Ех, Канада...

Новият канадски премиер Трюдо, който за 1 година направи страната си готина (по The New Yorker)

Кажи ми честно - какви бяха асоциациите ти за Канада допреди година? Хокей, кленов лист, друго? А сега? Секси премиерът Джъстин Трюдо, добри учени (пак заради изявите на Трюдо, станали вирусни в социалните медии), активна външна политика, за нас комбинирана с отпадане на визите за българи от 1 май 2017 г.

Наскоро в Терминала писах за country branding и как липсата на такъв е голям проблем за България. Ето, Канада е добър пример за това, че нещата могат да се променят за няма и година! Разбира се, те имат своите предимства пред нас - географското разположение, огромната площ и съответно икономика, част са от Г-7, съседи са на САЩ, но и доста недостатъци - географското разположение, огромната площ, съседи са на САЩ...

Ще обърна внимание именно на последното - през последната седмица гледам на порции конференцията Go North, която Google организира в Торонто на 28 октомври в подкрепа на местната технологична екосистема. Редица местни стартъпи бяха представени рамо до рамо със световни гиганти, създадени от канадци. И голяма част от предприемачите признаваха, че успехът им се дължи на това, че са създали своите бизнеси след прехвърлянето си да работят в САЩ.

Какво обаче се случва секунди по-късно - получават въпроса

"А щеше ли да се получи, ако бяхте започнали в Канада?"

И повечето отговарят, че преди 10-15 години би било невъзможно да постигнат глобален успех, ако започват технологичен бизнес си в Канада, но сега това е напълно възможно и би довело до сходни разултати. Сякаш страната им за кратко време се е превърнала от източник на идеи за американската икономика в прекрасно място, от което да стартираш завладяването на света. Създателят на StumbleUpon и Uber Гарет камп дори е създал стартъп за стартъпи - работи с малка група компании, на които помага да създадат продукта си и да се наложат, работейки директно с тях в рамките на ежедневния им процес (което го отличава от акселераторите, например).

И ето тук виждам възможността за България - вместо да се оплакваме как Румъния, Гърция и Турция ни засенчват с размера на своите икономики, можем да се превърнем в локация, която да помага за развиването на идеи в съседните държави. Имаме инфраструктура, имаме успешни предприемачи, имаме и достъп до достатъчно пазари.

Действай! А преди това, изгледай колкото можеш от Go North - повече от интересно е, включително да видиш и какви са политиките, които канадското правителство налага и смята да наложи (канадският министър на иновациите, науката и икономическото развитие Навдийп Синг-Бейнс започва да говори около 1:51:30).

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Заглушеното от клаксони върховенство на закона

Сега няма да ви занимавам с това дали съм ходил да гласувам или дали надеждите ми подкрепеният от мен кандидат поне да си мине в проценти номера на бюлетината ще се сбъднат. Ще ви занимая обаче с това, което ми се случи по пътя към свещения акт на упражняване на избирателен глас.

Улиците около Римската стена са еднопосочни и от време на време по някой тарикат се шмугва в забранената насрещна посока. Практиката ми в такива ситуации е да си спра спокойно в средата на платното и да изчакам да се върнат назад.

Днес направих същото - Чичакът (това е диагноза, а не обида или дискриминация на възрастова основа - беше на годините на баща ми) не реагира на примигането с фарове и дори си продължи напред. Разбира се, нямаше как да ме блъсне. Посочих му място на 10 метра назад, към което може да се върне, да влезе и да се разминем. Отказа. В тези 30 секунди успя и да се скара с жена си, която слезе от колата и започна да върви напред. Той студено и съсредоточено чакаше да го заобиколя.

Междувременно отзад се събраха 3 коли, които още на 10-ата секунда започнаха да бибиткат. Явно бързаха, може би да гласуват. Чичакът стоеше все така железен и съсредоточен, без да ме поглежда. Отзад започнаха да псуват, да бибиткат вече 5 коли, бибитнах и аз - Чичакът не се върна. През цялото това време аз мога да го заобиколя, това не бива да се пропуска - просто не желаех да заобикалям автомобил, влязъл в забранена улица.

Минута по-късно си дадох сметка, че нямам правилен ход освен да тръгна напред и да си подмина с подвита опашка. Дадох си сметка, че няма смисъл да снимам номера на Чичака, че на петимата шофьори отзад не им пука, защото вероятно редовно влизат в насрещното на еднопосочни улици, за да спестят половин минута заобикаляне.

Спрях до червеното комби, отворих прозореца и попитах:

Аз: Колко деца сте отгледали? На това ли ги научихте?
Чичак: Не съм минавал отдавна тук, забравих улиците.
Аз: А знакът отзад какво показва?
Чичак: (форсиране напред) 

Така че, скъпи мои приятели, все по-малък става смисълът да се хАбим - майка ни (стара) ще загуби на първи тур, за да може татко ни да подаде оставка, после ще спечели финално, за да може да си се менкат като при брат ни, а междувременно чалга референдумът ще мине. А върховенството на закона и редът ще продължават да са заглушени от клаксоните на безразличните към тях граждани.

И очевидно все по-малко можем да направим освен да не се занимаваме с това да правим добро за останалите...

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

На изборите в неделя - "Да" на Трайков и без глас за Цирка на Слави

През тази предизборна кампания бях мълчалив. И тази вечер нямам 7 причини да гласувам за Трайчо Трайков на изборите в неделя. Защото имам само една - България заслужава и следващият й президент да е човек, от когото народът няма да се срамува. Аз не искам да се срамувам, затова избирам Трайков.

Изборите са президентски, мажоритарни, и макар Реформаторски блок да е последната (образно казано) партия/коалиция, за която бих гласувал, особено след ужасния начин на провеждане на тази кампания: Трайчо Трайков единствен сред кандидатите е достатъчно интелигентен, представителен, образован, говори пет езика (включително майчиния си, по негова биография като министър), не си противоречи във всяко изказване, продължава цивилизационния ни избор към Европа, не залита към Русия и изглежда достоен наследник на Росен Плевнелиев.

Имах възможност да се запозная с кандидата за вицепрезидент ген. Съби Събев, който, въпреки военната си школовка, мисли и звучи адекватно и разчупено, не дърпа към себе си и явно няма вместо вице- да е контрапрезицент, както беше с Маргарита Попова.

Така че задраскването на квадратчето с №7 за мен е двоен правилен избор. 

Неделя ще има и референдум, който обаче ще пропусна. След като миналата година заедно с голяма група страхотни хора изкарахме цяла информационна кампания в полза на електронното гласуване, макар тя да бе саботирана от партиите и източена от редица други "инициативни комитети", сега много ясно виждам популистката нотка в тазгодишното допитване.

Слави Трифонов е безспорно страхотен шоумен и двигател за определена част от българската поп-култура, но месенето му в политиката се случва по грешния начин. Заради желанието му на този референдум отново да има въпрос за електронното гласуване, въпреки че на миналия народът ясно заяви своята позиция, няма как да вярвам, че нечии интереси не прозират и зад останалите въпроси, минали скандално бързо и безкритично през парламента (припомням - президентът ги спря, доколкото бе в правомощията му).

Затова, ако случайно ме попитат дали искам да гласувам на референдума, ще пропусна. Не желая с гласа си, бил той и "Не-не-не", да узаконявам това допитване. От мен без глас за Цирка на Слави, той нека продължава да си прави шоуто (на който и пътен възел желае).

В събота мисли, а в неделя упражни ПРАВОТО си на глас смислено. За да не бъде наистина понеделник денят за размисъл, както става винаги...

А преди това можеш да прочетеш и интервюто на Ивет с Трайков в Терминал 3.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Как да станеш судоку мастър

Може би ситуацията изисква да започна с

Добър вечер, казвам се Александър и съм пристрастен към судоку.

Ще подходя обаче малко по-различно, припомняйки, че човешкият мозък не толерира състоянието на покой (доста обстойно разгледан проблем в две от любимите ми книги - "Поток" на Михай Чиксентмихай и „Mind Change“ на британската баронеса Сюзан Грийнфилд, един от най-уважаваните невроучени в Обединеното кралство) и че поради тази причина мултитаскингът е нещо като бич за съвременното общество.

Разбира се, човек има избор - докато си говори/обядва с приятели и всички са хванали телефоните, за да цъкат из фейсбук, да снимат обяда си или просто да ловят наблизо покемони, да си намериш друга мания. Хайде, нека е нещо, което да помага на мозъка да работи бързо, безпроблемно и при нужда, комбинативно. Судоку.

Една моя мания отпреди десетина години, която тази пролет се завърна с едно лошо, лошо мобилно приложение (ползвам Sudoku на Pink Pointer за Android, но в случая целта не е позициониране). Оказа се, че е като колелото и дори нямам спомен как и защо имам тези умения. Факт е обаче, че играя предимно Evil нивата (решават се за между 30 и 45 мин.), а личните ми цели за най-лесните нива са да ги завършвам за под 3 минути и то без да отбелязвам потенциални числа в кутийките...

Сега внимание - през последните няколко месеца съм прекарал 1750 минути в решаване на судоку. Уау! 1 ден, 5 часа и 10 минути. Не съвсем умен ход. А може би и добра инвестиция.

Добре, де, минало. Това, което мога да направя, е да споделя личните си познания и да ти помогна да станеш судоку мастър.

Разбира се, първо правилата на самата игра:

Судоку се играе на решетка, която се състои от 9 x 9 пространства, разпределени на 9 реда и 9 колони, групирани в квадрати с размери 3 x 3. Всеки ред, колона и квадрат (9 пространства всеки) трябва да бъде попълнен с числата от 1 до 9 без да се повтарят никакви числа в ред, колона или квадрат. В зависимост от сложността на играта, предварително са попълнени определен брой от числата.

А ето и моите лични насоки, всичко останало е математика, добра памет и повишено внимание.

1) Започни с внимателно записване на това кои числа къде биха могли да бъдат, като преминеш последователно в търсене на числа от 1 до 9. Препоръчвам тази последователност, за да не се забравя докъде си стигнал.
Както е описано горе в правилата, групирането е на редове и колони 3 x 3, така че, ако в две от трите редици/колонки имаш едно число два пъти, то третото ще бъде на едно от свободните полета в третата редица/колона. Когато имаш 2 или 3 свободни полета, отбелязвай ги с молив като възможности за това поле - причина да не са свободни би била вече полето да е попълнено или по хоризонтала/вертикала това число вече да е поставено.
Повтаряй това преминаване, докато изчерпаш възможностите с този начин (обикновено на третото преминаване поред лесната част ще е приключила).

Фиг 1. Игра с трудност Evil, в която вече са попълнени минималните възможности от 1 до 6.

2) Ако в един ред/колона/квадрат имаш две полета с две еднакви възможности за разполагане на две числа (виж 3 и 6 в долния ляв ъгъл на фиг. 1), то със сигурност тези числа няма как да се паднат повече в съответния квадрат или колона/ред. Кое от двете е вярното за това поле, ще разбереш при засичане с попълнена цифра на същия ред/колона на по-късен етап.

3) След като всички бързи възможности от стъпка 1) са изчерпани, идва време за "броенето". Минава се през различните полета, за да се види дали някое от тях не съдържа само една възможност за цифра. Аз лично при броене попълвам като възможни до 3 числа - ако полето позволява повече, значи е прекалено рано да се мисли за него.
Не забравяй да взимаш предвид и онези "двойки" от стъпка 2), както тук се получава по вертикала с 3 и 7.

Фиг 2. Броенето - 1 е единственият възможен вариант за конкретното поле, след като по хоризонтала, вертикала и в настоящия квадрат всички останали числа са налични поне по веднъж.

4) След първата серия "броене" се оглеждаш за "засичания", които да подскажат коя от две възможности при дублиране е правилната. (И пак - не забравяй подзказката от стъпка 2)

Фиг 3. След като в горния среден квадрат имаме яснота, че на третия ред 5 и 8 са със сигурност налични, в полето отляво като единствен вариант остава 7. 

След попълването на полето със 7 се появява и още една насока - в двете останали свободни полета на този ред на единичката ще прави компания 2.

5) Наблюдаваш внимателно, преминаваш по колкото пъти трябва през полетата и при нужда, рискуваш, докато всички 81 полета са попълнени. Аз играя без молив и не обичам да трия, но нищо не пречи "да живееш на ръба". :)

П.П. Този Evil пример завърших за що-годе нормално време. Правенето на скрийншоти няма да броя за разсейване :P

А кои са твоите съвети за по-лесно решаване на судоку?

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Лесно ли е да вдъхновяваш младите онлайн

Кои са „Лидерите на бъдещето“ и кои са четирите стъпки от техния път към вдъхновяването на младите онлайн? Опитах да обясня това по време на презентацията си на традиционната конференция „Образование и бизнес“, организирана от телевизиите Bloomberg Bulgaria и Bulgaria On Air на 11 май. Вижте тези 4 стъпки, както и самата презентация:

Стъпка 1: Да бъдеш по-добър всеки ден

Образованието отдавна е много различно от това, което познаваме в традиционните пространства на класните стаи. Днес границите в обучението са на практика премахнати с активното навлизане на масови отворени онлайн курсове (MOOCs). Най-големите подобни платформи, част от тях стартирали от университети като Харвард, МИТ и Станфорд, привличат младите с максимална опростеност, възможност за свободно гледане на видеолекциите и силен елемент на социализация по време на обучението.

Отделно от това големите социални мрежи използват всяка възможност да станат част от edtech сектора. Най-голямата професионална мрежа в света LinkedIn например помага на новите лидери не само чрез своята платформа Lynda, но и с програмата си University Finder. Тя близо 2 години LinkedIn подреждаше най-добрите университети на базата на успеваемостта на техните студенти да намерят работа в най-добрите компании, а от средата на май ще бъде обособена като специално мобилно приложение за студенти.

Стъпка 2: Новите визитни картички

Малкото картонче с размери 9 на 5 сантиметра, което доскоро всеки с удоволствие даваше при нови бизнес контакти, вече е до голяма степен демоде. Новите визитни картички са напълно дигитални, динамични и напълно в контрола на собствениците си – профилите в LinkedIn, Facebook, About.me, както и Vimeo и Behance.net за хората на с креативни професии.

Всеки оставя своя онлайн отпечатък, а новите лидери знаят много добре как да го управляват. 82% от всички онлайн потребители на възраст 18 до 29 години ползват Facebok, затова и можете да видите Facebook-звезди с десетки, дори стотици хиляди последователи. Друг важен знак е фактът, че 38% от потребителите на LinkedIn са на възраст от 18 до 34 години – бъдещите бизнес лидери са наясно, че изграждането и поддържането на контактите в професионалната мрежа е от голямо значение за развитието на тяхната кариера.

Стъпка 3: Как да поведеш последователите си към нещо по-добро

Добрата новина е, че снимката не е на опашка за хляб от посттоталитарна държава в средата на икономическа криза, а на опашка за книги, в която над 90% от чакащите са на възраст между 14 и 20 години. Причината е премиерата на книгата на Емил Конрад – влогър с 300 хил. последователи във Facebook и 230 хил. абонати в YouTube, като всяко от видеата му се гледа над 100 000 пъти само за първата седмица.

В рамките на по-малко от година бяха продадени над 50 000 екземпляра от „Нещата, на които не ни учат в училище”, а над 30 000 младежи се срещнаха с Емил лично по време на националното турне за представянето на книгата. Разбира се, тази популярност не идва за ден, нито е случайна – вече няколко години Конрад изгражда внимателно своята „армия“ от последователи, говорейки на езика на новото поколение за темите, които ги вълнуват, с много хумор и самоирония. И комбинация от закачки със самата аудитория, подаръци и хиляди часове в лична комуникация с фенове.

След като последователите са натрупани, идва време да ги поведеш – с повече разяснителни клипчета, с по-отговорни теми на видеата, понякога и с потропване с пръст по масата.

Стъпка 4: Отговорността да си лидер

С голямата популярност обаче идва и отговорността – да осъзнаваш, че си модел на подражание, и всяко твое действие или позиция е с голям вирусен потенциал и може да достигне до хиляди хора.

Подобна е тежестта и на раменете на Ханк и Джон Грийн, познати като Vlogbrothers. Те създават своя канал в YouTube в началото на 2007 г., като публикуват по 2 видеа седмично и вече имат над 2,8 млн. абонати. Техните 1100 клипа са гледани общо над 600 млн. пъти и това е наистина високо предизвикателство за всяко следващо видео. Ханк и Джон обаче се възползват изцяло от своята отговорност и залагат все повече и повече на образователния елемент. Една от последните им рубрики Hank and John EXPLAIN! разказва на достъпен език за теми, които обикновено са съвсем скучни и безинтересни за подрастващите – данъци, вътрешна политика, здравеопазване, проблемите в Сирия, Хонг Конг, Северна Корея, щатските Президентски избори 2016 и какви са възможните сценарии според изборните резултати.

Отделно от това, Джон Грийн е не само сред най-продаваните, но и сред най-цитираните от медиите съвременни писатели. И в тази си роля той показва, че осъзнава голямата отговорност на своята трибуна – пише не просто по чувствителни теми, но и успява да подбуди емпатия у своите читатели. Като резултат от успехите му, романите бързо преминават и на кинолента, за да достигнат до още милиони младежи по цял свят.

Видео от лекцията можете да изгледате в сайта на Bloomberg TV Bulgaria. Ще се радвам да споделите размисли по темата в коментарите под този материал.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели: