Снимката е илюстративна, но усещането е доста сходно: лекота, светлина, чистота, вдъхновение |
Ще започна с това, че не съм фен на агресивния маркетинг на ИКЕА у нас. Заглавието ми започва с хаштаг (#Домът), част от тяхна кампания, която смятам за носеща сравнително нисък потенциал за вирусна реализация, но пък сега съвсем естествено и доброволно ползвам като лайтмотив за този текст.
Та, домът ми носи усещането за любим човек. Същият човек, който е до мен вече близо десетилетие и ми помага безусловно да следвам мечтите си. И точно тук всяка сутрин се събуждам с идеята да направя нещо по-хубаво и по-добро от вчера.
Очевидно поговорката, че всяка къща има свой собствен дух, не е лишена от истинност. Когато дойдеш на ново място, имаш избор - да го промениш изцяло, следвайки собствената линия на живота, или да запазиш чара му, чертите на предишните обитатели, които да ти дадат нова насока за развитие.
Аз избрах второто и затова моят дом ме кара постоянно да мисля за утрешния ден. С лекота и изящество, с които е бил подреден преди години, сега помага и на мен да бъда по-усмихнат всеки ден. (Ако нивото на захарта е леко превишено, прощавай, не е нарочно).
Едно бюро - личен кът за теб, отделен в другата стая личен кът за любимия човек и още много места, където двамата да създавате мечти. И да ги реализирате. Безценно и мечтано.
Тези дни други любими хора също се отдадоха на забавлението да създаваш домашен уют почти от нула. И гледайки седмици наред скици и визуализации, които се превръщаха в реалност, съм сигурен, че няма по-добра инвестиция от това да създадеш дом, в който би искал да се прибираш всяка вечер и да отгледаш семейство. Дом, който да те мотивира всеки ден да правиш революционен скок към едно по-добро "теб".
P.S. Домът ми е обзаведен до голяма степен от ИКЕА. Така го заварих. И ми харесва. И кашоните им са поне два пъти по-здрави от тези, които ще ви продаде всяка фирма за пренасяне, макар и поне два пъти по-скъпи.