петък, 23 април 2010 г.

234: Нещо за книгите…

Това е публикация, част от блогмийма "234: Нещо за книгите…" в рамките на кампанията "Денят 234".

Не знам дали трябва да нашиша тази публикация тук или в Блогът за книги на Алекс, което ми е... блог за книги... Карай, ще го пусна и на двете места :)
Честит празник! Не ме интересува дали четеш Буковски или Дан Браун, нито дали слушаш само Чайковски, или си пускаш и Тони Стораро (да, вече няколко пъти хората направиха аналога, така че пускам клипа към "Две, три, четири" на фенстраницата на кампанията "Денят 234" във Facebook).
Сега, нещо за книгите... Обичам ги. Още повече обичам нещо друго: обичам, когато виждам, че "Аз чета" вдъхновява десетки хора всеки ден. Нови и нови хора. Всеки ден. И днес, когато още след полунощ почти всички мои приятели поставиха на аватарите си във Facebook картинката за нашата кампания, радостта ми беше неизмерима...
И така. Създадох нещо като на игра. За точно 234... четири години то се превърна в истинска институция. Благодарение на началния тласък на един от най-прекрасните хора на света и подкрепата на всички, които обичат да докосват онова, което така или иначе гали погледа им...
Наградите отсега нататък ги определям аз. И казвам: Ти си моят Рицар на книгата!
Прочети

вторник, 20 април 2010 г.

Важен въпрос...

Имам въпрос към теб. Какво те вдъхновява да живееш?

Всъщност, имам много въпроси. Имам хиляди въпроси към теб, защото животът ти не е "поп-фолк", животът ти е един голям, важен въпрос. С възможно най-болднатия шрифт...

Аз те питам, колко често усещаш щастието от това, че живееш? Един малък миг, в който се усмихваш на това, че бездомното куче покрай теб те е подминало, махайки с опашка и смигайки ти с око по стар бездомнокучешки тик...

Колко често усещаш щастието от това да видиш някого и да кажеш: аз вярвам в този човек! И да отидеш при него, да му прошепнеш просто ей-така: "вярвам в теб. Искам ти да бъдеш нещо голямо. Аз искам да ти дам нещо малко, развий го, моля..."

А колко често сърцето ти се свива, когато видиш незрящ на улицата? Усети ли парадокса в този въпрос - да видиш незрящ... Сега стани и се огледай. И започни да цениш не само това, което виждаш, а това, че въобще виждаш. И накрая може да прогледнеш. Аз все още чакам този момент, в който ще прогледна наистина. Дотогава само ще продължавам да усещам желание да се разплача, когато "видя"...

Колко често ти се случва да видиш някого и да кажеш: мамка му, искам да извървим пътя заедно? Да... Усмихваш ли ми се сега? И аз ти се усмихвам. Грешим въпроса, нали? Май-май... Въпросът е "Има ли въобще любов?".

Чакай, чакай, чакай. Колко често ти се... мамка му, прекъснаха ме... ОК, колко често ти се приисква да признаеш, че самотата е твоята половинка? Защото само когато си насаме със самотата, имаш смелостта да се запиташ какво те вдъхновява да живееш.

Аз имам да ти кажа нещо:


Ето една навременна извадка от песен. Чувам я за пръв път, но е добра...

Stop! Take some time to think, figure out what’s important to you.
You’ve got to make a serious decision.

Against Me! - Stop!

Благодаря за песента. И надявам се, ти хареса текстът, който пожела да прочетеш...
Прочети

събота, 3 април 2010 г.

Милиционери по дънки раздават присъди

Странно, че този клип не го намирам на сайта на МВР, но и от при Бареков пак върши работа.
Какво виждаме тук? Пореднити свинщини на мъжлетата от ГДБОП - милиционери по дънки, които освен това раздават присъди - "понеже си престъпник, като на всеки един престъпник, колеги, долу на колене"...

А в България нямаше ли нещо, което се нарича "презумпция за невинност", както и една псевдоинституция, наречена "съд"? Мисля, че именно съдът раздаваше присъдите, а не напомпани момчета със съмнителна интелигентност.



Нека на вратите на всички РУМВР-та в София да пише "Невинен до доказване на противното". Но от Синдикалната федерация на служителите в Mинистерство на вътрешните работи май не си вярват достатъчно...
Прочети