Hack attack

Днес няколко пичове, легитимирали се като linuXploit_crew хакнаха сайта на Върховния касационен съд. Роско е обещал да блогне веднага щом има повече инфо за случая. Жалко, че Явор Колев няма блог.

Всъщност най-вероятно става въпрос за бразилска група хакери, които са вилнели по доста сайтове наскоро - по информация от хакерския портал Zone-H.org, linuXploit_crew имат близо 7000 хаквания за последните 3 месеца.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Mалко по-синьо. Или по-малко синьо

Днес страстта към адреналина взе още един български творец - Дими от Сленг. Харесвах го и като музикант, и като мъж дори. Вярно, изборът му за съпруга не е от най-добрите, но всеки може да сгреши.

Днес към обяд разглеждах последния брой на Gentleman, където Дими говори за манията си по сърфа. кой да предполага, че само на 20 километра...

Сега за човека, възпял един от най-красивите цветове - синьото. R.I.P.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Петъчен пиар

Ще ме извинява колегата Боби Кандов от "Капитал", че му крада рубриката, ама няма начин. Ето какво е получил един приятел от друга агенция на пощата си. При нас още не е дошло, но не се съмнявам, че ще пристигне. За всеки случай ще махна имената и координатите.

Uvajaemi Dami i Gospoda,
Nashata frima ......... razpolaga s razlichni muzikalni sastavi:
dua, tria, kvarteti, kameren orkestar, “Brass Bend”, podhodjashti za vseki povod: obshtinski turjestva, kokteili, oficialni vecheri, delegazii, konferencii, firmeni partita na zakrito I otkrito.
Nashi klienti sa firmi, hoteli, restoranti,obshtinite: Plovdiv, Pazardjik, Asenovgrad, Chepelare, Mejdunaroden Panair Plovdiv i t.n.
Nai-novijat ni produkt e "Brass Bend ", koito s atraktivnata si vesela programa, shte vnese strahotno nastroenie na vsjako turjestvo - na otkrito pred mnogobroina publika ili na po-iziskano kamerno parti na zakrito.
Drugoto ni predlojenie e za unikalnijat strunen kvartet "Amadeus" - prekrasni dami v kostumi ot 18ti vek.Pri interes, mojem da vi uzpratim kratko video na kvarteta s attachment.

Rabotim samo s profesionalni muzikanti, utvardeni u nas i v chujbina.

Ako imate drugi idei i jelanija za muzikalnoto oformlenie na vashieto parti, s udovolstvie shte gi osashtestvim!
Za poveche informazija, reklamni materiali i konsultacii, molja ne se kolebaite da ni se obadite.

Изключително ме радва фактът, че не срещам на нито едно място 4 или 6. Иначе офертата си е добра. Ако някой има нужда от музика за карнавала си, контактите се "пазят в редакцията".

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Красотата на класическата музика

В събота у нас ще гостува Младежкият оркестър на Европейския съюз, който ще изнесе обеден концерт в зала "България" от 11 ч. Под диригентството на маестро Владимир Ашкенази ще свирят над 110 млади таланти от цяла Европа, между които и две българки.
Солист на концерта ще бъде набиращата все повече популярност немска цигуларка с китайски корени Арабела Щайнбахер. Концертът е под почетния патронаж на президента Първанов и премиера Станишев и ще бъде излъчен по БНТ.

Тук можеш да видиш изпълнение на красивата Арабела Щайнбахер, интерепретираща по атрактивен начин пиеса от белгийския цигулар и композитор Йожен Изаи.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Писмо за Америка

Обещаната дълга серия "Писмо от Америка" всъщност се оказа само в две части. Нищо, ти разбираш кореспондентите, които все пак са били в "Страната на неограничените възможности" не за да пишат за Блогчо, а аз да изкарат някой друг лев, да видят малко свят и всякакви такива причини... След първата част, предизвикала сериозна дискусия, дойде време и за обобщителния материал на Краска. Отново не редактирам. няма и смисъл от редакция, когато някой е искрен. Другото е само фалш. Всъщност, едно нещо не ми хареса и си позволих да го редактирам, надявам се да ме извиниш - Чочи беше написано с малка буква. ;) (Тодор не е Тоди, а Тодор Божинов - един от най-усърдните коментатори на първия материал от поредицата).
Следва един искрен монолог за живота далеко от родината, за макдоналдса и специалното меню за кучета-баровци, за порноиндустрията и бирата с ниско съдържание на алкохол. 100% Краска, наслади й се:

Чочи, нищо особено не се случи... Не превзехме Белия дом, не видяхме Britney Spears, въпреки че доста писаха за нея и за това колко е съсипана... И все още на JFK в Ню Йорк ще ти събуят обувките преди да ти видят лицето... Нищо не е такова, каквото не е... Това е Америка 2007 г. И кажи на Тодор, че американците не само че предпочитат да се хранят в Macdonald`s... Те наистина lovе it… Не защото е бързо, не защото е евтино... А, защото, тук е много прав, на тях не им пука, че се хранят нездравословно... А когато ние отидем там, и на нас не ни пука... Започва да ни пука след като се завърнем с 10 килограма по-тежки, защото, за щастие или не, тукашните мъже всъщност им пука, когато приятелката им заприличва на буренце. Чаровно до някаква степен, ама...
Като ти писах, че американците са кухи, нямах намерение да споделям някаква негативна теория за тях... Никога не съм преценявала хората така... Американците са готини по свой начин, но между нас и тях зее огромна дупка и честно казано, в много отношения вече сме ги стигнали, даже сме напред... Просто не са щастливи..., ако за теб щастието е постижима категория, защото за мен е. Скучно им е. Поне на средностатистическия американец... Нямам наблюдения върху другите.. Тодор може повече да ти говори за тях. Аз общувах с обикновени хора. Вярно, че карат по две коли още на 19 години (не звучи особено като за обикновени хора) и още по-вярно – не само, че могат да си позволят да не завършат образованието си, по-лесното и по-логичното е никога да не го започват... Е, какво от това? Хемингуей не е завършил някакво специално образование, но е гений. Да, ама Хемингуей е четял по 12 часа на ден.
Струва ми се обаче, че образованието не е най-същественото ни различие. То е априори зададено като следствие от икономическите ни различия, историческите, а дори и от факта, че живеем на различни континенти... Другото просто се усеща от тези, които имат чувствителността да го усетят. Може би аз съм една от тях.. Минута време едва ли е достатъчна, за да опознаеш някого, ала ако този някой „минава през теб” по три пъти (сутрин, обед и вечер, та понякога и през нощта) на ден, в продължение на 4 месеца... Това са 720 минути. Има две основни преимущества на работата на Drive-thru: упражняваш си английския език и другото, то не знам доколко е преимущество – ставаш свидетел на неща, които не би могъл да видиш в нормална ситуация. Американците са самотни... Затова имат толкова много домашни любимци, затова именно и ги обличат в човешки дрешки... Видях куче в детска количка, друго носеше очила и терлички. Говорят им като на бебета, поръчват им special order, защото, за разлика от хората, животните (особено кучетата) имат вроден усет към опасната храна. Няма лошо в любовта към косматите четириноги. Аз ги обожавам. Имала съм три кучета в живота си, смятам да имам още... При американците сякаш обаче тази привързаност е странна.. Не я харесвам, но я разбирам.
Що се отнася до любовта между хората... Тя не зависи от време и пространство... И все пак... Да си на 22 години, да си два пъти развеждан, да имаш дете от последния си брак, да чакаш второ от мъжа, с когото живееш сега и всъщност, за когото не възнамеряваш да се омъжваш..., си е истински латиноамерикански сериал. Имах възможността да „изгледам” дори и края му. Не е happy end.
И още нещо... Не знаех, че Америка е люлката на порното. Благодари на Тодор за информацията. Трябва ли да значи това, че хората са „задоволени”? Все още си мисля, че порното е привилегия на самотните и на мъжете (защото те не обичат, или по-скоро не могат да бъдат самотни), а не на онези с постоянен и разнообразен интимен свят. Освен всичко друго не става въпрос само за сексуална незадоволеност... Липсата на всякакъв род емоции също може да те кара да се чувстваш незадоволен...
А да живееш хубаво... Знам защо съм го написала, Чочи... То няма нищо общо с американците, нито с Америка... И – да, сантименталност е. Когато си толкова далече от вкъщи, когато толкова много хора ти липсват, когато имаш една половинка ден почивка, когато пиеш биричка, макар и само 3 %, тогава именно си даваш сметка колко ти е било хубаво и колко малко ти трябва, за да бъдеш щастлив, след като се прибереш...

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Кого храни държавата?*

Ранна следработна вечер. Студентският стол почти е затворил. Посещаваме го за да си вземем нещо за вечеря. Дебел и наистина мазен циганин крещи отзад "К'о има тъз' вечер, како?!?". Почти ми се отяжда, но умирайки от глад вземам порцията и се запътвам към мизерната си студентска стая... Ежедневие.

Защо стол ли? Не защото не мога да си позволя друго, а защото родителите ми плащат данъци, а от тях държавата ми "дава" 3 лева на ден издръжка. 3 лева дневно за всеки студент държавна поръчка, които никой не вижда и които вероятно отиват за издръжка именно на столовете. В КОИТО ОБАЧЕ СЕ ХРАНЯТ МАЗНИ И МИРИШЕЩИ УЖАСНО ЦИГАНИ, ВЕРОЯТНО ИДВАЩИ ОТ СЪСЕДНИ СТРОЕЖИ. Малцина от тях имат основно образование, какво остава за това да са студенти.
Освен с безхаберието си и безразличието към проблемите на цялото общество, в частност висшето образование и неговите "възпитаници", Държавата явно се отчита и с добра грижа за малцинствата. Интересно защо част от парите, които ни се полагат (уж), не бъдат пренасочени към общежитията, чиито такси се вдигат постоянно, постоянно се увеличават и "допълнителните" такси за преразход.
Защото определено не е моя грешката за това, че от субсидиите, предназначени за мен и останалите студенти, се възползват черни "братя". Трябва да се сменят някои абсурдни правила, а хората, имащи тази власт, са там, на жълтите павета, само на стотина метра от институцията, с която се подиграха преди месец. Евентуално са виновни и леличките в стола, които продават храна на "нестуденти" на същата цена, но пък вероятно вече им е писнало да я изхвърлят.
Тук обаче има и един друг клон на въпроса: през последните няколко години Студентски град се е превърнал в строителна площадка. Освен че всички го наричат "българския Лас Вегас", кампусът се е превърнал и в гето, в което живеят всички строители на множащите се с всеки изминат ден строежи. А именно за тези строежи немалка заслуга има кметът на район Студентски Венцислав Дудоленски, чието име в края на миналата година беше спрягано за (забележи!) поста на зам.-кмет на София по строителството и инвестициите. Той засега разчита на частни инвестиции. Заради които обаче мястото, в което би трябвало да живеят предимно, ако не само студенти, в момента е пълно с клубове, чалготеки, кръчми и казина.

Идват избори. Местни. Едно от нещата, което искам новият кмет на район Студентски да направи, е да спре роящите се нови и нови строежи, бълващи мургави работници и минигета. Защото освен че в Студентски град не остана зелена площ, циганията вече наистина е до шия.

* Ако материалът ти се струва обиден или некоректен спрямо човешкото достойнство, най-отгоре има паник бутон, може спокойно да го натиснеш.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Демокрация

Същността на демокрацията е в това всеки да изразява мнението си за управлението на държавата, в която живее, и да взема участие в него. Понякога обаче подобни инструменти са по-подходящи за оказване на съпротива срещу некадърността на управляващите.


Това разбира се е гласът на пиещата част от народа, за която позитивите от вдигането на акцизите на цигарите и алкохола не са особено ясно, както и сигурно плоския данък. Докато комуникационните стратегии на правителствата не осигуряват яснота на простолюдието обаче реакциите ще са подобни.


"Не щем ний Европа,
Не щеме ний пари!
Искаме ракията на старите цени."*

*Надпис в подлеза на ЖП гарата в Шумен.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Ако...

Ако нямаше толкова много некадърни (и най-вече неграмотни) пиари и рекламисти у нас, наградите по европейските фонкурси в тези две области нямаше да отиват у агенции от съседни страни.

Моят кръст си няма дърводелец, а твоят?

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Влечуги зад зам.-гл.-редакторското бюро

От един дребен, черен и роден на село безименен подлец от интернет

Винаги съм обичал жълтите вестници. Изключително ме забавляват, когато няма с какво друго да си уплътня времето в тоалетната. Предимно там чета издания като Уийкенд , Шоу (тях скоро не съм ги чел, за съжаление), 24 часа и Труд (тия ги попрехвърлям на работа, няма как - задължения). За последните два отдавна твърдя, че са жълти и продължавам да стоя зад думата си. Интересно, даже и Дума го списват по-добре, като съм се заиграл със заглавията.
Понеже известно време бях предимно офлайн, тия дни разбрах, че съм изпуснал голямо СЪБИТИЕ в българското медийно пространство - материал на "първи заместник-главен редактор" на "24 часа" Борислав Зюмбюлев. Този симпатичен журналист (само че това е първият му материал, който чета, интересно що за журналист е...) е един от онези, които се водят авангарда на големите български медии - млад, амбициозен, обещаващ. Явно и доста комплексиран. Принципно не обичам да преценявам хората по външността, въпреки че се случва, но Зюмбюлев така си изглежда. За съжаление, така и пише - като комплексар.
Последният му голям анализ вече 2 седмици разбунва духовете в цялата родна блогосфера. Заемащият престижната 15 страница (и то цялата) материал, наречен "Влечуги зад компютъра" обяснява на българския народ що за хора стоят зад многобройните блогове и форуми. И за да не стане така, че да подходя като хората, които Зюмбюлев описва, няма да коментирам особено много. Не че подобно некадърно анализиране на блогосферата би могло да предизвика реакция различна от злобен присмех.
Интересни са хората, на които авторът се позовава - учени от чуждестранни университети (далеч не най-големите в областта на масовата комуникация), както и на един от най-големите родни капацитети - Мадлен Алгафари! Спокойно мога да кажа, че никой от цитираните няма представа за какво става въпрос в България и нейните форуми и блогове. Дори и Мадлен, която уж е българка. Най-интересното е, че Зюмбюлев пише за пране на пари и бивши служители на ДС. А кой, Зюмбюлев, е Нидал Алгафари?
Не е проблем, че някакъв псевдожурналист със съмнителен начин на изкачване по йерархическата стълбица пише за неща, които очевадно не познава. Лошо е, че го прави от трибуната на медиа, която покрива цялата страна и на която голямата част от народа вярва безусловно. Проблем е и това, че публикацията изглежда като грозна част от добре организирана кампания срещу родното е-общество. Факт е, че читателите на "24 часа" няма да се вдигнат на бунт, но блогърите го правят и ще продължават да протестират.
Защото ако нямаш зад гърба си гигантска медийна групировка, подмазваща се над властта и ползвана като неин репресивен инструмент (за съжаление ми се струва, че не преувеличавам), ти отговаряш с името си. Ако зад теб стои един от най-големите вестници в страната, превърнал се напоследък в средство за пускане на проправителствени ПР-материали, можеш да си позволиш пишеш за неща, от които не разбираш. И разбира се, чакаш само стола на главния редактор да се поразклати...
Случаят си има и хуабва страна. Вече и в интернет са чували за Борислав Зюмбюлев - само погледни резултатите за него в Google. А и той, радвайки се на огромната си популярност онлайн, ще успее да научи нещо повече за форумите и блоговете. Няма обаче да му е много приятно.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Кой и как ни управлява?

Разглеждайки блога на Димитър Аврамов, проследих линка до сайта на Президентството, който води до фотокопието на досието на агент "Гоце". И ми стана интересно. Много интересно. Цели 24 страници! Има доста за гледане.
Сега ще си говорим с цитати и ще си правим изводи. Няма да призовавам никого да смъква Президента от власт и да нарушава конституционния ред, за да не ме "цензурират" заради разпространяване на "призиви за насилствена промяна на конституционно установения ред" по чл 40., ал. (2) от конституцията на Република България. (Шегувам се, но две неща са факт - напоследък е модно блогърите да обясняват как има възможност да ги "привикат" и второто, което е по-лошо - привикват ги!).

На мен лично ми стана ясно, че скандалът ще бъде потулен, въпреки че искрено се надявам това да не се случи. Помислих си го още миналото лято, когато Президентът заговори за своето досие и каза нещо от рода на това, че не е знаел, че е разработван и вербуван. По това време бях на медийна среща в Гърция и очаквах гръцките колеги да започнат да злорадстват, имайки предвид как не ни обичат особено като народ. Нищо обаче не се чу в южната ни съседка по въпроса.

Днес обаче открих няколко много интересни съвпадения, които ме накараха да се замисля и ме "загрижиха". Първанов е разработван (най-късно) от началото на 1989, когато обстановката на страната е така или иначе предреволюционна. Той обаче е вербуван заради познанията си по Македонския въпрос. Странно как се е съгласил да разработва човек, който също е агент на ДС, според протоколите. И ми е интересно най-вече защо на нов човек се дава агент като първа "жертва".

Добре изглеждат и листите, на които с машина е попълнена цялата информация за Георги Седефчов Първанов, а единствено неговите имена са написани на ръка. Да сме готвили промяна на самоличността? Или може би сме пренаписвали биографията нещо? Много филми гледам май.

Явно Първанов, който най-вероятно е привлечен заради обещаващото си CV, не е бил много активен. А може и да не са харесали работата му по "Комитата" и да са решили да не го ползват нататък. Досието му е предложено за сваляне в архив през 1993 г., а е свалено чак през 1996. Малко преди да стане председател на ВС на БСП. Чудничко!

Сега искам да знам защо цялата тази информация бе крита досега? Какво срамно има в това да си бил "сътрудник на ДС"? А, имало. Ами защо тогава допуснахме един такъв човек да ни бъде сложен (буквално) за държавен глава?

Кое ме притеснява най-вече от случая? Това, че тук не става въпрос за човек като Георги Коритаров - бил служил за ДС. Ами да, той е журналист - кой журналист едно време не е сътрудничел по някакъв начин - нали трябва да могат да излизат спокойно от страната, кой ще ги остави иначе. И дори тия дни някой (високопоставен) най-нагло призна, че е обществена тайна, че всички дипломати са кажи-речи шпиони. Това си е обществена тайна от 100 години, която и децата знаят.

И друго - не искам да живея в полицейска държава. Искам да съм сигурен, че "новото българско ФБР" няма да е ново българско ДС. Не съм! Искам да съм сигурен, че човекът, който ще стои срещу мен на масата доевечера няма да напише 5 страници за мен, веднага след като се прибере вкъщи. Нито онзи, който стои от лявата ми страна. Искам да знам, че никой няма да разбие вратата на студентската ми стая заради нещо, което съм написал в блога си - моята лична медиа, на която сам съм редактор и не ми пука дали чета единствен.

Ако ме разработваш, свържи се с мен, аз да ти изпратя тази публикация в PDF-формат, по-лесно ще я принтираш за прилагане към досието ми.

* Използваните изображения са взети от фототипен документ, публикуван в сайта на Президента на Република България. Поставени са единствено с илюстративна цел. Те не се отнасят към конкретната публикация.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Фотонаблюдател*

Някой обещава да ми плаща паркинга в Синята зона около паметника "Левски"? А да ми купи кола дали ще иска?
Подозирам, че е някоя от шефките във Вивател, защото само третият мобилен оператор не предлага услугата SMS-паркиране. Все пак и те трябва да са в играта!
Ако обаче е СЕО-то им Ричард Шиърър, ще трябва да откажа.

* Истинският Фотонаблюдател е от Симион Патеев.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Обява

Някой да си търси работа?

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Ангели от Лим

Днес се навършват три години от трагедията, сполетяла цялата нация около сръбската река Лим. За тези три години се изговори много, виновните все още се търсят, но болката ще остане завинаги. 12 семейства потънаха в скръб, 12 деца никога няма да се радват повече.
Тук е мястото да ти разкажа за нещата, които се случиха след нещастието. Не знам как е изглеждал Свищов преди тази черна дата с три четворки. (04.04.04г.), но видях свищовлии сплотени, заедно в мъката си и подкрепящи се в опитите да продължат напред. Кметът Станислав Благов направи всичко възможно следите да бъдат заличени възможно най-бързо, въпреки че те няма да изчезнат никога. Бащата на Юлиан Манзаров, който бе обявен за герой, след като заплати с живота си за спасяването на няколко свои съученици и приятели, създаде фондация "Ангели от Лим", която се грижи те никога да не бъдат забравени. Георги Манзаров създаде и детско-юношески футболен турнир на името на сина си, където всяка година участват най-добрите български школи.
Може би най-красивото, което бе направено - беше написана специална песен - "Нашите деца", изпълнена от Георги и Моника (която преживява лично трагедията в онази нощ, но успява да се спаси) и записана в студиото на Димо от P.I.F. Благодарение на "Сигнал Комплект"- Велико Търново и телевизия ММ песента получи и своя подобаващ клип, който се въртя известно време по музикалния канал.
Това е и видеото:


Дълбок поклон!

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Дафовска се отказа с чест

Най-голямата българска биатлонистка за всички времена - олимпийската шампионка от Индивидуалния старт на 15 км. от Олимпийските игри в Нагано'98 Екатерина Дафовска обяви днес пред радио "Гонг", че слага край на състезателната си кариера.
Така една от малкото ни радости в зимните спортове приключи с достойнство дългия си път на бялата писта и огневия рубеж. Тя обаче оставя след себе си една голяма основа за развитие на млади таланти и спортна слава за страната ни.
След олимпийска титла, европейска титла, както и два бронзови медала от световни първенствa, Катето ще се отдаде на бизнеса си, който започна да развива през последните години, когато бе преследвана от множество контузии.

Можем само да й пожелаем успехите й като мениджър да са също толкова големи, колкото и тези на бялата писта.

P.S. Оказа се, че Дафовска е издала автобиографична книга, написана от журналистите Гено Бахчевански и Емил Милев. Тя обаче няма да се продава в книжарниците, а ще бъде подарявана от олимпийската ни шампионка при специални случаи.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Дали ще се оправим най-накрая?

Ако човек се замисли колко изтъркана се превърна темата за членството ни в Европейския съюз само през последните 8 дни (да не говорим за преди това), просто могат да го побият тръпки. Ясно е, че всички надежди за добро бъдеще минават през интегрирането ни към западните държави и техните порядки (извинете за русизма), но постоянното говорене за едно нещо обикновено създава свръхочаквания. А след тях именно идват и най-големите разочарования.
Едва ли има нужда да повтарям мисълта на Гьобелс, че една истина, повторена стотина пъти, най-накрая се превръща в истина. Именно поради това има опасност цялото инфо, посветено на ЕС, с което ни заливат медиите, да създаде у "простосмъртните" впечатлението, че е станало кой знае какво, понеже, видате ли, сме официално еврочленове.
Нещото, което винаги съм искал да кажа по въпроса е, че всъщност Те ни извикаха. Те ни ухажваха и лъгаха достатъчно дългo, държейки козовете в своята ръка. ЕС нямаше по абсолютно никакъв начин да си позволи да изпусне възможността да присъедини България. И накрая се поддадохме, отказвайки се от едни от най-големите си символи - АЕЦ-а и безплатната домашна Грозданка.
Тази експанзия, оказала се съвсем доброволна и сякаш изпросена от наша страна, а подарена от еврообщността, носи със сигурност повече дивиденти за Съюза, отколкота за милата ни Родина. Но другата истина е, че просто нямахме избор. Иначе рискувахме Преходът ни да продължи вечно. Или поне докато братята руси дойдат отново да ни спасят. От каквото и да е.
Сега ни остава да се подпрем на сериозния "гръб", който би трябвало да получаваме за в бъдеще и да се опитаме да го използваме. Я за да спасим някоя и друга невинна душа из либийско, я за да си оправим най-сетне животеца, я за да се почувстваме вече като бели хора.

P.S. Не смятам, че само културата е това, което ни прави европейци. Защото ако е така, то аз съм сколен да твърдя, че ние трябва да интегрираме половината население на континента в културно отношение.
Ами, чакам да ми пращат покани за членство. Знаят ми адреса.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели: