11 януари 2016

Защо сънуваме кошмари?



Признавам, кошмари ме посещават доста честичко нощем. Гонят ме извънземни, земята се разтваря, вражески армии бомбардират къщата от детството ми, в коридора в началното училище се появяват зомбита, едно време доста често изпусках влака или автобуса, а сега се успивам за срещи - не мога да се оплача липса на сюжети в кошмарите си, много често дори повтарящи се. Какво обаче означава това - имам ли проблем, трябва ли да потърся професионална помощ, НОРМАЛЕН ЛИ СЪМ ИЗОБЩО? Реших да проверя по добре изпитания начин - с търсене в интернет.

Ето няколко неща, които открих за кошмарите из международни медицински издания и малко български сайтове:
  • те са начин мозъкът да насочи вниманието към конкретни проблеми или очаквани събития;
  • появяват се по време на т.нар. "бързо движение на очите" (БДО или Rapid Eye Movement - REM), последната от трите фази от цикъла на съня, в която се създават физически ориентираните съновидения, които сме в състояние да запомним;
  • могат да са следствие от лоши хранителни навици, включително и късно хранене или непосредствено преди сън;
  • чести кошмари имат 20 до 30% от децата и между 5 и 8% от възрастните;
  • креативните личности сънуват кошмари много по-често;
  • при редовно недоспиване е много по-вероятно първият път, когато имаш възможност да се наспиш, да те "посети" поне един кошмар;
  • ако взимаш определени медикаменти, включително антидепресанти или лекарства за кръвно, вероятността да сънуваш кошмари се увеличава;
  • частта на мозъка, наречена амигдала, която отговаря за контрола на емоциите, афекта и мотивацията, участва в паметта и има отношение към справянето със стреса, е активен участник в процеса на сънуване в БДО-фазата. Именно тази нейна активност обуславя и появата на кошмари.
И сега най-интересното - ако имаш повтарящ се кошмар, можеш да опиташ да го "прогониш", като сменяш края му (не е толкова трудно, аз често се забавлявам по подобен начин със сънищата си, между другото), но в общия случай е важно да опиташ да откриеш какво означава самият сън и на какво в реалния живот би могло да го предизвиква.

Можеш да разгледаш тази таблица на кошмарите и смущенията в съня, изготвена от Американската академия на семейните лекари - с повечко факти и детайли:



В крайна сметка, не знам какво ми има, но прочитането на цялата информация, с която да подготвя този текст беше повече от вълнуващо. Продължаваме напред - досънуване!

Прочети

14 ноември 2015

Толкова много въпроси, само един отговор: Бъдещето


Започвам този текст от чисто вътрешни, по-скоро автотерапични подбуди. Ужасът и объркването в главата ми са толкова големи, а въпросите без отговор - толкова много, че дори не съм сигурен дали ще успея да го завърша...

Ужасът е от това на какво е способна група хора, която няма уважение към нищо, абсолютно нищо. Объркването от това да осъзнаеш по най-болезнения начин, че наученото от родителите ти "хората са различни" всъщност може да означава, че някой някъде може да живее с единствената цел да носи разрушение. Въпросите - десетки: Каква е крайната цел? Колко по-далеч могат да стигнат? Толкова малко ли струва човешкият живот? Можеш ли през 2015-та година все още да живееш в Средновековието? Религията или отчаянието е това, което може да накара едно човешко същество да погуби десетки други? Трябва ли да се отговори на насилието с насилие? И още, и още - толкова много, че съзнанието ти дори да не може да ги формулира...

Това, което не искам да допускам в главата си, е страх. Той няма място тук, защото е основният търсен резултат. Вярвам, че той ще бъде избегнат, а основният получен резултат ще бъде една още по-силна Европа и категорична реакция срещу терористите. Страхът е понятие от миналото, бъдещето няма да позволи той да премине напред. Нещо, върху което се градят всички религии, апропо - а религията във всички нейни разновидности е философия, остаряла с около хиляда години.

Миналото е да рушиш хилядолетни паметници, да преминаваш всички граници (в прекия и в преносния смисъл) и... да нямаш респект към самото минало. Бъдещето е да създаваш технологии, да заличаваш границите и да правиш живота на всички по-лесен, по-безопасен, по-добър.

И лошата новина за терористите е, че технологиите са по петите им. Всъщност, на врата(та) им:
Прочети

23 септември 2015

Независимост в бяло, зелено и червено


Често използвам празниците като оправдание да остана насаме със себе си - 1-2 часа за проверка на реалността и ровичкане из съзнанието. Предългият уикенд покрай Деня на независимостта отново ми даде тази възможност

Разбира се, след като пообиколих из онова, което е останало от (прилично) младия ми мозък, се загледах и навън - как драгите ни съотечественици гледат на Независимостта, на поредния момент да напомнят, че са българи, носещи завета на "велики предци". Иииии... изпаднах в културен шок, нямаше как.

Първо, по време на разходката в Копривщица отделих по няколко минути да разгледам книгите за гости в различните къщи-музеи. Излишно е да казвам, че 70% от оставените послания подчертаваха колко голям повод за гордост е това да си роден в България, да си наследник на Любен Каравелов, на Тодор Каблешков, на Димчо Дебелянов. Е, нямаше нищо за това какво самите пишещи правят за страната си, но пък тук-таме се изказваше съжаление как такава велика нация като българската слугува на "американци и прочее". Как точно - не става ясно...

Някъде по калдъръмените улички на наистина страхотното възрожденско градче ми се наложи да прочета коментар на стената си във Facebook, според който всички българи в чужбина са що-годе страхливи тъпанари, които нямат право да гласуват, защото са избягали. Да си гласуват там, където са, защото какво-ни-избират-кой-да-ни-управлява-нас-като-няма-да-са-тук-да-теглят-от-скапаните-управници-които-са-ни-избрали-самите-те. Логика не видях, не ми бе и показана. Остана само поредният културен шок как няколко километра разстояние могат да означават светлинни години разлика в начина на мислене.

Повод за онлайн дискусията беше предстоящият референдум за електронното гласуване. "Дискусия" в случая не се получи, но успях за пореден път да прочета няколко от онези митове, които ще слушаме през следващия един месец от страна на противниците на е-вота (и които Краси Гаджоков оборва по доста подробен начин). Апропо, най-много инициативни комитети "Против" има от Видин и Враца - защо и как най-бедните райони в страната изведнъж скочиха срещу гласуването по електронен път не мога да си обясня. Може би има някаква връзка между "немотия" и "зависимост", водеща до по-лесно събиране на подписи на масов принцип и без никаква прозрачност. А може би просто някой от Видин с медия и/или НПО има нужда от онези 40 хил. лева субсидия за медийни участия, полагащи се на всеки регистриран от ЦИК инициативен комитет. Наистина не знам.

Общо взето, българските размисли или страсти относно независимостта са насочени изцяло в посока "назад" - търсене на поводи за гордост далеко в историята, отказване от технологичния напредък "защото така", нежелание да погледнем напред и да помислим за нещо повече от утрешния ден. Напомня ми точно за описанието, което гръцкият публицист Никос Диму дава на своите сънародници в „Нещастието да си грък“.

И като споменах гърците, през уикенда те отново направиха крачка към независимостта си (според техните собствени разбирания вероятно), потвърждавайки желанието си да следват курса на прокъсаната-СИ-РИЗА, която се оказа достатъчно здрава, за да спечели изборите. Какво очаква южните ни съседи, предстои да видим, макар покрай Ципрас каквото и да било планиране е обречено да бъде предпоследно.
Прочети

25 юли 2015

Да срещнеш врага достойно очи в очи


Има едно основно нещо, което различава хората от приматите и останалите животни - възможността им да водят целенасочена и членоразделна комуникация с ясна цел и измерими резултати. Еленът би нападнал почти веднага с рога опонента за дадена територия, човекът, вместо това, би използвал мозъка си и би опитвал да преговаря, давайки разумни аргументи в своя полза до достигане на целта.

За два дни бяха изразени много мнения за това дали хора, които са протестирали повече от 400 дни срещу Местан и подопечното му (нему и на господарите му - нали не си мислим друго?) правителство на "Орешарски", трябва да седнат на една маса с него - без значение от формата и темата. Много "да" и много "не". Истината е, че всеки от присъстващите е бил доброволно там, включително и председателят на ДПС, чиято парламентарна група преди броени дни беше получила покана за среща Инициативата "Правосъдие за всеки".

Факт - Местан е чудесен политически комуникатор, много трудно може да бъде изведен извън зоната си на комфорт. Но и това му се случи неведнъж по време на разговора. Имаше моменти, в които да обясни спокойно аргументите на своята партия, след което получаваше въпроси и контрааргументи - това му се случва прекалено рядко, нали така?

Какво и как всъщност се случи в четвъртък сутрин, можете да се уверите сами от цялото, немонтирано видео на срещата на представители на Инициативата "Правосъдие за всеки", Протестна мрежа и други протестиращи с Лютви Местан:

 

Резултатът от неколкоседмичните обсъждания на съдебната реформа ще стане ясен в близките няколко дни, но много рядко в съвременната българска история е правена реформа с толкова активно гражданско участие и натиск. На практика, въпреки манипулативните и низки опити да се генерира изкуствана съпротива срещу съдебната реформа с участието на неориентирани непълнолетни, статуквото получи много силен удар: прозрението, че срещу себе си има не просто голям брой хора с реална цел, а мислещ враг, който не се страхува.

Защото да срещнеш врага очи в очи е достойно.
Прочети

14 юли 2015

Защо съдебната реформа наистина има значение и защо Цацаров трябва да подаде оставка



Все още ми е трудно да забравя голяма част от нещата, които Моника Маковей каза в края на май. И най-вече това, че дори един човек е достатъчен, за да се случи промяната, за да бъде сложен лост в неспиращото да се върти колело на корупцията. За румънците тя е точно този лост, който се заема със съдебната реформа преди десетина години, а в момента там всеки месец има знакови дела за корупция с влизащи в сила ефективни присъди срещу висши политици, чиновници и магистрати. Ние все още търсим своя смелчага, но хората са все по-малко примирими към случващото се в съдебната система.

Защо има нужда от реална реформа едва ли е нужно да обсъждаме - могат да го потвърдят редица пострадали от наглеци, които после подкупен прокурор или съдия е прикрил; чужди или български предприемачи, които една сутрин са се събудили без да са собственици на бизнеса си; изобщо хора, за които Темида се е оказала мащеха. Ако всичко се промени и всеки започне да получава справедливост за делата си, страхът у следващите ще е още по-голям и ще действа като спирачка пред безчинствата им.

Цацаратурата не работи. Самият Цацаров достатъчно пъти е доказвал, че първоначалните съмнения за неговата зависимост от Борисов, Пеевски и различни путиноориентирани фактори на Задкулисието, не са били никак случайни - дори напротив. Сега се питаме защо няма дела срещу Пеевски, защо няма наказани за източването на КТБ, защо цели медии с редица материали с реч на омразата остават ненаказани, защо сигналите на едни се игнорират, а други са поощрявани да скалъпват доноси под фалшиви имена, само и само да има причини за започване на разследване. Той твърди - аз работя. Но резултат няма, а престъпните деяния продължават.

Докога? България вече не е държавата на безнаказаността. #Оставка, Питър Грифин! 14 юли 2015, 18.30, Съдебна палата
Прочети

12 юли 2015

Късметология - защо лотариите изведнъж отново са на мода


Според много спортни фенове, ако един играч отбележи няколко поредни попадения, то той е в "серия" и е много вероятно да вкара и следващия удар (познато в баскетбола и като hot hand). Ричард Талер и Кас Сънстейн описват това като "евристиката Представителност" в своята книга "Побутване" и на практика отричат със съвсем научни факти това вярване. То обаче е характерно и за съвсем обикновените хора, които попадат в капаните на хазарта - няколко малки печалби от различните лотарийни игри, после са доволни, че са "почти на нула", и са лоялни дълго време.

Не разказвам това, за да обясня, че няма такова нещо като късмет. Може и да има, но някой чувал ли е за "късметология"? Е, аз вярвам в науката и в собствените сили на човек и от тази гледна точка постоянното участие в "игри на късмета" е символ на безпомощност. И тъй като напоследък у нас лотариите отново са на мода - това означава ли, че обществото ни е в етап на силна безпомощност? Да видим.

Преди 20-тина години, в зората на "прехода" (вече го пиша с малка буква и в кавички, защото сериозно се съмнявам в съществуването му) и навлизането на свободния бизнес, телевизионните състезания, които разчитат на късмета, процъфтяваха. Хората имаха все по-малко пари, но все повече бяха залъгвани от възможностите големи печалби, показвани "на телевизора". И съм сигурен, че и до днес купуването на билет от тотото е част от семейната традиция в много български домове.

После игрите на късмета бяха изместени от игри за мозъка, които съвсем логично създаваха своите идоли (двама мои чудесни приятели са многократни победители от "Минута е много", например, и то в новата история на предаването). В някакъв момент и държавният тотализатор позападна, а чичковците с картончетата и билети на Държавната лотария постепенно изчезнаха от улиците. Да, някъде по време на управлението на Ирена Кръстева.

Но сега - бум! Лотариите се завърнаха, с множество реклами и с дълги и скъпи предавания в национален ефир. Залъгвайки хората - като например Националната лотария, която всъщност е частна компания и няма нищо общо с държавните игри, и дори нарушавайки закона - спорните новини по една от големите частни телевизии редовно завършват с новината колко пари са или не са спечелени в една от лотариите, а в емисиите рекламата е забранена. Нетърпеливи играчи, предимно от малцинствата, чакат пред клоновете на монополиста Lafka, за да гледат как анимираният Стоичков ще ритне топката за следващото изтеглено число. Десетки билбордове в цялата страна пък обещават милиони.

Всичко това си има обяснение, дори може би две. Знаем добре, че когато една общност е в дългосрочно затруднение и не намира изход, в безпомощността си тя се обръща към месия или нова философия/религия. И понеже с месиите все не ни се получава - ходят много повече по върха на популизма, отколкото по водната повърхност - остава ни да си намерим нова религия за успокоение. Лотарийните игри: зрелища, които биха ни дали дори хляб. Йей!

А и след многократните промени в Закона за хазарта, инспирирани най-вече от ДПС-депутата Йордан Цонев-Данчо Ментата, организаторите на тото и лото игри дълго време се облагаха само с корпоративен данък от 10% - двойна златна мина в ръцете на малко играчи с прякори. Ами така е - може да сте "срещу мафията", но ако поне веднъж в седмицата даваш по 2-3 левчета на хората, които си плащат, за да променят законите в техен интерес, заставаш от една страна с тях.

Сигурен съм, че е страхотно да гледаш как някой печели от телевизионна игра, да си щастлив за него и да мечтаеш за същото. Искрено обаче предлагам да се съсредоточиш в такива игри, в които хората печелят от собствените си познания или умения. Това са истинските герои, останалите са просто жертви на хазартния маркетинг, а парите им отиват право в джоба на мафията.

В крайна сметка, дано ни излезе късметът. Защото на много "лотарийни" милионери никак не им излиза.

Прочети

26 май 2015

Другата Моника

Евродепутатът Моника Маковей след срещата си с представители на Протестна мрежа, които й подариха плакет за почетно членство
10 години. Най-малко толкова ни делят от братска Румъния и началото на успешния опит на северните ни съседи да сложат край на корупцията по висшите етажи и с това да си стъпят на краката, захвърляйки тежкото наследство от режима на Чаушеску.

Преди 10 години Моника Маковей, бивш прокурор и адвокат, застава начело на правосъдното министерство на Румъния и настъпва газта на съдебната реформа. Десет години по-късно румънците могат да се похвалят с добро и най-вече ефективно антикорупционно законодателство с влезли в сила присъди срещу висши политици и бизнесмени, докато ние слушаме обещания от страна на поредно правителство, а всеки голям корупционен скандал потъва в тъжните спомени на времето.
"Корупцията разрушава страните - създава алтернативна реалност и убива доверието между хората" Моника Маковей #правосъдиезавсеки
Posted by Инициатива "Правосъдие за всеки" on Monday, May 25, 2015
Самата Маковей беше в България вчера по покана на инициативата "Правосъдие за всеки" и взе участие в дискусионния форум "Гражданският глас срещу корупцията – кой чува?". Разказа за първите си стъпки и трудните моменти, в които е била сама срещу всички. Даде и своята проста формула - нужен е дори само един човек, който да рискува всичко и да се изправи срещу корупцията. И ако политиците не искат промяната, то някой отвътре на съдебната система - прокурор или съдия, също може да извърви целия път на борбата за правосъдие.

Разбира се, не е толкова лесно, колкото звучи, но промяната трябва да започне все отнякъде. Някой, който да е готов да казва "не" на ръководителите си, да държи в тайна разследванията и спецоперациите, дори да рискува личния си живот. Имаме нужда от своите Харви Дент и Джеймс Гордън, дори да не можем да си позволим българска Моника Маковей.

Ние тук си имаме наша си Моника, която сякаш и заслужаваме като нация. Онази Моника, която дълго време разпределяше тлъсти медийни субсидии и като премиер в сянка привикваше на килимчето главни редактори и "свои" журналисти. Бе разпитвана от парламентарната комисия по случая "Хохегер", в рамките на който австрийският лобист получи солиден хонорар от първата Тройна коалиция през 2006 г. После Хохегер бе осъден в Австрия по дела за подкуп на политици, докато българската съдебна система не се интересува от Моника С. А междувременно добре разработената от нея система на медийни бухалки продължава смело да удря срещу всеки, противящ се на правителството. Без значение кой е премиер - вече пореден мандат, както се уверихме и вчера след публикациите в "кафевите" медии.

Вероятно е назрял моментът, в който ще трябва да решим коя е Нашата Моника, която искаме да последваме, и коя да бъде Другата Моника, за която искаме да забравим. И предвид хората, които срещнах на конференцията вчера, инициативата "Правосъдие за всеки" е чудесен начин този момент да се превърне в моментум.

P.S. Един от най-важните елементи на вчерашния форум беше прочитането на Манифеста за правосъдие, първия официален апел от страна на "Правосъдие за всеки", разпространен преди няколко дни. Прочете го Иво Захариев, който освен част от инициативата, е и актьорът, изиграл култовия полицай от "Под прикритие" Мартин Христов, който в сериала разследва някои от най-големите мафиоти в страната.



Прочети тук целия Манифест за правосъдие:

Достойни хора на България,

Държавата, в която живеем днес, не е държавата, която искаме да оставим на децата си.

България е в тежка криза на институциите. Те, заедно с политиците и зависимите медии, са се превърнали в бутафория на демокрация, а не в радетели за справедливост и истина.

Справедливостта е изчезнала от нашето ежедневие, заменена от цинизъм, конформизъм и политически сметки.

Животът без истина съсипва надеждите ни да живеем в по-справедливо и почтено общество, без зависимости, кръгове и недосегаеми.

Корупцията е пропила нашия бит и достига до най-високите етажи на властта.

До вчера това беше срамно, а днес вече е отчайващо.

Този начин на живот разрушава нашето гражданско достойнство с всеки изминал ден.

Ние се срамуваме да живеем в подобна имитация на държава.

Ние вярваме:
Промяната към по-добро е възможна – тук и сега.

В България има достойни хора, които имат сили да се преборят за ново мислене, висок морал и независимо правосъдие.

Ние можем да живеем в достойна държава, в която институциите са по-силни от политиците и от тези, които стоят зад тях.

Ние искаме:
С необходимите законодателни и конституционни промени, да се гарантира реалната независимост на правосъдната система.

Независимост от задкулисни влияния и политически натиск.

Реформите в съдебната система да се извършват от доказано почтени, мотивирани и компетентни хора.

Професионализъм, ефективност, мотивация и отчетност в работата на магистратите.

Ефективни разследвания за корупция във високите етажи на властта, включително и съдебната.

Нулева толерантност към корупцията.

Независимост, но не недосегаемост.

Ние призоваваме:
Гражданите, които споделят тези ценности и поставените цели, да ни подкрепят с всички гарантирани от Конституцията средства с една цел – ликвидиране на корупцията на всички нива на властта.

Достойните и почтени магистрати да бъдат подкрепени в своите усилия за ефективна промяна на съдебната система.

Народните представители без повече отлагане да предприемат необходимите конституционни и законодателни промени, гарантиращи ефективна съдебна система.

Призоваваме за гласуване по съвест, а не по партийна лоялност.

Медиите и неправителствените организации да подкрепят усилията за истинска реформа на българското правосъдие.

С общи усилия промяната е възможна и ние вярваме в това.

Длъжни сме пред себе си, децата си и децата на нашите деца

да изградим една справедлива и почтена България!

Прочети

21 май 2015

Защо книгите са надценени или Къде да търсим вдъхновението по пътя към успеха?

Днес ми се случи нещо страхотно - бях поканен да изнеса приветствено слово пред абсолвентите в Нов български университет. Много голяма чест, предвид факта, че самият аз съвсем наскоро бях абсолвент. Колкото и скромен да е опитът ми, опитах да предам най-важното. Не е много забавно, но се надявам да е полезно (представяйте си как го чета аз, умен, красив и усмихнат :))))).   

Уважаеми г-н Ректор,

Ваши превъзходителства,

Уважаеми госпожи и господа преподаватели,

Скъпи родители,

Мили студенти,

През годините съм искал да бъда много неща - в пети клас исках да съм адвокат, в седми - моряк, а в девети - спортен журналист. Сега животът ми е обвързан с комуникацията, в работата си редовно се срещам с адвокати, ветроходци и спортни журналисти, а най-голямото вдъхновение черпя от хобито си - книгите.

* * *
Книгите
* * *

Книгите, които за мен са може би най-важното нещо в този живот след прекрасната ми съпруга. Дават ми вдъхновение, дават ми идеи, срещат ме със страхотни хора, като всички вас тук днес.

Може би очаквате да ви кажа кои книги да четете, на кои автори да вярвате, на кои герои да подражавате. Няма да направя почти нищо от това, но ще ви разкажа за онези книги и автори, които промениха моя живот. И за хората, с които книгите ме запознаха.

Ще започна с един съвет, който на много от вас вероятно ще се стори странен, но всъщност винаги работи - четете най-внимателно онези автори, чиито имена ви е най-трудно да произнесете. Аз имам три такива любими примера, които промениха живота ми.

Михай Чиксентмихай е сигурно най-често цитираният автор в книгите за мотивацията, щастието и креативността, който съм срещал. И пожелавам на всеки от вас да достигне до онова състояние, което Чиксентмихай определя като “поток” в своята едноименна книга - състоянието, в което сте толкова погълнати от дадена дейност, че нищо друго няма значение.

Бен Голдейкър, младият лекар и философ, който само на 29 – моята възраст – започва своята колонка в британския вестник Guardian и за 8 години успява да промени изцяло отношението към псевдонауката, към сензационните открития, за които четем всеки ден в медиите, но които всъщност не се базират на доказателства, към всички злоупотреби с медицината и науката, които подвеждат и застрашават здравето на стотици милиони хора по целия свят.

И третият пример, който обаче е може би основната причина сега да стоя тук пред вас - Ори Брейфман и неговата книга “Морската звезда и паякът”. Тя ми показа достатъчно рано колко важно е да предоставящ възможност на всеки околко теб да дава най-доброто от себе си за нещата, които го вдъхновяват, и да го подкрепяш в постигането на успехите. Повече отговорности за всички, повече поводи за споделяне на щастието от достигнатите цели.

След последната страница на “Морската звезда и паякът” аз вече знаех, че “Аз чета” не може и не трябва да бъде единствено Александър Кръстев. Сега всеки от екипа има свой собствен проект, по който работи с удоволствие, чрез който надгражда постигнатото и с подкрепата на останалите опитва да промени поне малко средата, в която живеем.

Знаете ли, книгите са надценени.

Не като цена, а като количество. Ако някой ви каже, че е важно да четете много и много книги, не го слушайте. Познавам толкова много хора, които са прочели стотици, хиляди книги, и пак им е трудно да се справят с живота.

Познавам и такива хора, които са инвестирали по-малко време в четене, но в четене на няколко съвсем важни книги, които са променили пътя им, променили са самите тях. Показали са им какви искат да бъдат и са им дали идеи за това как да постигнат онова ново “Аз”, с което биха живели в пълен синхрон. Всичко останало същите тези хора черпят от постоянните си контакти със страхотни личности, от слушането на истории, от пробите и грешките в собствения си живот.

Книгите са надценени, защото в търсенето на “правилните” книги можеш да пропуснеш да се срещнеш на живо с десетки интересни хора, събития, истории.

Въпреки това истински ви препоръчвам да се пристрастите към четенето, както съм пристрастен самият аз. Към четенето във всичките му форми и възможни носители. И да започнете да споделяте за прочетеното с приятели.

* * *
Приятелите
* * *

Защото приятелите са единственото нещо, което никога не можеш да надцениш. Инвестирайте колкото можете повече в изграждането на добри приятелства. Давайте повече, без да очаквате нещо в замяна. Бъдете до приятелите си във важните за тях моменти и се стремете да бъдете онзи приятел или приятелка, който самите вие искате да имате.

Не губете никога връзката с приятелите и колегите си от университета. Погледнете човека до себе си и ако това е някой, с когото през последните години сте споделяли важните моменти, направете всичко възможно тази връзка да продължи още дълго. Дори в един момент да не ви се налага да прилагате почти нищо от наученото в университета, тези хора могат да ви помогнат да постигнете следващия си голям успех. Радвайте се и вие на техните успехи, обаждайте им се без повод, направете им онзи подарък, който така и не успяхте да направите, докато учехте заедно в университета. Защото истинските приятели ще направят същото за вас!

Допреди четири-пет години, когато за пръв път сте пристъпили прага на този университет, това звучеше трудно за изпълнение. Но днес е сякаш толкова лесно - Facebook за моментална комуникация; електронен календар, който да припомня рождените дни на важните хора в живота ти; възможността да си поръчаш всичко по интернет и то да пристигне в точния момент за изненада. Представете си какво ще бъде след още пет. След десет години.

* * *
Личната мотивация винаги да си по-добър от предишния ден
* * *

И като казах 10 години, това е идеалният период, за който да планирате живота си напред. Помислете си - къде бихте искали да сте през лятото на 2025-та? Да имате успешна кариера, да сте изградили дом с любимия човек, да сте създали нов живот, да сте написали книга, да сте спечелили Нобелова награда? Всички тези неща са реални и напълно постижими в рамките на следващите 10 години.

Поставете си една или няколко важни цели и търсете вдъхновението, търсете мотивацията и хората, с които да ги постигнете. И както гласи мотото на една от най-страхотните компании, с които съм работил и продължавам да работя, правете така, че всеки следващ ден да бъдете все по-добри в това, което правите.

Сега идва трудната част - опитвайте да работите предимно с хора, които са по-умни от вас. Учете се от тях, решавайте заедно трудностите, споделяйте заедно успехите. А ако след време някой иска да бъдете по-умен от него, направете го. Споделете опита си и вложете цялото си сърце в това да видите още един успял човек, вдъхновил се от вас самите.

И тук възрастта няма никакво значение - възрастта е само оправдание за това да не постигнем нещата, за които винаги сме мечтали. В живота си ще срещате много по-млади и все пак по-умни от вас хора, както сега има толкова много възрастни, които се възхищават на погледа в очите ви и успехите, които вече сте постигнали.

* * *

“Крайната цел на вашия живот, като в една игра, която предписва правилата и действията за достигане до състоянието на “поток”, ще покаже кое точно би ви карало да се наслаждавате на съществуването си. С ясна крайна цел всичко, което се случва, ще има смисъл - невинаги позитивен, но със сигурност смисъл”.

Завършвам с този цитат от Михай Чиксентмихай и с пожелание винаги да търсите смисъла, който ще ви дава сили всяка сутрин да се будите с усмивка и желание да продължите напред към следващата малка или по-голяма победа в живота.

София, 21 май 2015 г.

P.S. Благодаря страшно много на ръководството на НБУ за поканата, на прекрасната Ева Христова, която беше мой гид и чудесна компания днес. А накрая може би и новината - от есента ще се появявам по-честичко в НБУ като лектор в магистърската програма "Връзки с обществеността в социалните медии и социалните мрежи".
Прочети

13 април 2015

Искам да съм супергерой

Изображение: theiphonewalls.com

Свръхзвукова скорост. Възможност за виждане през стени. Ултраразвит слух. Джаджи, с които да можеш да надвиваш всички злодеи и дори да летиш. Дайте ми по много от тях, моля! Защото искам да съм супергерой.

И така през всичките години, в които израстваш. Поставяш си цели, развиваш се по пътя към пълното им постигане, опитваш се да им се насладиш. Добро образование и обща култура, физически тренировки, събиране на верни приятели, които да ползваш в нужда в борбата срещу злодеите.

Но защо? Кому е нужно да спасява света, да защитава обществото, да се стреми към доброто? А още повече - защо на някого изобщо би му хрумнало да бъде злодей? Мотивация - варираща. Цел - една: да бъдеш победител.

Харесва ми да знам, че съм дал всичко от себе си. Харесва ми да знам, че накрая ще има сладка награда. Харесва ми да знам, че мога да се надскоча във всеки един момент. Третото няма как да се случи, ако не направя първото. И чак тогава идва второто. Живея ли в друг свят понякога? Hell yeah! Споменах ли, че ми харесва?

Супергероите от различните вселени от имат различно начално ниво, различни методи на работа, различни цели за постигане. Може да си богат наследник като Оливър Куин (The Green Arrow) или от бедно семейство като Мат Мърдок (Daredevil), може да си от извънземна планета като Супермен или да си развил свръхсилите си след инцидент като Светкавицата. Всъщност, не можеш да си почти нищо от това. Но и почти нищо не ти пречи да искаш да си полезен.

Защо не станеш супергерой още днес? Постави си първата цел, може би малка, да помогнеш на някой или нещо съвсем наблизо, само с един жест. После си помисли какво би могъл да направиш за един месец. Следващата цел постави година напред. Помисли още и планирай какво искаш да постигнеш след 5 години.

Е, супердруже, започвай да градиш живота си сега! Защото днес е първият ден от остатъка на твоя живот - живот на супергерой ;)
Прочети

10 април 2015

Магията на филмовия саундтрак

Снимка: guysgab.com

Не си падам по класическите филмаджийски ленти, нито по европейското кино. Разчитам на книгите да ме карат да се замислям, а на филмите оставям развличането и пренасянето в нови визуални вселени (ами да - визуализирането при четене е ограничено от личните способности да фантазираш).

Кинолентите, разбира се, не са само визуалност. И да благодарим на... звуковите инженери и композиторите, че това е така. За мен има три типа OST-та:
- такива, които те карат отново и отново да искаш да гледаш филма;
- такива, които заради самия филм искаш отново и отново да слушаш;
- такива, които така и не искаш да чуваш, защото не успяваш да запомниш с нищо.

Сега ще ви разкажа за три любими примера, които са ме карали да искам да се наслаждавам на филмите отново и отново и заради които съм се чувствал страхотно, докато гледам.

С излизането си през 2006-та Miami Vice ме дръпна към себе си с живей-на-ръба приключенията на Сони и Рикардо. А и да си го кажем честно - Колин Феръл и Джейми Фокс в комбинация не е нещо, което можеш да изпуснеш. Това, което ме караше да се връщам обаче доста пъти по-късно, беше саундтракът. Малко неща са по-вълнуващи от това да слушаш "A-500" на Клаус Баделт и Марк Батсън в самолета или "One Of These Mornings" на Моби на моторна яхта. Прекалено малко.



После пък Томас Нюман се беше раздал толкова силно за саундтрака на "Skyfall" (2012), че гледайки филма, след като повече от 2 седмици бях слушал музиката, бях през цялото време на нокти. След това, при няколкото допълнителни гледания на филма (единствения, който съм гледал два пъти на кино!) музиката разкриваше още и още за гледане. Ето защо:



Тия дни се радвам на друг саундтрак, заради който може би ще се усмихнеш широко. Fast and Furious 7. Да "седмичката" на един от най-продаваните филмови франчайзи, който според много хора е трябвало да спре някъде след първата част. Аз обаче си го харесвам.

И макар в седмия сезон определено да са пресолили манджата със сцените в самия филм, саундтракът си е за аплодисменти - нови тракове според мястото на развитие, песни от предишните филми за припомняне на определени сцени, добро разнообразие от стилове. А как се сбогуват с Пол Уокър - едно от най-добре изпипаните киноклишета so far, благодарение и на музиката.


Разбира се, могат да се споменат много класически комбинации за филмова музика, като например "Стената" или много от нещата на Ханс Цимер. Аз обаче си хайпвам по мои си открития :)

Добрият филмов саундтрак определено е изкуство. И магия също.
Прочети