петък, 26 юли 2013 г.

The Next Big Thing ще се роди на протеста


Знаете ли как се раждат добрите идеи? Според Стивън Джонсън това се случва в гранични ситуации, често при докосването на две привидно несъвместими среди или концепции. В много от случаите е и чисто стечение на обстоятелствата, дори серендипност, нещо като да откриеш партньора за следващия си голям бизнес проект по време на протест.
Това всъщност искам да кажа - в рамките на над 40 дни по един установил се вече маршрут успях да срещна - да се запозная, да видя отново след много време, да опозная по-сериозно - толкова много хора с различни идеи и опит, че няма как сред тях да не е мой бъдещ бизнес партньор.
Излизаме от частния случай и си даваме сметка, че на протестите имаме всички онези условности, които описах в самото начало. Така че - напълно убеден съм - "следващото голямо нещо" ще се роди именно между пл. Независимост, пл. Народно събрание и Орлов мост. Ако вече не се е родило!
Ето няколко примера:
- в палатките до паметника на Цар Освободител живеят и собственици на големи IT-компании, някои от които движат големи образователни проекти за ученици и студенти;
- мъж на средна възраст оставя на заден план международния си бизнес с дистрибуция, за да раздава "висящо" кафе пред Парламента всеки ден - пиещият плаща, колкото сметне за добре. Оказва се, че се събират повече пари от стойността на кафето и те отиват за дарение дарение;
- група бивши и действащи журналисти и комуникатори създават пресслужба с нулев бюджет, за да се противопоставят на проправителствената пропаганда на институционалната пресслужба. Така протестът има не само нещо като своя медия, но и пряк достъп до останалите медии;
- десетина протестиращи пишат писмо до вицепрезидента на Европейската комисия, ползвайки софтуер за споделено създване на съдържание, благодарение на който всеки може да прави корекции и предложения. След това ползват отворена платформа за набиране на подписи и събират подкрепа от над 8000 души в рамките на под 24 часа (за сведение, след 35 дни усилен труд "контрапротестът" твърди, че разполага с 220000 гласа в подкрепа на правителството Орешарски, като от няколко различни места има информация за събирането на тези подписи под строй, със социалните помощи или срещу направление от личния лекар)...
Цялата тази атмосфера, гарнирана с празничността на шествията, в които нетуъркингът не спира, а нощите са прекарвани в криейтив на акциите за следващия ден, определено ме правят сигурен, че The Next Big Thing ще се роди на протеста!
Прочети

понеделник, 22 юли 2013 г.

Политиката на народа


Изпитвам доста силно негодувание от това, че думата "политика" съвсем целенасочено бе избутана в стената като мръсна. Разбира се, от няколко поредни редици политици. "Политика" и "политики", макар различни неща, са напълно идентични в главата на нормалния човек. Резултатът от което е отдръпване от всякакво желание да се реализират политики, различни от чисто партийните. Бум - къде си ми тръгнало, ти, гражданско общество.

#ДАНСwithme обаче е стъпка в другата посока. Без да се е институционализирал, протестът вече дава все повече наченки на граждански натиск, отделно от основния си инструмент - вечерното шествие и сутрешното пиене на кафе + редица по-малки акции. Първо се появи Харта 2013, в която много хора, може би с основание, се усъмниха; после още документи, днес вече е онлайн една петиция до еврокомисар Вивиан Рединг, която в този момент е подписана от над 5000 души, по-малко от 24 часа след публикуването си.

На практика, важно е петицията да бъде подписана от колкото може повече хора до утре в 10 ч. сутринта, когато самата Рединг ще бъде на срещата от серията "Дебат за бъдещето на Европа" във Военния клуб (#EUdeb8 в Twitter), така че подпиши я тук и препрати на приятели :) Давам информация, че документът е плод на сериозен краудсорсинг, което е сред най-хубавите неща, които могат да ни се случат в 21. век.

Още нещо хубаво ми се струва, че се зароди тези дни - антиправителствената информационна служба noresharski.com, която, както показва и каламбурът с официалния пресцентър на правителството, ще дава информацията за протестите, която не попада в официалните хроники. Както го разбирам, вероятно и такава, която правителственият пресцентър се опитва да скрие (нов пример от днес - с промяната на часа на извънредното заседание на МС за актуализацията в бюджета и пускането на инфо до медиите само час преди това).

Днес бях на първата пресконференция на NOresharski.com - с участието на икономиста Георги Ганев от ЦЛС. На тротоара на пл. Народно събрание, на фона на самия парламент и на броени метри от него, Ганев говори доста аргументирано защо няма нужда да се прави актуализация на бюджета. И най-вече за това, което мен ме притеснява през цялото време - че на практика няма изказани аргументи от страна на правителството за изтеглянето на 1 млрд. лева заем... Човекът звучеше доста убедително, а дори хора неексперти го разбираха - факт, там имаше освен много журналисти и доста граждани, които дойдоха след сутрешното пиене на кафе.

Няма как да анализирам думите на Георги Ганев, но пък снимах почти цялата пресконференция, която можете да видите в това видео.


И така, чувствам, че малко по малко хората започват да осъзнават колко е важно сами да започват да правят политики (извън класическия НПО-сектор), дори без активно да са замесени с политиката. Обнадежден съм - когато и да си тръгнат наглите управляващи, ще сме израстнали като гражданско общество!
Прочети

петък, 12 юли 2013 г.

По стъпките на Гърция, та дори при медиите

Дъждовна софийска утрин и четем следния текст. "Според медийния експерт, до спирането на обществената телевизия се е стигнало, защото правителството не е могло да наложи какво и как точно да предава тя в ефира си, както това се прави с частните медии, които са зависими и лесно могат да бъдат манипулирани заради дълговете си към банките."

По всичко личи, че така би могъл да изглежда материал на Весислава Антонова от в. Капитал на 12 юни 2014 г., който се отнася до спряната от правителството на Орешарски Българска национална телевизия. Това, на този етап, е цитат отново от материал на Весислава, отново от Капитал, но, за щастие, от 12 юни 2013 г. и се отнася за гръцката радио и телевизия ERT, чийто сигнал бе спрян в средата на юни и възстановен преди броени дни, а спирането на БНТ засега официално не стои на дневен ред.

"Гръцките зрители може би не гледат толкова много обществената телевизия, но там има по-голям плурализъм - и в културните, и в политическите предавания", каза на чудесен български в пряко включване по БНТ само преди месец деканът на факултета по журналистика в Атинския университет Йоргос Плиос, коментирайки безпрецедентния акт на правителството на Самарас. Тогава десетки хиляди излязоха на протест пред сградата на телевизията, а два от най-големите синдикати в Гърция обявиха 24-часова стачка, подкрепата си оказаха и много европейски обществени медии, сред които и БНТ и БНР (PDF).

Какво се случва в България в момента: десетки хиляди в цялата страна протестират срещу правителството на новата Тройна коалиция (винаги ми е било гнусно това определение, сега е очевадно защо); почти всички електронни медии са под контрола на една определена групировка около една определена банка, чиято подкрепа опитва да поддържа на системи това напълно дискредитирало се за броени дни управение; достойните медии (сякаш всички извън собствеността на Пеевски + няколко сателита), дават всичко от себе си, за да бъдат максимално обективни и да изпълняват обществената си служба.

В това време председателят на Народното събрание Михаил Миков отправи обръщение към нацията с призив към медиите да намалят отразяването на протестите, лидерът на псевдонационалисическата партия Атака нахлу в сградата на БНТ след като репортер на телевизията показа как партията му си купува протестиращи, в СЕМ бяха направени будещи притеснения постъпки за спешни промени очевидно дни преди взимането на решение кой да бъде новият Генерален директор на БНТ, а вчера "председателят на медийната комисия в Народното събрание Стефан Данаилов (Коалиция за България) изиска пълна проверка на обществените поръчки на БНТ за последните две години (от 1 юли 2011 г. до 1 юли 2013 г.)".

Прекалено дългият и изпълнен с факти преамбюл би трябвало да си е свършил работата с показването на това какво всъщност се случва - парламентът и представените в него политически и икономически кръгове се опитват да сложат ръка и върху един от последните бастиони на качествената журналистика у нас.


Да, БНТ очевидно има раздут щат, елементи на остарели практики и (поради обществената си функция) доста негледаеми рубрики и предавания. Но е още по-вярно, че през последните години националната телевизия направи качествен скок с обновяване на техника, екип и възгледи, даде шанс на ново поколение амбициозни и бързо доказали се журналисти, разви ужасно много актуално-политическите си предавания и...

Стигнахме до ключа към кутията - когато обществената телевизия в една държава (а нормативната уредба на ЕС задължава всяка една страна-членка да има подобна) е силна като качествно на политически ориентираното съдържание и е натрупала доверие, то управлението има интерес това съдържание да може да бъде ползвано като пропагандна машина. Това означава подчиняване чрез всички мерки, като най-лесното е чисто и просто смяна на ръководството, за която сега е удобен момент и за която безспорно има първите сигнали.

Аз, като гражданин на тази държава, нямам интерес това да се случи. Няма интерес и болшинството от останалите граждани - изключение правят единствено дори не конкурентните телевизии, а шепа самозабравили се хора. Затова организираният тази вечер протест "5 минути аплодисменти в подкрепа на свободната журналистика" в подкрепа на целия екип на националната телевизия. Както красноречиво е споменато в описанието на Facebook-събитието, "Ако не изразим ясно позицията си в подкрепа на БНТ и свободната журналистика и публицистика у нас, от утре може и да ги загубим като понятия".

Тази вечер нямам по-важна работа от това да бъда на протеста пред сградата на Българската национална телевизия, за да покажа подкрепата си за един чудесен екип, претърпял и все още претърпяващ метаморфоза към по-добро, във важен и труден момент, когато натискът срещу него е ужасяващо нагъл. Но да, бих го направил и в подкрепа на всяка една медия, която уважавам и която някой опита да застраши по подобен начин.

Не мисля, че мога да дам някакъв аргумент към този акт - вътрешно и напълно искрено е.

В 20.00 ще бъда пред БНТ на Сан Стефано 29, надявам се и ти да бъдеш там!

P.S. Нямам против да сме като Гърция - безспорно една от най-достойните нации в света. Искам обаче и да сме като Люксембург.

Прочети

понеделник, 1 юли 2013 г.

Вместо About - какво всъщност е този блог

Обичам да давам отговори за дипломни работи (почти толкова, колкото човек мрази да пише дипломни :). И понеже след редизайна на блога се полага обновяване и на секцията "За мен", реших да ползвам въпросите и отговорите, които Ади Василева ми прати във връзка с дипломната си работа на тема „Изграждане на имидж на специалист по онлайн комуникации чрез личен блог“. Въпросният имидж, разбира се, се изгражда с микс от канали, но понеже 'The Dreamreader' е важна част от тях в моя случай, е повече от подходящо за "About"-секция.

Изображение: AreWeNewAtThis

Представете се.
Александър Кръстев, PR консултант в PRoPR агенция. Занимавам се с PR от 6 години, като в същото време успях да превърна основното си хоби - четенето, в успешен онлайн проект в лицето на най-големия специализиран сайт за книги у нас “Аз чета” (www.azcheta.com).

Представете блога си.
Създадох личния си блог www.alexanderkrastev.com в началото на 2006 г., още в I курс в университета. Първоначално пишех за лични неща - като нормален блог-дневник, после започнах да обръщам внимание на все повече актуални политически и културни теми, а напоследък пиша повечко и за маркетинг в онлайн средата.
Интересното е, че в различните етапи блогът носеше и различни имена - първо беше “Александър Кръстев: Добре дошли в моя свят”, после стана “Хайку за вълци”, а в момента е “The Dreamreader”, показвайки акцента върху вдъхновяващите теми за усъвършенстване, лидерство, добри практики и т.н.
Както всеки подобен проект, честотата на писане във времето е различна, но последните няколко седмици съм доста активен, изхождайки най-вече от странната политическа ситуация. На практика в моменти, в които съм се чувствал неразбран (аз и общността около мен, по-скоро), съм бил винаги активен в писането в личния си блог.
Отделно от началото на 2010 г. поддържам и специализиран блог, посветен на професионалната социална мрежа LinkedIn - www.linkedin.azcheta.com.

Какви методи и комуникационни канали за изграждане на имидж в онлайн пространството използвате?
Активен съм във всички важни социални мрежи, като вероятно различните ме представят по различен начин. Във Facebook контактувам предимно с приятели и последователи, които гледат на мен като PR-практик и запален почитател на книгите (дори експерт в областта, до някаква степен), в Twitter опитвам да съм по-забавен и атрактивен, особено що се отнася до активистка дейност. В LinkedIn пък споделям интересните професионални новости, с които самият аз се запознавам, като акцентът е поставен върху дигиталния маркетинг, където оперирам най-активно в професионално отношение.

Какъв е вашият желан личен имидж?
Желаният ми имидж всъщност е описан и в bio-то на профила ми в Twitter - “млад професионалист в областта на комуникациите”. Това, върху което работя, е думата “професионалист” в съзнанието на хората да бъде заменена с “експерт”, а подозирам, че при случването на това ще трябва да отпадне и думата “млад” :)

Коя е таргет аудиторията Ви?
Обикновено не поставям конкретни цели на текстовете си. Образът на четящия, който си представям, когато пиша, обаче е професионалист около 30-те, активен и търсещ развитие в своята сфера (затова и попаднал в моя блог по конкретната тема). Не съм правил съзнателни постъпки за увеличаване на аудиторията си в конкретни насоки, затова освен контактите си в социалните мрежи не разчитам на голям приток от таргетирани читатели.

Каква цветова гама сте избрали и според Вас какво настроение създава тя на аудиторията?
Направих редизайн на блога наскоро, защото темите, които преобладават напоследък, изискват сериозност. Избрах светла и изчистена тема, с опростени функционалности, които да не разсейват потребителите. А за избягване на скучноватостта се грижа чрез самите текстове :)

Как интернет промени начина на комуникация и изграждането на имидж според Вас?
Сега комуникацията е доста по-непосредствена, изиксва често мигновена реакция и много малко неща могат да се скрият. Това има както предимства, така и недостатъци - всеки трябва да е готов да защитава своя положителен имидж и съответно винаги да има едно наум за евентуални грешни стъпки.

Как блоговете помагат за изграждането на имидж в интернет според Вас?
В общия случай блоговете трябва да са част от микс комуникационни канали, които да се допълват. Блоговият формат дава възможност за по-обширно споделяне и последващи дискусии. Мисля, че блоговете дават по-големи възможности за показване на експертност в дадена област, отколкото споделянето на статуси и линкове в която и да е от социалните мрежи.

Коя е най-голямата полза от блоговете?
Винаги има полза от споделянето на познание.

Какво Ви кара да списвате блог?
От архива на блога ми се вижда, че не съм особено мотивиран да пиша съвсем редовно, но винаги е хубаво да имаш място, където да споделиш мисли и открития.
Ползвам блога си например за споделяне на презентацията винаги когато съм имал лекция или участие някъде, като задължително добавям още мисли и бележки, които не са влезли в слайдовете или са се появили като въпрос по време на самата лекция.

Колко често трябва да се поства, за да се поддържа имиджа на специалист в сферата на онлайн комуникациите и какво време отделяте Вие?
Вероятно веднъж седмично за среда като българската е достатъчно. Аз лично пиша доста по-рядко в блога си, дори в този за LinkedIn, по-скоро съм събитийно ориентиран - ако има някаква сериозна промяна, тогава я отразявам. Което, признавам, не е най-добрата практика, ако си си поставил високи цели за разпознаваемост и търсене на клиенти чрез блога си.

Какво прави един блогър успешен и какви са критериите за успех при блогърите?
Вероятно би трябвало да кажа, че целта на блогърите не е да са успешни и известни, но би било измамно. Като всеки пишещ човек, един блогър изпитва нужда да се изразява и съответно да бъде четен. Освен чисто количествените показатели като брой посещения дневно, коментари и абонати през RSS, можем да следим дали един блогър се ползва с уважението като експерт в областта, за която пише - дали го канят на събития като журналист или дори посланик на дадена марка, дали е гост в медиите по конкретна тема и т.н.
За постигането на всичко това обаче трябва да се работи - самоусъвършенстване в избраната област, постоянство в писането, поддържане на жив контакт с аудиторията, за да се връща тя отново и отново в блога.

Как блоговете помагат да се развиваме като личности и професионалисти и какви са професионалните ползи от списването на блог?
Поддържането на блог налага придобиването на конкретни навици, дори познания и умения. Ако високата посещаемост и експертността са поставени като цели, то постигането им изисква разнообразие в темите и увеличаващи се познания в конкретната тематика. След известно време човек усеща как е станал по-дисциплиниран,

Печелите ли от блогване?
Не и от личния си блог, но на практика “Аз чета” започна като блог и в очите на много хора продължава да е блог. Там вече има работещ бизнес модел, така че остава само да бъде оптимизиран за максимални печалби.
Блогът за LinkedIn пък ми помага да постигна някаква професионална разпознаваемост, така че при всички ми е полезен в работата с клиентите на агенцията и дигиталните услуги, които им предоставяме.

Считате ли блога си за полезен и какъв е приноса Ви към аудиторията?
Докато личният ми блог е по-скоро проява на човешко его, “Аз чета” и “Блогът за LinkedIn” определено имат важно място в родната блогосфера, давайки доста експертни познания и насоки в двете сфери. Първият е най-голямата специализирана медия в областта си, а вторият е на практика единствена такава.

Какво мислите за класациите на блогърите като например Top Blog Log?
Харесвам Topbloglog, защото е повече от обикновена класация. Платформата дава възможност за преподреждане на блоговете и Twitter-профилите по различни характеристики и с това помага да бъдат изведени тенденции и лидерства в конкретни области.

Какъв е имиджът на блогърите в България и какво мислите за блогосферата у нас?
Както един журналист-блогър каза веднъж, да си блогър не е като да си таксиметров шофьор - всеки може да е блогър. Затова и в момента има страшно много блогове на различни тематики, поддържани от различни като профил хора. Вярвам обаче, че в почти всяка сфера вече има достатъчно утвърдени блогове, където се изявяват специалисти. А най-активните и харесваните “блогъри” на практика са адски интелигентни хора, които вече са се оформили като голяма, но сплотена общност. И много компании вече усетиха силата на това, макар тенденцията с блоговете вече да слиза от своя пик.

Съществува ли професия „блогър” в сферата на онлайн комуникациите в България?
До известна степен съществува, но в един момент се оказва, че наетите като блогъри хора вършат и доста много работа, разширявайки обхвата си на специализация и дейности.
Има и доста развити бизнеси, които разчитат на списването на блогове за изкарването на приходи, но става въпрос за поддържане анонимни блогове от името на измислени лица. Така че в случая можем да говорим и за “блогъри в сянка” (ghost-bloggers).
Прочети