Евроконкурсът за блогъри почна и за мен

Май ще почвам активно на защитавам получения незаслужено (поне според мен) статус "виден блогър". Изчаквах до последно, за да се включа активно, но вече подкарвам с пълна сила. Тук може да четеш как аз виждам проблема с евроизборите и европейската идея въобще. Не забравяй да влизаш и на официалната платформа на конкурса и да слагаш по 5 звездички за мен и моите публикации :)

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Малко за постоянството...

Наскоро се замислих дали има смисъл човек да прави разни проектчета за себе си. Имам предвид, да са некомерсиални и да ги прави за удоволствие. Дори със Симион онази вечер поразсъждавахме около въпроса. Не излязохме на едно мнение, но и за двамата имаше поуки.

Тук ще поговоря малко за "Аз чета".
Започнах го преди около година и половина с ясното съзнание, че подобен проект в българската блогосфера няма. Или поне не такъв некомерсиален блог, поддържан от любители, който да се отличава измежду рекламните сайтове за книги и останалите блогове тип "личен дневник", пълни с безспорно интересни моменти от нечий живот (но лично на мен изглеждащи ми доста воайорски). И наистина нямаше... Точно в този момент през очите ми (понякога наистина ги съжалявам и искам да намеря начин да им дам почивка от книги и компютри) преминаваха страшно много заглавия, почти като на конвейер. И всяко от тях си заслужаваше да бъде споделено, защото оставяше някаква следа.
Блогът се роди. Започнаха да го посещават доста хора, някои поискаха и да пишат. Първо бяхме приятели и познати, а след това и други, запалени по играта "четене със споделяне". След етапа "Блогосфера"@ Дневник.bg кръгът се разшири много. Започнах да се чувствам наистина горд от това, което съм постигнал като своеобразен маркетинг на блога и до известна степен като консолидация на този тип медийни потребители. Разбира се, най-важното беше, че се запознах с още много други запалени "книго-четящи-споделящи" - наистина интересни хора, повечето от които много далеч от професионалния книгоиздателски бизнес.
Защо всъщност ти говоря всички тези неща?
Първо, миналата седмица открих, че "Аз чета" въобще не първият групов блог с подобна тематика у нас. (В този момент официално се извинявам, ако съм присвоявал някога тази титла). Това донякъде разми едната ми мечта да съм пионер в нещо, но мисля, че вече съм го преживял.
Второто обаче е истинската причина да те тормозя с този принципно лишен от смисъл текст. (Утре заповядай пак на гости на Блогчо!). Само ден по-късно обаче дойде истинското признание за качество - в момента, в който получих писмото от Яна Бюрер Тавание, главен редактор на Capital Light, с молба екипът на "Аз чета" да се включи в подготовката на следващ(ия) брой, се почувствах... все едно съм получил писмо от Мила Бехар, с което ме уведомява, че блогът е обявен за Superbrand на годината.
Въпреки че "Казвала ли съм ти някога, че се гордея с теб?" от подходящия човек свърши също толкова работа. Дори повече.
В крайна сметка си мисля, че все пак си струва. Да знаеш, че има нещо, което си започнал сам с много любов. Показал си постоянство. Привлякъл си още ентусиасти за каузата. Направили сте нещо наистина голямо, колкото и малко да изглежда на фона на останалите неща от живота.
Мда, думата "живот" тук дойде съвсем естествено и много на място... Защото чрез "Аз чета" и споделянето чувствам, че вдъхвам живот на книгите, които отдавна са превзели ежедневието ми...

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Ако...

Ако нямаше толкова много некадърни (и най-вече неграмотни) пиари и рекламисти у нас, наградите по европейските фонкурси в тези две области нямаше да отиват у агенции от съседни страни.

Моят кръст си няма дърводелец, а твоят?

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

"Да дойдат танковете..." или "Я се махай с този апарат..."

Снощи най-накрая успях да се докосна до трите чудодейни икони на Св. Богородица, около които бях зает цяла седмица - с подобни неща. Имах заслуженото щастие да присъствам на заключителната литургия преди светиите да поемат обратно към Бачково, Троян и Рилския манастир. Взех със себе си и Стела, която по едно време, правейки връзка с побоя над фоторепортера на в. "Експрес" Емил Иванов (който имам съмнения, че е поинсцениран), каза нещо от рода на "Ей сега е времето отчетата да извадят бухалките и да подгонят всички фотографи, които снимат службата."
Тъкмо опитвах да се стърпя на остроумната забележка, когато точно зад нас изскочи кметът Борисов, придружаван най-вероятно от нежната си половинка Цветелина Бориславова, и застана отпред. Съответно фотографите веднага започнаха да снимат неформалния лидер на ГЕРБ, а той по Батебойковски каза "Ей, я се махай от тука с тоя апарат, че..."
Този път наистина не успях да се сдържа. Знам, че има хора, които не обичат да ги снимат (предполагам, че Стела именно поради тази причина направи вмъкването за боя), но чак пък да заплашват в Божи храм.
Малко черно ми стана от този безспорен опит за цензура. Не мисля, че има нещо лошо в това кметът на столицата да влезе на поклонение пред иконите малко преди те да бъдат върнати в манастирите им, дори и официално опашката отдавна да е спряна. Но изпълнения от типа "Махай се, бе, папарак!"... Да, наистина май остава само "да дойдат танковете".

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Дни на свободното слово - part III

Днес бяха открити третите Дни на свободното слово. Тази година фестивалът ще продължи повече от месец. Началото беше поставено във Френския културен център с изложбата "Купувам". В нея са експозирани творби от младата френска фотографка Елоиз Болак, Мария Македонска, Христо Панчев и Евгени Вацов. На откриването на изложбата бе представена и мултимедийна презентация на тема "Уличните изкуства" отново с фотоси на Елоиз Болак. Експозицията "Купувам" е в изложбената зала на Френския център на ул. Дякон Игнатий 2 до 31 май.

Стана ясна и окончателната програма на журналистическата част от Дните. Днес потвърждение за участието си дадоха Васил Иванов, който ни беше на гости и миналата година, както и Матю, който е кореспондент за Балканите на няколко големи западноевропейски издания. По-рано беше постигната договорка и с Маргарита Михнева и екипа на "Господари на ефира", които ще участват със свои разследващи репортажи.

Журналистическите срещи - основен елемент от Дните на свободното слово, са от 7 до 11 май, като уточняването на конкретните дати за участниците предстои.

Тази година сме се постарали и за по-доброто медийно отразяване на инициативата. Вчера бе излъчено интервюто по българския клон на френското национално радио RFI, където участвахме Ицо, Мария и Аз. Днес пък се влкючих в ефира на ФМ+, за да дам малко повече подробности. На изложбата имеше и представител на Капитал Light. Така че...

Внимавайте, започваме!

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Не сте сами!

През изминалите няколко години външната политика на България бе и успешна, и неуспешна. Успехите й бяха успехи за Държавата - доведоха до присъединяването на страната към Европейския съюз, а неуспехите - за народа. Именно заради това сега в либийски затвор лежат българки, които ги очаква екзекуция.
Има едни хора, на които през определен срок от време гласуваме доверие и делегираме права да ни управляват. За последните 17 години (а и повече) те са едни и същи и винаги са доказвали, че не владеят изкуството, наречено политика. Заявявам го - в голяма степен вина да се стигне до това положение имат и родните политици.
Затова пак дойде време да покажем, че не оставяме никого да се подиграва с българския народ. И в крайна сметка ще трябва да се оправяме без дипломатите.
Тук ти поставям един линк, на който е най-подходящата картинка, с която да покажеш, че си съпричастен, да докажем, че всеички сме съпричастни. Можеш да я сложиш на сайта си, като подпис във форумите, да я изпратиш на някого - в България или чужбина. Текстът ще дойде от сърцето ти.

Да им кажем "Не сте сами!"

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели: