19 юли 2009
Шесттте най-големи неща, които истински ме радват
Да, точно така, става дума за същата игра. Но ако не сменя заглавието, няма да съм аз. Та, ето и 6-те малки - за мен адски големи - неща, които истински ме радват, след хвърлената от Биската ръкавица.
1) Да се събуждам всяка сутрин - както знаеш, смъртта е последното нещо, от което се страхувам, така че не ме е страх, че ще умра докато спя, и не става въпрос за това. Просто с първото съзнателно поемане на въздух всяка сутрин се зареждам страхотно, защото знам, че ме очаква един невероятен нов ден. (Друг в въпросът дали ми се иска новият ден да започва точно в онзи конкретен момент :). )
2) Усмивката на човека, който ми продава закуската - ами, това е чудесен начин да започнеш деня си, като съм тръгнал в тази посока.
3) Да видя, че някой друг също чете в автобуса - освен нов потенциален потребител (и автор) в "Аз чета", това означава и един истински отдаден на книгите човек (или истински мразещ скуката по време на 40-минутното пътуване до центъра).
4) Транс музиката - е, ако някой ми каже, че има по-велики артисти от Тиесто, Армин, Андре и Пол, пращам го да ми ги доведе. И при положение, че Feel Good-плейлистата ми е само с транс парчета, какво по-хубаво може да иска човек от живота!
5) Пълният с посетители "Аз чета" - истинското признание. И истинската причина блог за книги №1 в България да се превърне в сайт.
6) (Няма нужда да казвам, че това е №1 по принцип) Щастливият поглед на жената, която обичам - идеята, че имам дори минимална заслуга за този поглед, ме издига високо-високо-високо. Ех, за малко да полетя.
И следващите печеливши са Люси, Христо и другият Христо.
1) Да се събуждам всяка сутрин - както знаеш, смъртта е последното нещо, от което се страхувам, така че не ме е страх, че ще умра докато спя, и не става въпрос за това. Просто с първото съзнателно поемане на въздух всяка сутрин се зареждам страхотно, защото знам, че ме очаква един невероятен нов ден. (Друг в въпросът дали ми се иска новият ден да започва точно в онзи конкретен момент :). )
2) Усмивката на човека, който ми продава закуската - ами, това е чудесен начин да започнеш деня си, като съм тръгнал в тази посока.
3) Да видя, че някой друг също чете в автобуса - освен нов потенциален потребител (и автор) в "Аз чета", това означава и един истински отдаден на книгите човек (или истински мразещ скуката по време на 40-минутното пътуване до центъра).
4) Транс музиката - е, ако някой ми каже, че има по-велики артисти от Тиесто, Армин, Андре и Пол, пращам го да ми ги доведе. И при положение, че Feel Good-плейлистата ми е само с транс парчета, какво по-хубаво може да иска човек от живота!
5) Пълният с посетители "Аз чета" - истинското признание. И истинската причина блог за книги №1 в България да се превърне в сайт.
6) (Няма нужда да казвам, че това е №1 по принцип) Щастливият поглед на жената, която обичам - идеята, че имам дори минимална заслуга за този поглед, ме издига високо-високо-високо. Ех, за малко да полетя.
И следващите печеливши са Люси, Христо и другият Христо.
13 юли 2009
GGP: Това нали няма нищо общо с Гошо от Почивка?
Много ми е интересно как ни занимават последните дни с Маниака (лелел) и "скандалното" му минало на рапър. Та и щели да го махат от парламента. Но както каза днес един приятел, "в НС влязоха толкова престъпници, че един млад депутат, който като тийнейджър е редил мръзни рими..." А бе, мани.
Целият смешен медиен панаир тип "Месията и неговите апостоли" ще ни залива още дълго, особено от вестниците, които доскоро бяха 100% анти-Бойко.
За повече подробности, вижте този клип и си преценете кое не е ред в цялата история. И май е по-важно как сладурът е станал "мениджър "внос - износ" в завод "Спартак".
Ето и скандалната песен:
А ето на какво ми прилича цялата медийна заигравка с Йосифов:
Целият смешен медиен панаир тип "Месията и неговите апостоли" ще ни залива още дълго, особено от вестниците, които доскоро бяха 100% анти-Бойко.
За повече подробности, вижте този клип и си преценете кое не е ред в цялата история. И май е по-важно как сладурът е станал "мениджър "внос - износ" в завод "Спартак".
Ето и скандалната песен:
А ето на какво ми прилича цялата медийна заигравка с Йосифов:
03 юли 2009
Направихме го със Станишев, ще го направим и с Калфин
Току-що публикувах в блога на другаря Ивайло Калфин коментар, насочен срещу наглото му и обидно поведение през последните няколко дни и най-вече срещу тази публикация.
"Господин Калфин,
Замисляте ли се какво пише във Вашия блог? Изправяте се директно срещу огромен брой активни хора, на които все още сте министър, и ги наричате "неграмотници". Не виждам да цитирате някого. Ние Ви цитираме. А в неделя са изборите... Дано след тях наистина да имате сили да се обърнете към същите тези млади хора. А можете отново да се обръщате срещу тях.
P.S. Надявам се Вие също да нямате проблем с грамотността, както нямам и аз. В противен случай, просто ще Ви помоля да уволните хората, които пишат от Ваше име в блога Ви и на които плащате заплата вероятно с пари от моите данъци (субсидии за парламентарно представени партии).
С безразличие към Вас и отвратеност от постъпката Ви,
Александър Кръстев"
И въпреки, че не излезе надпис на румънски, за разлика от блога на Станишев, единственото, което се показа след публикуването, беше това апокалиптично лаишко изпълнение:
Не съм длъжен да търпя човек на подобен пост, който нарича народа си неграмотен при положение че е несъмнено най-слабият външен министър на България за последните 15 години. Попитах Румен Петков, попитах Михаил Миков, ще попитам и Калфин: смятате ли се за достоен?
Не ходя по митинги, за да крещя "Оставка!". Правя в реалния живот много повече, отколкото правя в интернет. Пиша грамотно и минавам за интелигентен и образован млад човек с бъдеще. Приятелите ми ме уважават. Подписвам се винаги с името си. Не се страхувам да задавам въпроси. Работя за развитието тази държава и хората около мен и се надявам да не ми се налага да си тръгвам от нея насила. А когато си тръгна по желание, заедно с човека, когото обичам, ще продължавам да работя за България.
Няма да коментирам повече. Писна ми от наглостта на тези хора. В неделя ще отида и ще гласувам заради себе си. И заради теб. Направи го и ти. А след това ще отида на пресконференциите и ще задам въпросите си на тези хора.
P.S. Последните 3 абзаца започват с "Не" и "Няма". Като в "Не, няма да позволим да се гаврите с нас повече!" Смятай, че вече и аз съм от онези "БЕСНИ, но иначе обикновени граждани на Република България!".
Допълнение @ 6:09 p.m. - Коментарът още не се е появил. Както се вижда, няма предупреждение, че се чака одобрение от администратор.
Допълнение @ 19 юли, 2:53 а.m.. Сайтът на Ивайло Калфин отново е възвърнал старата си WordPress форма и коментарите са вече публикувани. Явно това се е случило веднага след изборите, въпреки че аз го забелязвам чак сега. Има и отговор от Калфин:
След дъжд - качулка, г-н Калфин!
"Господин Калфин,
Замисляте ли се какво пише във Вашия блог? Изправяте се директно срещу огромен брой активни хора, на които все още сте министър, и ги наричате "неграмотници". Не виждам да цитирате някого. Ние Ви цитираме. А в неделя са изборите... Дано след тях наистина да имате сили да се обърнете към същите тези млади хора. А можете отново да се обръщате срещу тях.
P.S. Надявам се Вие също да нямате проблем с грамотността, както нямам и аз. В противен случай, просто ще Ви помоля да уволните хората, които пишат от Ваше име в блога Ви и на които плащате заплата вероятно с пари от моите данъци (субсидии за парламентарно представени партии).
С безразличие към Вас и отвратеност от постъпката Ви,
Александър Кръстев"
И въпреки, че не излезе надпис на румънски, за разлика от блога на Станишев, единственото, което се показа след публикуването, беше това апокалиптично лаишко изпълнение:
Не съм длъжен да търпя човек на подобен пост, който нарича народа си неграмотен при положение че е несъмнено най-слабият външен министър на България за последните 15 години. Попитах Румен Петков, попитах Михаил Миков, ще попитам и Калфин: смятате ли се за достоен?Не ходя по митинги, за да крещя "Оставка!". Правя в реалния живот много повече, отколкото правя в интернет. Пиша грамотно и минавам за интелигентен и образован млад човек с бъдеще. Приятелите ми ме уважават. Подписвам се винаги с името си. Не се страхувам да задавам въпроси. Работя за развитието тази държава и хората около мен и се надявам да не ми се налага да си тръгвам от нея насила. А когато си тръгна по желание, заедно с човека, когото обичам, ще продължавам да работя за България.
Няма да коментирам повече. Писна ми от наглостта на тези хора. В неделя ще отида и ще гласувам заради себе си. И заради теб. Направи го и ти. А след това ще отида на пресконференциите и ще задам въпросите си на тези хора.
P.S. Последните 3 абзаца започват с "Не" и "Няма". Като в "Не, няма да позволим да се гаврите с нас повече!" Смятай, че вече и аз съм от онези "БЕСНИ, но иначе обикновени граждани на Република България!".
Допълнение @ 6:09 p.m. - Коментарът още не се е появил. Както се вижда, няма предупреждение, че се чака одобрение от администратор.
Допълнение @ 19 юли, 2:53 а.m.. Сайтът на Ивайло Калфин отново е възвърнал старата си WordPress форма и коментарите са вече публикувани. Явно това се е случило веднага след изборите, въпреки че аз го забелязвам чак сега. Има и отговор от Калфин:
След дъжд - качулка, г-н Калфин!
юли 9th, 2009 at 13:44
Ако съм засегнал някого с горната статия – съжалявам. Не това ми беше целта. Дойдоха ми в повече обидните постинги в медиапул. И то, защото изпълнявам закон, за чието приемане не отговарям. Вярно, че в интернет има анонимност, но все пак ми се струва, че е добре да има и някакво приличие. Дори когато човек държи да каже какво мисли за управляващит.