вторник, 23 февруари 2010 г.

Вместо About: Какво знае Google за мен?

Понякога съжалявам, че Blogger-платформата няма страница "За мен". Това си има и хубави страни, но пък кара посетителите ти да се ровят дълго и пространно из блога, докато разберат що за птица си. Смесвайки тези размисли със застрашителната информация, че Google вече ще продават и ток (??!?!?!?!?!!), под душа ми хрумна идеята за нов нет мийм, където да се замислим какво знае Корпорацията за нас.

Ето сега и правилата на "Какво знае Google за мен?". Те, разбира се, са изключително сложни, защото блогърите са интелигентни хора и разбират само от сложни неща. Първото сложно нещо е да отвориш една търсачка Google. После да напишеш името си. И накрая да извадиш и анализираш първите 10 резултата, които се отнасят до теб. Има и четвърто, малко като бонус: "Какво си мисли Google, че знае за мен?", където можеш да се посмееш над 3 от нещата, които търсачката насочва към теб, но всъщност са за твои адаши. И после предизвикваш още няколко симпатяги (това даже е най-сложното). Почваме.

Какво знае Google за мен, Александър Кръстев?

1. Имам си личен блог. Ти очевидно си в него, така че няма да ти разказвам подробности. Важното е, че блогвам от време на време, само когато имам причина. Не обичам да графоманствам (поне не тук) и пиша само във второ лице единствено число - на "ти".
2. Печелил съм грамота от в. Труд, но нещо не ми е харесала. Ами... и сега продължава да не ми харесва целият вестник, който злоупотребява с положението си на най-тиражен хибриден всекидневник у нас (защо е хибриден - примерно, нещо средно между сериозна медия и таблоид) и често публикации вътре предизвикват неприятни усещания.
3. Искрено вярвам, че младите хора в България четат и то четат здраво. Казвал съм го неведнъж, в случая е запечатано интервю за Кафене.бг. Интересното за това интервю е, че вътре говоря за книга, на която така и не написах ревю в "Аз чета".
4. Интересувам се достатъчно от политика. Не ми е безразлично какво точно се случва в държавата и кой пореден наследник на стария режим се изрежда да прави упражнения върху народа. Обикновено пиша това, което ме притеснява, тук, преди бях активен и в мрежата Homo politicus.
5. Александър Кръстев е на 23, мъж зодия: Дева, роден в годината на Тигъра и работещ някъде в сферата на масовото осведомяване. Или поне така твърди профилът ми в Blogger (не забравяме, че и тази платформа е част от Google).
6. Имам съвместех проект за политически блог с репортера от "По света и у нас" Росен Цветков. Пътищата ни с Роско доста често се засичат, така че чакаме още изненади :)
7. Създател и главен редактор на "Аз чета" съм. Ако случайно нямаш идея какво е това "Аз чета", не мога да ти помогна :)
8. Бил съм няколко пъти на гости на Иван Бедров в "Булевард "България" за седмичния блогърски преглед. И страшно много съжалявам, че живем в държава, в които проекти с (прилично) идеална цел и качествено (като насоченост) изпълнение няма как да виреят - жалко за Re:TV.
9. Преди 2 години направих концепцията за културното предаване на университетската телевизия "Алма матер" - Ателие - и известно време бях пиар и отговорен редактор там. Успях да посвърша малко работа и покрай протестите миналата година, така че съм доволен от направеното. Жалко, че и телевизията не успява да се докаже като добър проект. А така имаме нужда от подобна младежка медия...
10. Написах една много тъжна история за шоколада за блог-предизвикателството преди 2 седмици. Нещо не ти хареса и не спечелих, но пък беше готино. Той Google може и да не знае, но нямам никаква идея как се продецира в новия Fanopic, нищо, че някой ме е линкнал там :)

Какво си мисли Google, че знае за мен? Ами, мисли си, че съм влязъл в Управителния съвет на УниКредит Булбанк. А аз всъщност съм управител на х4о Corp. Мисли си и че си имам фейсбук, но аз нямам личен профил там. Вече съм обяснявал защо. И най-готиното: Google си мисли, че съм написал "Варненската марсилеза". Цъ, досега най-беглите и най-смелите ми опити да творя музика са водели само до това котките в махалата да изчезват за по една седмица...

И така, питам "Какво Google знае за теб?" Люси, Майк, Васи, Събина, Павлина и Христо. Айде, честито :)
Прочети

неделя, 7 февруари 2010 г.

P.S. Шоколад

P.S. Шоколад. Стои в дъното на най-добрата вирусна кампания за 14 февруари тази година. Ако не коментирате, то гласувайте за моя любим шоколад: I Сърце Lucy.

Прочети

събота, 6 февруари 2010 г.

Шоколад

Тази седмица се включвам в Blog Challenge с една много красива и вкусна темичка. Победителката от предния път Деси Бошнакова (затова е там и банерът, който виждате отляво) е избрала страхотна тема и започвам. Цялото предизвикателство има едни много странни правила за това да коментирате, но тъй като моята история е по-скоро тъжна (съжалявам, Деси), се надявам да ви накара поне да се замислите.

Добре, ето и историята. Очаква се да коментирате (примерно), а ако някой се престраши да шеърне в Svejo - здраве. P.S. Това идва малко като блог-вариант на Лигата на разказвачите, така че съм вътре с двата крака.

Наближаваше Коледа. Тони стоеше през прозореца и гледаше в двора на Дома. Отвън по-големите играеха футбол на полу-разтопения сняг. Той обаче не можеше да излезе навън. Стоеше затворен в стаята си и не разговаряше с никого. Всъщност, нямаше смисъл дори да опитва - никой нямаше да му отговори. Това беше наказанието за тайната му страст. Ах, как искаше да не го беше правил...

Тя се появи просто ей-така изневиделица - Тони така и не разбра дали я бяха преместили от друг Дом или сега влизаше в "системата". На 10 години той още не разбираше какво всъщност представляват домовете за сираци и защо постоянно идват нови деца. Но Мими беше като светлина в тунела. Вярваше, че нещо ще ги свързва.

Мими остави книжката за Мечо Пух настрана и погледна към стената. Току-що си беше подредила шкафчето и беше залепила плаката на Джони Деп. Не я притесняваше фактът, че е на 12, а си пада по възрастен мъж. Беше достатъчно интелигентна да знае, че за нейната възраст е нормално да харесва батковците от телевизора. Тя обаче го харесваше заради онзи филм. Погледът й се отмести към дръжката на прозореца.

Ах, как му се искаше да не го беше правил. Или не, не съжаляваше, че го е направил, съжаляваше, че са го наказали така сурово - да е далеко от нея. Искаше му се да избяга и да го направи отново. Би скочил веднага да отвори прозореца, през задната тераса и отново в магазина.

Двамата вървяха по улицата към Дома, хванати за ръце. Тони държеше в джоба си малка кутийка, а Мими беше скрила в ръкава си бяла торбичка. Имаха 2 години разлика, тя беше по-голяма и страшно много го харесваше. Беше сменила вече няколко сиропиталища и знаеше колко е важно за дете като него да има нежност. Усещаше, че изпитва нещо повече от сестрински чувства, вероятно това беше онова чувство, за което всички говореха. Сега двамата имаха своята малка тайна, за която никой не трябваше да узнава. Двамата вървяха по улицата към Дома, хванати за ръце. И истински щастливи, може би за пръв път в живота си.

Старата синя шкода на директора на Дома спря рязко пред главния вход. Играещите на двора деца само го изгледаха тъжно, идваше на работа с колата само в най-лошите ситуации. Само след 30 секунди Петков излезе бясно от портала, дърпайки Мими след себе си. Тони се спусна след тях по стълбите, но беше вече късно. Шкодата потегли с мръсна газ и изпръска с киша малкото момче. Той седна на тротоара и се разплака.

Половин час по-рано мобилният телефон на директора Петков беше прозвънял и твърд глас отсреща му беше разказал за случилото се. Беше се случило отново! Само няколко минути след това за Мими беше отредено ново преместване. Директорът беше направо бесен, че не е наложил по-сурово наказание на двете деца още първия път.

Мими се возеше на задната седалка и плачеше тихо. Боже, колко много искаше да го зарадва. От джоба й се подаваше снимката, която фотографът Пепи беше направил онзи ден, след като бяха ходили до магазина: Тя и Тони, седнали на пейка и наслаждаващи се на шоколада. Защо, защо й беше да краде от магазина шоколад за втори път...

Тони се прибра мрачен в стаята си. Не го интересуваше дали наказанието му за мълчание ще изтече в неделя или чак на 18-я му рожден ден. Нея я нямаше. Бяха я преместили в другия край на страната. Нямаше да я види никога повече. О, колко силно мразеше шоколад!!!
Прочети