Какво е това, дето аз подкрепям "Да, България"...

"След като аз бях поканен на среща с главния прокурор преди 2 седмици, за да ми каже, че моето поведение започва да става нетърпимо за него - че какво е това, дето аз подкрепям "Да, България", какво е това, дето "моята" телевизив BiT, в която Сашо Диков го е превърнал в централен образ, и разбира се, вестник Сега и [Христо] Комарницки"...

Има някакви неща в политиката в китната ни държава, които така и не мога да ги осмисля. Не, не е това как Бойко Борисов може да печели всички избори, не е и как хора с определено трудна за откриване интелигентност стават депутати. По-скоро е за това как се стига до ситуацията на безнаказаност в почти всички институции. Горният цитат е от Сашо Дончев, изпълнителен директор на „Овергаз“ АД и председател на Българската стопанска камара, който на среща с Дамския бизнес форум разказва как главният прокурор Сотир Цацаров го е поканил на среща в чужд офис, за да го сплашва.

Ето го и самото видео, без монтаж във важната си част:



Знам, че най-вероятно няма да последва нищо, дори и след утрешната пресконференция на ръководството на "Да, България". Винаги съм мислел обаче, че е нужно само един да заговори - само един водещ бизнесмен, който е бил заплашван, рекетиран, на когото са опитвали да вземат част или дори цели компании. И колелото ще се завърти. Дали ще се случи сега?

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Каква е отговорната компания?

Седмицата ми започна с разговори с компании от гледната точка на клиент, който търси правата си и компромисни варианти по направени от двете страни пропуски. В първия вариант - водеща енергийна компания - казусът предстои да бъде разрешен за броени дни. Във втория - водеща мебелна верига - вече броени дни комуникираме на база автоматизация и липса на желание/възможност от страна на мениджър на средно ниво да направи компромис към прилично щедър лоялен клиент.

Казусите са доста различни, но решаването им ще покаже коя от компаниите доколко е отговорна - към своите служители и към потребителите си (първото ми е малко по-важно в дългосрочно отношение). И понеже темата за корпоративната отговорност ми е любима, не е странно, че тези случки съвпадат с четенето на "Отговорната компания" на Ивон Шуинар и Винсънт Стенли (ИК "Жанет 45"), двама от създателите на производителя на екстремна екипировка Patagonia (в "Аз чета" вече имаме ревю от една запалена планинарка - Пепи). Те говорят не просто за своята компания като пример, а за изцяло променящия се начин, по който бизнес гигантите развиват своето производство и отношенията си със служителите, околната среда и клиентите.

В търсене на #ОтговорнатаКомпания @patagonia

A post shared by Alexander Krastev (@al_x4o) on Apr 10, 2017 at 4:09am PDT

Все още съм в ранна фаза на книгата, но тя е част от любимата ми поредица "Шеста кохорта", така че съм сигурен, че очакванията ми ще се оправдаят.

Смятам да направя и още една крачка към научаването на правилния отговор (ако може да има такъв) на въпроса "Каква е отговорната компания?" - кандидатствах за обученията на CEED България за бизнес развитие и корпоративна социална отговорност в малките и средни предприятия. Работил съм със CEED около тяхната годишна конференция през 2016 г., която се проведе в София, и познавам няколко души, останали изключително доволни от предишни техни събития.

В рамките на проекта ще бъдат организирани 6 обучения:

• Варна - 18-19 април
• Бургас - 20-21 април
• Пловдив - 22-23 април
• София - 25-26 април
• Велико Търново - 27-28 април
• Враца - 11-12 май

Местата за курсовете са ограничени, така че ви препоръчвам да се регистрирате максимално бързо тук. Признавам, лично аз имам допълнителен стимул - не очаквам да чуя крайно много нови неща, но победителите в Demo Day след семинарите ще спечелят пътуване до Швейцария за обмен на опит.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Днес кандидатствам за работа - виж моето CV

Изборите не са нищо друго освен отворени работни позиции, в които кандидатите за свободните работни места се оценяват от народа. Или поне така вярвам, че трябва да протича изборният процес.

В първото ми участие в активен партиен акт, което са настоящите парламентарни избори, често ми се случваше хората просто да подминават масичките без да се поинтересуват какви са като личности кандидатите, затова нека направим кандидатстването за работа по класическия начин - с автобиография.

И понеже една от целите ми ще бъде идеите и мечтите на младите хора в България да могат да бъдат реализирани тук с възможност за разширяване и в чужбина, ще ползвам един подобен страхотен проект, създаден от чудесни мислещи младежи - EnhanCV. (Само да си кажа, досега ми се е налагало да пиша CV максимум 5 пъти в живота - някак успявам да се справя с действия, а понякога и профилът ми в LinkedIn върши работата)




Ако това резюме ти харесва, на изборите в неделя гласувай с №16 в бюлетината навсякъде в страната и чужбина и с преференция 4, ако си в област Благоевград, и преференция 9 във Велико Търново и областта.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Твоят град има нужда от теб. България има нужда от теб!

Моля те да прочетеш този текст докрай. Може би ще ти се стори дълъг, но той ще отнеме само малка част от времето, което правилният избор в неделя би ти спестил. Да, животът няма да спре след 26 март, но именно от теб зависи как ще продължи той.

Може би вече ти е писнало от подобен тип разговори преди избори, но до неделя можеш да помислиш:

• Искаш ли градът ти да продължава да пропуска възможности за развитие - и нови работни места, и нови гости от културен или друг вид туризъм, и по-добро образование за всички (то не е само за младите - ученето през целия живот е чудесна ценност)?
• Искаш ли градът ти да продължава да бъде контролиран от Цветан Цветанов и Делян Пеевски и онези, които стоят зад тях?
• Искаш ли градът ти да продължава да бъде напускан от десетки, дори стотици млади хора всяка година, защото не им предлага достатъчно добри условия за живот?
• Искаш ли България да продължи да бъде на дъното на всички класации - особено на тези за грамотност, свобода на словото и щастие?
• Искаш ли България да продължи да бъде мащеха на своите граждани, докато "политиците" от старите партии използват данъците за своя собствена изгода, вместо за подобряването на стандартите на живот?

Аз и моите съмишленици от "Движение Да България" имаме много идеи и уменията да променим всичко това. Освен това, ние сме доказали, че можем да се борим докрай за своите каузи, без да правим компромиси. Да, имаме решения - можеш да ги видиш тук. Ето само част от тях, свързани с проблемите горе:

• Ускоряване на икономиката, стимулиране на предприемачеството и заздравяване на връзката им с образованието и науката;
• Спиране на кражбите, контрабандата и нагласените обществени поръчки чрез изграждане на прозрачна администрация и електронно управление;
• Въвеждане на съвременни стандарти в образованието, което да подготвя компетентни и активни граждани;
• Подкрепа за българската култура, която да излезе от унизителното си състояние.

За да се случи обаче това, твоят град има нужда от теб. България има нужда от теб!

И аз имам нужда от твоята подкрепа, за да реализирам всички идеи и решения на проблеми, с които в "Да, България" разполагаме, за да направим страната ни по-добра!

На изборите в неделя гласувай с №16 в бюлетината навсякъде в страната и чужбина и с преференция 4, ако си в област Благоевград, и преференция 9 във Велико Търново и областта.

И още нещо - изгледай това видео и се включи в промяната:

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

#каквощенаправиш, за да помогнеш на добрите преподаватели да върнат самочувствието на българските студенти?

Извеждам в отделен пост от серията #каквощенаправиш отговора си на въпрос на Катя Михайлова, преподавател по комуникация в УНСС и НАТФИЗ. Тя попита в профила си във Facebook свои познати, кандидати за народни представители, "Как политиците ще помогнат на добрите преподаватели да върнат самочувствието на българските студенти, учещи в България?", а се оказа, че няма как да съм лаконичен по темата. Ето и отговора:

Всеки има различен извор на самочувствие, особено поколението Z, което сега е на входа на университета. Но държавата е най-малкото длъжник на висшето образование от гледна точка на създаването на наука във висшите училища - ако студентите се чувстват въвлечени в научните проекти, то те ще имат много повече поводи за гордост след всеки успешен проект, след всяко ново постижение. Когато виждаш, че си последен приоритет на държавата - а тази сфера общо взето през последните десетилетия си оспорва с културата този приз - едва ли има как да се чувстваш комфортно.

Влизаш трудно, а излизаш лесно, вместо да влизаш лесно, но да излизаш изключително трудно, с много работа и отличаващи се резултати и приети куп познания.

Има и един индиректен начин, който също се подценява - когато спре да е престижно да си университетски преподавател, ти няма как да предадеш адекватно магията на висшето образование към своите студенти. Тук политиците също имат силни "заслуги", макар голяма част от тях реално да са силно свързани с университетите... С ниско заплащане на висококвалифицирания труд няма как да има мотивация.

Държавата не е направила достатъчно, за да има повече чуждестранни студенти в България, държавата не е направила все още достатъчно, за да бъдат българските изследователи разпознаваеми в чужбина (нека не виним автономията за липсата на политики), не е направила нищо за това дипломите от чужбина да бъдат признавани бързо и у нас - затова специалистите, преподавали в престижни университети в чужбина, не се връщат да преподават тук: невъзможно им е.

Само ще обърна внимание, че по света отдавна погледът е насочен към ученето през целия живот, а големите бизнес платформи залагат на връзката между бизнеса и образованието - такъв е все повече случаят с LinkedIn, която аз преподавам в НБУ. В България тази връзка все още до известна степен липсва...

Оставям за накрая най-видимия проблем - корупцията във висшето образование. Когато стоящият на банката до теб колега ще си плати изпита (а често е защото му се налага заради личните "навици" на преподавателя), част от колегите, които никога през 4-те години не си виждал, също ще завършат твоя курс с отлична (отлично купена) диплома, нямаш поводи да се чувстваш успешен.

Умният човек не се гордее с лош продукт, а младите хора в България са умни. Хубаво е да им помагаме да развиват потенциала си. Спокоен ден!

П.П. Няма как да гласувате за мен в София, така че, Катя, губя гласа ти  Но във Велико Търново и Благоевград, където съм в листите на "Движение Да, България", има няколко университета на различно ниво, в които студентите влизат по различен начин и излизат с още по-различно ниво на усвоените знания. Затова съм и точно там.

Попитай ме и ти #каквощенаправиш тук.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели: