларова. Много приказки се изговориха за ценностите. Политиците за пореден път хулиха и заклеймяваха най-големият Херой в историята ни Бай ти ти Ганьо, а той подсмихвайки се обръщаше в гроба, защото поне не му се налагало да плаща акцизи на ракийцата....А сега накъде бе логичният въпрос на всеки съвестен гражданин, който вече беше забравил къде точно намери писмото на Вальо Топлото и как го предаде в прокуратурата, за да получи и той капка медийна слава в суматохата?
    Вътрешеният му глас не му нашепваше нищо, защото и той не знаеше.... ЗАЩО...
    Занемя съвестният гражданин и чакаше нещо да се случи - я крайна бедност на мига или бялата смърт - проклятието на Топлофикация, я благи пари от фондове, я някоя германка да му дойде на крака и да отнесе някъде на запад от ада...Уви не се получи, на 1-ри януари той усъмна с тежък махмурлук от евтина водка и с чисто български айрян под ръка
    Попита още веднъж вътрешния си глас: "Ами как да мисля сега по европейски?"
    Вътрешният глас беше прегракнал от пеене на новия химн и мълчеше ли, мълчеше. Съвестният гражданин се закани сурово със смяна на вътрешните кадри след...втория айрян...поне..
    Помоли се на музата да го осени поне с жокер момиче на късмета, но когато и това не стана съвестният гражданин реши да си кара по старому, необезпокояван, знаещ и разбиращ всичко според максмиата, че дупето му знае винаги и двеста.Престана да слуша словоизлиянията за свършилия преход, защото той вече не си спомняше кой бяха десетте разлики между преди и сега - освен може би осветляването на всички кривежи на малко по-адекватното общество и падналите табута, който се хората консмуриха в големи количества и качества. Бяха му избягали също толкова бързо, колкото 10-те години от 10 януари, но не по-бързо от хлъзгавите и опасни като змиорки 10 нечий заповеди. И преди, и сега разликите бяха в лустрото, а надълбоко съюзите за някаква взаимопомощ оставаха все така неизгодни и неосигуряващи бленуваните 200 (коли, пари, жени, телефони, дискотеки..бум-бум-бум). Съюзите от типа един за един и всички за един са единствената приемлива партия, но преди братушките ни харесваха,а сега май не ни долюбват особено...Вика ли ни троянски кон....Византийски номера!
    Та на съвестният гражданин не му оставаше нищо друго освен да наточи зъбки срещу новите врагове и да се опита да се сприятели с тях...в името на ефективно доказаната борба с чужди вредители на местното верую. Пък, ако има буря, предизвикана от глобалното затопляне на междубратските ледници...ще се наведем...ниско,ниско, както тревите се навеждат с Пролетния вятър у нас.
    За небудните граждани да си хващат куфарите и да отиват на европейска обиколка, че май има много за наваксване.Ура!

    ОтговорИзтриване