петък, 31 декември 2010 г.

Година в линкове

Прочети

събота, 18 декември 2010 г.

Как интернет променя музикалната индустрия: днес вече е след 5 години

Разговорът е воден доста пъти - по света още преди големите промени да започнат (там хората мислят с няколко години напред), у нас нещата също са ясни, но май липсват предпоставки и форуми за дискусия.


Истината е, че пиратството няма шанс. Съвсем скоро няма да има и причина да съществува. Свалям достатъчно често "изтекли" в интернет версии на песни и дори албуми. От известно време обаче дори няма нужда да го правя - албумите се качват за свободно слушане в мрежата седмица-две преди официалното си пускане в продажба.

И аз така... изслушвам си албума и преценявам дали да си го купя. Случи ми се вече с последното от  Джон Леджънд - не си го купих, защото не беше моята музика. Сега си го "причинявам" с Джейми Фокс и неговия Best Night Of My Life, който излиза на 21 декември. Това нямаше как да се случи допреди 1-2 години, сега е световна практика. Няма да се случва често у нас скоро, докато мисленето не се промени.*

Може би не знаеш, но сензации като Джъстин Бийбър, Лейди Гага и Сюзан Бойл дължат кариерата си на YouTube и на милионите гледания на безплатно качените си там изпълнения. Интернет днес създава култура, ловът на вещици вече не е нужен.

Обичам да мисля 5 години напред. И предпочитам да прилагам измисленото за след 5 години днес. Един приятел прави страхотна музика и добре знае, че този тип промоция вече е най-печеливш. Остава вълната да стане още по-голяма.

* Когато P.I.F. пуснаха през 2006-а за безплатно теглене от сайта си третия си албум Passion In Fact, това им гарантира препълнени клубове при всяко живо участие. След това май подобна практика у нас е рядкост за утвърдените изпълнители.
Прочети

събота, 4 декември 2010 г.

Multitasking-поколението

Всички са мълчаливи тази вечер...

Събота вечер е, а хората са онлайн. Значи не е от дискотеката. Явно е от многото задачи, с които всички се занимаваме едновременно (или да, може би четат). 

Вероятно голяма част от нас са dreamreaders, които опитват да живеят, за да правят другите щастливи. Би трябвало да ни прави интересни, но не е ясно колко и дали.

Ние сме някакво pre-multitasking поколение. Ако се занимаваме само с едно нещо, това ни убива. Обикновено сме със слушалки/хендсфри на ушите, четем книга и ръчкаме нещо по телефона. Не говорим много, защото мозъкът мисли с няколко хода напред. Това сигурно ни прави скучни. 

Малко ме е страх за истинското multitasking-поколение.


Снимка: seniorark.com

Прочети