Eurovision БГ - част 3

Дойде средата на януари и стана време за Евровизия. Отново ще имаме възможността да се радваме на поредните "прекрасни" изпълнения на родни таланти. Мхм, дано тази година победителят да успее да направи НЯКАКВО впечатление на финала в Хелзинки.

Вчера станаха ясни и 18-те песни, които ще участват на полуфинала. Още снощи Сашко Байчев от Групата ме зарадва с новината, че са класирани, но пък ми беше интересно и конкуренцията им каква ще бъде. Има доста интересни имена, но ми липсва някой... Слави Трифонов пак ли го няма? Надявам се да не е имал нови пререкания с журито.
По регламент полуфиналът е на 3 февруари, когато ще бъдат определени и 9-те песни, които ще можем да чуем на живо на 24 февруари (събота) в зала 3 на НДК.

Аз лично пожелавам успех на всички и се надявам да няма скандали. Поне веднъж.

P.S. Другото, което се надявам, е този път Азис да не излиза на сцената, PR-ефектът едва ли ще се получи втора поредна година.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Re: Петте неща, които не знаехте за мен

Съвсем кратък преамблюл: има вероятност да си чувал част от тези неща. Аз обаче държа да ги уточня. Все пак, правим го и за да има и самопознавателен елемент, нали...

1. Почвам с нещо, което много хора смятат за недостатък. На мен пък често ми е служело като предимство и то сериозно - егоцентрик съм. Голям. На моменти това граничи с егоизъм, но гледам да не прекрачвам границата особено. Една от любимите ми фрази по повода е "Правя го за себе си". (Другата е "'Щото съм пич!"). Понякога говоря за себе си в трето лице за х4о, което съм си аз отвсякъде, но всеки си има и Alterego.

2. Държа страшно много на приятелите си. Понякога имам чувството, че, ако не ги видя повече от ден-два, просто ще откача. И ми се се случвало, вярвай ми. Обичам да ходя на гости, повече обичам да ми идват на гости. Забавлявам се най-добре в компанията на близките си хора.

3. Имам страшно добър нюх за хората. Наследил съм го от баща ми. Достатъчен ми е 10-тина-минутен разговор, за да разбера що за човек е личността срещу мен. И когато тази персона загуби доверието ми още при първия по-сериозен контакт, връщане назад няма, вярвай ми. Игнорирането е пълно, дори на моменти грубо.

4. Обичам да правя красиви подаръци. Напоследък се оказва, че всичко, което подаря (а това за съжаление става рядко, защото съм перфекционист на тази тема, просто трябва да съм го почувствал), има зашеметяващ ефект. Но понякога не го оценяват правилните хора. Добре, че има и такива, които се радват повече от необходимото!

5. Никога не ме е било страх от Смъртта. Предполагам, че няма да започне скоро да ме плаши. Това би било признак, че остарявам - бъзро и безвъзвратно. По този повод мама ми казваше "Ако ти е писано да те отрепе тухла, падаща от строеж, няма да те блъсне кола.". Единственоте ми опасения са свързани със Самотата. Ама стига толкова екзистенция.

Challenged by Невена Гюрова.


Не съм чак толкова лош човек. Нали...?!? O:-)


И судокото отива при...: Росен Цветков, Георги Грънчаров, Девора Джамбова, Симион Патеев и Марияна Кръстева.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Чувствам се изпързалян

Това е снимка от пързалката пред Народния театър. Направих я вчера, около 5 минути след като разбрах, че "пропуските" за представлението "Пушката ще гръмне след антракта" са "приключени". Малко преди това в Сълзата ми казаха, че и там няма билети за тяхното безплатно представление "Клюки от ада".
А бях решил да "получа" подаръка, който Министарски съвет ми осигури за това, че съм вече официално гражданин на Европейския съюз. Знаех за тази инициатива вече повече от месец и предполагам, че причината за пропуснатата възможност да бъда "почерпен" един театър си е единствено моя. Но пък у нас така или иначе първият по време не е първи по място. Вече предпочитам да разбирам за нещо последен и да мога да съм свидетел на случването му, отколкото да научавам месеци преди това и да стоя на последния ред. Както се случи с двата концерта на Сити радио и ТВ и много други мероприятия.
Не знам дали и Ти се чудиш колко "простосмъртни" са имали достъп до заветните "пропуски". Дали пък не са били раздадени по начина, по който обикновено се раздават подаръците?
Не подхождам черногледо - просто е факт, че в единствените дни, в които хората можеха да си резервират места за представления (друг е въпросът дали това бе начинът), касите на театрите бяха затворени. Похвала единствено за "199", чийто билетен център работеше и на 2 януари. За там безплатните пропуски обаче отдавна бяха свършили, което е закономерно, като се има предвид високата цена на билетите им по принцип.
И все пак се попързалях. Днес. Обиколих прекрасните национални галерии, които така или иначе си позволявам да посещавам малко по-често. Сам или с други хора.
Но по-добре сам.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Дали ще се оправим най-накрая?

Ако човек се замисли колко изтъркана се превърна темата за членството ни в Европейския съюз само през последните 8 дни (да не говорим за преди това), просто могат да го побият тръпки. Ясно е, че всички надежди за добро бъдеще минават през интегрирането ни към западните държави и техните порядки (извинете за русизма), но постоянното говорене за едно нещо обикновено създава свръхочаквания. А след тях именно идват и най-големите разочарования.
Едва ли има нужда да повтарям мисълта на Гьобелс, че една истина, повторена стотина пъти, най-накрая се превръща в истина. Именно поради това има опасност цялото инфо, посветено на ЕС, с което ни заливат медиите, да създаде у "простосмъртните" впечатлението, че е станало кой знае какво, понеже, видате ли, сме официално еврочленове.
Нещото, което винаги съм искал да кажа по въпроса е, че всъщност Те ни извикаха. Те ни ухажваха и лъгаха достатъчно дългo, държейки козовете в своята ръка. ЕС нямаше по абсолютно никакъв начин да си позволи да изпусне възможността да присъедини България. И накрая се поддадохме, отказвайки се от едни от най-големите си символи - АЕЦ-а и безплатната домашна Грозданка.
Тази експанзия, оказала се съвсем доброволна и сякаш изпросена от наша страна, а подарена от еврообщността, носи със сигурност повече дивиденти за Съюза, отколкота за милата ни Родина. Но другата истина е, че просто нямахме избор. Иначе рискувахме Преходът ни да продължи вечно. Или поне докато братята руси дойдат отново да ни спасят. От каквото и да е.
Сега ни остава да се подпрем на сериозния "гръб", който би трябвало да получаваме за в бъдеще и да се опитаме да го използваме. Я за да спасим някоя и друга невинна душа из либийско, я за да си оправим най-сетне животеца, я за да се почувстваме вече като бели хора.

P.S. Не смятам, че само културата е това, което ни прави европейци. Защото ако е така, то аз съм сколен да твърдя, че ние трябва да интегрираме половината население на континента в културно отношение.
Ами, чакам да ми пращат покани за членство. Знаят ми адреса.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Дали си струва...

Искам мойте мечти!
Искам старите дни!
Исках малко любов!
Искам моя живот!

P.I.F. - "Нова вяра"

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели: