понеделник, 30 септември 2013 г.

#щотиетаядемокрациябе


Днес е ден на познавателни несъответствия. С други думи, на когнитивни дисонанси...

Половината от него бе заета с разговори с хора, за които качествените медии дори като фикция са нещо лошо, журналистите трябва да са бедни, а машинациите на държавата - законни. Подозирам, че у нас и ВВС с цялото й реноме на символ на медийните стандарти щеше да бъде заклеймена.

После се оказа за пореден път, че българските автори смятат за под достойнството си всяка медия, която "има наглостта" да напише негативна реценция по тяхна книга. А послъгването за замитане под килима е допустимо, стига хилядите луди фенки да не забележат.

И накрая нов катарзис - лумпенизирани депутати, пиянстващи в центъра на Брюксел, опитват да прилагат тукашните си номера на притежаващи десетилетен опит с туристи ресторантьори. Разбира се - "дръжте крадеца" е първото, което им идва на ума...

Хубаво де, 110 дни ма'аме краци по паветата и будуваме по нощите, за да показваме на хора, които не искат да си отворят очите, разни дупки в днешната ни демокрация. И в такива дни се запитваш - добре, бе, мама му стара, оти се тепаме, като няма кой да ползва истинската демокрация, за която се борим? #щотиетаядемокрациябе

Прочети

петък, 27 септември 2013 г.

Кой? Аз! Аз МУ подадох оставката!



106 дни слушаме въпроса "Кой?" и никой не дава еднозначен отговор... Ще му отговоря: Аз! Аз днес подадох оставката на Пламен Орешарски, защото:

- гражданите в България е крайно време да получат своята страна обратно от мафията
- е крайно време медиите в България да спрат да се чудят коя страна на палачинката е правилна (по Самуил от Не!Новините)
- знаех, че новината за оставката на Орешаро ще е първата тема, по която стената ми ще е пълна с еднозначни отзиви след 14 юни, когато всички бяха бесни
- за разлика от всички маркетинг мурута, знам заглавията на доста филми с примери за политически маркетинг освен "Да разлаеш кучетата"
- Маркес е жив

Прочети

понеделник, 23 септември 2013 г.

Кой е виновен? и Как да постигнем успех? - има отговори

Когато вчера писах какво още съм можел да направя за първите 100 дни на протеста, мислех  да пиша и "да отида на поне едно професионално обучение, с което да инвестирам в бъдещето си". Nо в последния момент се сетих, че всъщност бях на едно такова, за което просто не съм ти разказал.

На "Как да постигнем пълен успех в продажбите?" на Lemon Management попаднах почти случайно, но те хубавите неща така стават, нали знаеш? И още от самото начало разбрах, че съм на правилното място: за първия един час лекторът Хари Аничкин не каза нито един съвет или правило, която да прозвучат съмнително (това си е от мен - не обичам по време на обучения някой да развива странни теории, които дори на незапознатите с материята да звучат, хм, нелогични), а цитираните методи бяха добре обосновани с познати научни теории и имена.

Чудесното впечатление от самото обучение продължи до края - строен формат, при който всяка от сесиите започваше с опознавателни игри между участниците, активиращи и наблюдателността и концентрацията (ТУК и СЕГА!), а отделните теми завършваха с упражнения за затвърждаване, след които всеки от участниците (групите са оптимални като брой) получаваше обратна връзка не само от Хари, но и от останалите "ученици".

Какво научих: как да преценя типа човек, който стои срещу мен, подходи за говорене на едно емоционално ниво с клиента, хитринки за постигане на съгласие с него. Не успях обаче да остана за частта за "затваряне" на една сделка, което си е важно от моя гледна точка.

Записах си няколко тематични книги за четене, които все още не съм си набавил, но ми изглеждат доста интересни. Не си записах почти нищо в упражнението с "хюмандизайн", защото съм далеч от тези неща (макар картата да показа интересно верни неща, хаха).


Следващата седмица предстои нов семинар по програмата Lemon Management - "Кой е виновен, когато продажбите не вървят?", и съм сигурен че освен интересен, ще ви е и адски полезен. Ето интересен тийзър за обучението:

Прочети

неделя, 22 септември 2013 г.

100 неща, които можех да направя за 100 дни


Снощи не бях на площада - подходих егоистично, откраднах малко време за себе си и заведох годеницата си на кино. На връщане, борейки се с гузната си съвест, опитах да измисля 100 неща, които можех да правя в продължение на онези 100 дни, в които протестирам и инвестирам време и усилия в каузата "#оставка".

Ето и тях:
  1. Да се оженя
  2. Да прочета още няколко книги
  3. Да се прибера при родителите си поне още веднъж
  4. Да намеря още поне един клиент за агенцията, в която работя
  5. Да прехвърля всички свои стари материали към новия "Аз чета"
  6. Да отида поне веднъж на гости на леля си в квартал на другия край на София
  7. Да ходя на плуване два пъти седмично
  8. Да тичам в парка вечер (когато не съм на плуване)
  9. Да тръгна на фитнес
  10. Да избера мястото, където да се оженя (след като самата сватба бе отписана още в първите дни на протеста)
  11. Да правя повече любов с жена си
  12. Да скоча с бънджи
  13. Да скоча с парашут
  14. Да изкача Черни връх
  15. Да изям парче торта със стара приятелка
  16. Да пия бира със съученици в родния си град
  17. Да даря книги в дом за сираци
  18. Да посетя поне две библиотеки извън София
Всъщност, не знам защо ги броя. Истината е, че заради протестите от 100 дни правя много други неща, за които обаче не съжалявам. Запознах се с хора, които вече дори обичам. Но е крайно време онези да си ходят

Така че, "Оставка: Сбогом и благодаря за рибките"
Прочети

вторник, 17 септември 2013 г.

5W на българската политика

В медиите има едно правило, по което се построява журналистическият текст. По света е познато като 5W (понякога и "5W+H", ако става въпрос за аналитични текстове), а у нас - като 5К+3.


Приема се, че ако текстът отговаря на тези 5-6 основни въпроса - Кой? Какво? Кога? Къде? Защо? Как? - читателят/зрителят/слушателят би трябвало да е що-годе информиран след края му. Конструкциите може да са различни според случая и търсеното внушение, това в случая не е от значение, но на практика всеки качествен журналистически текст трябва да отговаря на тези въпроси.

И когато се прави интервю от актуален тип ("проблемно"), тези въпроси винаги се задават. До откат, ако не получават отговори.

Понеже напоследък управляващите много сериозно държат да учат медиите как да си вършат работата (че и техните марионетки - "контрапротестиращите", които настояват властта да учи медиите как да функционират), с риск да бъда зачеркнат и да полетят камъни върху ми, предлагам този бърз справочник на това какви въпроси трябва да бъдат задавани на властта от медиите. Всеки ден. При всяко тяхно медийно участие.
  1. Кой предложи Пеевски? 
  2. Какво толкова правите (или все още подготвяте), че стискате кокала на всяка цена?
  3. Кога това правителство ще си подаде оставката?
  4. Къде е достойнството Ви, с което да се изправите пред хората, които искат да си тръгнете, а не да бягате като мишка през боклуджийските изходи?
  5. Защо Ви е страх толкова много да си признаете, че правите грешка след грешка, че чак сте впрегнали пропагандната машина да чисти след Вас?
  6. Как спите нощем, господа?
Прочети

вторник, 3 септември 2013 г.

Шест степени на освободеност - да докажем заедно една теория


Знаеш ли историята за това, че си разделен точно от шестима души от холивудския чаровник Кевин Бейкън? Тя е лека закачка с теорията на Стенли Милграм за шестте степени на отдалечеността, за която говори и Малкълм Гладуел в "Повратната точка" (и в този текст в New Yorker).

Призовавам те да направиш заедно с мен упражнение по производна тази теория и да видим дали ще можем да я докажем. Наричам я "Теорията за шестте степени на освободеност" и нейната същност е, че ако аз поканя петима души на протеста и после всеки от тях покани петима, до шестата степен на покана ще сме събрали толкова много хора със свободна воля и ясни искания, че каузата за прогонване на безспорно корумпираното управление на новата Тройна коалиция ще се реализира.

Така че, давай, покани петима твои приятели да бъдат заедно с теб утре на протеста около парламента и ги прикани да направят същото. Пиши им лични съобщения във Facebook, SMS-вай, звъни им, обещавай им, че ще се ожениш за тях. Ясно е. И съм сигурен, че каузата ни за България като много по-добро място за живеене, където да отглеждаме своите деца, ще успее!

Утре сутрин смятам да направя още една крачка далеко от Тихото слънце. Ще те чакам в 8.00 пред Народното събрание, а Жоро ще ти направи кафе. Знаеш, най-вкусното кафе в София these days.


There's no good in lookin' back on yesterday
And wondering what could have happened then
You think you can give me what i want
You say, you say
I think i'm better off alone
These days, these days
Прочети