17 юни 2013

Благодаря Ви, г-н Сидеров!


Благодаря Ви, г-н Сидеров!

За това, че се държите като еманципирана наложница - това за пореден път показва на българското общество, че в парламента няма място за хора като Вас и Яне Янев. Вие може да сте забравил поведението си спрямо Бойко Борисов последните няколко години, хората го помнят.

За това, че със среднощните си изпълнения, обграден от група стероидни момчета (повечето от ромски произход, да живее арийският Ви идеал), доказахте за пореден път нуждата от гъвкавост на презумпцията за депутатски имунитет, заради хулигани като Вас.

За това, че с регистрирането си в онзи злополучен за Пламен Орешарски и Сергей Станишев 29 май дадохте шанс на настоящите управляващи да се прицелят за бърз автогол. Те, по традиция, не пропуснаха да го отбележат в собствената си врата и да поканят на площадите интелигенцията на България.

За това, че в самозабравата си ни давате още по-голяма увереност да кажем на всички ви - "Време е да си ходите. До един"!

И три пожелания, чути около протеста, към които няма как да не се присъединя:
  1. Намерете си риза с дълги ръкави и сам си вършете ръкавите отпред
  2. Молете се да усетите народната любов по начин, който ще ви хареса. Макар да е малко вероятно
  3. #извинетесемоля

Видео: Полина Паунова
Прочети

16 юни 2013

Защото сме сплотенисти

Жал ми е за приятелите ми социалисти, били част от тях и само Fb-приятели, които две поредни вечери са принудени да слушат наистина обидното "Червени боклуци", докато са част от същата тази крещяща общност (тълпа е друго) пред Министерския съвет. Жал ми е, че са там заради идеите и идеалите си, които в петък сутрин бяха напълно потъпкани. Жал ми е, че част от техните приятели и другари избраха да потъпчат собствените си разбирания в името на... неясно какво.

И в същото време съм горд с приятелите си социалисти - че вече три дни не спират да търсят обяснение от същите ОНЕЗИ хора, които са обърнали гръб на всичко свято (а има ли по-свято от идеалите?), за да си осигурят още 4 години във властта. Те няма да имат и още 4 дни.



Срещу тях, ОНЕЗИ, всички ние сме там, навън. А на тях едва ли вече им стиска.

Да, всички ОНЕЗИ идват от една хранилка. Да, никой не им вярва, че докато се карат пред камерите, не се събират тайно вечер да си редят заедно пасиансите. Да, никой вече не ги иска. Да, дори и на хората, които не са гладни и бедни, вече им писна и излязоха да им го кажат.

Разбира се, не в очите. Защото ОНЕЗИ нямат очи - имат само зле овладени техники за поведение пред камера... А камерата е там, където някой трябва да се чувства дискомфортно. Е, някои камери са там, където някой трябва да НЕ се чувства дискомфортно, но пък тях ги замерят с...

Пропуснах снощи, но ще се видим довечера, с чадър в ръка! И ще викаме срещу ОНЕЗИ, "Всякакви боклуци"
Прочети

04 юни 2013

Възходът на болинките

Бога ми, тази публикация трябваше да е озаглавена 'The Rise of the Polka Dots'. Обаче реших да питам Мила дали словосъчетанието има превод на български и... появи се думата "болинки". Вече се чувствам с 10 IQ-единици по-умен...

Няма как това да е случайно - през последните 2-3 седмици светът е пълен с шарени БОЛИНКИ!

Първо се появи играта Dots за iPhone,



после на стената на столичния хотел Sense се появи квадратно пано с шарени точки,



а днес видях и обложката на новия албум на 30 Seconds to Mars, който моментално си купих.


Разбира се, не издържах и веднага трябваше да проверя каква е тази хипстърия. И о, чудо! Докато съм на средата на този текст, се оказва, че тези "болинки" всъщност са дело на Деймиън Хърст, онзи младеж с кичозните черепи... Обаче - вълшебно е, дори няма нужда да го коментираме.

Следваща стъпка - polka dot dress за Мила.

P.S. Има и още една стъпка - някой да ми обясни как да синхронизирам купения през iPhone-а албум към iTunes-а на компютъра, понеже не иска... :(
Прочети

23 април 2013

Рицари на книжни коне

Тази вечер се случи нещо, което подозирам, че много хора са държали да се случи точно по този начин дори повече от мен: след третата номинация "Аз чета" получи отличието "Рицар на книгата" в категория Интернет базирани медии. Аз просто предпочитах на грамотата да не пише моето име, www.azcheta.com щеше да е достатъчно.

Вероятно наградата нямаше да е от такова голямо значение, ако не показваше пряко отношението на българските издатели към техните най-сериозни партньори за достигането на книгите им до крайните потребители - читателите (мисля, че няма да си кажем нищо ново, ако отбележим, че книжният маркетинг на България е в плачевни нива).

Малка тайна е, че номинацията ни в т. нар. дълъг списък бе групова - за цялата редакция на "Аз чета", но в крайна сметка при шортлистването (хубава българска дума) се оказа, че е определена на мое име. Това, честно казано, лично за мен е без значение, защото всеки от екипа знае колко много идеята "Аз чета" дължи на всеки включил се.



Понеже нямах намерение да досаждам крайно много на гостите на и без това проточилата се в официалности церемония, бях доста кратък в "словото" си, докато приемах наградата от миналогодишния носител на званието "Рицар на книгата" в категорията за онлайн медии - Жоро Грънчаров от "Библиотеката" (между другото, също сред създателите на "Аз чета"). След кратки размисли обаче си дадох сметка, че едва ли съм казал всичко, което бих искал да кажа. Така че, ето как бих искал да изглежда казаното от мен тази вечер:

"Благодаря на всички за тази награда. Най-вече на прекрасния екип, с когото вече близо 7 години опитваме да променим начина, по който четящите в България мислят за книгите. Тази награда е за всички тях, защото "Аз чета" далеч не съм само аз.
Благодаря и на издателите, които малко по малко осъзнават колко полезна може да е обратната връзка от читателите за тях и започват да я търсят активно чрез социалните мрежи и книжните блогове.
И именно на издателите предлагам да обърнат поглед към онази част от залата, където е събрана цяла кохорта бъдещи рицари на книгата - те вече дават всичко от себе си и само след няколко години ще са в състояние да променят книжния пазар у нас. И то не само да го променят, а да го формират по начин, по който да бъде устойчив, печеливш и с мисия.
Не знам дали има някаква символика в това, че спечелихме наградата след третата си поредна номинация, но намирам нещо положително в това - означава, че дълго време поддържаме високо ниво. Гарантирам, че ще продължим да го правим. Благодаря!"

И понеже предполагам, че в момента се радваш, благодаря и на теб. Днес наистина е хубав ден :) Честит празник!
Прочети

13 април 2013

Култът към личността като маркетингов похват

Вероятно си мислиш, че всичко, което се случва около теб проактивно, а не като случайност, е нечий маркетингов трик. И вероятно ще си на прав път, с едно изключение - в маркетинга няма "трикове", защото никой не опитва да те излъже, а просто да ти... продаде. В най-лошия случай.

Няма да се отплесваме от темата, но ще кажа, че без маркетинговите отдели на големите (и по-малки) компании много хубави неща може би нямаше да съществуват (Коледа?), а доста други щяха просто да си преминават ей-така. А колко легенди нямаше да бъдат създадени?

И като си говорим за легенди, сигурен съм, че първото, което ти е дошло на ума, са кинозвездите. Или спортните легенди. (Ами да - хляб и зрелища...) И така стигнахме до основната причина за този пост - най-голямата футболна звезда в момента - Лео Меси, който от известно време насам има своя добре организиран фенклуб на световно ниво - Team Messi.


Наблюдателните веднага ще забележат логото на adidas и дисклеймъра за получаване на промоционални съобщения от потребителите. Ами, ето я истината - Team Messi е проект на спортния гигант и това може само да ни радва. И веднага обяснявам защо.

Това е любимият ми тип ситуации "печеля-печелиш" - феновете получават възможност тяхната любов към идола им да бъде постоянно подхранвана и разнообразявана с всякакви щуротии, а adidas получават футболен бог, на който се кланят милиони и който е тяхно рекламно лице. Нещо като маркетингов култ към личността. В общия случай, дори няма да се налага на компанията да прекалява с продуктовото позициониране. Всичко друго е въпрос на бюджетиране.

Team Messi е обявен официално на 1 март 2013-та, подкрепен от ето това готино клипче.


Общността има много готино лого, има и своята "Меси мантра", която феновете вероятно много бързо ще научат - видя я да се появява ред по ред между кадрите в самото видео.

Когато продаваш продукт, искаш той да се свързва с нещо положително в главите на потребителите. Искаш той да отразява "радостта от играта", дори референцията да не е директно към спорта. Само на най-добрите им се получава. А може и да не е чак толкова трудно?
Прочети