Спомняш ли си първия си път? Може би е боляло, може би е било върховно, а може би... не си спомняш изобщо. Третият вариант обаче е недопустим, когато трябва да отидеш за пръв път на пълнометражно 4D. Затова и моят избор не беше случаен - "Супермен: Човекът от стомана", след като предварително, в рамките на 2-3 месеца, съм се подготвил с абсолютно всички екранизации, правени през последните 50-тина години.
Подготвяш се, че ще летиш, като седалката ти ще променя от време на време ъгъла си. Даваш почивка на разума си, защото знаеш, че няма да ти трябва - поредният филм за супергерои, на който ще трябва да се насладиш с останалите четири от сетивата си. Взимаш най-големия пакет пуканки, защото очакваш да е дълго и ще имаш нужда да се подкрепяш от време на време (само го държиш внимателно, за да не го опръска Супермен, когато "бръсне" в полет водата). Слагаш жена си малко по-далеко, за да не ти "Шт"-ка във всеки момент, в който се кефиш на глас.
Разбира се, бързо се уверяваш, че си влязъл в салона с правилните нагласи, но who cares. Забавлението започва - историята е малко по-различна от познатите досега, но очакваш нещо като новите Батман и Спайдърмен, примерно, където има вкаран малко повече човешки елемент и костюмите са една идея по-"ръбати"... (В интерес на истината, само Железният човек става все по-тъп и безсмислен с всеки изминал епизод от франчайза).
Към 20-та минута от филма вече не си на Криптон, а на Земята и се чудиш защо гледаш драматичен филм с европейски привкус (Е, преди това си гледал Ръсел Кроу отново в броня 13 години по-късно - заслужава си). Вече обаче знаеш, че до края на лятото трябва да си заприличал на Хенри Кавил, защото иначе нямаш шанс дори със самия себе си... Шанс.
Сюжетът върви литературно, нелинейно - дори би издразнил редовия киноман, свикнал историйката да се ниже последователно и семпло. Следват и битките - разрушения за трилиони, свличащи се небостъргачи, помилани без мигване на окото (най-вече това на режисьора) десетки хора и отнесен от гигаторнадото Кевин Костнър. После влизаш в матрицата - не заради Лорънс Фишбърн, а заради някои пооткраднати елементи на декора, докато накрая изгледаш цели 3 финални битки между Супермен и Супербедмен - Генерал Зод.
Не липсва задължителното удряне на патриотизъм, но на фона на това е някак забавно да видиш как Суперчо тръшва двутонен дрон за 4 млн. долара и казва на генерала от ВВС "Другия път внимавайте какво пращате да ме следи до дома ми"... Все пак - допреди 2-3 минути са падали стоетажни сгради в Ню Йорк, така че нека не тъжим за американската бойна техника.
Това е - обичаш филмите със супергерои, гледаш "Човекът от стомана" най-малкото на IMAX. Не обичаш - не гледаш (за да не ги говориш като Блажев).
Приятен полет.
Подготвяш се, че ще летиш, като седалката ти ще променя от време на време ъгъла си. Даваш почивка на разума си, защото знаеш, че няма да ти трябва - поредният филм за супергерои, на който ще трябва да се насладиш с останалите четири от сетивата си. Взимаш най-големия пакет пуканки, защото очакваш да е дълго и ще имаш нужда да се подкрепяш от време на време (само го държиш внимателно, за да не го опръска Супермен, когато "бръсне" в полет водата). Слагаш жена си малко по-далеко, за да не ти "Шт"-ка във всеки момент, в който се кефиш на глас.
Разбира се, бързо се уверяваш, че си влязъл в салона с правилните нагласи, но who cares. Забавлението започва - историята е малко по-различна от познатите досега, но очакваш нещо като новите Батман и Спайдърмен, примерно, където има вкаран малко повече човешки елемент и костюмите са една идея по-"ръбати"... (В интерес на истината, само Железният човек става все по-тъп и безсмислен с всеки изминал епизод от франчайза).
Към 20-та минута от филма вече не си на Криптон, а на Земята и се чудиш защо гледаш драматичен филм с европейски привкус (Е, преди това си гледал Ръсел Кроу отново в броня 13 години по-късно - заслужава си). Вече обаче знаеш, че до края на лятото трябва да си заприличал на Хенри Кавил, защото иначе нямаш шанс дори със самия себе си... Шанс.Сюжетът върви литературно, нелинейно - дори би издразнил редовия киноман, свикнал историйката да се ниже последователно и семпло. Следват и битките - разрушения за трилиони, свличащи се небостъргачи, помилани без мигване на окото (най-вече това на режисьора) десетки хора и отнесен от гигаторнадото Кевин Костнър. После влизаш в матрицата - не заради Лорънс Фишбърн, а заради някои пооткраднати елементи на декора, докато накрая изгледаш цели 3 финални битки между Супермен и Супербедмен - Генерал Зод.
Не липсва задължителното удряне на патриотизъм, но на фона на това е някак забавно да видиш как Суперчо тръшва двутонен дрон за 4 млн. долара и казва на генерала от ВВС "Другия път внимавайте какво пращате да ме следи до дома ми"... Все пак - допреди 2-3 минути са падали стоетажни сгради в Ню Йорк, така че нека не тъжим за американската бойна техника.
Това е - обичаш филмите със супергерои, гледаш "Човекът от стомана" най-малкото на IMAX. Не обичаш - не гледаш (за да не ги говориш като Блажев).
Приятен полет.
.JPG)
.JPG&description=Обичам да се шегувам със себе си, че напоследък помъдрявам и затова съм станал по-мълчалив. Всъщност, истината е, че обичам да слушам внимат...){kind=link}
