Вдъхновението на ние-мисленето

В момента чета тази книга с този трейлър. И тъй като съвсме скоро ще ти разкажа за нея, искам да видиш това видео, за да разбера дали ще се вдъхновиш. Защото съм сигурен, че тази книга би променила и твоя начин на работа с колегите ти.

Като всяко прилично TED-че, си има и субтитри на български.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

За новата...

Тази публикация ще влезе в сила точно в първата минута на 2009 г. Не е от значение колко по-рано я пиша, но посланията са си едни и същи.

През 2009 бъди егоист!

Бъди егоист в опитите си да задоволиш желанията и мечтите на другите, ако това ще те направи по-истински и по-щастлив човек.

Бъди егоист, защото идва най-голямата криза, която вероятно ти се е случвало да преживееш. Събирай възможно повече за себе си, за да можеш в най-трудния момент да го споделиш с всички, които са ти важни.

Бъди егоист и живей собствения си живот без да се съобразяваш с другите. За да има после с какво да се гордееш и да имат внуците ти какво да наследят като емоция и спомени.

Бъди егоист и не се задоволявай с нищо освен с най-доброто. Защото само така ще можеш да раздаваш с пълни шепи на останалите.

И запомни: най-доброто тепърва предстои! Ако не ми вярваш, слушай Франк.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Един урок

Едно предполагаемо дължимо извинение. Половин стипендия. 54 книги. Множество евентуални мрънкачи. Един непукист. Един голям урок.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

За свободното време

Тоалетна хартия с... вицове.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Тя и историята с цветитата

[30.10.2008 г. 23:53:18] Александър Кръстев каза: сега ще ти разкажа История с цвете

[30.10.2008 г. 23:53:24] Александър Кръстев каза: може ли да не ме прекъсваш обаче?

[30.10.2008 г. 23:53:24] Тя каза: и получих две розички

[30.10.2008 г. 23:53:30] Александър Кръстев каза: именно

[30.10.2008 г. 23:53:31] Тя каза: добре

[30.10.2008 г. 23:53:39] Тя каза: нацупвам се

[30.10.2008 г. 23:54:15] Александър Кръстев каза: бравооо

[30.10.2008 г. 23:54:19] Александър Кръстев каза: (clap)

[30.10.2008 г. 23:54:43] Тя каза: :x

[30.10.2008 г. 23:54:45] Александър Кръстев каза: История с цветита:

[30.10.2008 г. 23:55:34] Александър Кръстев каза: Отивам аз на корпоративна вечеря с хубавите ми мацки от агенцията. Две от тях вече не са в агенцията, но едната е с тенденция да се завърне, а другата... другата е на Бебчогрегът майка му.

[30.10.2008 г. 23:56:42] Александър Кръстев каза: Точно когато влизаме със Зори в ресторанта (ил ристоранте, ако трябва да бъдем точни), зад нас пристигат едни смешни мацки, облечени като жените на Робин Худ. Ама все едно ги е имал всичките наведнъж и се е налагало да си хвърля в бързането лъка и стрелите по тях.

[30.10.2008 г. 23:57:39] Александър Кръстев каза: Сядаме на масата и те идват и подаряват на трите мацки по една червена роза:

- Розичките са комплимент за всички дами от Стела Артоа.

При което аз само казвам:

- А за мен няма ли?

– Не, само за дамите са...

[30.10.2008 г. 23:59:51] Тя каза: и?

[00:00:23] Александър Кръстев каза: Не се сдържа, нали????

[00:00:25] Александър Кръстев каза: И Мацките си подават розите - аз в един момент се оказвам с 3 рози. И точно докато си говорим с Ивет колко грешно е това да ми откажат роза по време на промоция, се връща едно от симпатичните момиченца и ми подарява роза...

- Тук се целува ръка - газва на Бебчогрег майка му.

- Знам, казвам аз и целувам ръка на момичето.

Е, прибрах се само с една роза, но пък една прекрасна вечер с три чудесни рози на масата...

[00:00:32] Тя каза: (blush) да

[00:00:36] Александър Кръстев каза: лошааа

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Таря-Таря!!!

Нали съм калпазанин, тръгнах си преди концертът да е свършил. Както обикновено - изчаквам си моята песен, ако е в края, и изчезвам. И стоя малко да слушам как кънти залата отвън. Не си тръгнах, защото пее кофти или защото е грозна (всъщност, с къса коса би изглеждала много по-добре. Може би защото щеше да прилича на Вики), а защото ми стигаше. Ей така - стигаше ми, беше ми осмислило достатъчно вечерта и не исках да предозирам. Усещане някакво.

Знаех си някак, че Таря ще дойде, след като видях миналата зима колко силно отразяване имаше "My Winter Storm". Което от своя страна нямаше нищо общо с това, че албумът се превърна в моята коледна и новогодишна приказка (както беше Майкъл Болтън през зимата 2006-2007). Особено на село, когато отвън се лееше вино и греяна ракия, а аз седях вътре, слушайки Таря и четейки поредната книга.

Тази вечер... Приказката беше много хубава. Всички песни от "Моята зимна буря" плюс още няколко нови парчета и класики от репертоара на Tарчето с Nightwish. Разказва, облечена като Червената шапчица, после като Снежанка, Снежната кралица. Е, имаше си и готическа рокля, но хич не беше лошо. Залата обаче ми се стори 5 пъти по-малка отколкото на Foreigner и около 3 пъти по-малка, отколкото на Тиесто. И не е само заради броя на публиката. Затова и вече по-рядко ходя на концерти.

Е, отдавна не си бях губил гласа след концертче, но утре със сигурност ще е така. Или най-много вдругиден. Мацката обаче не остана особено очарована от публиката. Имаше в залата не повече от 2-3 хиляди души, голяма част от които се държаха доста странно. Като например да пляскат ненужно и то без грам ритъм с песента. А на "Calling Grace" беше направо отвратително. Което обаче е простено. Концертът беше добър. Компанията - също: Ивето и Ивчо (е, сега има маааалко по-малко коса, но е все толкова ненормален.)

P.S. Мислех да ти пусна нещо да слушаш, но John Legend е по-добре. Шегувам се. Ето един sms от миналата зима.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

In search of sunrise

In search of sunrise е името на турнето на един от тримата диджеи, които се борят за титлата "DJ №1 с света" Тиесто (Другите двама са Армин ван Бюрен и Пол фан Дюк). Точно така се чувствам и аз през последния месец, в който се мъча да си намеря музиката, която да ме кара да я слушам 24/7. А знаеш колко ми е важно да се появи нещо подобно, за да допълва останалата прекрасна част от ежедневнието.

Просто постепенно започнах да изпитвам нужда да чуя албум, който да е написан за мен. Тази година това веднъж вече се случи - с '3 Doors Down' на 3 Doors Down по-рано през годината. Трябваше ми обаче и още нещо - няколкото сингъла не бяха достатъчни да запълнят дупката.

Опитах с Metallica - Death Magnetic. Доста време го слушах, но не беше докрай подходящ. Опитах и с Deadmau5. Малко се оказа прекалено тупца-тупца за мен, въпреки че е адски хитов напоследък. Опитах и с новия албум на Gary Moore - не е като предния, съжалявам.

И тогава: нова тава от The Rasmus. Е, Лори Илйонен и компания със сигурност са записвали 11-те песни за мен. Статистиката: 40 завъртания за 3 дни на Макчо (Около 30 часа), още толкова на iRosko. Нямам думи просто. И слух от интернет - The Rasmus идват в България на 29 октомри за безплатен концерт на "Александър Първи". Няма такова подмокряне...

Дори и да не се случи, вече знам кой е основният съперник на ония американски сладури за мой "Албум на 2008". Пифчовци, пускайте нещо, че ще ви вземат задължителната награда!

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

A Magnet Tale

Ко?

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Буквичка

Да те питам: имаш ли си любима буква? Не просто тази, с която започва името ти, а буквата, която смяташ, че е най-чаровна.


Преди малко се замислих, че за мен такава буква е "Ж". Звучи много яко - хем сериозно и каращо се, хем едно лигаво такова. (Почти като в "Жаааааааааааапцооо!", но не съвсем). Пък и я има в някои от любимите ми думички:

Стражица, Жена, Живот, Жабчо, Журналистика, Жужа (тази не я познавам, ама никога не бих си кръстил дъщерята така.)

И сегаааа. Коя е твоята любима буква? Предавам щафетата на Васи, Павлина и Росен.

P.S. Сорка, разлигавих се. Ама и ти да трябваше да четеш в 1.30, и ти щеше да се разлигавиш така.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Десет приказки за любовта

Там, където преди даваха легално порно, снощи прожектираха филми за любовта. Всъщност "10 приказки" (Dus Kahaniyaan) е индийски опит за поглед върху любовта от всичките й страни - изневярата, приятелството между съпрузите, вечната отдаденост, страстта, насилието, честта, братската обич...


Торентът за филма е тук, струва си да се изгледа. Само като тийзър ще ти сложа може би най-стойностният в морално отношение откъс - Губаре. Това е именно онзи, в който се говори за вечната отдаденост - за моментите, в които фразата "докато смъртта ни раздели" става израз на прекалено кратък период от време. Някои си поплакаха сладко, аз се "отчетох" с "Много тъжно филмче, бе...". Мъже, какво да ги правиш - освен да ги обичаш, за друго не стават! (Тук пак цитирам себе си ;) )

Gubbare

И при Васи: "Приказки за лека нощ" с опит за дистанциране от "блатото на клишетата".

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Let the music... Speak!

Напоследък пиша много за музика. Нищо, аз и без това живея предимно с музика. Лошото е, че не обичам да я деля. Не обичам и някой друг да ми пуска музиката. Но ти това много добре си го знаеш.
Винаги съм искал да говоря с... песни. Именно затова много се зарадвах на един от роботите в Трансформърс, който говореше чрез песни от различните радиостанции. Моят идол! Защото понякога една песен казва толкова много неща. Затова си и направих x4o Music Station - да говоря чрез музиката, която ти пускам там.
Слушай смс-тата, но никога не ходи с мен на концерт! Няма да има време за теб. Просто тогава съм напълно Неин. На музиката. По-силно е от мен, а аз никога не скачам срещу сърцето си. Рациото ми е чуждо, дето се вика. Най-много да споделя 2-3 балади, но това е всичко. Другото си е за мен. И за Нея. Но ще се разберем някак.

Така че, нека музиката свири. И говори.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

I love the rain

Лени Кравиц си е прав, че обича дъжда. И аз го обичам. Допреди няколко години всички пееха за луната, сега пеят за дъжда. Да, но за мен дъждът е малко по-специален. За пореден път вчера. Една мишка. Още веднъж и днес. Друга мишка.
Е, обичам дъжда. И ти подарявам тази дъждовна компилация, да си я пуснеш, като свърши песничката вдясно.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

7 признака, че…

… героите от Мечо Пух на Disney употребяват забранени вещества:
1. На магарето Йори не му пука за нищо, реакциите му са забавени и демонстрира силна липса на мотивация. Марихуана.

2. Прасчо се бои от всеки и страда от мания за преследване. Гъби.

3. Зайо си бута носа навсякъде, от всичко има нужда. Кокаин.

4. Тигърът не може да стои спокоен на едно място, постоянно скача и вика, никога не се уморява. Екстази.

5. Кристофър Робин може да разговаря с животните. Халюциногени.

6. Мечо Пух обича сладкото и има наистина безгранична фантазия. LSD.

7. Бухалът винаги се притича на помощ на всеки, който има проблеми. Дилър

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Двата избора - като на шахматна дъска

Сега ще ти прочета една историйка, която се разпространява по електронен път между познати. В нея става въпрос за изборите които правим и за това, че оптимизмът съвсем не е лошо нещо. 
Предполагам, че освен начин да покажеш на някого, че ти липсва и че мислиш за него, е и закачлива усмивка към хората, които понякога съжаляват за грешките си post factum.
Прати ми я Диди, а тя я е получила от Ива. И понеже има доста хора, на които бих искал да я пратя и ти си между тях най-вероятно, слагам ти я тук. Приятно слушане.

ДВА ИЗБОРА

Имаш два избора!

Джери е мениджър в ресторант. Винаги е в добро настроение. Винаги, когато някой го попита как е, отговаря: "По-добре от това не може да бъде!" Голяма част от персонала напусна, когато той реши да си смени работата... И тръгнали с него... от ресторант в ресторант. Защо? Защото Джери умее да мотивира хората. Ако някой от колегите му има лош ден, Джери винаги е до него, за да го успокои и да му покаже позитивната страна на ситуацията.

Забелязвайки това, станах любопитен. Един ден отидох при него и го попитах: "Не разбирам, никой не може да бъде позитивен през целия ден, всеки ден... как успяваш?" Джери се усмихна и ми каза:"Всяка сутрин се събуждам и си казвам, днес имаш два избора - добро или лошо настроение. Винаги избирам доброто настроение. Всеки път като се случи нещо лошо си казвам, имаш два избора- да бъдеш жертва или да учиш от ситуацията. Винаги избирам това да уча. Когато дойде някой при мен и почне да ми се оплаква, имам два избора- да слушам оплакванията му или да му изтъкна позитивната страна на живота. Винаги избирам позитивната страна".

"Но това не е всеки път така лесно", казах му аз. "Напротив, лесно е", отвърна Джери, "всичко в живота се върти около избора, всеки път, когато решаваш нещо, всичко е въпрос на избор. Решаваш как ще реагираш в дадена ситуация. Решаваш как другите ще влияят на твоето настроение. Избираш добро или лошо настроение. Избираш как ще ти протече живота."

Няколко години по-късно чух, че Джери е направил нещо, което е недопустимо в неговата работа. Оставил отворена задната врата на ресторанта. От там влезли няколко въоръжени мъже. Докато опитвал да отвори сейфа, ръцете му треперели и не успявал да улучи правилната комбинация. Тогава един от мъжете се паникьосал и стрелял по Джери. За щастие, бързо открили Джери и го закарали в болницата. След дълга и тежка операция, той бавно се оправил.

Видях го 6 месеца след случката. На въпроса как е, той ми отговори "По-добре от това не може да бъде. Искаш ли да ми видиш белезите?" Отказах, но го попитах за какво е мислил по време на плячката. "Първото, което ми дойде на ума е, че трябваше да заключа задната врата. След като ме застреляха, лежейки на земята си мислех, че имам два избора - да живея или да умра. Реших да живея." А не те ли беше страх, попитах го. "Лекарите бяха страхотни, през цялото време ми повтаряха, че всичко ще бъде наред. Но като ме вкараха в линейката и като им видях лицата се уплаших. Прочетох им в очите "той е мъртъв". Знаех, че е време за действие. Там имаше една огромна медицинаска сестра, която през цялото време говореше с мен, за да ме държи в съзнание. На въпроса към какво съм алергичен й казах "На куршуми." Всички почнаха да се смеят. Тогава им казах "Избирам да живея, моля ви, третирайте ме като жив, не като мъртъв."

Джери преживя благодарение на много добри лекари, но и заради невероятния си оптимизъм. От него научих, че всеки ден имаш избор - да се наслаждаваш на живота или да го мразиш. Единственото нещо, което си е само твое и което никой не може да ти отнеме е твоето настроение. И ако малко водиш сметка какво е то, всичко в живота е по-лесно.

Избирай! Май не е чак толкова трудно да направиш правилния избор понякога...

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Нов ден с Лени

Нали знаеш, че когато срещнеш нова любов, вечер не можеш да заспиш от вълнение. Случвало ти се е неведнъж, предполагам. Е, снощи и на мен ми се случи. Отдавна не беше. До 3 часа не спрях да й се наслаждавам отново и отново... Мислех си: "Денят се познава от сутринта!" (Изклиширв!!!) Е, вече денят ми ще започва така:

Good Morning!
Nice to see you.
How you've been?
It's the beginnig of another lovely day!

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Горещи мацета

Със сигурност е привличала вниманието ти, без значение дали си мъж или жена. Тя носи малка черна рокля или в компромисния вариант - пола.

Походката й е сексапилна, дори на моменти да си личи, че ефектът е изкуствено търсен. Тя обаче държи да изживее своя звезден момент. Вчера може и да е била с най-невзрачния тоалет на света. Днес обаче е царица и всеки на улицата се обръща.
Може би го заслужава - всяка жена е красива по свой начин и умира да бъде забелязана. А тя е овладяла магията. А тази магия е същата като "магията на костюма" при мъжете, дори по-силна.

Малката черна рокля. С или без едноименния парфюм от Avon, всяка жена приковава погледите с този магически атрибут. Не можеш да отречеш, че дори най-добрата ти приятелка изглежда адски сексапилно, облечена във впита по тялото й рокля. Или пола.

О, да, полата. Тя дори върши повече работа. Аз я предпочитам в червено, може и с шотландско каре. Любимото ми обаче е дискретно тъмносиньо костюмче с тънко бяло райе. Бяла кърпичка в джобчето и изкусителна усмивка. Нали не забравям нищо?

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

На Беби

Виж това клипче. Няма друго такова:

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Вечерна идилия

Странно защо, но обичам събота следобед, почти вечер. Ей така - около 5-5.30. Навън вече е тъмно, пердетата са дръпнати и в стаята свети само лампичката на тонколоните. Единственото, което се чува, е бръмченето на вентилатора на компютъра и нежна музика.
Изглежда някак самотно. Но понякога човек има нужда единствено от самота. Моменти, в които да остане насаме със себе - без да мисли за каквото и да било, без да се натоварва с излишни емоции. Просто шепотът на мелодиите и нежните думи от лириката на класическите рок-балади...

Едно време живеех на третия етаж. Под апартамента ни минаваше главната улица. Всяка вечер чаках Таткоц да слезе от автобуса и да сляза да го посрещна. Така си спомням детството си - качен на перваза на панорамния прозорец, слушащ Величко Конакчиев по "Хоризонт" и гледащ колите през запотеното стъкло. После се преместихме в къща. Вече не беше толкова интересно през прозореца. А и бях доста по-голям от самия прозорец.
В гимназията квартирата беше къщичка с двор. Много красиво място, напомнящо ми къщата ни в Шумен. Ако още нямаш представа как изглежда, вината не е моя, отправял съм хиляди покани да ходим. Та, в Търново стаята беше навътре в двора и точно по това време беше прекрасно да лежиш на леглото под отворения прозорец. Радиото пуска някаква комерсиална музика, но дори не му обръщаш внимание. Просто се наслаждаваш на вечерната идилия.
Идва ред и на студентските години - първо на петия етаж в старото общежитие. О, да! Събота вечер, уговорката е за по-късен час, а съквартирантите са някъде навън... Слънцето залязва някъде зад Витоша, небето е синкаво-оранжево, а дъждът чука по прозорците. Чува се готиният рокърски глас на Бред Арнолдс от "3 Doors Down". Книгата е току-що затворена, очите също бавно-бавно се затварят...
Реалност. Първи етаж. Решетки. Никаква светлина. Дръпнати завеси на остъклената тераса. Запалена свещ с аромат на екзотични плодове. "Very Best And Beyond" на Foreigner. Загряваме за концерта. Нощта наближава. Няма носталгия. Само малко красиви спомени.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Don't... Just don't...

I can't believe people are even supposed to do something like that. Can you just tell somebody you're not gonna hurt him without hurting him?
It's kinda strange, but it's real - you cannot. We're all made to be hurt, even though they didn't want to hurt us... None of us is irreplaceble. Just find the right one...

Още тук.

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели:

Любов ли е...

Мъж. Жена. Той е видимо по-голям от нея. Те се обичат или поне така твърдят. Тя най-често го вярва, докато той показва наченки на привързаност. Вероятността да видиш по улиците или още повече в кола младо момиче с по-върастен мъж и това да е баща й е 1%. Добре, 1.5% да са. Въпреки че в този случай нормалната реакция е "Гледай я тази, няма ли за нея нормални пичове на нейната възраст, че се е хванала с тоя чичка?", истината е, че проблемът е по-скоро психически. И то за самите млади момчета.

Общо взето това е плод на младежкия мачизъм, защото се смята за нормално младите момичета априори свързани с момчета. Това обаче се оказва все по-голям мираж. (Вярно е и това, че много рядко хората се настройват против мъже, които живеят с по-възрастна жена.). Предполагам, че на много места любовта е двустранна. Но кой обича парички, кой свежа плът... Трудно е да се разгадае, особено когато човек не е способен да чете мисли.
Защото тук важи законът на джунглата, а често и правилото "Първият печели" (мисля, че англоезичните народи го наричат "The first to come is the first to take", има го и във вариант "First-come, first-served"). Отговорът е "Sorry, миличък, закъснял си!". Понякога с месец-два, понякога с цели години. Но никога не получаваш своя шанс. Защото чичото/баткото/другият пич я е срещнал по-рано (карма) и вече си е препикал територията, така да се каже. Затова ти говоря за мачовското у току-що съзрелите мъже. Така е и при животните - младите самци често искат да оспорят лидерството на водача на глутницата, особено ако старшията е хвърлил око на по-млада предстаителка на групата.
Но е факт - някои търсят опората и сигурността. И може би са прави - не всеки иска се чуди как да свързва двата края и да гледа как партньорът му не знае как да се справя с проблемите. Друго е, когато вече е минал през тях. Е, вярно, че така бодрият млад дух не получава своя шанс, но... на кого му пука.
Онзи добър стар филм с Джек Никълсън и Даян Кийтън "Невъзможно твой", където героят на стария любовник на холивудското кино обича да съблазнява млади момичета, а героинята на Кийтън се влюбва в д-р Киану Рийвс, също е показателен, че понякога играта на любов може да бъде наистина странна. Краят обаче ми харесва - показва, че всъщност любовта не е просто игра. Съдбата обаче си знае работата. Поне така се надявам.

"Има моменти, в които искаш просто да решаваш судоку." Не, Роско, има моменти, в които искаш да кажеш нещо, но не можеш, защото е безсмислено. Или просто не искаш, защото знаеш, че си прав, но ще загубиш от тази своя постъпка. Както се е случило предния път. Ти обаче няма да допуснеш да се опариш отново...

Прочети

Публикувано от Александър Кръстев

Сподели с приятели: