08 ноември 2013

СТАТИстите на СТАТИквото


Познавам две прекрасни мили дами на име Мила, които са пряко свързани с УНСС - едната тази сутрин ми каза, че е на крачка да напусне обучението си там по средата и да рискува всички инвестирани досега пари, а за другата това не стои на дневен ред. И двете имат право. Истината обаче е, че и двете са жертви.

Жертви на всички онези СТАТИсти на статуквото (или СТАТИквото), които цял живот са били чаркове в добре смазаната машина за притискане на инакомислието. Жертви на хора като Стати Статев, който с наглостта си, ДС-гърба си и комфорта да е ректор на най-голямото икономическо висше училище у нас се изправя пред цяла аудитория студенти и словесно ги унижава по начин, добре познат от старите ленти. Жертви на СТАТИстите, които сега се налага да играят главни роли - същите онези извадени от гардероба скелети, които днес са остриета на мачкащата пропагандна машина, разгръщаща се на все повече нива под прикритието на съветващо пообъркалите се млади "патѝло".

Поставям се на мястото на студент в УНСС. Всъщност, такъв щях да бъда, ако успехът ми не беше стигнал за СУ, макар че първото впечатление от икономическия университет беше повече от "чудесно" - по време на първия кандидатстудентски изпит там един от квесторите перифразира прословутия line на Ъпсурт "3 изпита за 200 марки и едно прасе" с допълнение "Не е много далеч от истината"...

Та, за студентите - какво следва да направи човек, който е избрал да придобие (открадне?) икономическо образование в УНСС и не е съгласен със статуквото в страната в момента, когато ректорът му идва, присмива му се, подиграва му се, обижда го и си тръгва, след което го заключва? Мога ли да си тръгна и аз и да изгубя всички инвестирани от мен и/или родителите ми (+ държавата, много е важно!) средства, понеже университетът ми се управлява от наглец, изглеждащ по-скоро като Даскал Стати, отколкото като високопоставен учен? Вероятно бих се преместил в друг университет. Ако бях обаче редовно бакалавърско обучение, но ако съм магистратура (не особено евтина) без аналог на друго място?

И да, качеството на обучението в УНСС вероятно е по-високо от други икономически звена на висшето образование и при всички случаи е по-близо до 21. век от тази част на СУ, която аз познавам (немалка). Но тук говорим за морал.

За морал, изправен срещу неморалното СТАТИкво.




Поздравявам Даскал Стати с тема от форума на поверения (а може би подарения) му университет. С посланието, че насоките за преместване в УНСС лесно могат да се превърнат в насоки за преместване от УНСС. И с въпрос - проф. Статев, #оставка?

Защото не студентите са тези, които трябва да си тръгнат!
Прочети

26 октомври 2013

Окупация? Университетът е само и единствено ваш, на студентите


"Не знам как по-ясно да ви го напиша", колегa (много гадна дума, винаги съм я мразел) - излезте от черупката си. Неаргументираният вой срещу окупацията на СУ е "най-малоумното нещо, което беше възможно да измислите и подкрепите". Защото отговорът на тезата "Университетът не е само ваш" е "Университетът е само и единствено ваш, на студентите"

Ето няколко обяснения за неща, които може би не разбирате:
  1. Университетът не е място, където човек стои на един чин и записва. Това е мястото, където да се среща с правилните хора, да обсъжда своите идеи (и о, шок, да приема понякога чуждите), да краде от опита на останалите, за да се подготвя сам за живота. Е, нещо такова се случва в момента в Ректората и окупираните зали в разпръснатите из цяла София факултети.
  2. "единственият начин да се освободим от мрака, обгърнал обществото ни" е като избягаме от клишетата, най-вече от клишето да смятаме, че всичко ни се дава даром, че се полага на всички по равно и че надигането на глава е нещо много лошо.
  3. Има нещо по-важно от науката - това да си способен да поставиш под съмнение всичко, което ти е наложено като даденост. Извинявам се, това Е науката.
  4. Политиката и партийната принадлежност не са равнозначни. Изказването на мнение по важните теми обикновено е политика, но определено не трябва да плаши никого. Политическата, партийната агитация обаче е различна - за нейната роля тук, малко по-долу.
И няколко предложения за неща, които може би трябва да направите, за да защитите настоящата си позиция:
  1. Ползвайте студентската си книжка и влезте в Ректората, за да прочетете какво пише на дъската в Зала 272 (помагам: без политическа агитация). Постойте половин-един час - ако чуете партийна пропаганда, съм готов да се извиня.
  2. Идете при колегите си в окупираната зала 13 на ФЖМК и измислете начин да накарате преподавателите си да идват на лекции
  3. Напишете писмо на всеки един от преподавателите си, с чиито политически възгласи не сте съгласен, и му обяснете, че имате нещо против партийната му принадлежност. Изчакайте резултата. Сигурен съм, че той ще е изразен не в скъсване на следващия изпит, а в обяснение какво и защо - просто защото да си преподавател не е политическо назначение. Не и в моя свят
  4. Опитайте да организирате "контраокупация" на ФЖМК, повикайте "журналистите" Петър Волгин и Велислава Дърева да Ви изнесат лекции. Сигурен съм също, че много други "журналисти" ще дойдат да ви подкрепят на следващата сутрин, както се случи вчера. А може би греша?
Снимка: Дневник
Прочети

30 септември 2013

#щотиетаядемокрациябе


Днес е ден на познавателни несъответствия. С други думи, на когнитивни дисонанси...

Половината от него бе заета с разговори с хора, за които качествените медии дори като фикция са нещо лошо, журналистите трябва да са бедни, а машинациите на държавата - законни. Подозирам, че у нас и ВВС с цялото й реноме на символ на медийните стандарти щеше да бъде заклеймена.

После се оказа за пореден път, че българските автори смятат за под достойнството си всяка медия, която "има наглостта" да напише негативна реценция по тяхна книга. А послъгването за замитане под килима е допустимо, стига хилядите луди фенки да не забележат.

И накрая нов катарзис - лумпенизирани депутати, пиянстващи в центъра на Брюксел, опитват да прилагат тукашните си номера на притежаващи десетилетен опит с туристи ресторантьори. Разбира се - "дръжте крадеца" е първото, което им идва на ума...

Хубаво де, 110 дни ма'аме краци по паветата и будуваме по нощите, за да показваме на хора, които не искат да си отворят очите, разни дупки в днешната ни демокрация. И в такива дни се запитваш - добре, бе, мама му стара, оти се тепаме, като няма кой да ползва истинската демокрация, за която се борим? #щотиетаядемокрациябе

Прочети

27 септември 2013

Кой? Аз! Аз МУ подадох оставката!



106 дни слушаме въпроса "Кой?" и никой не дава еднозначен отговор... Ще му отговоря: Аз! Аз днес подадох оставката на Пламен Орешарски, защото:

- гражданите в България е крайно време да получат своята страна обратно от мафията
- е крайно време медиите в България да спрат да се чудят коя страна на палачинката е правилна (по Самуил от Не!Новините)
- знаех, че новината за оставката на Орешаро ще е първата тема, по която стената ми ще е пълна с еднозначни отзиви след 14 юни, когато всички бяха бесни
- за разлика от всички маркетинг мурута, знам заглавията на доста филми с примери за политически маркетинг освен "Да разлаеш кучетата"
- Маркес е жив

Прочети

23 септември 2013

Кой е виновен? и Как да постигнем успех? - има отговори

Когато вчера писах какво още съм можел да направя за първите 100 дни на протеста, мислех  да пиша и "да отида на поне едно професионално обучение, с което да инвестирам в бъдещето си". Nо в последния момент се сетих, че всъщност бях на едно такова, за което просто не съм ти разказал.

На "Как да постигнем пълен успех в продажбите?" на Lemon Management попаднах почти случайно, но те хубавите неща така стават, нали знаеш? И още от самото начало разбрах, че съм на правилното място: за първия един час лекторът Хари Аничкин не каза нито един съвет или правило, която да прозвучат съмнително (това си е от мен - не обичам по време на обучения някой да развива странни теории, които дори на незапознатите с материята да звучат, хм, нелогични), а цитираните методи бяха добре обосновани с познати научни теории и имена.

Чудесното впечатление от самото обучение продължи до края - строен формат, при който всяка от сесиите започваше с опознавателни игри между участниците, активиращи и наблюдателността и концентрацията (ТУК и СЕГА!), а отделните теми завършваха с упражнения за затвърждаване, след които всеки от участниците (групите са оптимални като брой) получаваше обратна връзка не само от Хари, но и от останалите "ученици".

Какво научих: как да преценя типа човек, който стои срещу мен, подходи за говорене на едно емоционално ниво с клиента, хитринки за постигане на съгласие с него. Не успях обаче да остана за частта за "затваряне" на една сделка, което си е важно от моя гледна точка.

Записах си няколко тематични книги за четене, които все още не съм си набавил, но ми изглеждат доста интересни. Не си записах почти нищо в упражнението с "хюмандизайн", защото съм далеч от тези неща (макар картата да показа интересно верни неща, хаха).


Следващата седмица предстои нов семинар по програмата Lemon Management - "Кой е виновен, когато продажбите не вървят?", и съм сигурен че освен интересен, ще ви е и адски полезен. Ето интересен тийзър за обучението:

Прочети