Едно предполагаемо дължимо извинение. Половин стипендия. 54 книги. Множество евентуални мрънкачи. Един непукист. Един голям урок.
Неделя, Декември 14, 2008
Един урок
Едно предполагаемо дължимо извинение. Половин стипендия. 54 книги. Множество евентуални мрънкачи. Един непукист. Един голям урок.
Сподели
TwitterDreaming
Flickr Photostream
I read your dreams, remember?
Всичко за мен
Archives
- Юли 2010 (3)
- Юни 2010 (4)
- Май 2010 (3)
- Април 2010 (3)
- Март 2010 (6)
- Февруари 2010 (3)
- Януари 2010 (6)
- Декември 2009 (7)
- Ноември 2009 (3)
- Октомври 2009 (2)
- Септември 2009 (4)
- Август 2009 (1)
- Юли 2009 (9)
- Юни 2009 (8)
- Май 2009 (6)
- Април 2009 (6)
- Март 2009 (4)
- Февруари 2009 (4)
- Януари 2009 (8)
- Декември 2008 (8)
- Ноември 2008 (6)
- Октомври 2008 (13)
- Септември 2008 (12)
- Август 2008 (11)
- Юли 2008 (9)
- Юни 2008 (9)
- Май 2008 (7)
- Април 2008 (6)
- Март 2008 (11)
- Февруари 2008 (13)
- Януари 2008 (9)
- Декември 2007 (4)
- Ноември 2007 (7)
- Октомври 2007 (6)
- Септември 2007 (6)
- Август 2007 (4)
- Юли 2007 (10)
- Юни 2007 (7)
- Май 2007 (9)
- Април 2007 (10)
- Март 2007 (9)
- Февруари 2007 (16)
- Януари 2007 (14)
- Декември 2006 (12)
- Ноември 2006 (3)
- Октомври 2006 (1)
- Септември 2006 (5)
- Август 2006 (6)
- Юли 2006 (13)
- Юни 2006 (6)
- Май 2006 (6)
- Април 2006 (9)
- Март 2006 (13)
- Февруари 2006 (7)
4 коментара:
Уроците винаги са в две посоки, също както и даряването (Марсел Мос - ритуалът по даряването)винаги има две измерения - обективният акт и субективното преживяване на действието.На мен ми е по-любопитно второто...
На кого се извиняваш?
Като начало на себе си. И на онези, които по някакъв начин се почувстваха засегнати от изродяването на цялото нешо...
Не бива да се извиняваш! Особено, когато си направил нещо хубаво. Изглежда като подценяване и омаловажава истинската стойност на жеста.
Публикуване на коментар