понеделник, 31 декември 2007 г.

2008 + 1

Днес няма да има равносметка. Струва ми се, че подобни пресмятания ни завъртат в един порочен кръг и ни пречат да се отърсим от случилото се преди. Днес ще гледаме в бъдещето и ще имаме само пожелания. Орис го наречи, ако искаш...

Ето три неща, които те съветвам да правиш през 2008-а година.

1. Казвай по-често "Обичам те!". Но само на хората, за които наистина го чувстваш, под каквато и да било форма. И не прекалявай, защото боли.
2. Обръщай повече внимание на малките неща. Те дават повече, а когато правиш за някого нещо малко, но той се почувства наистина по-добре, удовлетворението е двойно.
3. Слушай сърцето си - ако разумът те кара да скачаш срещу себе си, не му се давай. Никой не е станал по-щастлив от това, че е изневерил на вътрешните си пориви. Сърцето е, което има значение.

P.S. Не забравяй, че 2008 ти дава един ден повече да се наслаждаваш на живота. На 29 февруари направи нещо велико или нещо малко, което да изглежда велико - нещо за себе си, за любимия човек, за някой непознат. Направи си подарък. Изживей този бонус-ден, както само ти можеш. Мисли позитивно...
Прочети

неделя, 30 декември 2007 г.

Огледало към душата

Случвало ли ти се е някой просто да се страхува да те погледне в очите? На мен - да...

Очи... Кафеви, сини, зелени, сиви, пъстри... Голубие, hazel и т.н. Очи... Различни по цвят, еднакви по функция - помагат ни да виждаме какво става с другите, помагат на другите да виждат какво става вътре в нас.
Някога сравнявах очите (не е от значение чии) с езера с много дълбоко дъно. И съм бил дяволски прав - човешката душа е толкова дълбока, изпълнена с толкова подводни скали и малки камъчета, често и подмолна. Но това е то - човек - сложно нещо.

Подбрал съм няколко песнички за очите (вероятно вече започваш да чуваш). За искрени и дълбоки очи, но и за лъжещи и измамни. За сини и за кафеви. За дълбоки и прочувствени, за такива, които могат да те накарат да се влюбиш само с един поглед.

Важно е да гледаш хората в очите. Важно е да можеш да кажеш на всекиго нещата, които искаш той да знае, гледайки го право там. Няма трудни разговори, има само плахи сърца.

От x4oSMS.

Прочети

неделя, 23 декември 2007 г.

Весели парзници!

Крайно време е да си починем. Всички сме работили според възможностите си цяла година, идва ред и за малко (заслужен) отдих. Бъдни вечер, Коледа, Стефановден, Нова година, Васильовден... Ехеее, гледай само какво ни чака... Все хубави поводи да се събереш със семейството и приятелите, за да уважите традициите.
Така че грабвай влака или автобуса, или пък подкарвай колата, и право вкъщи! А ако вече това е сторено - още по-добре - започвайте да се забавлявате. И най-важното - не забравяй да кажеш на никого от любимите си хора, че го обичаш. Дори да не го казваш често, сега е хубав момент.

Весели празници и много късмет!
Обичам те!
х4о
Прочети

неделя, 9 декември 2007 г.

Защо държа да те видя на Панаира...

Спомняш ли си всички онези събития, моменти, дати от живота си, за които цялото ти тяло е тръпнело в очакване? Всички онези неща, които не ти се е чакало да дойдат, защото това очакване те е изяждало отвътре? Е, такова събитие за мен е второто издание на Медийния панаир. (Да, аз правя този блог.) Тази нощ, предполагам, няма да си лягам. Просто защото не искам да заспивам - всеки сън би утежнил очакването... Познато ли ти е?
Няма значение какво ще се случи през тази една седмица. Въпреки че хубавите неща със сигурност ще са в пъти повече от лошите. Пък и кой помни лошите моменти в подобни случаи. (Аз лично никога не съм бил злопаметен - радвам си се, когато мога да се наслаждавам на хубавото, за да търся постоянно лошото. Извинявай за лирическото отклонение.) Но ще се увериш, че свършеното по Медиен панаир 2007 въобще не е малко...
И понеже това е Блогчо, ще кажа, че причината да има медиен панаир са студентите. Причината Медийният панаир да не е онова, което можеше да бъде, е нежеланието на много хора да повярват, че студентите могат да създадат нещо качествено. Освен когато същите тези хора експлоатират студентите по време на стажантските им програми. (Това обаче е въпрос на друг разговор.).
И макар този панаир да не е организиран от студенти, той се прави за студентите и е един от начините "големите" в медиите да се срещнат с онези, които много скоро ще работят с тях. Желанието, разбира се, е предимно от страна на младите. И тяхното време ще дойде обаче. Дано те не се отнасят по този начин с бъдещите си наследници.
Защо държа да те видя на Панаира... Защото благодарение на този панаир в момента познаваш този Александър, колкото и той да не ти харесва. (Той обаче се чувства добре.) Благодарение на миналогодишното издание на този панаир аз успях да убедя някого, че имам потенциал, който може да бъде развиван и използван. Миналата година бях някъде по средата на организационния процес - доброволец. Тази година мога да се накича с названието Организатор. И знам, че съм дал всичко от себе си, за да ти осигуря 5 невероятни дни. Заедно с останалите от екипа, който направи Медиен панаир 2007 реалност. Знам, че си струва. Знам, че онази половин година, в която чакам тази една седмица, ще бъде наистина оправдана. Знам, че дългите дни и нощи на подготовка си заслужават.
Медийният панаир - от 10 до 14 декември в сградата на Факултета по журналистика и масова комуникация. 5 дни, в които ще можеш да се срещнеш с всички онези, които пожелаха да се срещнат с теб. Да им кажеш "Аз мога". Защото "Ти можеш". Защото искам да изживея тези пет дни заедно с теб. Да споделя всички онези моменти, които никога няма да мога да забравя, защото знам, че са се случили отчасти заради моята работа. Може би не знаеш точно с какво се занимавам - ами... никой не знае. Защото от работата на такива като мен се вижда само резултатът. Сега можеш да го видиш, дори да не видиш мен. Може и да ти хареса.
Ето затова искам да те видя на Панаира! Откриването е утре в 11. И моята любима реплика "Тук съм цяла седмица!". Просто ела...
Прочети