01 юли 2013

Вместо About - какво всъщност е този блог

Обичам да давам отговори за дипломни работи (почти толкова, колкото човек мрази да пише дипломни :). И понеже след редизайна на блога се полага обновяване и на секцията "За мен", реших да ползвам въпросите и отговорите, които Ади Василева ми прати във връзка с дипломната си работа на тема „Изграждане на имидж на специалист по онлайн комуникации чрез личен блог“. Въпросният имидж, разбира се, се изгражда с микс от канали, но понеже 'The Dreamreader' е важна част от тях в моя случай, е повече от подходящо за "About"-секция.

Изображение: AreWeNewAtThis

Представете се.
Александър Кръстев, PR консултант в PRoPR агенция. Занимавам се с PR от 6 години, като в същото време успях да превърна основното си хоби - четенето, в успешен онлайн проект в лицето на най-големия специализиран сайт за книги у нас “Аз чета” (www.azcheta.com).

Представете блога си.
Създадох личния си блог www.alexanderkrastev.com в началото на 2006 г., още в I курс в университета. Първоначално пишех за лични неща - като нормален блог-дневник, после започнах да обръщам внимание на все повече актуални политически и културни теми, а напоследък пиша повечко и за маркетинг в онлайн средата.
Интересното е, че в различните етапи блогът носеше и различни имена - първо беше “Александър Кръстев: Добре дошли в моя свят”, после стана “Хайку за вълци”, а в момента е “The Dreamreader”, показвайки акцента върху вдъхновяващите теми за усъвършенстване, лидерство, добри практики и т.н.
Както всеки подобен проект, честотата на писане във времето е различна, но последните няколко седмици съм доста активен, изхождайки най-вече от странната политическа ситуация. На практика в моменти, в които съм се чувствал неразбран (аз и общността около мен, по-скоро), съм бил винаги активен в писането в личния си блог.
Отделно от началото на 2010 г. поддържам и специализиран блог, посветен на професионалната социална мрежа LinkedIn - www.linkedin.azcheta.com.

Какви методи и комуникационни канали за изграждане на имидж в онлайн пространството използвате?
Активен съм във всички важни социални мрежи, като вероятно различните ме представят по различен начин. Във Facebook контактувам предимно с приятели и последователи, които гледат на мен като PR-практик и запален почитател на книгите (дори експерт в областта, до някаква степен), в Twitter опитвам да съм по-забавен и атрактивен, особено що се отнася до активистка дейност. В LinkedIn пък споделям интересните професионални новости, с които самият аз се запознавам, като акцентът е поставен върху дигиталния маркетинг, където оперирам най-активно в професионално отношение.

Какъв е вашият желан личен имидж?
Желаният ми имидж всъщност е описан и в bio-то на профила ми в Twitter - “млад професионалист в областта на комуникациите”. Това, върху което работя, е думата “професионалист” в съзнанието на хората да бъде заменена с “експерт”, а подозирам, че при случването на това ще трябва да отпадне и думата “млад” :)

Коя е таргет аудиторията Ви?
Обикновено не поставям конкретни цели на текстовете си. Образът на четящия, който си представям, когато пиша, обаче е професионалист около 30-те, активен и търсещ развитие в своята сфера (затова и попаднал в моя блог по конкретната тема). Не съм правил съзнателни постъпки за увеличаване на аудиторията си в конкретни насоки, затова освен контактите си в социалните мрежи не разчитам на голям приток от таргетирани читатели.

Каква цветова гама сте избрали и според Вас какво настроение създава тя на аудиторията?
Направих редизайн на блога наскоро, защото темите, които преобладават напоследък, изискват сериозност. Избрах светла и изчистена тема, с опростени функционалности, които да не разсейват потребителите. А за избягване на скучноватостта се грижа чрез самите текстове :)

Как интернет промени начина на комуникация и изграждането на имидж според Вас?
Сега комуникацията е доста по-непосредствена, изиксва често мигновена реакция и много малко неща могат да се скрият. Това има както предимства, така и недостатъци - всеки трябва да е готов да защитава своя положителен имидж и съответно винаги да има едно наум за евентуални грешни стъпки.

Как блоговете помагат за изграждането на имидж в интернет според Вас?
В общия случай блоговете трябва да са част от микс комуникационни канали, които да се допълват. Блоговият формат дава възможност за по-обширно споделяне и последващи дискусии. Мисля, че блоговете дават по-големи възможности за показване на експертност в дадена област, отколкото споделянето на статуси и линкове в която и да е от социалните мрежи.

Коя е най-голямата полза от блоговете?
Винаги има полза от споделянето на познание.

Какво Ви кара да списвате блог?
От архива на блога ми се вижда, че не съм особено мотивиран да пиша съвсем редовно, но винаги е хубаво да имаш място, където да споделиш мисли и открития.
Ползвам блога си например за споделяне на презентацията винаги когато съм имал лекция или участие някъде, като задължително добавям още мисли и бележки, които не са влезли в слайдовете или са се появили като въпрос по време на самата лекция.

Колко често трябва да се поства, за да се поддържа имиджа на специалист в сферата на онлайн комуникациите и какво време отделяте Вие?
Вероятно веднъж седмично за среда като българската е достатъчно. Аз лично пиша доста по-рядко в блога си, дори в този за LinkedIn, по-скоро съм събитийно ориентиран - ако има някаква сериозна промяна, тогава я отразявам. Което, признавам, не е най-добрата практика, ако си си поставил високи цели за разпознаваемост и търсене на клиенти чрез блога си.

Какво прави един блогър успешен и какви са критериите за успех при блогърите?
Вероятно би трябвало да кажа, че целта на блогърите не е да са успешни и известни, но би било измамно. Като всеки пишещ човек, един блогър изпитва нужда да се изразява и съответно да бъде четен. Освен чисто количествените показатели като брой посещения дневно, коментари и абонати през RSS, можем да следим дали един блогър се ползва с уважението като експерт в областта, за която пише - дали го канят на събития като журналист или дори посланик на дадена марка, дали е гост в медиите по конкретна тема и т.н.
За постигането на всичко това обаче трябва да се работи - самоусъвършенстване в избраната област, постоянство в писането, поддържане на жив контакт с аудиторията, за да се връща тя отново и отново в блога.

Как блоговете помагат да се развиваме като личности и професионалисти и какви са професионалните ползи от списването на блог?
Поддържането на блог налага придобиването на конкретни навици, дори познания и умения. Ако високата посещаемост и експертността са поставени като цели, то постигането им изисква разнообразие в темите и увеличаващи се познания в конкретната тематика. След известно време човек усеща как е станал по-дисциплиниран,

Печелите ли от блогване?
Не и от личния си блог, но на практика “Аз чета” започна като блог и в очите на много хора продължава да е блог. Там вече има работещ бизнес модел, така че остава само да бъде оптимизиран за максимални печалби.
Блогът за LinkedIn пък ми помага да постигна някаква професионална разпознаваемост, така че при всички ми е полезен в работата с клиентите на агенцията и дигиталните услуги, които им предоставяме.

Считате ли блога си за полезен и какъв е приноса Ви към аудиторията?
Докато личният ми блог е по-скоро проява на човешко его, “Аз чета” и “Блогът за LinkedIn” определено имат важно място в родната блогосфера, давайки доста експертни познания и насоки в двете сфери. Първият е най-голямата специализирана медия в областта си, а вторият е на практика единствена такава.

Какво мислите за класациите на блогърите като например Top Blog Log?
Харесвам Topbloglog, защото е повече от обикновена класация. Платформата дава възможност за преподреждане на блоговете и Twitter-профилите по различни характеристики и с това помага да бъдат изведени тенденции и лидерства в конкретни области.

Какъв е имиджът на блогърите в България и какво мислите за блогосферата у нас?
Както един журналист-блогър каза веднъж, да си блогър не е като да си таксиметров шофьор - всеки може да е блогър. Затова и в момента има страшно много блогове на различни тематики, поддържани от различни като профил хора. Вярвам обаче, че в почти всяка сфера вече има достатъчно утвърдени блогове, където се изявяват специалисти. А най-активните и харесваните “блогъри” на практика са адски интелигентни хора, които вече са се оформили като голяма, но сплотена общност. И много компании вече усетиха силата на това, макар тенденцията с блоговете вече да слиза от своя пик.

Съществува ли професия „блогър” в сферата на онлайн комуникациите в България?
До известна степен съществува, но в един момент се оказва, че наетите като блогъри хора вършат и доста много работа, разширявайки обхвата си на специализация и дейности.
Има и доста развити бизнеси, които разчитат на списването на блогове за изкарването на приходи, но става въпрос за поддържане анонимни блогове от името на измислени лица. Така че в случая можем да говорим и за “блогъри в сянка” (ghost-bloggers).
Прочети

29 юни 2013

Социалните мрежи - за летящ старт на бизнеса

Днес с Мила изнесохме първата си съвместна лекция, чувството беше страхотно.


По време на чудесната конференция "StartUP В центъра" в Габрово говорихме за това как доброто представяне в социалните мрежи може да осигури летящ старт за един начинаещ бизнес.  Макар с Мила малко да се различаваме като мнение в този аспект, едно от основните послания на презентацията е започването да се гради общност около една идея дори преди самият продукт да е създаден - това дава възможност за crowdsourcing за усъвършенстване на продукта, а и на практика е истински летящ старт при launch-а с вече изграден имидж и лоялни потребители.

Основните акценти в моята част (умишлено размесихме слайдовете и разделихме, за да се получи интерактивност и това да поредизвика и диалогичност с публиката) са внимателното преценяване на каналите преди да се избере къде точно да участва конкретният start-up, какво трябва да се е поведението в социалните мрежи в трите фази на създаване и налагане на нов бизнес и може би най-важното - тотална обърнатост към клиента, докато се постигне тотално овладяване на тънкостите на Social CRM.

Ето и цялата презентация, скоро ще има и видео.



Ще се радвам да споделите какво мислите в коментари под публикацията.
Прочети

27 юни 2013

Като от две планети...

"Като от две планети..." Това бяха мислите ми, докато слушах първите минути от разговора с Велислава Дърева и проф. Калин Янакиев в студиото на "Тази сутрин" по бТВ. Единият - изваден по спешност от саркофага на просоциалистическата пропаганда, другият - сред най-обичаните преподаватели хуманитаристи на Софийския университет.

Но този текст не е за тях. Макар самата Дърева да опитва всячески да се намърда в дебата чрез скандал и по този начин да клинува в разделянето на протестиращите. Защото точно тя е тази, която ги раздели на "гладни" и "сити". Макар протестите на гладните да бяха идеалното оръжие на БСП да се върне на власт - през февруари беше чудесно, че хората протестират. Сега сме лумпени. Сити лумпени.

Да, сит съм. Но е защото работя по 14 часа на ден, с главата си. И останалото си свободно време, което не "инвестирам" в гастрономичното си засищане, инвестирам в самоусъвършенстване, предимно интелектуално. И за пръв път чувам, че това е грях...

Всъщност, не, не за пръв път - това е много добре заучена мантра, която левите "оръжия" (Дърева, Манолова и още доста, все разнообразни като профил, но напълно еднообразни като произход и история и също толкова овехтели и безполезни) повтарят от няколко месеца насам. Това, че хората, които поради една или друга причина минават за интелектуален елит на страната, не бяха на протестите от началото на годината, бе многократно натяквано от левите гласове. Постоянно подхвърляно и от симпатизиращите на (наетите от?) БСП интернет тролове. Сега, когато същите тези хора са на улицата и настояват за качествена промяна, без да отричат пожелаваната дълго време количествена, станаха "организирани от ГЕРБ/Борисов/Пашата интернет лумпени"...

"Отдавна за съжаление доказахме, че ние (протестиращите от години в душите си, всъщност) сме на различна плоскост и планети срещу всичко, което олицетворява и е олицетворявала властта в последните години", пише в писмото на набедената вече няколко пъти, включително и тази сутрин, Зорница до неспиращата да дъвче една нейна реплика Велислава Дърева. Предисторията - преди седмица Зори спомена в предаването "Лице в лице" по бТВ нещо като "красив протест", перифразирайки един анализ на Георги Господинов, че протестиращият човек е красив. След което пропагандната машина заработи по адрес на момичето, оказало се неволно лице на протестите (което е повече от чудесно и още по-добре показвайки тезата за силата на този протест - какво по хубаво от красива, интелигентна и успяла млада жена, която да олицетворява протеста на три поколения).

А пропагандната машина всъщност не разбира едно нещо за този протест - това не е от привнесените революции, с които в Москва са ги учили да боравят. Това е протест на постматериалистичните ценности - защото, докато политиците ни са още в Ориента и гледат все по-силно на изток, гражданите отдавна са в Европа. Това са хора, които не са събрани от общ господар, а от една обща воля с ясни искания - оставка на това правителство. А то, правителството, само си е виновно - успя с бързина за световен рекорд да разбуни духовете, които дори се бяха примирили, че следващите 4 години "ще ни управляват тези".

Ако хората по улиците бяха различни, щеше да минава номерът с изказванията на политическите лидери, че протестът е малък и непредставителен. Ако хората по улиците бяха различни, щеше да минава номерът с подмяната на факти и истини. Ако хората по улиците бяха различни, щеше вероятно да им се получи и опитът за разцепване на протеста на "красиви, богати и сити" и "опърпани, бедни и гладни". Ако хората пред телевизорите по улиците бяха различни, изявлението на Михаил Миков от сряда вечер щеше да остане незабелязано, въпреки очевидната си манипулативност и назидателен, пропагандистки тон. Това обаче са точно тези хора - същите, които ще разкарат тази върхушка - червени, лилави, светлосини, кафеви - от властта.

Другари, влезте в 21. век, моля ви! Влезте в 21. век и излезте от живота ни. Смешни сте. И сте за друга планета.


Прочети

26 юни 2013

"Човекът от стомана": Като първи път със супергерой

Спомняш ли си първия си път? Може би е боляло, може би е било върховно, а може би... не си спомняш изобщо. Третият вариант обаче е недопустим, когато трябва да отидеш за пръв път на пълнометражно 4D. Затова и моят избор не беше случаен - "Супермен: Човекът от стомана", след като предварително, в рамките на 2-3 месеца, съм се подготвил с абсолютно всички екранизации, правени през последните 50-тина години.


Подготвяш се, че ще летиш, като седалката ти ще променя от време на време ъгъла си. Даваш почивка на разума си, защото знаеш, че няма да ти трябва - поредният филм за супергерои, на който ще трябва да се насладиш с останалите четири от сетивата си. Взимаш най-големия пакет пуканки, защото очакваш да е дълго и ще имаш нужда да се подкрепяш от време на време (само го държиш внимателно, за да не го опръска Супермен, когато "бръсне" в полет водата). Слагаш жена си малко по-далеко, за да не ти "Шт"-ка във всеки момент, в който се кефиш на глас.


Разбира се, бързо се уверяваш, че си влязъл в салона с правилните нагласи, но who cares. Забавлението започва - историята е малко по-различна от познатите досега, но очакваш нещо като новите Батман и Спайдърмен, примерно, където има вкаран малко повече човешки елемент и костюмите са една идея по-"ръбати"... (В интерес на истината, само Железният човек става все по-тъп и безсмислен с всеки изминал епизод от франчайза).

Към 20-та минута от филма вече не си на Криптон, а на Земята и се чудиш защо гледаш драматичен филм с европейски привкус (Е, преди това си гледал Ръсел Кроу отново в броня 13 години по-късно - заслужава си). Вече обаче знаеш, че до края на лятото трябва да си заприличал на Хенри Кавил, защото иначе нямаш шанс дори със самия себе си... Шанс.

Сюжетът върви литературно, нелинейно - дори би издразнил редовия киноман, свикнал историйката да се ниже последователно и семпло. Следват и битките - разрушения за трилиони, свличащи се небостъргачи, помилани без мигване на окото (най-вече това на режисьора) десетки хора и отнесен от гигаторнадото Кевин Костнър. После влизаш в матрицата - не заради Лорънс Фишбърн, а заради някои пооткраднати елементи на декора, докато накрая изгледаш цели 3 финални битки между Супермен и Супербедмен - Генерал Зод.

Не липсва задължителното удряне на патриотизъм, но на фона на това е някак забавно да видиш как Суперчо тръшва двутонен дрон за 4 млн. долара и казва на генерала от ВВС "Другия път внимавайте какво пращате да ме следи до дома ми"... Все пак - допреди 2-3 минути са падали стоетажни сгради в Ню Йорк, така че нека не тъжим за американската бойна техника.

Това е - обичаш филмите със супергерои, гледаш "Човекът от стомана" най-малкото на IMAX. Не обичаш - не гледаш (за да не ги говориш като Блажев).

Приятен полет.


Прочети

20 юни 2013

Как спрях да съм мълчалив

Обичам да се шегувам със себе си, че напоследък помъдрявам и затова съм станал по-мълчалив. Всъщност, истината е, че обичам да слушам внимателно какво ми говорят и не обичам да говоря, когато няма какво да кажа. Слушам, гледам, внимавам - за да знам кога трябва да реагирам.

От петък насам всяка вечер (с изключение на събота, простете!) не съм мълчалив, а крещя. Но не от безпомощност, както това се случваше с много хора преди 3-4 месеца (простете и сега за цинизма, но реалността е такава и не е лошо), а от добре канализиран гняв, който мога да аргументирам с часове. Спрях да съм мълчалив, защото прагът ми на търпение отдавна е сведен до минимум и съм все по-горд с това. И така - всеки ден в 18.30 на уреченото място, заедно с хиляди други като мен.

Обичам да се откроявам, но се чувствам повече от щастлив като равна част от тази общност - хора със скъпи костюми, връщащи се може би от затварянето на сделки за милиони, хора на изкуството, хора на науката, десни и леви хора, дори обикновени хора, които са протестирали и през февруари. Те обаче ме вдигат сантиметри над земята, с цялата синергия и позитивизъм.

Креативният протест, както го нарече БНТ, изненадва всяка вечер и вдига все по-високо летвата за онези, които отдавна не са достойни да ни управляват (да, тези 7 дни за тях би трябвало да са цяла вечност!). Всеки ден нови и нови забавни, но умни лозунги, нови идеи да покажем превъзходството си над самозабравиилте се.


Радвам се, че спрях да съм мълчалив (и буквално - с участията по БНТ и "Хоризонт" и "Христо Ботев" на БНР). Радвам се, че спряха да са мълчаливи всички мои приятели (не че сме били политически пасивни досега, напротив!) - по време на шествията, да спра за 2-3 секунди, и ме застига нов и нов познат, много от които не съм виждал с месеци и години - каква по щастлива среща от това?!

С Мирена, по позитивния начин

Последните дни обаче въпросът не е "Ще ги свалим ли?", а "Какво ще правим, като ги свалим?". Да си го кажем - каузата не е това да паднат БСП и ДПС от власт и да се върне ГЕРБ. Не, по дяволите!

Аз лично искам достойните и заслужаващи доверието хора да спрат да се гнусят от думата "политика" и да влязат там с двата крака. Служебното правителство го доказа! (Disclaimer: работил съм и за него, и за президента и не ме е срам от това, а най-хубавото е, че нямам и причини). Познавам поне 10-ма, които биха се справили чудесно на висши ръководни функции, и още няколко десетки, които биха били прекрасни висши експерти и съветници по министерствата. И те не са на по 50, с провалени бизнес кариери и агентурно минало, като болшинството сегашни народни представители.

И започвам да убеждавам всеки, че това трябва да се случи. Който желае и би искал да поеме риска. Защото наглостта вече преминава всякакви граници... Тази политическа класа е "бита карта". Време е да си приберем "ръката". И да раздадем новото тесте.

Имам да кажа това:
Майната ви, тъпанари, излизайте да #ДАНСwithme и после си отивайте!

Програмата за тази вечер:
- сега - тръгвам към пл. Независимост
- 19 ч. - ще пляскам цяла минута на президента, защото той показа, че го заслужава
- 19.30 ч. ще тръгна към пл. Народно събрание, за да пожелая много здраве на обитателите на Парламента
- след това - каквото сабя покаже...

Тази публикация е вече седмица пазена в главата ми като причина, но поводът да се роди сега е поканата от Крис Георгиев. Нататък да се включват с размисли и блянове Илия Марков, Руслан Трад и Христо Блажев.
Прочети