19 юли 2009
Шесттте най-големи неща, които истински ме радват
Да, точно така, става дума за същата игра. Но ако не сменя заглавието, няма да съм аз. Та, ето и 6-те малки - за мен адски големи - неща, които истински ме радват, след хвърлената от Биската ръкавица.
1) Да се събуждам всяка сутрин - както знаеш, смъртта е последното нещо, от което се страхувам, така че не ме е страх, че ще умра докато спя, и не става въпрос за това. Просто с първото съзнателно поемане на въздух всяка сутрин се зареждам страхотно, защото знам, че ме очаква един невероятен нов ден. (Друг в въпросът дали ми се иска новият ден да започва точно в онзи конкретен момент :). )
2) Усмивката на човека, който ми продава закуската - ами, това е чудесен начин да започнеш деня си, като съм тръгнал в тази посока.
3) Да видя, че някой друг също чете в автобуса - освен нов потенциален потребител (и автор) в "Аз чета", това означава и един истински отдаден на книгите човек (или истински мразещ скуката по време на 40-минутното пътуване до центъра).
4) Транс музиката - е, ако някой ми каже, че има по-велики артисти от Тиесто, Армин, Андре и Пол, пращам го да ми ги доведе. И при положение, че Feel Good-плейлистата ми е само с транс парчета, какво по-хубаво може да иска човек от живота!
5) Пълният с посетители "Аз чета" - истинското признание. И истинската причина блог за книги №1 в България да се превърне в сайт.
6) (Няма нужда да казвам, че това е №1 по принцип) Щастливият поглед на жената, която обичам - идеята, че имам дори минимална заслуга за този поглед, ме издига високо-високо-високо. Ех, за малко да полетя.
И следващите печеливши са Люси, Христо и другият Христо.
1) Да се събуждам всяка сутрин - както знаеш, смъртта е последното нещо, от което се страхувам, така че не ме е страх, че ще умра докато спя, и не става въпрос за това. Просто с първото съзнателно поемане на въздух всяка сутрин се зареждам страхотно, защото знам, че ме очаква един невероятен нов ден. (Друг в въпросът дали ми се иска новият ден да започва точно в онзи конкретен момент :). )
2) Усмивката на човека, който ми продава закуската - ами, това е чудесен начин да започнеш деня си, като съм тръгнал в тази посока.
3) Да видя, че някой друг също чете в автобуса - освен нов потенциален потребител (и автор) в "Аз чета", това означава и един истински отдаден на книгите човек (или истински мразещ скуката по време на 40-минутното пътуване до центъра).
4) Транс музиката - е, ако някой ми каже, че има по-велики артисти от Тиесто, Армин, Андре и Пол, пращам го да ми ги доведе. И при положение, че Feel Good-плейлистата ми е само с транс парчета, какво по-хубаво може да иска човек от живота!
5) Пълният с посетители "Аз чета" - истинското признание. И истинската причина блог за книги №1 в България да се превърне в сайт.
6) (Няма нужда да казвам, че това е №1 по принцип) Щастливият поглед на жената, която обичам - идеята, че имам дори минимална заслуга за този поглед, ме издига високо-високо-високо. Ех, за малко да полетя.
И следващите печеливши са Люси, Христо и другият Христо.
13 юли 2009
GGP: Това нали няма нищо общо с Гошо от Почивка?
Много ми е интересно как ни занимават последните дни с Маниака (лелел) и "скандалното" му минало на рапър. Та и щели да го махат от парламента. Но както каза днес един приятел, "в НС влязоха толкова престъпници, че един млад депутат, който като тийнейджър е редил мръзни рими..." А бе, мани.
Целият смешен медиен панаир тип "Месията и неговите апостоли" ще ни залива още дълго, особено от вестниците, които доскоро бяха 100% анти-Бойко.
За повече подробности, вижте този клип и си преценете кое не е ред в цялата история. И май е по-важно как сладурът е станал "мениджър "внос - износ" в завод "Спартак".
Ето и скандалната песен:
А ето на какво ми прилича цялата медийна заигравка с Йосифов:
Целият смешен медиен панаир тип "Месията и неговите апостоли" ще ни залива още дълго, особено от вестниците, които доскоро бяха 100% анти-Бойко.
За повече подробности, вижте този клип и си преценете кое не е ред в цялата история. И май е по-важно как сладурът е станал "мениджър "внос - износ" в завод "Спартак".
Ето и скандалната песен:
А ето на какво ми прилича цялата медийна заигравка с Йосифов:
03 юли 2009
Направихме го със Станишев, ще го направим и с Калфин
Току-що публикувах в блога на другаря Ивайло Калфин коментар, насочен срещу наглото му и обидно поведение през последните няколко дни и най-вече срещу тази публикация.
"Господин Калфин,
Замисляте ли се какво пише във Вашия блог? Изправяте се директно срещу огромен брой активни хора, на които все още сте министър, и ги наричате "неграмотници". Не виждам да цитирате някого. Ние Ви цитираме. А в неделя са изборите... Дано след тях наистина да имате сили да се обърнете към същите тези млади хора. А можете отново да се обръщате срещу тях.
P.S. Надявам се Вие също да нямате проблем с грамотността, както нямам и аз. В противен случай, просто ще Ви помоля да уволните хората, които пишат от Ваше име в блога Ви и на които плащате заплата вероятно с пари от моите данъци (субсидии за парламентарно представени партии).
С безразличие към Вас и отвратеност от постъпката Ви,
Александър Кръстев"
И въпреки, че не излезе надпис на румънски, за разлика от блога на Станишев, единственото, което се показа след публикуването, беше това апокалиптично лаишко изпълнение:
Не съм длъжен да търпя човек на подобен пост, който нарича народа си неграмотен при положение че е несъмнено най-слабият външен министър на България за последните 15 години. Попитах Румен Петков, попитах Михаил Миков, ще попитам и Калфин: смятате ли се за достоен?
Не ходя по митинги, за да крещя "Оставка!". Правя в реалния живот много повече, отколкото правя в интернет. Пиша грамотно и минавам за интелигентен и образован млад човек с бъдеще. Приятелите ми ме уважават. Подписвам се винаги с името си. Не се страхувам да задавам въпроси. Работя за развитието тази държава и хората около мен и се надявам да не ми се налага да си тръгвам от нея насила. А когато си тръгна по желание, заедно с човека, когото обичам, ще продължавам да работя за България.
Няма да коментирам повече. Писна ми от наглостта на тези хора. В неделя ще отида и ще гласувам заради себе си. И заради теб. Направи го и ти. А след това ще отида на пресконференциите и ще задам въпросите си на тези хора.
P.S. Последните 3 абзаца започват с "Не" и "Няма". Като в "Не, няма да позволим да се гаврите с нас повече!" Смятай, че вече и аз съм от онези "БЕСНИ, но иначе обикновени граждани на Република България!".
Допълнение @ 6:09 p.m. - Коментарът още не се е появил. Както се вижда, няма предупреждение, че се чака одобрение от администратор.
Допълнение @ 19 юли, 2:53 а.m.. Сайтът на Ивайло Калфин отново е възвърнал старата си WordPress форма и коментарите са вече публикувани. Явно това се е случило веднага след изборите, въпреки че аз го забелязвам чак сега. Има и отговор от Калфин:
След дъжд - качулка, г-н Калфин!
"Господин Калфин,
Замисляте ли се какво пише във Вашия блог? Изправяте се директно срещу огромен брой активни хора, на които все още сте министър, и ги наричате "неграмотници". Не виждам да цитирате някого. Ние Ви цитираме. А в неделя са изборите... Дано след тях наистина да имате сили да се обърнете към същите тези млади хора. А можете отново да се обръщате срещу тях.
P.S. Надявам се Вие също да нямате проблем с грамотността, както нямам и аз. В противен случай, просто ще Ви помоля да уволните хората, които пишат от Ваше име в блога Ви и на които плащате заплата вероятно с пари от моите данъци (субсидии за парламентарно представени партии).
С безразличие към Вас и отвратеност от постъпката Ви,
Александър Кръстев"
И въпреки, че не излезе надпис на румънски, за разлика от блога на Станишев, единственото, което се показа след публикуването, беше това апокалиптично лаишко изпълнение:
Не съм длъжен да търпя човек на подобен пост, който нарича народа си неграмотен при положение че е несъмнено най-слабият външен министър на България за последните 15 години. Попитах Румен Петков, попитах Михаил Миков, ще попитам и Калфин: смятате ли се за достоен?Не ходя по митинги, за да крещя "Оставка!". Правя в реалния живот много повече, отколкото правя в интернет. Пиша грамотно и минавам за интелигентен и образован млад човек с бъдеще. Приятелите ми ме уважават. Подписвам се винаги с името си. Не се страхувам да задавам въпроси. Работя за развитието тази държава и хората около мен и се надявам да не ми се налага да си тръгвам от нея насила. А когато си тръгна по желание, заедно с човека, когото обичам, ще продължавам да работя за България.
Няма да коментирам повече. Писна ми от наглостта на тези хора. В неделя ще отида и ще гласувам заради себе си. И заради теб. Направи го и ти. А след това ще отида на пресконференциите и ще задам въпросите си на тези хора.
P.S. Последните 3 абзаца започват с "Не" и "Няма". Като в "Не, няма да позволим да се гаврите с нас повече!" Смятай, че вече и аз съм от онези "БЕСНИ, но иначе обикновени граждани на Република България!".
Допълнение @ 6:09 p.m. - Коментарът още не се е появил. Както се вижда, няма предупреждение, че се чака одобрение от администратор.
Допълнение @ 19 юли, 2:53 а.m.. Сайтът на Ивайло Калфин отново е възвърнал старата си WordPress форма и коментарите са вече публикувани. Явно това се е случило веднага след изборите, въпреки че аз го забелязвам чак сега. Има и отговор от Калфин:
След дъжд - качулка, г-н Калфин!
02 юли 2009
Защо го правят блогърите?
Ами.. въпрос на отношение. Мартин Димитров показва последователност и правилно, лично отношение вече повече от 3 години и е активна част от блогърската общност. Ето как му се отблагодаряват блогърите - със своята подкрепа.
Бях един от инициаторите да се снима този клип. Предполагам, този ще бъде качен в блоговете на всички, които бяха на срещата с Мартин тази вечер. Нямам намерение да те карам да гласуваш за конкретна партия. Както много пъти напоследък обаче те призовавам да гласуваш.
Бях един от инициаторите да се снима този клип. Предполагам, този ще бъде качен в блоговете на всички, които бяха на срещата с Мартин тази вечер. Нямам намерение да те карам да гласуваш за конкретна партия. Както много пъти напоследък обаче те призовавам да гласуваш.
01 юли 2009
Кой хакна сайта на Станишев?
Съобщението е написано с доста правописни грешки, така че: честито, БСП, успяхте да разгневите с наглостта си младите хора на България! Има малка вероятност и БСП сами да са си направили "хакването", но самите публикации в блога на Станишев, че е имало опити за нападение от "платени хакери" беше сериозно предизвикателство. Отговориха им.
Най-красивият изгрев
Тази година ще пропусна Джулай морнинг (освен ако не го дочакам в писане), но поздравявам с нещо уникално.
Нали знаете, само у нас си го имаме!
Има риск скоро на това място да има хиляди кубици бетон. Нека в неделя решим какво да правим с всички подобни красиви места в България. За да не се наложи да си тръгнем вкупом...
Нали знаете, само у нас си го имаме!
Има риск скоро на това място да има хиляди кубици бетон. Нека в неделя решим какво да правим с всички подобни красиви места в България. За да не се наложи да си тръгнем вкупом...
Човекът Костов
Излиза, че агитирам за Синята коалиция, но всъщност се радвам на техните онлайн-решения. Вижте човека с брадвата Иван Костов на видеоблога му "Отговори". Ето така се чисти имидж - с усмивка (може би неискрена) и смелост за разговор очи-в-очи.
P.S. Вицът ми от онзи ден: Добре, де, Костов докато го е правел с Балкан, Елена къде е блеяла?
P.S. Вицът ми от онзи ден: Добре, де, Костов докато го е правел с Балкан, Елена къде е блеяла?
30 юни 2009
Спортната империя на Ирена Кръстева – от тотошеф до (евентуален) собственик на футболния шампион
Цялата българска общественост е скандализирана от едно име през последните няколко години. Първо бе обвинена в опити да приватизира спортния тотализатор, после, синът й бе уволнен и после назначен отново на поста зам.-министър в министерството на бедствията и авариите. Сочена е за човек на ДПС, а в последните месеци сериозно се е захванала да прави сметки с правителството за привлекателни имоти в столицата. Имаше апетити към пловдивските „Ботев“ и „Спартак“, а най-накрая и към шампиона на България „Левски“ (София). Притежава сериозна част от медиите в България и е икономическо страшилище за българския бизнес. За всеки, който е живял поне седмица в България не е много трудно да се досети, че става въпрос за Ирена Кръстева.
Тази разработка има за цел да проследи, без претенции за пълнота, развитието на спортната империя на Ирена Кръстева от шеф на Български спортен тотализатор до евентуален бъдещ собственик на шампиона на България по футбол – ПФК „Левски“ София. И дали всъщност Кръстева не е надминала очакванията, с които е било натоварено нейното назначение за шеф на БСТ, за да се превърне в медиен могул 7 години по-късно.
Ще бъдат разгледани някои от последните големи спорни сделки и опити за сделки на Кръстева, за да видим защо все още не е успяла да купи „Левски“ София. Всичко това, през погледа на българските спортни медии и отдели.
Началото: Кой вкара Ирена Кръстева в играта?
Ирена Кръстева влиза в спортните среди без никакъв опит, но пък на сериозен ръководен пост. Според публикация в бизнесседмичника „Капитал“ „четиридесет и шест годишната филоложка е назначена на 20 септември 2001 г. за изпълнителен директор на “Олимпика”, едно от търговските дружества на ДАМС. Нейното име дотогава бе напълно непознато в средите, които се занимават с управление и маркетинг на спорта. По същото време синът й Делян Пеевски, който е едва на 21 години, става председател на управителния съвет на държавната фирма “Пристанище Варна” ЕАД. Според съдебния регистър Пеевски е и председател на “Национално младежко движение Симеон Втори”, а негов заместник е Росен Дичев, син на пресаташето на царя Галя Дичева. Пеевски е и парламентарен секретар в Министерството на транспорта.“ На 26 февруари 2002 година Ирена Крустева вече е шеф на Бъгларския спортен тотализатор, след като бившият председател Неделчо Прошков е свален след рекордна като печалби за тотализатора година.
Тази публикация всъщност развенчава първия мит за произхода на финансите на Кръстева – докато в момента продължава да се смята, че е свързана с икономическите кръгове около Движението за права и свободи, тази публикация насочва вниманието и към връзките на сина й с НДСВ по времето когато царската партия е все още на власт в истинския смисъл на думата. В публикацията се правят още връзки с разместване в делодържателите на „Еврофутбол“ и евентуалните нарастващи печалби на частния тотализатор, който компанията на Васил Божков – Черепа се очаква да пусне. „Дали назначението на Ирена Кръстева не е част и от оформянето на новата политическа номенклатура“, питат се Нора Тарандова (тогава Гунчева) и Станил Йотов. Разбира се, прогнозите им се сбъдват.
Големият удар за Кръстева идва обаче в края на 2005 г., когато е изхвърлена от ръководната позиция в БСТ от новия шеф на Държавната агенция за младежта и спорта Весела Лечева. На 24 ноември прясноназначената за спортен шеф олимпийска сребърна медалистка по спортна стрелба от Сеул '88 подписва заповедта за освобождаването на Кръстева и всъщност отваря нов път за развитие на завършилата и журналистика бъдеща медийна императрица. Ирена Кръстева веднага започва медийна война срещу Лечева, твърдейки, че уволнението й е следствие от бизнесинтересите на съпруга на спортната шефка Манол Велев. (Най-странното в случая е, че Кръстева ползва като довод същата тази нова спортна игра на „Еврофутбол“). Само година и половина по-късно тя вече може да си позволи война срещу всеки, след като от 24 юли 2007 г. нейната фирма „Нова българска медийна група“ е собственик на вестниците „Монитор“, „Телеграф“ и „Политика“, купувайки ги от журналистическия гений Петьо Блъсков. Освен това, синът й вече има пост и в правителството на Станишев, като според Медиапул „той поставил услугите си на разположение на ДПС и от тази позиция се е опитвал да се меси в работата на Държавния резерв“.
Медиен могул или спортна императрица?
„Чрез Ирена Кръстева ДПС контролира медийно 2/3 от страната“, пише Елица Елефтерова в електронния портал Money.bg ден след като ставя ясно, че ДАНС ще проверява откъде идват парите на Кръстева. Проверката на спецслужбата не показа нищо, но е факт, че днес тя е собственик на редица медии: телевизиите ТВ7 и ББТ, вестниците „Експрес“, „Меридиан мач“, „Марица“, „Борба“, „Монитор“, „Телеграф“ и „Политика“. Носят се слухове, че вече е купила и „Стандарт“ и „Пари“.
Горе-долу по времето на публикуване на материала в бизнессайта започва и новата спортна офанзива на Ирена Кръстева. В края на 2008 г. започва да се върти новината, че скандалният шеф на пловдивския „Ботев“ Димитър Христолов е намерил купувач за „канарчетата“ и всъщност става въпрос за амбиции на младия Делян Пеевски, който си бил харесал жълто-черните. На 22 декември обаче става ясно, че сделката няма да се състои и семейство Кръстеви тръгва да търси друга спортна жертва за себе си и финансовия покровител Кооперативна търговска банка. Това от своя страна разочарова напълно играчите на „Ботев“, които явно са имали последни надежди за измъкване от мизерията в лицето на инвеститорското семейство.
Всякакви интриги около продажбата на „Ботев“ обаче остават на заден план, когато на 28 януари най-големият български спортен ежедневник „7 дни спорт“ гръмва със заглавието „ДПС иска да купи Левски?“. До края на деня всички електронни медии в страната говорят за това, че Ирена Кръстева е направила официално предложение на адвокат Тодор Батков за закупуването на „сините“ и вестник „Стандарт“. Според електронното издание Медиапул „самият Батков не отрича, че търси инвеститор, който да помогне финансово на футболния клуб. На общото събрание на акционерите на клуба в края на декември е била отчетена годишна загуба от 300 хил. лв. Това се случва за първи път в историята на "Левски".“ Истерията е подхваната и от сайта на в. Сега, където се обяснява, че няколко дни по-рано кметът на София Бойко Борисов е обвинил „в принадлежност към ДПС именно този кръг около Кръстева, Василев и съвместната им фирма "Си Ди Дивелопмънтс", която в момента вече държи ИПК "Родина"“. Изданието допълва, че „в политическите среди се разпространява версията, че хората на Доган всъщност проправят път в България на известен холдинг от Турция. Холдингът притежава част от най-важните медии в Турция - вестници, списания и тв-канали“. Повечето медии цитират и самия Батков, който отрича да продава „Левски“, но признава, че не би отказал финансова помощ, ако някой друг иска да съфинансира клуба.
Две седмици по-късно отново тръгват съобщенията за мераците на Кръстева и син, този път към пловдивския „Спартак“. Според информацията на сайта „Нов спорт“ тя е преговаряла за футболния клуб преди да се среща с Димитър Христолов за „Ботев“ и сега отново се връща на тема „Спартак“. Изданието съобщава, че „Втородивизионният клуб представлява сериозен интерес, тъй като стадион „Тодор Диев", на който играе, е взет на концесия. Съоръжението се намира на едно от най-оживените места в града на тепетата, в близост до централна гара, две автогари и популярен хипермаркет. На 5 март общинският съвет ще отпусне още 3 декара към стадион „Тодор Диев", след което шефовете на Спартак (Пд), Ирена Кръстева и КТБ ще седнат на масата за финални преговори“.
Това обаче се оказва малко затишие пред буря, тъй като в началото на април отново се появяват спекулации, че Кръстева иска да купи „Левски“. Много е вероятно това да цели разконцентрирането на футболистите преди най-важната част от шампионата, още повече, че е примесено и със слухове за закупуването на... пловдивския „Ботев“. Безплатният вестник „19 минути“ отново хвърля бомбата, пускайки материал, твърдящ „Продадоха "Левски" и в. "Стандарт"?“. Това обаче се оказва поредната изкуствено създадена шумотевица, предвид способността на сензационната медия да публикува стари информации и липсата на навик да цитира източниците си.
Последната вълна около сагата „Ирена Кръстева – собственик на „Левски“ се завъртя на 17 юни, когато Тодор Батков пред няколко медии заяви за пореден път, че няма да продава шампионите. Носителят на орден „Стара планина“ „се кълне: Няма да пусна ДПС в "Левски", цитиран от вестник „Новинар“. Дали обаче това „отричане“ бе случайно или някой има голяма тайна?
Истината или се осмеляваш?
Историята около Ирена Кръстева и нейните имотно-спортни завоевания изглежда наистина епична. А купуването на „Левски“ би я коронясало наистина като спортната императрица на България. И би донесло дивиденти на икономическите кръгове около нея, разбира се. Тепърва предстои да видим дали Батков наистина няма да й продаде българския шампион. Всички следим темата в медиите с интерес...
Тази разработка има за цел да проследи, без претенции за пълнота, развитието на спортната империя на Ирена Кръстева от шеф на Български спортен тотализатор до евентуален бъдещ собственик на шампиона на България по футбол – ПФК „Левски“ София. И дали всъщност Кръстева не е надминала очакванията, с които е било натоварено нейното назначение за шеф на БСТ, за да се превърне в медиен могул 7 години по-късно.
Ще бъдат разгледани някои от последните големи спорни сделки и опити за сделки на Кръстева, за да видим защо все още не е успяла да купи „Левски“ София. Всичко това, през погледа на българските спортни медии и отдели.
Началото: Кой вкара Ирена Кръстева в играта?
Ирена Кръстева влиза в спортните среди без никакъв опит, но пък на сериозен ръководен пост. Според публикация в бизнесседмичника „Капитал“ „четиридесет и шест годишната филоложка е назначена на 20 септември 2001 г. за изпълнителен директор на “Олимпика”, едно от търговските дружества на ДАМС. Нейното име дотогава бе напълно непознато в средите, които се занимават с управление и маркетинг на спорта. По същото време синът й Делян Пеевски, който е едва на 21 години, става председател на управителния съвет на държавната фирма “Пристанище Варна” ЕАД. Според съдебния регистър Пеевски е и председател на “Национално младежко движение Симеон Втори”, а негов заместник е Росен Дичев, син на пресаташето на царя Галя Дичева. Пеевски е и парламентарен секретар в Министерството на транспорта.“ На 26 февруари 2002 година Ирена Крустева вече е шеф на Бъгларския спортен тотализатор, след като бившият председател Неделчо Прошков е свален след рекордна като печалби за тотализатора година.
Тази публикация всъщност развенчава първия мит за произхода на финансите на Кръстева – докато в момента продължава да се смята, че е свързана с икономическите кръгове около Движението за права и свободи, тази публикация насочва вниманието и към връзките на сина й с НДСВ по времето когато царската партия е все още на власт в истинския смисъл на думата. В публикацията се правят още връзки с разместване в делодържателите на „Еврофутбол“ и евентуалните нарастващи печалби на частния тотализатор, който компанията на Васил Божков – Черепа се очаква да пусне. „Дали назначението на Ирена Кръстева не е част и от оформянето на новата политическа номенклатура“, питат се Нора Тарандова (тогава Гунчева) и Станил Йотов. Разбира се, прогнозите им се сбъдват.
Големият удар за Кръстева идва обаче в края на 2005 г., когато е изхвърлена от ръководната позиция в БСТ от новия шеф на Държавната агенция за младежта и спорта Весела Лечева. На 24 ноември прясноназначената за спортен шеф олимпийска сребърна медалистка по спортна стрелба от Сеул '88 подписва заповедта за освобождаването на Кръстева и всъщност отваря нов път за развитие на завършилата и журналистика бъдеща медийна императрица. Ирена Кръстева веднага започва медийна война срещу Лечева, твърдейки, че уволнението й е следствие от бизнесинтересите на съпруга на спортната шефка Манол Велев. (Най-странното в случая е, че Кръстева ползва като довод същата тази нова спортна игра на „Еврофутбол“). Само година и половина по-късно тя вече може да си позволи война срещу всеки, след като от 24 юли 2007 г. нейната фирма „Нова българска медийна група“ е собственик на вестниците „Монитор“, „Телеграф“ и „Политика“, купувайки ги от журналистическия гений Петьо Блъсков. Освен това, синът й вече има пост и в правителството на Станишев, като според Медиапул „той поставил услугите си на разположение на ДПС и от тази позиция се е опитвал да се меси в работата на Държавния резерв“.
Медиен могул или спортна императрица?
„Чрез Ирена Кръстева ДПС контролира медийно 2/3 от страната“, пише Елица Елефтерова в електронния портал Money.bg ден след като ставя ясно, че ДАНС ще проверява откъде идват парите на Кръстева. Проверката на спецслужбата не показа нищо, но е факт, че днес тя е собственик на редица медии: телевизиите ТВ7 и ББТ, вестниците „Експрес“, „Меридиан мач“, „Марица“, „Борба“, „Монитор“, „Телеграф“ и „Политика“. Носят се слухове, че вече е купила и „Стандарт“ и „Пари“.
Горе-долу по времето на публикуване на материала в бизнессайта започва и новата спортна офанзива на Ирена Кръстева. В края на 2008 г. започва да се върти новината, че скандалният шеф на пловдивския „Ботев“ Димитър Христолов е намерил купувач за „канарчетата“ и всъщност става въпрос за амбиции на младия Делян Пеевски, който си бил харесал жълто-черните. На 22 декември обаче става ясно, че сделката няма да се състои и семейство Кръстеви тръгва да търси друга спортна жертва за себе си и финансовия покровител Кооперативна търговска банка. Това от своя страна разочарова напълно играчите на „Ботев“, които явно са имали последни надежди за измъкване от мизерията в лицето на инвеститорското семейство.
Всякакви интриги около продажбата на „Ботев“ обаче остават на заден план, когато на 28 януари най-големият български спортен ежедневник „7 дни спорт“ гръмва със заглавието „ДПС иска да купи Левски?“. До края на деня всички електронни медии в страната говорят за това, че Ирена Кръстева е направила официално предложение на адвокат Тодор Батков за закупуването на „сините“ и вестник „Стандарт“. Според електронното издание Медиапул „самият Батков не отрича, че търси инвеститор, който да помогне финансово на футболния клуб. На общото събрание на акционерите на клуба в края на декември е била отчетена годишна загуба от 300 хил. лв. Това се случва за първи път в историята на "Левски".“ Истерията е подхваната и от сайта на в. Сега, където се обяснява, че няколко дни по-рано кметът на София Бойко Борисов е обвинил „в принадлежност към ДПС именно този кръг около Кръстева, Василев и съвместната им фирма "Си Ди Дивелопмънтс", която в момента вече държи ИПК "Родина"“. Изданието допълва, че „в политическите среди се разпространява версията, че хората на Доган всъщност проправят път в България на известен холдинг от Турция. Холдингът притежава част от най-важните медии в Турция - вестници, списания и тв-канали“. Повечето медии цитират и самия Батков, който отрича да продава „Левски“, но признава, че не би отказал финансова помощ, ако някой друг иска да съфинансира клуба.
Две седмици по-късно отново тръгват съобщенията за мераците на Кръстева и син, този път към пловдивския „Спартак“. Според информацията на сайта „Нов спорт“ тя е преговаряла за футболния клуб преди да се среща с Димитър Христолов за „Ботев“ и сега отново се връща на тема „Спартак“. Изданието съобщава, че „Втородивизионният клуб представлява сериозен интерес, тъй като стадион „Тодор Диев", на който играе, е взет на концесия. Съоръжението се намира на едно от най-оживените места в града на тепетата, в близост до централна гара, две автогари и популярен хипермаркет. На 5 март общинският съвет ще отпусне още 3 декара към стадион „Тодор Диев", след което шефовете на Спартак (Пд), Ирена Кръстева и КТБ ще седнат на масата за финални преговори“.
Това обаче се оказва малко затишие пред буря, тъй като в началото на април отново се появяват спекулации, че Кръстева иска да купи „Левски“. Много е вероятно това да цели разконцентрирането на футболистите преди най-важната част от шампионата, още повече, че е примесено и със слухове за закупуването на... пловдивския „Ботев“. Безплатният вестник „19 минути“ отново хвърля бомбата, пускайки материал, твърдящ „Продадоха "Левски" и в. "Стандарт"?“. Това обаче се оказва поредната изкуствено създадена шумотевица, предвид способността на сензационната медия да публикува стари информации и липсата на навик да цитира източниците си.
Последната вълна около сагата „Ирена Кръстева – собственик на „Левски“ се завъртя на 17 юни, когато Тодор Батков пред няколко медии заяви за пореден път, че няма да продава шампионите. Носителят на орден „Стара планина“ „се кълне: Няма да пусна ДПС в "Левски", цитиран от вестник „Новинар“. Дали обаче това „отричане“ бе случайно или някой има голяма тайна?
Истината или се осмеляваш?
Историята около Ирена Кръстева и нейните имотно-спортни завоевания изглежда наистина епична. А купуването на „Левски“ би я коронясало наистина като спортната императрица на България. И би донесло дивиденти на икономическите кръгове около нея, разбира се. Тепърва предстои да видим дали Батков наистина няма да й продаде българския шампион. Всички следим темата в медиите с интерес...
юли 9th, 2009 at 13:44
Ако съм засегнал някого с горната статия – съжалявам. Не това ми беше целта. Дойдоха ми в повече обидните постинги в медиапул. И то, защото изпълнявам закон, за чието приемане не отговарям. Вярно, че в интернет има анонимност, но все пак ми се струва, че е добре да има и някакво приличие. Дори когато човек държи да каже какво мисли за управляващит.