08 февруари 2015

Футболният свят - в телефона ти с First Touch Soccer

Аз съм момченце. Означава, че от време на време имам нужда да си поиграя. И честно казано, рядко нещо отпуска повече от бърза игра на телефона - имаше колички, карти, 2048, дори и бокс. Но нищо не се е задържало в iPhone-a толкова време, колкото адски сполучливата First Touch Soccer на британското студио First Touch Games.


Сега, имам прилично дълга история с First Touch и на двете основни платформи - прекарал съм доста време с Dream League Soccer и Score! за Android, но последните две версии на FTS за iOS са просто много добри (с мобилните варианти на FIFA и PES така и не се разбрахме). Можеш да играеш с футболистите, да селектираш отбора, да тренираш, да си наемаш треньори и да купуваш играчи, да изграждаш тима с победите и дори почвайки със слаб отбор, няколко години по-късно да спечелиш Шампионската лига. Аз обикновено започвам със слаб тим, по възможност от втора дивизия, и трупам точки и пари, тренирам, инвестирам, побеждавам... И така :)

И ако през 2014-та беше доста по-трудно да пробиеш в голям отбор, тръгвайки с малък, втородивизионен тим, то с няколко хитрини при инсталиране на новата версия всичко може да стане бързо и лесно и да отвори пътя към грандовете.

Какво направих аз:
1) С излизането на FTS 2015 изтрих старата игра и инсталирах новата.
2) После внимателно започнах да събирам бонус монети, докато събера 4000 за VIP ъпдейт, с който всички постъпления след това да се удвояват.
3) Поиграх известно време на 2-минутни полувремена, за да вкарвам повече голове и съответно да събирам повече точки.
4) Събрах още 2000 точки за купуване на агент и станах треньор на Барселона, след което още първата година станах шампион на Испания.
5) Вече не знам какво ще е достатъчно голямо предизвикателство, след като вече мога да си позволя дори да отклонявам поканите на Реал (Мадрид) да им бъда треньор :)

Хубавото е, че с VIP-акаунта можеш да играеш от името на конкретен футболист и, признавам, голям кеф е да бележиш голове с Бербатов, носещ фланелката на Барса. Ето и няколко кадъра, като само последният от тях е с реалното разстояние на камерата, с което лично аз играя:







Разбира се, никога няма да простя липсата на Лудогорец и в тазгодишната игра. Абсолютен скандал - не е патрЕотично, колеги разработчици! Всъщност, наистина не е логично, при положение че разградският отбор влезе и в Шампионската лига, а турнирът е сред акцентите във FTS 2015. В новия вариант графиката е една идея по-слаба - лицата на играчите са много по-малко разпознаваеми, отколкото бяха при FTS 2014, но пък вкарването на голове изглежда доста по-реалистично.

И ако всичко ви звучи много лесно, само ще обърна внимание, че през миналото лято, по време на Световното в Бразилия, FTG пуснаха голям ъпдейт с национални отбори. И никак, ама никак не беше детска игра да го спечелиш, дори и да се пуснеш с Германия или Бразилия. Аз лично спечелих само два пъти - по веднъж с тези две страни.
Прочети

30 януари 2015

Ползваш ли още добрите стари RSS емисии?




Пуснах този статус във Facebook днес, след като попаднах на поредния обновен сайт с редовно публикувани материали, който няма RSS емисия. Истината е, че почиствам събираните в продължение на близо 9 години RSS-и, докато още се възстановявам от шока от закриването на Google Reader през 2013 г.

Още от създаването на този блог през 2006 г. и активното писане, комбинирано с четене на различни информационни източници, RSS емисиите са мой основен канал за информация. Дори повече от останалите социални канали - Facebook, Twitter и т.н. Затова си представи 9 години на събиране на източници, нужни за поддържането на голям сайт за книги, блог за нова музика, блог за LinkedIn, професионална информираност за PR и маркетинг, и още и още...

Казвам "шок", защото през 2013-та "осиротях" с наследство от 1200 емисии, прилично добре каталогизирани и подредени. И понеже опитах няколко заместителя за Google Reader, с които така и не успяхме да се разберем, накрая финиширах при The Old Reader, следващ общо взето същата философия и имащ добро търсене.

Сега, заради freemium модела на The Old Reader, се налага да намаля броя на абонаментите до 500 (бяха 800 след последното прочистване, но има толкова неактивни, че няма смисъл да плащам двойно повече, затова - оптимизация). И знаеш ли какво - хич не ми е трудно.

Оказва се, че много сайтове, включително и на информационни медии (!!!), продължават да не поддържат RSS емисии, макар че това не би трябвало да изисква каквато и да било допълнителна инвестиция. Най-популярните отворени CSM платформи като WordPress и Joomla имат автоматично генериране на RSS емисиите, което вероятно означава, че технологията далеч не е остаряла. Аз нямам обяснение - а ти?

Може би съм останал старомоден, може би е нещо друго, но не мога да не те запитам - ти ползваш ли още добрите стари RSS емисии?
Прочети

05 януари 2015

Подари на детето си библиотека

Днес с приятна изненада видях, че малко преди Нова година зам.-министърът на младежда и спорта Калин Каменов ме е "предизвикал" в своя блог да споделя своята гледна точка по темата за подаряването на книги за Коледа и други празници.

Разбира се, ще го направя с най-голямо удоволствие, макар и кратко:

Книгата е най-добрият подарък за всеки, не само за децата. Подарената книга е инвестиция в бъдещето. И всъщност, ако искаш наистина да подариш на детето си бъдеще, подари му библиотека! Заведи го още днес в местната библиотека и му направете абонаментна карта за цялата година. И след това ходете заедно поне веднъж в месеца. Вярвай ми, ще те заобича още повече.

P.S. Преди близо 6 години пожелах и друго - Подари книга на любимата си библиотека

Снимка: Аз чета
Прочети

01 януари 2015

Продължаваме напред - новото национално мото на българина

Бас държа, че тази нощ, по време на новогодишните наздравици, във всяка втора къща някой е казал едно полушеговито "Продължаваме напред" като пожелание. Макар обикновено да го ползваме иронично, това словосъчетание сякаш се превърна в новото национално мото.

Когато преди месец и половина Кубрат Пулев загуби от видимо превъзхождащия го Владимир Кличко в битката за световната титла по бокс, той вместо да признае загубата, започна да говори за корупция в бокса, за конспирации срещу малката ни страна и т.н.


Разбира се, всеки нормално мислещ човек ще прости на Кобрата изказаните в постнокаутово състояние патриотични и прочие недомислици. Но няма как да не признаем и безспорното попадение "Продължаваме напред", придружено от "Не съм доволен от себе си" - на практика доста ясно очертание на мотото, което всеки спортист трябва да има. (Разбира се, заради комбинацията с изреченията в стил kleta majka balgariq "българите сме велика нация" и това, че Кличко просто е имал късмет, изказването стана повод за доста споделяни меми като този долу)


Да продължаваме напред обаче е точно това, от което имаме нужда. Вероятно затова и влагаме солидна доза искреност при пожелаването му и го правим все по-често. След две слели се и общо взето изгубени политически и икономически години, е крайно време да си кажем "не сме доволни", да си седнем на задниците и да тръгнем по продължаваме-напред-пътя.

Имаме нужда да "равносмятаме" малко по-различни неща в края на всяка година - не колко последователи сме натрупали в социалните мрежи, а на колко души сме казали "Обичам те" по празниците; не колко скъп телефон или кола сме си купили, а колко нови култури и народи сме опознали; не колко са ни повишили заплатата, а колко клиенти сме направили по-доволни и щастливи през последните 12 месеца.

Имаме нужда да си подредим къщичката, да засилим бизнесите си, да се отдадем на малко повече култура, да бъдем една идея по-активни обществено, да направим поне едно голямо откритие. Ей така, като нация.

Хайде, тази ще е по-добра от предишните 2!

P.S. И да е жив и здрав Кобрата, да потренира още малко и след 2 години - пак на бой като претендент за световна титла.
Прочети

01 декември 2014

Имаш ли си любим психолог? Запознай се с Михай Чиксентмихай


Не разбирам почти нищо от психология. От онази, истинската, за която пишат по книгите и учиш 4 години, докато получиш диплома за начинаещ. Всичко, което съм научил, съм прихванал покрай професионалните книги, които опитвам да чета през половината от времето (в другата половина редувам български и чужди автори). Ако ме питаш за имена на известни психолози, не мога да ти кажа. Това е.

Едно име обаче ме преследва вече няколко години, без да имам възможност да се запозная отблизо - Михай Чиксентмихай. Познат у нас на места като Михали Чиксентмихали. Определено най-цитираното име в бизнес книгите, които чета. Какво обаче можете да прочетете от него? Нищо. Защо? Не знам. Вероятно не би се продавал толкова добре, колкото поредната брошурка за лесно забогатяване.

Трябва обаче да ви запозная. Ето малко инфо за Михай:

Михай Чиксентмихай е професор по психология и мениджмънт в Клермънт, Калифорния, бивш ръководител на департамента по психология на Чикагския университет. Роден е на 29 септември 1934 година в хърватския град Риека, тогава носещ италианското име Фиуме. На 22-годишна възраст емигрира в САЩ, където получава психологическо образование и завършва доктурантура в Чикаго.

Чиксентмихай е автор на над 120 книги, изследвайки усилено щастието, креативността, мотивацията и удовлетворението, въвеждайки психологическото понятие "поток". Според него състоянието на поток е състояние, в което ние сме толкова погълнати от дадена дейност, че нищо друго няма значение. Изживяването по време на поток е толкова въвличащо, че ние сме склонни да го изживяваме дори и това да ни струва много. Изпадаме в това състояние, когато сме погълнати от задача, която сама по себе си ни носи удоволствие.
"Егото остава на заден план. Времето лети. Всяко действие, движение и мисъл следват идват непосредствено след предходното, като джаз мелодия. Цялото ви същество е въвлечено, ползвате силите си до краен предел", пише Чиксентмихай. (повече: тук)
Срещам името на Чиксентмихай предимно в книги на Изток-Запад, така че надеждите ми за неговото издаване са насочени най-вече към тях. „Потокът: психологията на оптималното преживяване“ ми се струва задължителна, така че... стискам палци.

Дотогава, един TED Talk на тема "Потокът: тайната на щастието":

Прочети